№ 481
гр. Благоевград, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20221210200750 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Е.“ с ЕИК, представлявано от управителя В. Ф. С.
против Наказателно постановление № 181/06.12.2021 г., издадено от директора на РЗИ-
Благоевград, с което на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл.209а, ал.2 от
Закона за здравето е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на
процесуалните правила, като се оспорват времето и мястото на установеното
нарушение. Поддържа се неяснота и непълнота в словесното описание на нарушението
и правната му квалификация. Твърди се и, че по време на проверката в бар- ресторант
„Flavor“ имало само служители на заведението и посетители /клиенти /, пристигнали
много преди 23ч., като след 23ч в обекта не са допускани нови посетители. Навежда се,
че забраната на т.15 на Заповед № РД-01-748/02.09.2021 г. във втората си част не е
абсолютна, доколкото съгласно т. 24 от същата заповед ако са изпълнени изискванията
на т.23 – мерките за отстояние между облегалките на столовете и за недопускане на
повече от 6 души на една маса не се прилагат. В тази връзка се сочи, че по делото не са
събрани доказателства за спазване изискванията на т.23, а оттам и дали са нали
основания за отпадане на ограниченията на т.15 от заповедта. Излагат се аргументи за
маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 ЗАНН.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на издаденото наказателно
постановление и се претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание, дружеството - жалбоподател, редовно призовано се
представлява от адв. С., който поддържа депозираната въззивна жалба.
Въззиваемата страна се представлява от ю. К., която излага доводи за
законосъобразност на издаденото наказателно постановление и моли същото да бъде
потвърдено. Счита, че събраните по делото доказателства установявали по несъмнен
начин нарушаване на въведените от министъра на здравеопазването
1
противоепидемични мерки в стопанисван от дружеството обект. Прави искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление,
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено
от фактическа страна следното:
Съгласно т.15 на Заповед № РД-01-748/02.09.2021 г. на министъра на
здравеопазването на територията на Република България, считано от 07.09.2021 г. до
31.10.2021 г. посещенията в заведенията за хранене и развлечения по смисъла на чл.124
от Закона за туризма, игралните зали и казина се допускат само в часовия интервал от
7,00 ч. до 23,00 ч. при спазване на отстояние от 1.5 м. между облегалките на столовете
на съседните маси, допускане на не повече от 6 души на една маса и носене на защитни
маски за лице от персонала.
С цел проверка на спазването на въведените със съответните заповеди от
Министъра на здравеопазването противоепидемични мерки, за времето от около
23.30ч. на 25.09.2021 г. до около 00.30ч. 26.09.2021 г. С. И. -служител на РЗИ –
Благоевград и полицейският служител Г. И. извършили проверка в бар-ресторант
„Flavor“, находящ се в гр.Благоевград, ул. „Калина“№8, стопанисван от „Е.“.
Проверяващите установили, че в заведението –обект на проверката имало около 20
посетители – клиенти на заведението, като на една от масите седели 10 човека.
Резултатите от извършената проверка били обективирани в Констативен протокол
от 26.09.2021 г.
Предвид установеното при проверката, свидетелката И. приела, че дружеството е
нарушило т.15 от Заповед № РД-01-748/02.09.2021 г. на Министъра на
здравеопазването във вр. чл.63, ал.4 от Закона за здравето.
На 30.09.2021 г., свидетелката И. в присъствието на свидетелите Т. Х. и Й. М. и в
отсъствието на представител на „Е.“ съставила срещу дружеството АУАН №
195/30.09.2021 г. Актът е връчен на управителя на дружеството на 11.10.2022 г., който
го подписал като вписал, че възразява срещу написаното в акта, защото не отговаря на
фактическата ситуация. В предвидения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок са подадени и писмени
възражения срещу съставения акт.
Въз основа на акта, на 06.12.2021г. директорът на РЗИ- Благоевград издал
обжалваното НП, което е връчено на служител на дружеството на 09.12.2021 г.
Посочените фактически обстоятелства се установяват въз основа на събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетелите И., Х., М., И. както и приобщените по надлежния
процесуален ред на чл. 283 НПК писмени доказателства Заповед №РД-01-
748/02.09.2021 г. на Министъра на здравеопазването, Писмо от РЗИ – Благоевград с
изх. №АН-00-59- 3/15.12.2021 г.; Констативен протокол от 25.09.2021 г. ведно със
служебен бон 25.09.2021 г.; Известие за доставяне с №25-804/27.09.2021 г.; Покана с
изх. №25-804/27.09.2021 г.; АУАН №195/30.09.2021 г.; Възражение от „Е.“ с вх. №97-
00-545/13.10.2021 г.; Известие за доставяне; Писмо от РЗИ – Благоевград с изх. №АН-
00-59-1/01.10.2021 г.; Писмо от Община Благоевград с изх. №32-00-94/18.10.2021 г.;
Известие за доставяне от 09.12.2021 г.; Констативен протокол от 25.09.2021 г.
В основата на фактическите си изводи съдът постави показанията на свидетелите
И. и И., като съобрази тяхната непротиворечивост, последователност и корелацията им
с приетите по делото писмени доказателства. Високата доказателствена стойност на
показанията на тези свидетели се основава и на възпроизвеждането на непосредствено
възприети от тях обстоятелства, релевантни към предмета на делото.
Писмените документи, като относими към предмета на делото и изясняващи
2
същото, съдебният състав кредитира изцяло и основа фактическите си констатации и
въз основа на тях, като същите са приобщени по надлежния процесуален ред.
Действително при сравнението на приложения по делото констативен протокол и
индигирания екземпляр, връчен на представител на дружеството, се установява
несъответствие в часа и датата на неговото съставяне, индикиращ нанесена поправка в
тези реквизити след връчването на констативния протокол на представител на
дружеството. Посоченото представлява нарушение на процесуалните правила, което
обаче не е в такова, че да обуслови отмяна на санкционния акт /каквото би било
например направена поправка за датата и часа в АУАН/. Времето и мястото на
проверката, и установеното при нея нарушение се извежда по несъмнен начин от
показанията на свидетелите И. и И. констатирали извършеното нарушение, като
същите съответстват и на отразените такива в съставения АУАН и издаденото НП. Ето
защо направената корекция в датата и часа на съставянето на констативния протокол,
извършена след връчването му на представител на дружеството, не ограничава правото
на защита на санкционираното лице в степен, предпоставяща отмяна на НП.
От показанията на свидетелите И. и И., съставените констативен протокол и
АУАН съдът установи детайли около извършената проверка и направените при нея
констатации. Посочените доказателствени средства съдържат данни за всички
елементи от състава на санкционираното нарушение – място, време на неговото
извършване, както и установените посетители на проверявания ресторант след 23.00ч.
Показанията на Х. и М. са източник на доказателствена информация за процедурата по
съставяне на АУАН.
От Заповед № РД-01-748/02.09.2021г.на министъра на здравеопазването,
въззивният съд установи вида и срока на действие на въведената с тази заповед
противоепидемична мярка.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на предвидения с чл.59,
ал.2 ЗАНН преклузивен срок (НП е връчено на 09.12.2021 г., а жалбата е от 14.12.2021
г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен
акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка
относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
посочените от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи в рамките на материалната им и териториална
компетентност с оглед разпоредбата на чл. 231, ал. 1 Закона за здравето, съгласно
която нарушенията по чл. 209 - чл.217 се установяват с актове, съставени от държавни
здравни инспектори или длъжностни лица, определени от директора на регионалната
здравна инспекция, а наказателните постановления се издават от директора на
регионалната здравна инспекция.
АУАН е връчен и подписан от управителя на санкционираното дружество. Спазени
са сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН, като двата документа съдържат
законоустановените с чл.42 и чл.57, ал.1 ЗАНН реквизити, тъй като нарушението е
описано подробно, с посочване на мястото и начина на извършване, обстоятелствата
по неговото извършване и правната му квалификация. Релевантните за обективната
съставомерност на нарушението признаци са описани по ясен и конкретен начин, като
3
дадената правна квалификация съответства на словесното описание.
Разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗдр е едновременно санкционна и въвеждаща
правило за поведение, а нейният бланкет е запълнен с посочването на конкретната
заповед на министъра на здравеопазването и противоепидемичната мярка, която е била
нарушена.
Предвид изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи отмяна на НП.
Районният съд намира наказателно постановление, предмет на настоящия съдебен
контрол и за материалноправно законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.4 ЗЗдр в редакцията й към датата на
нарушението при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1 министърът на
здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по
предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или
за отделна област.
В съответствие с регламентираното правомощие със Заповед № РД-01-
748/02.09.2021г. на министъра на здравеопазването на територията на Република
България, считано от 07.09.2021г. до 31.10.2021г. в заведенията за хранене и
развлечения по смисъла на чл. 124 от Закона за туризма, игралните зали и казина се
допускат само в часовия интервал от 7,00 ч. до 23,00 ч. при спазване на отстояние от
1.5 м. между облегалките на столовете на съседните маси, допускане на не повече от 6
души на една маса и носене на защитни маски за лице от персонала.
Заповедта е издадена на основание чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето. Посочената
разпоредба не съдържа установено правило за поведение, а определя условията и
предпоставките за ангажиране на отговорността като предвижда правомощие за
министъра на здравеопазването да въвежда конкретни противоепидемични мерки при
обявена извънредна епидемична обстановка, като самата диспозиция на правната
норма, се съдържа в съответната заповед на министъра на здравеопазването. В случая е
налице специфична законодателната техника по препращане от санкционната
разпоредба на чл. 209а от ЗЗ към бланкетна такава, каквато е чл. 63, ал. 4, а от нея към
правило за поведение, поставено чрез общ административен акт, какъвто е процесната
заповед на министъра на здравеопазването.
Посочената възможност за определяне на конкретния състав на нарушението от
административен орган на изпълнителната власт е изрично уредена в чл. 2, ал. 2
ЗАНН. За целта е необходимо санкционната норма да се съдържа в закон и визираното
в нея административно наказание да е определено по вид и размер, което изискване в
случая е изпълнено с чл. 209а, ал. 1 ЗЗдр. Съставът на конкретното нарушение,
изразяващо се в нарушение на противоепидемичните мерки, е определен със заповед
на член на правителството, какъвто е и министърът на здравеопазването, която заповед
съставлява общ административен акт и създава забрана за осъществяване на
конкретното описано в нея поведение. / Така Решение № 484 от 18.03.2022 г. на АдмС
- Пловдив по к. а. н. д. № 55/2022 г., Решение № 874 от 19.05.2022 г. на АдмС -
Благоевград по к. а. н. д. № 176/2022 г. ,и др . /
На следващо място е необходимо да се посочи, че бар- ресторант „Flavor“, където е
извършена проверката от служителите на РЗИ- Благоевград и 01 РУ Благоевград
представлява заведение за развлечение по смисъла на чл. 124, ал.2, т. 1 от Закона за
туризма, поради което за него е приложима въведената с т. 15 от Заповед № РД-01-
748/02.09.2021 г. на министъра на здравеопазването забрана за посещенията след
23.00ч.
4
Същевременно нарушението на дружеството е установено в срока на действие на
посочената противоепидемична мярка, поради което към датата на нарушението
Заповед № РД-01-748/02.09.2021 г. на министъра на здравеопазването е пораждала
своето действие.
От лексикалното и граматическо тълкуване на текста на противоепидемичната
мярка, за нарушението на която е санкционирано дружеството се установява, че
адресат на предвиденото с нея задължение в заведенията за хранене и развлечения по
смисъла на чл. 124 от Закона за туризма, игралните зали и казина да се допускат
посещения само в часовия интервал от 7,00 ч. до 23,00 ч. при спазване на отстояние от
1.5 м. между облегалките на столовете на съседните маси, допускане на не повече от 6
души на една маса и носене на защитни маски за лице от персонала е именно
дружеството, което стопанисва съответното заведение за хранене и развлечение.
Именно на юридическото лице, стопанисващо заведението за хранене и
развлечение е вменено задължението да създаде необходимата организация да се
допускат посещения единствено в часовия интервал от 07.00ч. до 23.00ч. при спазване
на останалите въведени с т.15 изисквания / Решение № 996 на АдмС - Благоевград по
к. а. н. д. № 178/2022г.,и Решение № 1007 на АдмС - Благоевград по к. а. н. д. №
179/2022г. Решение № 1154/28.06.2022г. на АдмС - Благоевград по к. а. н. д. №
234/2022г. и Решение № 1638/12.10.2022г. на АдмС - Благоевград по к. а. н. д. №
309/2022г./.
Ето защо при установеното от контролните орган неизпълнение на това
задължение и установяване на посетители в стопанисваното от дружеството-
жалбоподател заведение за развлечение, правилно наказващият орган е ангажирал
административнонаказателната отговорност на „Е.“.
От събраните по делото доказателства може да бъде направен категоричен извод,
че от обективна страна на посочените в НП време и място в стопанисваното от
дружеството-жалбоподател заведение за развлечение са допускани посетители след
23.00ч., като по този начин дружеството е нарушило въведената с т. 15 на Заповед РД-
01-748/02.09.2021г. на министъра на здравеопазването противоепидемична мярка. Този
извод не е поставен в зависимост това дали установените при проверката лица са
пристигнали в ресторанта преди или след 23.00 ч., с оглед императивното изискване в
заведения за развлечения да не се допускат /в смисъл да няма посетители/ посетители
след 23.00ч.
Предвид това, че отговорността е на юридическо лице, а тя е обективна и
безвиновна, не е необходимо наличието на субективната страна на нарушението да е
реализирана, нито да бъде изследвана от съда.
Действително предвид това, че по делото не са събрани доказателства за спазване
изискванията на т.23 на Заповед РД-01-748/02.09.2021г. на министъра на
здравеопазването, не може да бъде установено дали е било извършено и нарушение на
съдържащата се във втората част на т.15 от същата заповед забрана /отстояние между
облегалките на столовете и за недопускане на повече от 6 души на една маса/.
Доколкото обаче по делото е доказано по изискуемия се несъмнен начин нарушаване
на т.15 от заповедта в заведение за развлечение да не се допускат посетители след
23.00ч., административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана
законосъобразно.
Съгласно чл.209, ал.1 ЗЗдр който наруши или не изпълни въведени от министъра
на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако
деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при
5
повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв, като на основание ал. 2, когато нарушението
по ал. 1 е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се налага
имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.
Наказващият орган е наложил на дружеството-жалбоподател имуществена санкция
в установения от законодателя минимален размер, който според съда съответства на
обществената опасност на деянието и дееца и ще осигури постигането на предвидените
с чл.12 ЗАНН цели на наказанието.
В случая не са налице предпоставките за квалифицирането на нарушението като
"маловажен случай" по смисъла на 28 ЗАНН, предвид това, че същото притежава
типичната за нарушение от този вид степен на обществена опасност. Нарушението е от
категорията на т. нар. "формални нарушения“, като за съставомерността му не е
необходимо настъпването на каквито и да било общественоопасни последици. В
случая следва да бъдат съобразени и важността на охраняваните с чл.209а, ал.1 ЗЗдр
обществени отношения, както и обстоятелството, че неспазването на съответните
противоепидемични мерки в условията на обявената извънредна епидемична
обстановка на територията на Р България създава риск за живота и здравето на
неограничен кръг лица.
Изложените съображения обуславят извод за законосъобразност на наказателното
постановление, предмет на настоящия съдебен контрол, поради което същото следва да
бъде потвърдено.
При този изход на делото право на разноски възниква за въззиваемата страна.
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акт по чл.58д се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 ЗПП. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
с вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че делото не
представлява фактическа и правна сложност, изискваща специални процесуални
усилия по поддържане на обвинителната теза на наказващия орган, съдът намира, че
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер,
предвиден в нормата на чл. 27е от Наредба за заплащане на правната помощ, а именно
сумата от 80 /осемдесет/ лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 ЗАНН Районен съд- Благоевград,
НО, 7-ми състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 181/06.12.2021г., издадено от
директора на РЗИ-Благоевград, с което на „Е.“ с ЕИК, представлявано от управителя В.
Ф. С. за нарушение на чл.209а, ал.2 от Закона за здравето е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН „Е.“ с ЕИК, представлявано от
управителя В. Ф. С. да заплати на РЗИ-Благоевград сума в размер 80 лева (осемдесет
лева ), представляваща направени в производството по а.н.д.750/2022г на РС
Благоевград разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
6
пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7