№ 1171
гр. Варна, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. В.
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20233100501395 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на А. В. М.
чрез адвокат Д. Ч. срещу решение № 1098 от 03.04.2023 г., поправено с
решение № 1102 от 03.04.2023 г., постановени по гр.д.№ 11565 по описа за
2022 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и осми състав, в следните части:
с която е осъден бащата А. В. М. да заплаща в полза на дъщеря си А. А.ова М.
със съгласието на майката Л. Л. К. месечна издръжка в размер на 600 лева с
падеж на плащане всяко пето число на месеца, за който се дължи издръжката,
ведно със законната лихва за всяко закъсняло плащане, считано от датата на
предяваване на иска /21.10.2022 г./, на основание член 143 от ГПК; в частта, с
която е осъден бащата А. В. М. да заплати на дъщеря си А. А.ова М. със
съгласието на майката Л. Л. К. на основание член 149 от ГПК издръжка в
размер на 1 606,45 лева, дължима за периода от месец юли 2022 г. до
21.10.2022 г., ведно със законната лихва за всяко закъсняло плащане, считано
от датата на предяваване на иска /21.10.2022 г./.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и
необоснованост на решението в атакуваните му части. Сочи се, че районният
съд не е съобразил, че детето живее при майка си от септември 2022 г., като
бащата е заплатил издръжка и за този месец, както и по 200 лева от месец
октомври 2022 г. Явно несправедливо и без никакви доказателства е прието,
че бащата има доход в размер на 20 000 лева месечно. Излага се, че няма
1
наведени твърдения за изключителни нужди на детето извън обичайните.
Иска се решението в обжалваните части да бъде отменено, като се присъди
месечна издръжка за детето в размер на 200 лева и се отхвърли искът за
издръжка за минало време.
Въззиваемата Л. Л. К. чрез адвокат А. А. в писмен отговор е оспорила
жалбата като неоснователна, като е изложила подробни аргументи по всеки
един от пунктовете на въззивната жалба. Желае се потвърждаване на
решението в обжалваните части.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна стрА.
следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от АтА.с В. М.
срещу Л. Л. К. с правно основание член 49 от СК за развод поради дълбоко и
непоправимо разстройство на брака по вина на съпругата. Предявени са и
искове за предоставяне упражняването на родителските права по отношение
на детето А. А.ова М. на бащата и определяне местоживеенето при него, за
осъждане майката да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на
250 лева, както и определяне на режим на лични контакти между майката и
детето. Направено е за предоставяне ползването на семейното жилище с адрес
в ***.
Ответницата в отговора на исковата молба е оспорила исковете и е
депозирала насрещна искова молба за прекратяване на брака по вина на
съпруга, предоставяне родителските права по отношение на роденото от брака
дете на майката, присъждане на издръжка и определяне режим на лични
отношения с бащата.
В хода на производството пред първата инстанция страните са се
споразумели за прекратяване на сключения граждански брак с развод без
произнасяне на съда по въпроса за вината; да бъде предоставено
упражняването на родителските права по отношение на детето А. А.ова М. да
бъдат предоставени на майката Л. Л. К. и то да живее при нея в ***;
определен е режим на лични отношения на бащата с детето; майката да носи
предбрачното си фамилно име; семейното жилище да се ползва от бащата.
Спорен е остА.л въпроса за дължимата издръжка в полза на детето А. - за
минало и бъдеще време.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, проведено на 16.10.2023
г., страните постигнаха споразумение относно издръжката на детето А., което
като непротиворечащо на закона и уреждащо всички отношения между тях
следва да бъде одобрено.
2
С оглед на изложеното първоинстанционното решение поради
постигнатото от страните споразумение следва да бъде отменено и вместо
него постановено друго, с което да се утвърди постигнатото споразумение.
С оглед постигнатото споразумение между страните и на основание член
7, точка 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, таксата следва да бъде събрА. в размер на 2 % върху сбора от
тригодишните платежи за издръжката. Това налага отмяна на
първоинстанционното решение в частта му досежно дължимите държавни
такси за разликата над сумата от 400 лева до 928,26 лева, представляваща
такса по член 7 от тарифата.
За въззивното обжалване въззивникът е заплатил такса в размер на 320
лева, а съобразно изложеното в предходния абзац дължимата сума е в размер
на 200 лева, поради което и следва да му бъде възстановена сума в размер на
120 лева.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1098 от 03.04.2023 г., поправено с решение №
1102 от 03.04.2023 г., постановени по гр.д.№ 11565 по описа за 2022 г. на
Районен съд – Варна, четиридесет и осми състав, в следните части: с която е
осъден бащата А. В. М. да заплаща в полза на дъщеря си А. А.ова М. със
съгласието на майката Л. Л. К. месечна издръжка в размер на 600 лева с падеж
на плащане всяко пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно
със законната лихва за всяко закъсняло плащане, считано от датата на
предяваване на иска /21.10.2022 г./, на основание член 143 от ГПК; в частта, с
която е осъден бащата А. В. М. да заплати на дъщеря си А. А.ова М. със
съгласието на майката Л. Л. К. на основание член 149 от ГПК издръжка в
размер на 1 606,45 лева, дължима за периода от месец юли 2022 г. до
21.10.2022 г., ведно със законната лихва за всяко закъсняло плащане, считано
от датата на предяваване на иска /21.10.2022 г./, както и в частта за разликата
над сумата от 400 лева по присъдените 928,26 лева, представляваща
дължима държавна такса по присъдените издръжки за бъдеще и минало
време, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение в следния
смисъл:
ОСЪЖДА АтА.с В. М. ЕГН ********** от *** да заплаща месечна
издръжка в полза на дъщеря си А. А.ова М. ЕГН ********** чрез неговата
майка и законен представител Л. Л. К. ЕГН ********** с адрес в *** в размер
3
на 500 /петстотин/ лева по банкова сметка с IBAN ***, считано от влизане в
сила на решението, с падеж първо число на текущия месец, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на законни
причини за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА АтА.с В. М. ЕГН ********** да заплати на дъщеря си А.
А.ова М. ЕГН ********** със съгласието на нейната майка и законен
представител Л. Л. К. ЕГН ********** с адрес в *** издръжка в размер на
2 000 /две хиляди/ лева, дължима за периода от месец юли 2022 г. до
21.10.2022 г.
Бащата АтА.с В. М. ЕГН ********** от *** СЕ ЗАДЪЛЖАВА да
заплаща уроците, които А. А.ова М. посещава по английски език и по
френски език; такси за спорт, ако посещава такъв; както и суми за лагери,
свързани с обучението на А. А.ова М..
РАЗПОРЕЖДА на основание член 78, алинея 9 от ГПК връщането на
АтА.с В. М. ЕГН ********** от *** на сумата от 120 /сто и двадесет/ лева –
надвнесена по сметка на Окръжен съд – Варна държавна такса.
Разноските по делото остават за страните, както са ги направили.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея
2, точка 2 от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4