Мотиви
към присъда 37/ 29.11.2017г.
По
НОХД № 165/2016 г. по описа на СОС
Настоящото
съдебно производство е образувано срещу
Д.Н.П., за това, че:
През периода
01.01.2009 г. - 02.05.2012 г. в гр. Силистра, в условията на продължавано
престъпление е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери по см. на чл. 93, т.14 НК - 39 171,05 лв. /тридесет и
девет хиляди сто седемдесет и един лева и пет ст./, като не е подала годишни
данъчни декларации за данъчните 2008 г„ 2009 г. и 2010 г., които се изискват по
силата на чл.50 от ЗДДФЛ, както и е затаила истина в подадена годишна данъчна
декларация за 2011 г., както следва:
1. През периода 01.01.2009 г. -
30.04.2009 г. не е подала годишна данъчна декларация, изискваща се по силата на
чл.50 от ЗДДФЛ, за получен облагаем доход за 2008г. и по този начин е избегнала
установяването и плащането на следващ се данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер
на 2101,85 лв. изчислен върху годишна данъчна основа в размер на 21 018,53лв.
2. През периода 01.01.2010г. -
30.04.2010 г. не е подала годишна данъчна декларация изискваща се по силата на
чл.50 от ЗДДФЛ, за получен облагаем доход за 2009г. и по този начин е избегнала
установяването и плащането на следващ се данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер
на 761,06 лв. изчислен върху годишна данъчна основа в размер на 7610,56лв.
3. През периода 01.01.2011 г. -
30.04.2011 г. не е подала годишна данъчна декларация изискваща се по силата на
чл.50 от ЗДДФЛ, за получен облагаем доход за 2010г. и по този начин е избегнала
установяването и плащането на следващ се данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер
на 3922,94 лв. изчислен върху годишна данъчна основа в размер на 39 313,35лв.
4. На 02.05.2012 г. е затаила истина в
подадена Годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ с вх. №
194391200500692/02.05.2012 г. за получен облагаем доход за 2011 г. и по този
начин е избегнала установяването и плащането на следващ се данък по чл.48, ал.1
от ЗДДФЛ в размер на 32 385,20 лв., изчислен върху годишна данъчна основа в
размер на 323 851,98 лв.
- престъпление
по чл.255, ал.3 във вр. с ал.1, т.т. 1 и 2, вр. с чл.26, ал.1 от НК.
В
съдебно заседание страните се явяват лично.
Окръжна
прокуратура гр. Силистра първоначално поддържа повдигнатото и предявено
обвинение., в последствие на осн. чл. 287 от НПК повдигна ново обвинение, а
именно: През периода 01.01.2009 г –
02.05.2012 в гр. Силистра, в условията на продължавано престъпление е избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери –
9 545.53 лв, дължими по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ като не е подала годишни
данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за данъчните периоди 208 г., 2009 г.,
2010г и е затаила истина в подадена годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ с вх. № 194391200500692/02.05.2012 г за данъчен период 2011 г. –
престъпление по чл. 255, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с чл. 26 от НК.
Подсъдимата
не се признава за виновна и отказва да дава обяснение.
В
хода на съдебните прения Държавният обвинител счита обвинението за доказано по
категоричен начин, от обективна и субективна страна и моли подс. П. да бъде
призната за виновна като ѝ бъде наложено наказание лишаване от свобода
над минималния размер , с прилагане на разпоредбите на чл. 66 от НК.
Подсъдимата
не се признава за виновна, а защитата излага съображения за недоказаност на
обвинението. Счита, че липсват категорични доказателства относно периода на
придобиване на конкретен доход и необходимостта от деклариране през процесните
2008,2009,2010 и 2011г. Оспорва заключенията по тройната и допълнителна тройна
ССЕ, като твърди,че е предприет неправилен подход при определяне на данъчните
задължения на подсъдимата. Счита, че неправилно обвинението е квалифицирано
като продължавано такова с цел да бъде генериран дължим данък в големи размери,
за да се обоснове и извършване на престъпление.
.
Съдът, след като съобрази
становищата на страните и събраните в хода на досъдебното производство и съдебното
следствие доказателства, прие за
установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимата Д. П. е работила като
учител в ПГПТ „Е.Г.“, като след прекратяване на трудовите правоотношения в ТД
на НАП Силистра няма информация за сключени други трудови договори.
Съпругът
на подсъдима е бил известен в гр. Силистра с това, че се занимава с обмен на
валута, като в тази си дейност бил подпомаган от съпругата си – подс. Д. П.. За
съпрузите тази дейност се превърнала в основен източник на доходи.
В резултат на доказателства ,
придобити по реда на ЗСРС, на 24.01.2012 г. при едно от поредните пътувания на
подс. П. до гр. Варна е бил извършен обиск, при който са установени и иззети
8055 турски лири и 21 170 евро, на стойност 47 712,23 лв.
На горната дата е предприето и
претърсване на семейното жилище на подсъдимата , откъдето са иззети голямо количество, по вид и размер, валута,
златни накити и инвестиционни монети /подробно описани в съответните протоколи
и приложени към настоящото производство/ . Общата стойност на иззетите валути,
юбилейни монети, златни и сребърни монети, златни и сребърни бижута възлиза на
323 409.89 лв.
Срещу двамата съпрузи е бил
внесен Обвинителен акт в ОС Силистра за извършено престъпление по чл. 252, ал.1
от НК, като съдебното производство е приключило с осъдителна присъда, която
впоследствие е била отменена и двамата подсъдими са били оправдани, поради
несъставомерност на деянието. Въпреки това, безспорно е било установено, че ако
и да е било налице само административно нарушение на Валутния закон, то
основния източник на доходи за сем. П. е бил именно този – множество операции с
различни валути /купуване и продаване/, с цел извличане на печалба от разликата
в курсовете купува/продава.
Горните данни са дали основание да бъде извършена ревизия
на сем. Пейкови, при която е било установено, че за процесните 2008,2009 и
2010 години, подсъдимата и нейният
съпруг са били длъжни да подават ГДД по ЗДДФЛ, поради факта че не са били в
трудови правоотношения. За тези данъчни години подс. П. не е подала изискващите
се по ЗДДФЛ годишни данъчни декларации.
При
извършената ревизия е била установена
значителна разлика между приходи и разходи, водеща до неплащане на
дължими данъци в тези данъчни периоди. Отделно за данъчния период 2011 г. в
подадената от подс. П. ГДД по ЗДДФЛ е било установено несъответствие в
декларирания и действителния подлежащ на облагане доход.
Според първоначалната ССЕ, на
която се позовава и първото обвинение, подс. П. не е подала ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ:
- за 2008 г. ,
като по този начин е избегнала установяване и плащане на следващ се данък в
размер на 2 101,85 лв. Тази сума е била изчислена въз основа на баланс на
касовата наличност, разходите са превишавали поучените приходи. За всеки
следващ данъчен период е бил използван същия механизъм на изчисляване.
- за 2009 г.
- е избегнала установяване и плащане на дължим данък в размер на 761.06
лв;
- за 2010 г. -
е избегнала установяване и плащане на дължим данък в размер на 3 922.94
лв.
В
подадената на 02.05.2012 г. ГДД с вх. № 184391200500692 е затаила истина за
получен през 2011 г. доход и по този начин е избегнала установяването и
плащането на дължим данък в размер на 32 385.20 лв.
Заключението по тази ССЕ не бе
прието, поради обстоятелството, че вещото лице изцяло се е позовало на
констатациите на данъчните органи, без да извърши самостоятелна проверка на
същите и да направи собствен анализ.
При назначената нова ССЕ, вещото
лице е следвало да направи цялостен финансов профил на подс. П. , като съобрази
това с СИО и нуждата от покриване на паричен недостиг по отношение на съпруга
на подсъдимата, след което да отговори на въпроса налице е недеклариран доход ,
подлежащ на облагане и съответно дължим ли е данък и в какъв размер.
Вещото лице е направило
необходимите справки в НАП за подадени по ЗДДФЛ декларации през процесния
период, справки за осигуряване, , справки в АП, банкови сметки в различни
банки, движения на паричния поток, установило е получените доходи от трудови
правоотношения и обезпечения, доходи от стопанска дейност, доходи от рента,
застрахователни премии и други. В резултата на цялостно изследване в
изготвеното заключение са били представени два варианта: за домакинството и за
подс. П.. И при двата изложени варианта не е бил установен недостиг на
средства, които да водят до неустановени и неплатени дължими данъци за
процесните 2008,2009,2010 и 2011 години.
Поради диаметралната разлика в
неприетата и приета ССЕ и по искане на ОП Силистра в хода на съдебното
следствие бе назначена тройна, в последствие и допълнителна тройна ССЕ, която
освен ревизия на единичната ССЕ отговори и на нови и допълнителни въпроси,
свързани с това е ли е налице неустановен и дължим за внасяне данък по ЗДДФЛ от
страна на подс. П. за процесния период 2008,2009,2010 и 2011 г.
Съгласно заключенията, вещите
лица, които са изследвали имущественото състояние на подсъдимата и нейното
семейство в период много преди процесния – от 1993г. до 2011 г. вкл, са установили , че началното салдо за 2007
г. по отношение на подс. Пекова следва да бъде прието в размер на 5 090.25
лв.като за целта са изследвали приложените към делото : РА, ССЕ на вещото лице
М. А., нотариални актове, митнически декларации, справки за движенията по
банковите сметки на подсъдимата и съпругът ѝ, трудови договори, договори
за покупко-продажба на движими и недвижими имоти и др. Установено е, че за 2007
г. /макар и да не е била поставяна такава задача/ , подс. П. не е дължала
внасяне на данък.
Изследвани са
доходите на семейството от трудови възнаграждения и обезщетения и поотделно за подсъдимата и съпругът ѝ
На анализ е подложен доходът от продажба на земеделски земи, развивана
стопанска дейност, получени застрахователни премии, доходи от рента, извършени
сделки с валута. Проверени и анализирани са били и направените от семейството
разходи като цяло и поотделно за подс. П..
Доказаните доходи на семейство П. са възлизали
на 177 963,96 лв. , разходите на 100 940,08 лв. за изследвания период
от 1993 – 2011 г, като имущественото състояние на семейството към края на 2011
г. е било в размер на 92 419.97 лв. и същото не е било достатъчно , за
да обоснове наличие на такова, възлизащо
на 323 409.89 лв. към 24.01.2012 г. – деня на извършения личен обиск на
подс. П. и претърсването в дома ѝ.
Горните
констатации са били съобразени с разпоредбите на СК и е бил установен
индивидуален профил на финансовото и имотно състояние на подс. П., като са били
изследвани и всички движения на
паричните потоци заедно и поотделно, като по отношение на извършените разходи,
експертите са отчели издръжката за живот на семейство и на членовете поотделно,
съгл. информацията на НСИ за съответните години и представените от подс. П.
разходооправдателни документи.
Установеното
начално салдо за 2007 г. и последващия индивидуален финансов профил на подс. П.,
съобразен с разпоредбите на СК, са довели вещите лица до извод, че макар и
недекларирани, но все пак доказани документално, придобитите от подсъдимата
приходи са достатъчни да покрият направените от нея доказани разходи за
процесния период. В същото време намереното, при обиска и претърсването,
имущество многократно надвишава по стойност, доказаните с експертизите приходи
и надхвърля многократно направените разходи, което говори за средства с
недоказан произход, използвани за придобиване на това имущество и относими към
разпоредбата на чл. 35, ал.6 от ЗДДФЛ.
Видно от
заключенията по тройната и допълнителната трайна ССЕ данъчната основа за облагане
по ЗДДФЛ на Д.П. в края на процесния и данъчен период - 2011 г. - е в размер на
95 455.30 лв., приходи които в нито един момент не са били декларирани с
дължим за внасяне данък по ЗДДФЛ в размер на 9 545.53 лв.
Експертите са
категорични, че не могат да установят в коя от данъчните 2008,2009,2010 и 2011
г. е придобит този доход, но са безапелативни по отношение на крайния срок, в
който е следвало да бъде деклариран, а това е именно ГДД подадена от подс. П.
на 02.05.2012 г. , където вместо да се внесе вярна информация за действително
придобит доход , подсъдимата е декларирала само и единствено такъв от стопанска
дейност в размер на 2000 лв. като след приспадане на нормативно признати
разходи и внесени дължими здравни осигуровки е отчетен и внесен данък само в
размер на 99.84 лв.
С оглед изложеното от фактическа страна
съдът приема от обективна и субективна страна, че с действията си
подс. Д. П. е довършила престъпния състав на чл. 255, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с чл. 26 от НК.
Изпълнителното
деяние на това престъпление се изразява в извършване на отделни действия или бездействия, осъществени
самостоятелно или поотделно, които да водят до неустановяване или неплащане на
дължим данък.
Тъй като нито подсъдимата, нито нейният съпруг
са били регистрирани като търговци, то като местно физическо лице, подс. П. е била длъжна в периода от 01.01 до 30.04. на
годината, следваща данъчния годишен период да подаде ГДД съгл. чл. 50 от ЗДДФЛ
за придобитите от нея доходи. Въз основа на определена облагаема данъчна основа да бъде установен и
конкретен дължим данък.
Безспорно за
годишен данъчен период – 2008, 2009, и 2010 г. подс. Д.П. не е подала ГДД по
ЗДДФЛ.
От друга
страна в подадената на 02.05.2011 г. ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ , подсъдимата е
затаила истина и е декларирала само и
единствено доход от стопанска дейност в размер на 2000 лв. като след приспадане
на нормативно признати разходи и внесени дължими здравни осигуровки е отчетен и
внесен данък само в размер на 99.84 лв. По този начин не са били посочени
реално реализираните доходи и са укрити приходи и оттам данъчни задължения в
големи размери.
Безспорно в
първия случай чрез бездействие – неподаване на ГДД по ЗДДФЛ, подсъдимата е
довършила ИД на чл. 255, ал.1, т.1 от НК, а във втория – по чл. 255, ал.1, т.2
от НК.
Видно от
приложените по делото Присъда № 103/29.11.2013 г. , постановена по НОХД №
188/13г по описа на СОС, Присъда № 4/10.10.2014 г., постановена по ВНОХД №
225/14г. по описа на ВнАпС и Решение №75/05.03.2015 г. , постановено по н.д.№
1945/14 г. по описа на ВКС ,III
нак. Отделение, подс. П. и нейният съпруг са извършвали множество сделки с
чуждестранна валута, в нарушение на ВЗ, т.е. без да е спазен регистрационния
режим за това. С реализирането на тези сделки е бил придобит доход, който е
следвало да бъде деклариран до 02.05.2011 г., когато подсъдимата е подала ГДД с вх. № 194391200500692. Доход - в размер
на 95 455.30 лв., който е установен от експертите, след като е изготвен
самостоятелен финансов профил на подсъдимата, съобразен с движението по нейните
сметки и тези на съпруга ѝ; с всички сделки, които са извършени; с
отчитане на разходите на лицето в процесните периоди; с наличните към края на данъчния период
средства и намереното при обиска и претърсването имущество, така също след
покриване на паричен недостиг по отношение на съпруга на подсъдимата.
За довършване на деянието е необходимо
настъпването на определения в нормата престъпен резултат - избягване
установяването или плащането на данъчни задължения, който резултат настъпва с
изтичането на предвидения в съответния закон срок за внасяне на дължимия данък
- в случая съгл. ЗДДФЛ в края на месец
април 2012 г.
Дължимият
данък, който е следвало да бъде внесен от подс. П. е в размер на 9 545,53
лв., който съгл. разпоредбата на чл. 93, т. 14 от НК е в голям размер.
От субективна
страна данъчното престъпление е извършено с пряк умисъл като форма на вината. Подс.
Д.П. умишлено не е декларирала реализираните от нея доходи и е затаила истината
в подадената декларация за последния данъчен период като е съзнавала
общественоопасния характер на извършваното и е целяла настъпването на
противоправния резултат.
Престъпния
състав на чл. 255, ал.1 от НК е довършен в условията на продължавано
престъпление – чл. 26 от НК, като подсъдимата Д. П. с довършването на четири ИД
/ за първите три с бездействие, а за четвъртото – с действие/ е осъществила поотделно един състав на едно и
също престъпление, през непродължителен период от време, при една и съща обстановка
и при еднородност на вината , при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите. В тази насока възражението на
защита, че възприетият подход за прилагане на чл. 26 от НК е неправилен, е
неоснователно и съгл. ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ
№1 от 7 май 2009 г. на ВКС на ОСНК, където изрично е посочено:
„Престъплението по чл. 255 от НК (чл. 255 -
257 от НК, редакция ДВ, бр. 62/1997 година), когато има за предмет данъчни
задължения в големи или особено големи размери (в частност данък върху
добавената стойност по ЗДДС), дължими през непродължителни периоди от време от
един и същи деец, е продължавано престъпление, когато са налице предпоставките
по чл. 26 от НК.
Обективната
даденост на единното продължавано престъпление по чл. 255 от НК (чл. 255 - 257
от НК, редакция ДВ, бр. 62/1997 година) не се нарушава, когато някои или всички
от отделните данъчни задължения са под установените в чл. 93, т. 14 от НК
размери.
Установеният с
данъчните закони (ЗКПО, ЗДДФЛ) едногодишен данъчен период съответства на
признака „непродължителен период от време” по смисъла на чл. 26 от НК.“
Както беше
казано и по-горе, дължимият за внасяне от подс. П. данък е съгласно
разпоредбите на ЗДДФЛ, тъй като същата не е регистрирана като търговец и като
местно физическо лице е длъжна да подава ежегодно ГДД именно по този закон, а
не по ЗКПО, както твърди в пледоариите си защитникът.
С оглед на
горното съдът прие, че подс. П. е довършила престъпния състав на чл. 255, ал.1,
т.1 и 2 от НК.
При определяне
вида и размера на наказанието на подсъдимата , съдът взе предвид и отчете:
- като смекчаващи вината обстоятелства –
чистото съдебно минало.
- като отегчаващи вината обстоятелства –
не се отчитат.
Причините за
извършване на престъплението – неправомерно облагодетелстване
В горния
смисъл спазвайки разпоредбите на Общата
част на НК , при превес на смекчаващите вината обстоятелства, съдът наложи наказание лишаване от свобода в
размер на една година , което с оглед разпоредбата на чл. 66, ал. 1 отложи за
изпитателен срок от три години, както и наказание „глоба“ към минималния размер
– 500 лв.
С налагането
на това наказание, по преценка на съда в пълна степен биха се изпълнили
визираните в чл. 36 от НК цели и най-вече би се постигнало максимално
превъзпитателно въздействие върху подсъдимата. Така наложеното наказание ще я постави в такива условия на
морално-волеви задръжки, които да формират у нея достатъчно съзнание за
спазване на правовия ред в страната.
Подс. Д. П. бе осъдена да заплати
направените по делото разноски.
Водим от
горните съображения съдът постанови присъдата си.