Р Е Ш Е Н И Е № 115
Гр.Сливен, 17.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и седми
май, през две хиляди и деветнадесета година в състав :
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
При
участието на секретаря Галя Георгиева и при участието на прокурора …….., като
разгледа докладваното от административния съдия Светлана Драгоманска адм.д. № 21
по описа за 2019 г. на Административен съд гр.Сливен, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по жалба от Г.С.Г., ЕГН **********,***, чрез адв. Н.П.К. *** срещу Заповед № 2184/07.01.2019 г. на Директора на Агенция „Митници“, издадена на основание чл. 107 ал. 1 т. 5, във вр. с чл. 7 ал. 1 т. 6, предл. последно от Закона за държавния служител, вр. чл. 10 ал. 1, изр. второ от Закона за митниците (ЗМ) и подадена декларация от служителя по чл. 10 ал. 1, изр. второ от ЗМ, с която е прекратено, считано от 08.01.2019 г. служебното правоотношение с жалбоподателя.
В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди се, че в производството по издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на служителя. Посочва, че тези процесуални нарушения са от категорията на абсолютните и опорочават по нататъшното производство и винаги водят до отмяна на постановения акт. Моли съда да отмени оспорената заповед с претенция за разноски.
В открито съдебно заседание оспорващият Г.С.Г., редовно и своевременно призован, се явява лично и с упълномощен адв. Н.К., който поддържа жалбата и моли съда да я уважи по изложените доводи. Подробни съображения излага в писмено становище, в което заявява, че подписаната от Г. декларация по чл. 10 ал. 1 от ЗМ към 02.01.2019 г. не е била нормативно изискуема, тъй като изменението на нормата е влязло в сила на 07.01.2019 г. Тази норма била приложима за назначения, които следват влизането й в сила, считано от 07.01.2019 г. Заповедта била издадена и в нарушение на принципа за невиновност по чл. 31 ал. 3 и ал. 4 от Конституцията на РБ, чл. 16 от НПК, както и на чл. 6.2 от ЕКЗПЧ.
В открито съдебно заседание административният орган, редовно и своевременно призован, се представлява от надлежно упълномощен ст. юрк. Г. Г., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. В писмени бележки заявява законосъобразност на атакувания акт, с претенция за юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Оспорващият Г.С.Г. е с. в Агенция „Митници“. Със заповед № 3109 от 20.03.2013 г. на основание чл. 15 и във връзка с чл. 12 от ЗДСл е назначен за д. с. на длъжността и. в Агенция „Митници“ в отдел „Митническо оформяне“, Специализирана администрация, Митница Бургас, Териториално митническо управление. Със Заповед № 3328/20.05.2013 г. на директора на Агенция „Митници“ Г. е преназначен на длъжност „И.“ в Агенция „Митници“, отдел „Приходи, пътни такси и разрешителен режим“, Специализирана администрация.
С Уведомление рег. № 32-318189/14.11.2016 г. Г. уведомил Директора на Агенция „Митници“, че с Постановление за привличане на о. е привлечен за и. на п. от о. х. по досъдебно производство № 55/2015 г. по описа на СО-СП, пр.преписка № 534/2015 г. по описа на СП, към което приложил Постановление за привличане на о. от 03.11.2016 г., от което е видно, че Г. е привлечен като о. за и. на п. от о. х. по чл. 321 ал. 3, т. 2, вр. ал 2 от НК. Със Заповед № 313/10.02.2017 г., на Директора на Агенция „Митници“, на Г.Г. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 90, ал.1, т.5 от Закона за държавния служител, при спазване на разпоредбата на чл. 91, ал. 1, чл. 93, ал. 1 и чл. 96 от Закона за държавния служител и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с Г.С.Г., на длъжност „м. и.“ в Агенция „Митница“, Митница Бургас, с ранг …..-… м., като д. с. не запазва придобития ранг на д. с. на основание чл. 108, ал. 2 от ЗДСл.
На 17.07.2018 г. Г. подава заявление рег. № 32-206350, с което заявява в срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, че се явява да заеме длъжността, на която е възстановен с влязло в сила Решение № 94 от 13.06.2017 г., постановено по адм. дело № 57/2017 г. по описа Административен съд – Сливен.
Със Заповед № 4348/25.07.2018 г. на Директора на Агенция „Митници“ Г. на основание чл. 122, ал. 1 от ЗДСл е възстановен на длъжността „М. и.“ в Митница Бургас
На 03.01.2019 г. Г.С.Г. депозирал пред органа по назначаването Заявление рег № 32-2141 за преназначаване на длъжността „И.“ в ТД на Агенция „Митници“, към което приложил изискуемата по чл. 10 ал. 1 изр. второ от ЗМ декларация и съобщение по чл. 247б от НПК за явяване на п. по НОХД № 2374/2018 г. по описа на Специализиран наказателен съд.
На 07.01.2019 г. Директорът на Агенция „Митници“ издал Заповед № 2184, с която на основание чл. 107 ал. 1 т. 5, във вр. с чл. 7 ал. 1 т. 6, предл. последно от Закона за държавния служител, вр. чл. 10 ал. 1, изр. второ от Закона за митниците и подадена декларация от служителя по чл. 10 ал. 1, изр. второ от ЗМ прекратил, считано от 08.01.2019 г. служебното правоотношение с Г.С.Г., поради обективна невъзможност д. с. да изпълнява задълженията си извън случаите по чл. 103 ал. 1 т. 3, п. и привлечен като о. за у. п. от о. х.
Заповедта е връчена на Г.Г. на 08.01.2019 г., като жалбата срещу същата е подадена до настоящата съдебна инстанция, чрез органа по назначаване на 21.01.2019 г. с вх. 32-21059.
Към доказателствата по делото е приобщена Заповед № ЗАМ-1097/24.11.2014 г. на Директора на Агенция „Митници“, с която е разпоредено в случай на образувано срещу митнически служител наказателно производство за престъпление от общ характер, незабавно след узнаването служителят да уведоми писмено за това, а началникът на митницата да предприеме действия по издаване на заповед за временно снемане от употреба на поверения личен митнически печат и за отнемане на служебното оръжие.
Съгласно писмо изх. № 534/15 от 27.05.2019 г. на Специализирана Прокуратура, след приключване на разследването по досъдебно производство № 55/2015 г. по описа на Следствен отдел при Специализирана Прокуратура в Специализиран наказателен съд е внесен о. а., с който към н. о. за и. п. по чл. 321, ал.3, пр. 2, пр.4, т. 2, във вр. с ал. 2 от НК са привлечени няколоко лица, измежду които е и Г.С.Г.. Образувано е НОХД № 2374/2018 г. по описа на СпНС, като по делото се извършват съдебни следствени действия.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна и на база всички приложени към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:
Жалбата е подадена от Г.С.Г. срещу Заповед на Директора на Агенция „Митници“, с която е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя с агенцията. Оспорването е направено от легитимирано лице, при наличие на правен интерес, в рамките на законовия 14 – дневен срок и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е допустимо.
Разгледано по същество, оспорването се преценява от настоящата съдебна инстанция като основателно и като такова следва да бъде уважено.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.
Заповедта, предмет на обжалване, е издадена в установената в чл. 108 ал. 1 от ЗДСл писмена и предметна форма, съдържа изискуемите реквизити, като са посочени фактическото и правно основание за нейното издаване. Освен валидна от формална страна, същата е постановена и от компетентен орган, действащ в рамките на нормативно предоставените му правомощия. Съгласно разпоредбата на чл. 6 т. 5 от Устройствения правилник на Агенция „Митници“, директорът на агенцията назначава държавните служители, изменя и прекратява служебните правоотношения с тях.
Макар валидна, при преценка на събраните по делото доказателства и анализ на относимите правни норми, настоящата съдебна инстанция намира атакуваната заповед като незаконосъобразна, при следните съображения:
Фактическото основание за издаване на заповедта, посочено в същата като причини за прекратяване на служебното правоотношение е обективна невъзможност д. с. да изпълнява задълженията си извън случаите по чл. 103 ал. 1 т. 3, като органът по назначаването в тази връзка е вписал „П. и привлечен като о. за у. п. от о. х.“.
Като правно основание за издаване на заповедта са посочени разпоредбите на чл. 7 ал. 1 т. 6, предл. последно и чл. 107 ал. 1 т. 5 от ЗДСл и чл. 10 ал. 1 изр. второ от ЗМ. Първата от цитираните норми визира минималните изисквания, на които трябва да отговаря лице, за да бъде назначено за д. с., а именно: да отговаря на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност. В аспекта на процесния случай това са изискванията на чл. 10 ал. 1 от Закона за митниците (също посочен в оспорената заповед), съгласно който митнически служител може да бъде лице, което не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, не е лишено по съдебен ред от право да заема съответната длъжност и отговаря на изискванията за работа в митническата администрация; митнически органи могат да бъдат само лица, които не са привлечени като обвиняеми или не са подсъдими за умишлено престъпление от общ характер, като обстоятелствата относно съдебния статус се установяват служебно. Така посочените изисквания обаче и на чл. 7 ал. 1 т. 6 от ЗДСл, и на чл. 10 ал. 1 от ЗМ, не могат да послужат като правно основание за прекратяване на служебно правоотношение, доколкото същите уреждат изискванията, на които следва да отговаря едно лице, за да бъде назначено в органите на митническата администрация. Едновременно с това служебното правоотношение е прекратено на основание чл. 107 ал. 1 т. 5 от ЗДСл, съобразно който текст, органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато е налице обективна невъзможност държавния служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 (при невъзможност държавният служител да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска комисия; прекратяването в този случай не се допуска, ако има друга подходяща за здравното състояние на държавния служител длъжност в същата администрация и той е съгласен да я заеме). Разпоредбата досежно визираната в същата обективна невъзможност е бланкетна и налага във всеки отделен случай да се установяват от фактическа страна конкретните обстоятелства, съставляващи обективна невъзможност служителят да изпълнява служебните си задължения. Това се следва и от вмененото от законодателя като изискване за форма на акта в чл. 108 ал. 1 изр. второ от ЗДСл посочване на фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Съгласно трайно установената от Върховния административен съд практика, обективна невъзможност е налице, когато е създадена нова фактическа обстановка и същата е довела до невъзможност за изпълнение от служителя на задълженията по съответната длъжност и причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните. В случая органът е приел като такава невъзможност обстоятелството, че оспорващият Г.С.Г. е п. за у. п. от о. х. Последното обстоятелство само по себе си не сочи на обективна невъзможност по смисъла на чл. 107 ал. 1 т. 5 от ЗДСл, а на непокриване на изискванията за заемане на длъжността, визирани в горепосочените материалноправни норми на чл. 7 ал. 1 т. 6 от ЗДСл и чл. 10 ал. 1 от ЗМ. Следователно в оспорената заповед е налице неяснота дали служебното правоотношение е прекратено поради несъвместимост с изпълняваната служба, или се дължи на обективна невъзможност на служителя да изпълнява задълженията си по служебното правоотношение. Ето защо настоящата съдебна инстанция приема, че посоченото от органа фактическо основание за прекратяване на служебното правоотношение не може да се подведе под хипотезата приложените от същия норми на чл. 107 ал. 1 т. 5 от ЗДСл и чл. 10 ал. 1 от ЗМ, посочени като материалноправно основание за постановяване на акта.
Изложеното мотивира настоящата съдебна инстанция да приеме, че процесната Заповед № 2184/07.01.2019 г. на Директора на Агенция „Митници“ е издадена при неправилно приложение на материалния закон, поради което като незаконосъобразна следва да бъде отменена.
При този изход на делото неоснователна се явява претенцията на административния орган за присъждане на разноски. Основателно е и следва да се уважи искането за присъждане на такива от оспорващата страна. Реално извършените такива възлизат общо на 700,00 (седемстотин) лева, заплатено в брой адвокатско възнаграждение и следва да се възложат в тежест на ответната страна. Направеното във връзка с последното възражение за прекомерност не се споделя от съдебния състав, доколкото уговореният и заплатен адвокатски хонорар е съобразен с разпоредбите на чл. 8 ал. 4, във вр. с чл. 7 ал. 1 т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 2184/07.01.2019 г. на Директора на Агенция „Митници“, издадена на основание чл. 107 ал. 1 т. 5, във вр. с чл. 7 ал. 1 т. 6, предл. последно от Закона за държавния служител, вр. чл. 10 ал. 1, изр. второ от Закона за митниците и подадена декларация от служителя по чл. 10 ал. 1, изр. второ от ЗМ, с която е прекратено, считано от 08.01.2019 г. служебното правоотношение с Г.С.Г..
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на Г.С.Г., ЕГН **********, с адрес *** разноски в общ размер на 700,00 (седемстотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния Административен съд на РБългария в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :