Решение по дело №597/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 209
Дата: 18 юни 2020 г. (в сила от 30 октомври 2020 г.)
Съдия: Петя Йорданова Котева
Дело: 20201720200597
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  209                                        18.06.2020 г.                         Град П.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                              ІІ нак. състав

На седемнадесети юни                                                                   Година 2020

В публично заседание в следния състав:

                                               Председател: Петя Котева

 

Секретар: Даниела Благоева

Като разгледа докладваното от председателя административнонаказателно дело № 00597 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 5 от 17.02.2020 г., издадено от Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), с което на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК *******е наложена имуществена санкция в размер на 7 500 лв (седем хиляди и петстотин лева) на основание чл.326 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) за нарушение на чл.326 от ЗЕС, вр. чл.42, ал.3 от Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения (Общите изисквания).

По изложени в жалбата доводи дружеството жалбоподател моли да се отмени обжалваното НП, тъй като счита, че нарушението не е доказано по несъмнен начин. Алтернативно прави искане за намаляване на санкцията до законовия минимум. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В хода на  съдебно производство, за което е  редовно призовано, не изплаща представител.

Въззиваемата страна КРС, представлявана от юрисконсулт Е.М., оспорва жалбата. Моли съда да потвърди обжалваното НП.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения в закона срок  от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е неоснователна.

От фактическа страна:

На 19.09.2019 г. в КРС било регистрирано писмо изх. № Ц-03-6524 от 19.09.2019 г. на Комисията за защита на потребителите, към което бил приложен сигнал от 06.08.2019 г. на потребител на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, в който било направено оплакване, че в търговски  обект на дружеството жалбоподател, намиращ се  в гр. П., ул. Търговска № 22 не му е било представено за запознаване съдържанието на съответния договор преди неговото подписване.

На 15.10.2019 г., във връзка с този сигнал, свидетелите К.М.С.-ст.инспектор в КРС и И.А.П.-гл.специалист в КРС предприели проверка в процесния обект на дружеството жалбоподател. П. се представил като клиент с желание за сключване на договор за услуга оптичен интернет и телевизия, за да установи практиката в магазина. Служителят от търговския обект устно разяснил параметрите на договора, след което поискал личната му карта, за да провери на съответния адрес дали има възможност за предоставяне на исканата услуга. След това обяснил, че е възможно да бъде предоставена, като поканил П.  да се подпише върху екрана на електронното устройство, че е съгласен да предостави личните си данни, което той сторил. Служителят сменил визуализацията на екрана и помолил клиента да напише фамилията си и да се подпише, което той сторил. Служителят отишъл до принтиращо устройство, където разпечатил договор № 1255021215102019-47822421/15.10.2019 г., който предал на П.. Последният видял, че договорът е подписан от него, без да му е била предоставена възможност да се запознае с неговото съдържание преди подписването му. Проверяващите се легитимирали и пристъпили към съставяне на констативен протокол № С-ИП-053/15.10.2019 г., в който били отразени констатациите при проверката.

Началото на административнонаказателното производство срещу дружеството жалбоподател било поставено със съставения на 16.12.2019 г. на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № С-165/16.12.2019 г. от св. К.М.С. за нарушение на чл. нарушение на 326 от ЗЕС, вр. чл.42, ал.3 от Общите изисквания, който бил подписан от упълномощено лице без възражения по констатациите. Такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения акт и предвид материалите в административнонаказателната преписка било издадено обжалваното НП № 5 от 17.02.2020 г  от Председателя на КРС, с което на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД за горепосоченото нарушение била наложена имуществена санкция в размер на 7 500 лв (седем хиляди и петстотин лева) на основание 326 от ЗЕС.

Процесното НП било връчено на дружеството жалбоподател на 02.04.2020 г.

По доказателствата:

Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид АУАН № С-165/16.12.2019 г., констативен протокол № С-ИП-053/15.10.2019 г., ведно с приложен към него договор № 1255021215102019-47822421 от 15.10.2019 г., писмо изх. № Ц-03-6524 от 19.09.2019 г. на Комисията за защита на потребителите, с приложен към него сигнал от 06.08.2019 г. от потребител на дружеството жалбоподател, два броя пълномощни на изпълнителния директор на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, заповед РД № 07-743 от 27.12.2018 г. на Председателя на КРС, известие за връчване на процесното НП, преписи на НП №№ 62/2016 г., 189/2016 г., 11/2017 г., 103/2017 г. и 78/ 2018 г., ведно със съдебни решения на съответните административни съдилища, удостоверяващи влизането им в сила.

Разпитани в хода на съдебното следствие свидетелите К.М.С. и И.А.П. поддържат констатираните в АУАН обстоятелства. Съдът кредитира като обективни и достоверни изцяло техните показанията, тъй като същите са имали непосредствени възприятия относно установените  факти на извършеното нарушение. Показанията на тези свидетели са последователни, логични и непротиворечиви. Същите установяват, че св. И.А.П. е положил подпис на  договор № 1255021215102019-47822421/15.10.2019 г., без преди това да му е предоставена възможност да се запознае с неговото съдържание. Изпълнението на задължението по чл. 42, ал. 3 от Общите изисквания не е обусловено от наличието на отправено от страна на потребителя искане за запознаване със съдържанието на договора. За възникване на това задължение е достатъчно наличието на постигнато предварително съгласие по условията за договора и когато такова съгласие е налице, доставчикът е длъжен да предостави проекта на договора в цялост за запознаване със съдържанието му, като това може да стане на хартиен или електронен носител. В конкретния случай не е налице каквото и да е доказателство, което да поставя под съмнение констатацията, че преди подписването на договора на П. е било предявено съдържанието на договора. Няма данни свидетелите К.М.С. и И.А.П. да са се намирали в особени отношения с проверяваното дружество, които да ги мотивират да уличат същото в нарушение, което не е извършено. Неоснователни са и възраженията, че проверяващите са нарушили служебните си задължения като не са се легитимирали. По делото е установено, че те са сторили това в момента, в който са констатирали извършване на нарушението, което е предмет на оспорваното НП, след което са продължили проверката, поради което и  съдът не намира, че в конкретния случай  е допуснато нарушение. За да се постигне обективен резултат, се изисква оперативност в действията на контролните органи при извършване на проверка за този вид нарушения, като за този начин на тяхното установяване не съществува забрана в ЗАНН.

От правна страна:

АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, съгласно чл.312, ал.1, вр. чл.313, ал.1 от ЗЕС и приложената по делото заповед РД № 07-743 от 27.12.2018 г. на Председателя на КРС, като процесното НП е издадено от последния, предвид разпоредбата на  чл.337, ал.2 от ЗЕС. Документите са в съответствие с изискванията на императивните норми на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН. Описаното нарушение както в акта, така и в обжалваното НП е конкретизирано в достатъчна степен, поради което и не е нарушено правото на защита на дружеството жалбоподател.

Разпоредбата на чл. 326 от ЗЕС предвижда налагане на имуществена санкция в размер от 3 000 до 15 000 лв. за предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги след подаване на уведомление по чл. 66, което наруши някое от общите изисквания по чл. 73 и/или специфични задължения. Във връзка с цитираната разпоредба, като нарушена е посочена и нормата на чл. 42, ал. 3 от Общите изисквания, съгласно която при осъществяване на обществени електронни съобщения, преди подписване на индивидуалния договор предприятията са задължени да предоставят на потребителя проекта на договора в цялост за запознаване със съдържанието му. Именно това нарушение е вменено на дружеството жалбоподател, което се явява субект на административнонаказателната отговорност, тъй като предоставя електронни съобщителни услуги. Горепосоченият доказателствен материал установява по категоричен начин, че служителят на  дружеството жалбоподател не е предоставил на клиента И.А.П. договора, за да се запознае с неговото съдържание преди да го подпише, а се е задоволил единствено с устно разяснение на съответните параметри. Отговорността на санкционираното лице е обективна, безвиновна и тъй като нарушението е допуснато от страна на негов служител, правилно същата е била ангажирана, като с горепосочените действия са нарушени правата на потребителя и е налице нарушение на клаузата по чл. 42, ал. 3 от Общите изисквания, издадени на основание чл.73 от ЗЕС от Председателя на КРС.

По вида и размера на наказанието:

Административнонаказващият орган е наложил на дружеството жалбоподател имуществена санкция в рамките на законоустановените граници от 3 000 лв до 15 000 лв, като е определил размер около средния такъв, а именно от 7 500 лв. Според настоящия състав последният е бил правилно определен, тъй като съответства на тежестта на нарушението, предвид установените подобни действия, които не са  еднократна практика в дейността на дружеството, да не се предоставят договори на клиенти за запознаване с тяхното съдържание преди подписването им, което изрично е посочено в обжалваното НП, а именно, че  процесното нарушение не е първо такова, предвид санкционирането на юридическото лице с четири други НП, които са влезли в сила. Последните са приобщени в хода на съдебното производство и установяват, че дори и наложената с НП № 78 от 22.06.2018 г. санкция от 10 000 лв явно не е оказала необходимото въздействие, доколкото и от друг клиент е подаден сигнал на 06.08.2019 г. до Комисията за защита на потребителите, във връзка с който и контролните органи са предприели процесната проверка, при която е констатирано нарушението, предмет на оспореното НП.

Поради изложеното съдът преценява, че определената имуществената санкция е съответна на характера и тежестта на нарушението и би допринесла в най-висока степен за реализиране на целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН- да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред.

Предвид  изложеното съдът намира обжалваното НП за законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло. С оглед този изхода на делото, настоящият състав намира за неоснователно искането, обективирано в жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 5 от 17.02.2020 г., издадено от Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК *******е наложена имуществена санкция в размер на 7 500 лв (седем хиляди и петстотин лева) на основание чл.326 от Закона за електронните съобщения за нарушение на чл.326 от същия закон, вр. чл.42, ал.3 от Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд П.  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.

 

 

 

 

Председател:/п/

 

 

Вярно с оригинала,

 ИЕ