Решение по дело №6438/2018 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 октомври 2019 г. (в сила от 28 февруари 2020 г.)
Съдия: Петя Венциславова Петрова-Светиева
Дело: 20182230106438
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

                                          Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 1145

                                           гр.Сливен, 25.10.2019 година

                                               В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА

при секретаря ПЕНКА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело  № 6438 по описа на съда за 2018 година, за  да се произнесе съобрази следното:

 

При условията на обективно кумулативно съединяване са предявени искове за заплащане на обезщетение за неизползван допълнителен платен отпуск за извънреден труд, на допълнително възнаграждение за извънреден труд и на мораторни лихви.

 В исковата молба на ищеца се твърди, че е работил в Районна служба по пожарна безопасност и защита на населението гр. Сливен по служебно правоотношение с ответната страна до 27.11.2015 година като пожарникар. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърденията за основателност на исковете, като се твърди как е изпълнявал ищеца служебните си задължения, какви дежурства е давал. Направено е подробно позоваване на нормативната уредба, включително и директиви на ЕС. Сочи се, че ответната страна не е изпълнила задължението си по отношение на ищеца, поради което от съда се иска да постанови съдебно решение, с което да осъди ответната страна да заплати на ищеца, както следва:

- сумата 7200 лева, представляваща сбор от обезщетенията за неизползваните по 12 дни годишно допълнителен отпуск по чл. 229, ал.1, т.9 /предишна т.8/ във връзка с чл. 212, ал.5, т. 2 предл. второ от ЗМВР от 1997 година/отм./ и по чл. 212, ал.1, т.3, във връзка с чл. 211, ал.5, т.2, предл. второ от ЗМВР от 2006 г. /отм./, на който ищеца е имал право за отпуск 1152 часа /по 96 часа годишно/ положен извънреден труд над 50-те часа за тримесечията в периода от 25.02.2003 година до 30.06.2014 година, ведно със законната лихва върху цялата главница, считано от подаване на исковата молба в съда на 20.11.2018 година до окончателното изплащане на сумите;

- сумата от 500 лева, представляваща мораторните лихви върху целия размер на следващото се обезщетение  за неизползван отпуск  за положен извънреден труд за в периода  2003 година - 2014 година, считано от 01.03.2016 година до 20.11.2018 година както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба - 20.11.2018 година до окончателното изплащане. Претендират се и разноските по делото.

От страна на ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Изложени са подробни съображения в подкрепа на твърденията за неоснователност на предявените искове. От съда се иска да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни, като се претендират разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа исковете по основание, а по отношение на размера им изменя исковете, както следва:

- главен иск за обезщетение за неизползван допълнителен платен годишен отпуск за извънреден труд на 50-те часа на тримесечие в исковия период 01.01.2003 година до 30.06.2014 година за сумата от 3 634,11 лева за общо 650 часа положен извънреден труд

- иск за мораторна лихва върху обезщетението за сумата от 1003,63 лева.

   Ответната страна, редовно призована, се представлява в съдебно заседание от пълномощник, който оспорва исковете и поддържа отговора на исковата молба.

   От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

   Ищецът М.Д.К. е работил по служебно правоотношение като държавен служител - пожарникар в териториалната структура в гр.Сливен на ответната Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” до 27.11.2015 година. За периода от 01.01.2003 година до 30.06.2014 година продължителността на работното му време е общо 22303.29 часа. Извънреден труд. който е положил ищеца за периода от 01.01.2003 година до 30.06.2014 година е в размер на 2831.29 часа.Изплатените му часове извънреден труд за периода са в размер на 169 часа. Некомпенсирани часове за периода, които са подлежали на парична компенсация са в размер на 1765.60 часа. Некомпенсираните часове извънреден труд, които подлежат на компенсация с допълнителен отпуск за периода от 01.01.2003 година до 30.06.2014 година, след приспадане на ограничението по чл. 229, ал. 1, т. 8 от ЗМР и компенсираните дни за периода са в размер на 650.11 часа. След приспадане на изплатеното на ищеца възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.01.2003 година до 30.06.2014 година, размерът на дължимото обезщетение за неизползвания допълнителен платен отпуск, поради положен извънреден труд в периода 01.01.2003 година до 30.06.2014 година, е 3 634,11 лева. Размерът на дължимите лихви за забава върху общият размер на обезщетението за неползван платен годишен отпуск за извънреден труд е 1003,63 лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства-писмени документи, свидетелски показания и заключение на вещото лице, тъй като са допустими, относими и взаимно  допълващи се.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявената искова претенция за заплащане на обезщетение в размер на 4035,23 лева /след изменението/,  за неизползваните по 12 дни годишно допълнителен отпуск за положен  извънреден труд над 50-те часа за тримесечията в периода от 01.01.2003 година до 30.06.2014 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба в съда  на 20.11.2018 година  до окончателното изплащане е допустима и изцяло основателна. Безспорно ищецът е работил в ответното юридическо лице по служебно правоотношение като държавен служител и за отношенията между страните са приложими разпоредбите на  ЗМВР и съответните подзаконови нормативни актове. Несъмнено е установено, че ищецът е полагал извънреден труд за процесния период от 01.01.2003 година до 30.06.2014 година, за който му се е полагал и допълнителен платен годишен отпуск, но такъв не му е предоставен от работодателя.  За общо 650.11 часа извънреден труд му се е полагал отпуск и след като не е ползвал такъв му се полага обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение в размер на сумата 3 634,11 лева с приспаднати удръжки, която не е изплатена. Поради това иска  следва да се уважи изцяло.

Акцесорната претенция с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху обезщетението за неползван платен годишен отпуск за извънреден труд е допустима, а разгледана по същество е основателна до пълния претендиран след изменението размер 1003,63 лева. Поради това иска следва да се уважи изцяло.

С оглед изхода на процеса следва на ищеца да се присъдят разноски по делото, които са в размер на 1000 лева, заплатено адвокатско възнаграждение.

По правилата на процеса ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на съдебната власт държавна такса върху уважените искове в общ размер на 195.36 лева /по 4% върху всеки уважен иск, но не по-малко от 50 лева за всеки от тях/, както и разноски за вещо лице в размер на 350 лева.

Ръководен от гореизложените съображения, съдът

 

                                                    Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Пиротска” №171 А  ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.К. с ЕГН ********** ***, както следва:

-сумата  3634,11 лева /три хиляди шестстотин тридесет и четири лева и единадесет стотинки/, представляваща обезщетение за неизползван допълнителен платен годишен отпуск за извънреден труд над 50-те часа на тримесечие за периода от 01.01.2003 година до 30.06.2014 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от  завеждане на исковата молба на 20.11.2018 година до окончателното изплащане,

-сумата 1003,63 лева /хиляда и три лева  и шестдесет и три стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава върху обезщетението, начислена до завеждане на исковата молба,

-сумата 1 000 лева / хиляда лева/, представляваща разноски по делото.

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Пиротска” №171 А ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на Районен съд - Сливен държавна такса в размер на 195.36 лева /сто деветдесет и пет лева и тридесет и шест стотинки/ лева и разноски за вещо лице в размер на 350 лева /триста и петдесет / лева.

 

   Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: