№ 5510
гр. София, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110161830 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „фирма“ ЕАД против Й.
С. К..
Ищецът твърди, че на (дата) г. между „фирма“ ЕАД и ответницата е сключен Договор
№ (номер), по силата на който дружеството е предоставило кредит в размер на 7 000 лева, а
кредитополучателят се е задължил да го погаси чрез 84 анюитетни месечни вноски, всяка в
размер на 178,40 лева, като първата падежна дата е била 21.09.2014 г., а последната
21.08.2021 г. Общата сума, която е следвало да бъде върната твърди, че е в размер на 14
985,60 лева. Сочи, че ответницата е извършвала плащания, който общ размер възлизал на
сумата от 3 519,52 лева, след което преустановила изпълнението на задълженията. Твърди,
че на (дата) г. е сключен договор за цесия, по силата на който „фирма“ ЕАД, е цедирал
вземанията си произтичащи от горепосочения договор за кредит. Сочи, че в качеството си
на пълномощник на цедента е изпратил уведомление за извършено прехвърляне на
вземания, но същото не било получено. С оглед описаното излага, че ответницата следва да
се счита за уведомена за извършеното прехвърляне на вземания, с получаване на препис от
исковата молба. Твърди, че към момента задълженията по договора за кредит са с настъпил
падеж. Моли съда да признае за установено, че ответницата дължи следните суми: 6 971,80
лв., представляваща остатък от непогасена главницата по Договор за кредит № (номер),
817,17 лв. договорна лихва за периода от (дата) г. до (дата) г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението 21.06.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 27.06.2022 г. по ч.гр.д. 33344/2022 г. по описа на СРС, 35-ти
състав.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
1
оспорва иска като неоснователен за сумата над 3 126,14 лева и развива съображения, че
вземането над този размер е погасено по давност, като счита, че приложимата такава е
тригодишната. Поддържа, че вземанията с падеж до 19.12.2019 г. /датата на която е
получила препис от исковата молба и от който момент счита, че цесията има действия
спрямо нея/ са погасени по давност, в който период попадало вземането за възнаградителна
лихва в размер на 817,17 лева /за периода от дата на сключване на договора за кредит до
дата на цесията/ и вземанията с падеж според погасителния план до 21.11.2019 г. Признава
иска за сумата от 3 126,14 лева, представляваща сбор от падежни вноски за периода от
21.12.2019 г. до 21.08.2021 г. Моли за отхвърляне на иска в останалата част. Претендира
разноски.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства по делото и
доводите на страните по реда чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
По делото са представени договор за кредит от (дата)г., сключен между "фирма" ЕАД
и ответника, както и погасителен план и общи условия, неразделна част от договора.
Представен е договор за цесия от (дата)г., както и приложение № */(дата)г., с които
"фирма" ЕАД е прехвърлил на ищеца по делото вземането си към ответника.
Видно от уведомление за цесия, изхождащо от ищеца, на ответника е съобщена
извършената цесия. Представено е и пълномощно – л. 17 от делото, с което старият
кредитор е упълномощил новия да изпълни предвиденото в чл. 99 от ЗЗД задължение.
Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидения в процесуалния
закон срокове не са ангажирани.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти по
отношение на претенциите: възникнало облигационно отношение между страните; размер
на претендираните суми; че задължението за плащане е изискуемо и че ответникът е в
забава изпълнението на задълженията си.
От представените по делото доказателства се установява наличието на облигационно
правоотношение. Видно от договора между "фирма" ЕАД и ответника, дружеството е
предоставило на К. заем при посочените в договора условия. Ето защо, съдът намира, че
между ответника и първоначалния кредитор е възникнало валидно облигационно
правоотношение.
Ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия. С получаването на
настоящата искова молба и приложеното уведомление и пълномощно следва да се приеме,
че е налице надлежно уведомяване на длъжника от предишния кредитор по договора за
2
заем. Част от приложенията към исковата молба са и процесният договор за прехвърляне на
вземания /цесия/, както и уведомление до длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
чиито вземания са предмет на договора. С получаването на препис от исковата молба и
приложенията към нея ответникът следва да се счита за надлежно уведомен за извършената
цесия. В този смисъл съдът съобрази и практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290
от ГПК – решение № 137/2015г. на ВКС по гр.д. № 5759/2014г., III ГО; решение № 78/2014г.
на ВКС по т.дело № 2352/2013г., II ТО и цитираните в него решения. Няма пречка старият
кредитор да упълномощи новия да уведоми длъжника за извършената цесия, поради което,
неоснователни са възраженията на ответника в тази връзка, направени в хода на устните
състезания.
При съобразяване съдържанието на процесния договор за кредит, както и на поетите
с него права и задължения съдът намира, че последният има правната характеристика на
договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се
съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.
(така в определение № 351 от 22.04.2016 г. на ВКС по търг. дело № 3026/2015 г., І т. о.).
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и
съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК.
Разпоредбата на чл.22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изисква-нията на
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са ус-тановени в
обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори, ако
нарушението на тези норми не е въведено в отговора на исковата молба като възражение.
След извършена проверка, съдът установи, че не са налице неравноправни клаузи,
нито се установява нищожност на договора за заем. Същия е сключен в изискуемата от
закона форма, спазени са всички изисквания по ЗПК. Приложен е погасителен план, с
посочена разбивка на сумите по пера за всеки месец.
Ответникът не оспорва размера на дължимите суми, а единствено твърди, че същите
са погасени по давност.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решения № 65 от 06.07.2018г. по т.д.
№1556/2017г. на ТО, № 28 от 05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на ІІІ ГО, № 261 от
12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г. на ІV ГО и обобщена в решение №38/2019 по т. д. №
1157/2018 г. на II ТО на ВКС, решение № 50173/13.10.2022г. по гр. д. № 4674/20221г. на
ВКС, III ГО, уговореното между страните връщане на предоставена в заем сума на
погасителни вноски не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а
3
представлява уговорка за изпълнение на задължението на части. Връщането на
предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по своята същност
изпълнение на основното задължение на длъжника на части (чл. 66 ЗЗД). Ето защо,
приложима по отношение на това задължение е общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД,
изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не кратката 3-
годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, изчислена от датата на падежа на отделните
погасителни вноски. В решение № 50173/13.10.2022г. по гр. д. № 4674/20221г. на ВКС III
ГО, съдът посочва, че в решаващите мотиви, съдържащи се в ТР от 21.01.2022 г. по т. д. №
5/2019 г.на ОСГТК на ВКС, се утвърждава практиката на ВКС, че при разсрочването на едно
парично задължение, което по естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане на
заем/, респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се
касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. „Приема се, че в този
случай задължението се погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично
дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. При
договорите с периодично или продължително действие, през всеки период от време и двете
страни по правоотношението престират и за тях възникват относително самостоятелни
задължения с отделни падежи, които имат общ правопораждащ факт, но не представляват
части от едно цяло вземане. Обратното - при уговорка за разсрочване на части на едно по
правило еднократно задължение, престира само длъжникът, след като вече кредиторът е
изпълнил, а този факт сам по себе си не е достатъчен, за да определи изпълнението като
периодично. Поради това при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е
разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати,отделните вноски не стават
автоматично сбор от отделни, периодично дължими плащания. Задължението продължава
да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена
вноска или моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост. Следователно началният
момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница и/или за
договорни лихви по погасителни вноски по договор за банков кредит, за който не е обявена
и респективно, настъпила предсрочна изискуемост, е датата на уговорения краен срок за
погасяване на кредита”.
След като началната дата на изискуемостта е датата на последната вноска, която в
случая е 21.08.2021 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
21.06.2022 г., вземането за главница не е погасено по давност.
Установява се обаче, че в главницата се включва застрахователна премия в размер
общо на 682.92 лв., както и такса за разглеждане на кредит в размер на 245 лв., които съдът
намира за недоказани. Видно от договора за кредит и погасителния план е посочен размер на
потребителския кредит от 7927.92 лв. Тази сума обаче включва отпуснатия кредит от 7000
лв., застрахователна премия в размер на 682.92 лв. и такса за разглеждане на кредит от 245
лв.
В случая декларацията за приемане на застраховането е подписана от кредитора и
ответника и в него се съдържат уговорки относно посочената в договора за кредит и
4
дължима от ответника застрахователна премия, поради което съдът намира, че същият
съставлява елемент от договора, по отношение на който трябва да са спазени посочените
законови изисквания. Не се установява от събраните по делото писмени доказателства да е
платена в полза на застрахователя включената в общата претендирана сума застрахователна
премия. Видно от преводно нареждане от (дата)г. – л. 8 от делото, на ответницата е платена
сума в размер на 7000 лв. Липсва и уговорка между страните по договора за кредит, касаеща
предаване на застрахователна премия. Доколкото договорът за заем е реален договор, то
липсата на доказателства за предаване на заемната сума обуславят неоснователност на
договора за заем относно тази сума. Действително по делото е приета декларация, както и
общи условия, но в тях не е посочен, нито размера на застрахователната премия, нито е
удостоверено нейното заплащане и липсват уговорки във връзка с усвояване на тази сума.
Същите изводи могат да бъдат направени и по отношение на таксата за разглеждане на
кредита. Ето защо, от дължимата неплатена главница следва да се приспадне сумата от
927.92 лв.
С оглед на изложеното, искът за главница следва да бъде уважен за сумата от 6043.88
лв.
Съгласно приетото в решение № 50173/13.10.2022г. по гр. д. № 4674/20221г. на ВКС
III ГО „началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за
главница и/или за договорни лихви по погасителни вноски по договор за банков кредит, за
който не е обявена и респективно, настъпила предсрочна изискуемост, е датата на
уговорения краен срок за погасяване на кредита“.
След като началната дата на изискуемостта е датата на последната вноска, която в
случая е 21.08.2021 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
21.06.2022 г., вземането за възнаградителна лихва също не е погасено по давност, дори да се
приеме, че се прилага тригодишен давностен срок, каквито са твърденията на ответника.
Размерът на възнаградителна лихва, изчислена върху уважената част от главницата,
възлиза на 708.40 лв., изчислена на основание чл. 162 ГПК. Ето защо, искът за лихва следва
да бъде уважен до този размер и отхвърлен за разликата.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски по настоящето
производство в размер общо на 236.74 лв., както и разноски в заповедното производство в
размер на 178.12 лв., съразмерно на уважената част на исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се дължат разноски, в размер на
133.10 лв. в настоящето и 133.10 лв. в заповедното производство разноски, съразмерно на
отхвърлената част на исковете.
По изложените съображения Софийски районен съд
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й. С. К., ЕГН **********, с адрес
(град), (адрес), че дължи на „фирма“ ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на
управление: (град), (адрес), по предявения иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 79,
ал. 1, вр. 99 ЗЗД сумата от 6043.88 лв., представляваща неплатена главница по договор за
потребителски кредит № (номер) от (дата) г., сключен между „фирма” ЕАД и ответника,
вземането по който е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от (дата)г., ведно със законна
лихва от 21.06.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 708.40 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от (дата) г. до (дата) г., за които е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 33344/2022г. на СРС, 35 с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за разликата над уважената част от 6043.88 лв. до пълния предявен размер от
6971.80 лв., както и иска за мораторна лихва за разликата над уважената част от 708.40 лв.
до пълния предявен размер от 817.17 лв., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Й. С. К., ЕГН **********, с адрес (град), (адрес), да заплати на „фирма“
ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град), (адрес), на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК сумата от 236.74 лв., представляваща направените по настоящето дело
разноски, както и сумата от 178.12 лв., представляваща направените по ч. гр. д. №
33344/2022г. на СРС, 35 с-в разноски, съразмерно на уважената част на исковете.
ОСЪЖДА „фирма“ ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град),
(адрес) да заплати на Й. С. К., ЕГН **********, с адрес (град), (адрес), на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК сумата от 133.10 лв., представляваща направените по настоящето дело
разноски, както и сумата от 133.10 лв., представляваща направените по ч. гр. д. №
33344/2022г. на СРС, 35 с-в разноски, съразмерно на отхвърлената част на исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6