Р Е Ш
Е Н И Е N 34
гр. Сливен, 11.03.2019 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито
заседание на шести март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на прокурора ………и при секретаря Радост Гърдева, като разгледа
докладваното от М. Сандулов гр. д. N 105 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 24/07.01.2019 г. по гр.д. №
4683/2018 г. на Районен съд – Сливен, с което е признато за установено на
основание чл.1 ал.1 т.3 от ЗУТОССР, вр. с чл. 3 ал.2 предл.2 от ЗУТОССР по
отношение на ТП на НОИ гр. Сливен, че Й.Д.Б., ЕГН ********** ***, е работил
през периода от 01.01.1984 г. до 31.12.1984 г. и за периода от 01.01.1985г. до
31.12.1985 г. на длъжността „шофьор“, при пълен осем часов работен ден, в АПК „Г.
Димитров“ гр. Кермен и е осъдено ТП на
НОИ – Сливен да заплати на молителя
направените по делото разноски.
Подадена е въззивна жалба от ТП на НОИ – Сливен, в която
се твърди, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. По
исковете за установяване на трудов стаж не се допускат свидетелски показания,
ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на
трудовия стаж и които са издадени от работодателя, при който е придобит стажът
и по време на полагане на стажа. Сочи се, че още в писмения отговор е било
направено възражение, че не са представени писмени доказателства по смисъла на
чл. 6 ал.1, вр. с ал. 2 от ЗУТОССР и е недопустимо да бъдат допуснати до разпит
свидетели. Въпреки това съдът е разпитал един свидетел, което се сочи, че е
процесуално недопустимо. На следващо място се сочи, че представената молба за
ползване на отпуска не може да се приеме като писмено доказателство по смисъла
на закона, като се излагат подробни аргументи относно неяснотата на автора на
резолюцията, както и че тази молба е свързана с правоотношение по време на трудов стаж. Направеният от съда извод в обратния смисъл е
неверен и необоснован. Сочи се, че по делото не е представено нито едно писмено
доказателство, което да е издадено от работодателя и да установява, че ищецът
действително е работил през процесните периоди като шофьор. Освен това молбата
е представена във второто по делото съдебно заседание, като не е ясно защо не е
била представена към исковата молба. В обобщение се иска да бъде отменено
решението изцяло.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на
тази въззивна жалба, в който се твърди, че тя е неоснователна. Представеният
писмен документ молба за отпуск съответства на изискванията на закона, тъй като
изброяването в закона не е изчерпателно. Молбата с резолюцията отговаря на
кумулативните изисквания, тъй като резолюцията е от работодателя, при който е
придобит стажа и е издадена по време на полагане на стажа. Районният съд е постановил решението като е
анализирал всички гласни и писмени доказателства, от които се установява, че за
периода от 01.01.1984 г. до 31.12.1985 г. той е работил на длъжността „Шофьор“
при пълен осем часов работен ден, поради което се иска да бъде потвърдено
първоинстанционното решение.
В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени
искания.
В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие,
който поддържа подадената жалба.
В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие,
който оспорва основателността на подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в
срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно,
и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност
и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение
е неправилно, поради което следва да бъде отменено.
С искова молба от 05.09.2018 г. ищецът е претендирал да
бъде признато за установено по отношение ТП на НОИ гр. Сливен, че е работил по
трудово правоотношение за периода от 01.01.1984 г. до 31.12.1984 г. и от
01.01.1985 г. до 31.12.1985 г. на длъжност „шофьор“ при условията на пълно
работно време от 8 часа в АПК „Г. Димитров“, гр. Кермен, общ. Сливен и който
период да му се зачете за трудов стаж. Установява се от удостоверение № 5821/04.04.2012
г. на ТП на НОИ архивохранилище Сливен, че в разплащателните ведомости на АПК
„Георги Димитров“ Кермен има доказателства, че ищецът е работил като шофьор от
01.01.83 г. до 31.12.83 г. и от 01.01.86 г. до 30.09.86 г., като във
ведомостите липсва информация да е работил през 1984г., 1985г., 1987г. и 1988
г. Представено е копие от молба от ищеца до председателя на АПК „Георги
Димитров“, гр. Кермен, датирана от 12.03.84 г., с която се иска да му бъде
разрешено да ползва 7 дни от платения годишен отпуск от 12.03.84 г. до
20.03.84г., като на молбата има резолюция, че се разрешава от 12.03.84 г. до
16.03.84г. Въз основа на тази молба районният съд е приел, че е налице писмено
доказателство, което е издадено от работодателя, при който е придобит стажа и
документът е издаден по време на полагане на стажа, поради което е приел за
допустимо да бъде разпитан по делото един свидетел, работил през процесния
период в АПК „Георги Димитров“, гр. Кермен. Въз основа на тези доказателства
Районният съд е приел, че молбата е основателна и я уважил.
Тези изводи на съда обаче са неправилни и
незаконосъобразни поради следните съображения:
Съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 1 от сега действащия Закон за
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред - в сила от 2.04.2011
г. по исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат
свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които
установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане
на стажа. В ал. 2-ра на чл. 6-ти са посочени писмените доказателства - трудов
договор, уведомление по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, от което да е видно, че през посочения в исковата молба период и с посочения от лицето
работодател е бил сключен трудов договор, допълнителни споразумения, заповеди
за определяне на допълнително възнаграждение за продължителна работа или за
придобит трудов стаж и професионален опит, трудови книжки, осигурителни книжки,
решения на компетентни органи за изплащане на дължимо възнаграждение, договори
за възлагане на управление и контрол, други подобни документи. Изброяването на
писмените доказателства не е изчерпателно. Тези разпоредби са аналогични на чл.
4, ал. 1 и ал. 2 от УУТССР (отм.). И с новата уредба, дадена в чл. 6, ал. 1 от действащия Закон за
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред законодателят е
предвидил изискване за допустимост на свидетелски показания по делата за
установяване на трудов/осигурителен стаж само при наличие на писмени
доказателства, които установяват вероятността на същия. За тези писмени
доказателства в същата ал. 1 на чл. 6 е предвидено и кумулативното наличие на
предпоставките - 1. да са издадени от работодателя/осигурителя при който е
придобит стажът и 2. да са издадени по време на полагане на стажа. Както вече
се отбеляза в ал. 2-ра на чл. 6-ти от ЗУТДССР примерно, а не изчерпателно са посочени
писмените доказателства по смисъла на ал. 1-ва на чл. 6-ти от този закон. Освен
примерно изброените в ал. 2-ра писмени доказателства такива могат да бъдат и
други документи, издадени от работодателя по време на полагане на стажа, чието
съдържание сочи на отделни моменти от трудовото правоотношение, а не за целия
период от време, за който се претендира като трудов/осигурителен стаж. Във
всеки конкретен случай според представените писмени доказателства следва да се
направи преценка дали последните установяват или не вероятността на
претендирания стаж. /Решение № 401 от 22.02.2016
г. на ВКС по гр. д. № 228/2015 г., IV г. о./.
Правилно районният съд е приел, че предявеният иск е с правно основание
чл. 1, т. 3 от ЗУТОССР и е процесуално допустим. Осигурителят – АПК „Г. Димитров“ гр. Кермен, е
прекратил дейността си без да има правоприемник и по делото е представено
удостоверение от териториалното поделение на НОИ, че в архивното стопанство
липсват писмени данни за претендирания стаж. Няма спор,
че в архива на НОИ се съхраняват разплащателните ведомости за процесните
периоди, които са в добро състояние и в които няма липсващи страници. В тези
ведомости обаче не фигурира името на въззиваемия. Претенцията се основава на
представената по делото молба от ищеца до председателя на АПК „Георги
Димитров“, гр. Кермен, датирана от 12.03.84 г., с която се иска да му бъде
разрешено да ползва 7 дни от платения годишен отпуск от 12.03.84 г. до
20.03.84г., като на молбата има резолюция, че се разрешава от 12.03.84 г. до
16.03.84г. Не е ясно обаче от кого е поставената резолюцията, по молбата
липсват сигнатури да е била входирана в деловодството на АПК, не е отбелязано
дали подписът е на председателя, нито е посочено името му. Поради това не може
да се приеме за безспорно установено, че резолюцията изхожда от работодателя.
Така и след като представената по делото молба не може да
се приеме за документ по смисъла на ал. 2-ра на чл. 6-ти от ЗУТДССР, както и че не представлява друг документ, издаден от работодателя по време на
полагане на стажа, чието съдържание сочи на отделни моменти от трудовото
правоотношение, то предявеният иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Щом крайните правни изводи на двете инстанции се
разминават, въззивната жалба е основателна и като такава следва да се уважи,
като решението следва да се отмени изцяло като незаконосъобразно и вместо него
въззивният съд постанови ново, с което се отхвърли предявения иск.
С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за
двете инстанции следва да бъде възложена на ищеца-въззиваем, който следва да
понесе своите, както са направени и заплати, съгл. чл. 78 ал. 3 от ГПК
на ответника-въззивник направените такива в размер на 50 лв. за
първоинстанционното и на 50 лв. за въззивното производство, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 24/07.01.2019 г. по гр.д. № 4683/2018 г. на
Районен съд – Сливен ИЗЦЯЛО като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.Д.Б. иск за признаване за установено на основание
чл.1 ал.1 т.3 от ЗУТОССР, вр. с чл. 3 ал.2 предл.2 от ЗУТОССР по отношение на
ТП на НОИ гр. Сливен, че Й.Д.Б., ЕГН ********** ***, е работил през периода от
01.01.1984 г. до 31.01.1984 г. и за периода от 01.01.1985г. до 31.12.1985 г. на
длъжността „шофьор“, при пълен осем часов работен ден, в АПК „Г. Димитров“ гр.
Кермен като неоснователен.
ОСЪЖДА Й.Д.Б., ЕГН ********** *** да заплати на ТП на НОИ гр. Сливен
направените разноски в размер на 50 /петдесет/ лева за първоинстанционното и на
50 /петдесет/ лева за въззивното производство, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: