Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………./27.10.2021 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в
открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА
ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя
адм.д. № 295/2021 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл. 84, ал. 2 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).
Образувано е по жалба на Районен съд – Балчик
срещу решение № ЛДЖ-19-16 от 25.05.2021 г. на Инспектората към Висшия съдебен
съвет, с което e приета
за основателна жалба с вх. № 22648/16.07.2019 г. по преписка с № ЛДЖ-19-16/2019
г., подадена от адв. Я.Л.Н. – адвокат от САК, срещу РС – Балчик, и на основание
чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗЗЛД, във вр. чл. 58, § 2, б. “б” от Регламент (ЕС) 2016/679
е отправено официално предупреждение на РС – Балчик в качеството му на
администратор на лични данни за нарушение по чл. 32, § 1, б. “г” от Регламент
(ЕС) 2016/679 (по - нататък Регламента). В жалбата се излагат съображения за
неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон. Изразява
се несъгласие с доводите на инспектората, че е налице осъществено
административно нарушение, което е започнало на 10.09.2016 г. при действието на
чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД и е продължило без прекъсване до 26.08.2019 г. при
действието на аналогична разпоредба на чл. 32, § 1, б. “г” от Регламента,
когато е довършено. Твърди се, че не са спазени сроковете за сезиране на
инспектората, поради което неправилно жалбата е разгледана по същество. Сочи
се, че административното право и процес не познават понятието “продължавано” и
“продължено” административно нарушение, поради което и с оглед на разпоредбата
на чл. 38б, ал. 1 от ЗЗЛД двугодишният срок от публикуването на данните на адвокат
Н.е изтекъл. Счита се, че е пропуснат и другият шестмесечен срок от узнаване на
нарушението. Излага се, че на Н.като представител на страна в производството по
делото и в качеството му на адвокат следва да му е било известно изискването на
българското законодателство от 2009 г. за публикуване на съдебните актове на
интернет страниците на съдилищата. Твърди се, че в случая меродавният момент,
от който той е могъл да узнае за публикуването на съдебния акт и да претендира
за нарушени права по ЗЗЛД, е датата на обявяване на разпореждането на интернет
страницата на съда. Считано от този момент шестмесечният срок по чл. 38б, ал. 1
от ЗЗЛД за него е изтекъл. Сочи се, че според съображение 14, изречение второ
от Регламента той не обхваща обработването на лични данни, които засягат
юридически лица, и по по-специално предприятия, установени като юридически
лица, включително наименованието и правната форма на юридическото лице и
данните за връзка с юридическото лице. В случая жалбоподателят е действал като
процесуален представител на ЮЛ и данните за името му са били обработени именно
във връзка с юридическото лице, което е било страна в производството, поради
което няма как с това обработване да са били нарушени разпоредбите на
Регламента. Излага се още, че публикуваната информация е общодостъпна, тъй като
на основание чл. 149, ал. 1 от ЗАдв адвокатските регистри, в които фигурират имената
и адресите на адвокатите (арг. от чл. 6, ал. 1, т. 2, б. “а” и “г” и чл. 15,
ал. 1, т. 2, б. “а” и “г” от Наредба № 3 от 29.10.2004 г. за водене и
съхраняване на регистрите от адвокатските съвети), са публични, а на основание
чл. 148, ал. 4 от ЗАдв Висшият адвокатски съвет ежегодно обнародва в “Държавен
вестник” списък, съдържащ имената и поредния номер на адвокатите. Счита се, че
адресът за кореспонденция на адвоката не попада в обхвата на термина “лични
данни” по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламента. Сочи се, че това са данни за
кореспонденция със съда и публикуването им не идентифицират физическото лице.
По тези съображения се иска отмяна на обжалваното решение.
Ответникът – Инспекторатът към ВСС - оспорва
основателността на жалбата по подробно изложени в писмено становище съображения
и иска тя да бъде отхвърлена, както и да му бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Административният съд, след като
обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Административното производство е
образувано по жалба с вх. № 22648 от 16.07.2019 г. на Я.Л.Н. срещу действия по
обработване на лични данни, осъществени от Районен съд – Балчик в качеството му
на администратор на лични данни при изпълнение на функциите му на орган на
съдебната власт. В жалбата се твърди, че при проверка на интернет страницата на
съда жалбоподателят е установил, че разпореждане от 10.09.2016 г., с което е
прекратено производството по нахд № 305/2016 г. по описа на Районен съд –
Балчик, е публикувано, без да са заличени личните му данни – три имена и адрес.
Изложени са доводи, че обработката е незаконосъобразна, като не са предприети
технически и организационни мерки за защита на личните му данни, изразяващи се
в заличаването или анонимизирането им.
С
решение № ЛДЖ-19-16 от 08.01.2020 г. на инспектор в Инспектората към ВСС
жалбата е оставена без разглеждане като недопустима по съображения, че е
подадена извън законоустановения едногодишен срок от узнаване на нарушението
съгласно § 44, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗЗЛД, обн. ДВ, бр.17 от 26.02.2019 г. В мотивите
към решението е прието, че жалбоподателят в качеството му на представител на
страна по НАХД № 305/2016 г. по описа на РС – Балчик е бил информиран на 21.09.2016
г. за постановеното разпореждане, с което делото е прекратено поради наличие на
по-рано образувано със същия предмет. Констатирано е, че съгласно чл. 1 от
Правилата за публикуване на съдебните актове на интернет страницата на съда,
утвърдени на 19.12.2012 г. от председателя на Районен съд - Балчик, всички
съдебни актове на правораздаване и тези, които слагат край или препятстват
по-нататъшното развитие на производството, се публикуват незабавно на интернет
страницата на съда. С оглед на това е направен извод, че жалбоподателят е могъл
да узнае за нарушението на 21.09.2016 г., поради което към датата на подаване
на жалбата – 16.07.2019 г., едногодишният срок е бил изтекъл.
Решението е обжалвано от Н.по реда на
чл. 197 и сл. от АПК пред АССГ, който с влязло в сила на 04.11.2020 г. определение
№ 1815 от 06.03.2020 г. по адм. дело № 1077/2020 г. го е отменил и е върнал
преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията,
дадени в мотивите към определението. След като е установил, че по преписката са
налице две писма от председателя на Районен съд – Балчик, в които веднъж е
посочено, че разпореждането за прекратяване на производството по нахд №
305/2016 г. по описа на Районен съд – Балчик е публикувано на интернет
страницата на съда на 12.09.2016 г., а след това – на 10.09.2019 г., решаващият
съд е преценил, че е налице противоречие по отношение на датата на публикуване
на съдебния акт. Приел е, че е допуснато нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК,
тъй като не са изяснени всички обстоятелства във връзка с подадената жалба,
като е споделил и твърдението на жалбоподателя, че нарушението на ЗЗЛД и на
Регламента не се изчерпва с оповестяването на интернет страницата на съдебния
акт с неправомерно незаличени лични данни, а продължава до тяхното заличаване. Направил
е извод, че административният орган е следвало да събере доказателства относно
конкретната дата на публикуване на съдебния акт от 10.09.2016 г., както и
относно датата на евентуалното изтриване на личните данни на Я.Н., публикувани
на интернет страницата на Районен съд – Балчик, след което да извърши преценка
за датата, на която е извършено конкретно нарушение на Регламента и за датата
на неговото узнаване, респективно за евентуалната допустимост и основателност
на жалбата.
В
изпълнение на определението на съда с писмо с изх. № ЛДЖ-19-16/21.01.2021 г. от
инспектора на ИВСС до председателя на РС – Балчик и напомнително писмо с изх. №
ЛДЖ-19-16/15.02.2021 г. е изискана информация относно това как и на коя дата е
информиран адв. Я.н.за разпореждането от 10.09.2016 г., на коя дата е
публикуван съдебният акт на интернет страницата на съда с
незаличени/анонимизирани лични данни на лицето – три имена и адрес за
кореспонденция, съответно на коя дата те са заличени /анонимизирани. В отговор
на искането е изпратено писмо с изх. № 60385/18.02.2021 г. от председателя на
РС – Балчик, в което е посочено, че копие на разпореждане от 10.09.2016 г. с
незаличени лични данни на адв. Н.е качено на интернет страницата на съда на
10.09.2016 г., а копие на разпореждането с редактирано съдържание (със заличени
лични данни) - на 26.08.2019 г. Посочено е също, че в кориците на нахд №
305/2016 г. по описа на РС – Балчик е приложена разписка, от която е видно, че
СБРФК е получило обявление № 3/12.06.2016 г. от Районен съд – Балчик, с което му
е съобщено, че разпореждане № 808/10.09.2016 г. по нахд № 305/2016 г. е
изготвено, като разписката е връчена на пълномощника му адв. Я. Н.на 21.09.2016
г. от длъжностното лице Т.М.д.. Към писмото са приложени екранни разпечатки от
деловодната система САС “Съдебно деловодство” по нахд № 305/2016 г. по описа на
РС – Балчик, становище от системния администратор на РС – Балчик, разписка от
12.06.2016 г. по нахд № 305/2016 г. и заповед № РД – 13- 231 от 26.08.2019 г. на
зам. председателя на РС – Балчик за заличаване на данни.
С
обжалваното решение № ЛДЖ-19-16/25.05.2021 г. Инспекторатът към ВСС е приел за
основателна жалбата, подадена от адв. Я.Л.Н. срещу РС – Балчик за това, че като
администратор на лични данни в периода 10.09.2016 г. – 26.08.2019 г. при
изпълнение на функциите си на орган на съдебната власт по чл. 17, ал. 1 от ЗЗЛД
и на задълженията си по чл. 64, ал. 1 от ЗСВ не е приложил подходящи технически
и организационни мерки за защита на данните, като не е предвидил механизъм за
редовно изпитване и оценка на тяхната ефективност за осигуряване на съобразено
с риска ниво на сигурност при обработване на лични данни – три имена и адрес за
кореспонденция на адв. Николов, които е разкрил чрез разпространяване на интернет
страницата на РС – Балчик при
публикуване на разпореждане № 808/10.09.2016 г. по нахд № 305/2016 г. Въз
основа на представените екранни разпечатки от информационната система административният
орган е установил от фактическа страна, че за първи път разпореждането е
публикувано с неанонимизирани лични данни на жалбоподателя на сайта на съда на
10.09.2016 г. В този си вид е било публично достъпно при подаване на жалбата на
16.07.2019 г. и до 26.08.2019 г., когато на основание писмо на ИВСС и заповед №
РД – 13 – 231/ 26.08.2019 г. на зам. председателя на РС – Балчик личните данни
на адв. Н.са били анонимизирани. Изразил е становище, че връчването на
обявлението за изготвеното разпореждане на 21.09.2016 г. на адв. Н.на посочения
адрес за кореспонденция не е равностойно на узнаване на нарушението, тъй като
жалбоподателят не е имал процесуално задължение, а само правна възможност да
извърши проверка на сайта на съда. Констатирал е, че липсват данни адв. Н.да е
поискал и съдът да му е предоставил заверен препис от разпореждането, съответно
да е осъществил достъп и да е узнал съдържанието на акта от интернет страницата
на съда преди подаване на жалбата, с оглед на което е направил извод, че
жалбоподателят фактически е узнал за извършеното нарушение на 16.07.2019 г.,
което е в шестмесечния срок по чл. 38б, ал. 1 от ЗЗЛД. Приел е, че двегодишният
преклузивен срок не е изтекъл, защото нарушението е довършено на 26.08.2019 г.,
когато в публикуваното разпореждане личните данни на адв. Н.са анонимизирани, с
оглед на което е преценил, че жалбата е процесуално допустима като подадена в
срок. При разглеждане на спора по същество Инспекторатът към ВСС е приел, че РС
– Балчик е извършил действия по обработване на лични данни на адв. Н.в условията
на продължавано нарушение при настъпила промяна в правната рамка в областта на
защита на личните данни. Приел е, че юридическите факти, свързани със
събирането на лични данни на адв. Н.и последващата им употреба за публикуване
на съдебния акт на 10.09.2016 г., са възникнали, когато е бил в сила ЗЗЛД в
редакцията му преди 02.03.2019 г., но изпълнителното деяние, довело до
неправомерното обработване на личните данни на адв. Н., е продължило да
съществува до 26.08.2019 г., когато е преустановено с анонимизиране на данните,
поради което са приложими разпоредбите на Регламента, както и на ЗЗЛД, в сила
от 02.03.2019 г. Счел е, че обработването на личните данни на адв. Н.е
допустимо на основание чл. 6, т. 1, б. “в” от Регламента и чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД
(отм.), тъй като е осъществено за изпълнение на задължението на съда по чл. 64,
ал. 1 от ЗСВ да публикува на интернет страницата на РС - Балчик разпореждането
за прекратяване на производството по делото. Преценил е, че трите имена и
адресът за кореспонденция на адв. Н., обработени от районния съд за целите на
административнонаказателното производство, представляват “лични данни” по
смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламента и чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД (отм.), като публикуването на
съдебния акт с неанонимизирани лични данни представлява “обработване” по
смисъла на чл. 4, т. 2 от Регламента и § 1 от ДР на ЗЗЛД, извършено в
хипотезата на “разкриване чрез разпространение”. Изложил е мотиви, че макар да
е установил технически и организационни мерки предвид възможните рискове с
различна тежест за правата и свободите на физическите лица за осигуряване на
съобразено с този риск ниво на сигурност, РС – Балчик не е предвидил механизъм
за осъществяване на редовно изпитване, преценяване и оценка на тяхната ефективност,
за да се гарантира сигурността на обработването на личните данни. В резултат на
това бездействие е допуснато неизпълнение от съдебния деловодител и от
системния администратор на възложените им задачи по практическото изпълнение на
чл. 64, ал. 1 от ЗСВ и утвърдените “Правила за публикуване на съдебните актове
на интернет страницата на съда”, при което личните данни на жалбоподателя са
разпространени неправомерно в интернет в неанонимизиран вид, което позволява
неговото пряко идентифициране. Преценил е, че при липсата на такъв механизъм
установените технически и организационни мерки от съда не са “подходящи” в
необходимия обем по смисъла на чл. 32, §1, б. “г” от Регламента по отношение на
действията на посочените служители на съда, които са лица с достъп до лични
данни, действащи под ръководството и само по указание на администратора РС –
Балчик съгласно чл. 32, § 4 от
Регламента. С оглед на тези констатации инспекторатът е приел, че е налице
осъществено административно нарушение, чието изпълнително деяние е започнало на
10.09.2016 г. при действието на чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД (отм. ДВ, бр. 17 от 2019
г.) и продължило без прекъсване до 26.08.2019 г. при действието на аналогичната
разпоредба на чл. 32, § 1, б. “г” от Регламента. Счел е, че за това нарушение
следва да бъде приложена принудителна административна мярка, тъй като са налице
смекчаващи отговорността обстоятелства - сътрудничество с надзорния орган с цел
отстраняване на нарушението, не са засегнати други физически лица, липса на
данни за настъпили вреди и за извършени други нарушения по ЗЗЛД. В качеството
си на надзорен орган е преценил, че законосъобразно и съизмеримо е по отношение
на РС – Балчик като администратор на лични данни да бъде отправено официално
предупреждение по чл. 58, § 2, б. “б” от Регламента, тъй като налагането и/или
на административно наказание имуществена санкция би било непропорционално с
оглед на характера и тежестта на нарушението. Въз основа на тези свои изводи инспекторатът
е приел, че жалбата е основателна, в резултат на което е отправил официално
предупреждение на РС – Балчик за извършено нарушение по чл. 32, § 1, б. “г” от
Регламента, като решението е взето със 7 гласа “за” от 7 присъстващи инспектори
съгласно мотивите към акта.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване административен акт,
в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореното решение е взето от компетентен административен
орган – ИВСС, в рамките на предоставените му правомощия по чл. 38б, във вр. чл.
38в, ал. 5, чл. 38г, ал.1 и ал.2, във вр. чл. 84, ал. 2 от ЗЗЛД и чл. 94а, ал.
1, т. 3 и т.4 от Правилника за организацията на дейността на ИВСС и за
дейността на администрацията и на експертите, в установената писмена форма и
при спазване на изискванията за кворум и мнозинство съгласно чл. 26 и чл. 28 от
Правилника за организацията на дейността на ИВСС и за дейността на
администрацията и на експертите.
При издаването на акта не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Спазена е процедурата по
чл. 38в от ЗЗЛД. Производството е започнало по жалба на физическо лице,
съдържаща оплакване за нарушаване на правата му по ЗЗЛД. Жалбата е разгледана
от инспектор, определен на принципа на случайния подбор от главния инспектор,
събрани са данни, относими към твърдяното нарушение, включително информация от
администратора на лични данни. Решението е издадено, след като е дадена
възможност на страните да изразят становище и представят писмени доказателства
съобразно чл. 36 от АПК.
Спазен е и материалният закон.
Съгласно чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД инспекторатът към
Висшия съдебен съвет осъществява надзор и осигурява спазването на Регламент
(ЕС) 2016/679, на този закон и на
нормативните актове в областта на защитата на личните данни при обработване на
лични данни от съда при изпълнение на функциите му на орган на съдебната власт.
Разпоредбата на чл. 38б, ал. 1 от ЗЗЛД предвижда, че при
нарушаване на правата му по Регламента и по този закон при обработване на лични
данни от съда при изпълнение на функциите му на орган на съдебната власт,
субектът на данни има право да подаде жалба до инспектората в срок 6 месеца от
узнаване на нарушението, но не по-късно от две години от извършването му.
Неоснователно в жалбата се твърди, че решението е
недопустимо, тъй като е постановено по просрочена жалба.
Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 38б, ал.
1 от ЗЗЛД инспекторатът е приел, че сроковете за образуване на
административното производство са спазени.
В случая с оглед на характера на твърдяното нарушение –
неправомерно обработване на лични данни, което е преустановено след подаване на
жалбата до ИВСС, следва да се приеме, че двегодишният срок от извършване на
нарушението не е пропуснат. Не може да се сподели доводът на жалбоподателя, че към момента на сезиране на
инспектора този срок е бил изтекъл поради липсата на регламентация на “продължавано“
и „продължено“ административно нарушение в административнонаказателното право и
процес, защото това е несъвместимо с гарантираното в Регламента право на всеки
субект на ефективни средства за правна защита срещу обработване на лични данни,
отнасящи се до него, с което се нарушават разпоредби от този регламент.
От материалите по делото е видно, че не е пропуснат и
шестмесечният срок от узнаване на нарушението. Недоказано е твърдението на
жалбоподателя, че Я.Н.е разбрал на по-ранна от посочената в решението дата за
публикуването на трите имена и адреса му на интернет страницата на РС – Балчик.
Единственото годно доказателствено средство в административното производство относно
датата на узнаването съгласно чл. 39, ал. 1 от АПК са твърденията в жалбата до
инспектората, които съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК имат доказателствена сила и
в съдебното производство. Представените от жалбоподателя доказателства относно
съобщаването на съдебния акт не могат да обосноват извод, че Н.е узнал за
публикацията на датата на връчване на обявлението за изготвеното разпореждане и
срокът за сезиране на инспектората е изтекъл. Законосъобразно е становището на
административния орган, че жалбоподателят не е имал процесуално задължение, а
само правна възможност да извърши проверка на сайта на съда, поради което
връченото обявление не е равностойно на узнаване на нарушението. Липсват
доказателства по делото за по-ранна дата, поради което правилно инспекторатът е
възприел за дата на узнаване на нарушението датата на подаване на жалбата и е
разгледал спора по същество.
Съгласно чл. 38в, ал. 5 от ЗСВ, когато жалбата е
основателна, инспекторатът се произнася с решение, като съгласно чл. 38г, ал. 1
и ал. 2, във вр. чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗЛД при констатиране на нарушение на
Регламента и на този закон, в зависимост от характера и степента на
нарушението, той има правомощия да прилага мерките по чл. 58, § 2, букви “а” –
“ж” и “й” от Регламента и мерките по чл. 80, ал. 1, т. 3, 4 и 5 и/или да налага
административни наказания в съответствие с чл. 83 от Регламента, както и по
глава девета. И
двете възможни алтернативи са приложими при допуснати нарушения на
материалноправните разпоредби на Регламента и ЗЗЛД от администратор на лични
данни. Изборът на подходящата мярка за установено нарушение е в оперативната
самостоятелност на административния орган.
По
делото не се спори, че РС – Балчик е администратор на лични данни съгласно чл. 4,
т. 7 от Регламента, във вр. § 1, т. 2 от ДР на ЗЗЛД, поради което е адресат на
задълженията, предвидени в ЗЗЛД. Безспорен факт е и публикуването на
разпореждане № 808/10.09.2016 г. по нахд № 305/2016 г. на интернет страницата
на РС – Балчик с незаличени лични данни на адв. Я.Н.– три имена и адрес за
кореспонденция, с оглед на което е налице осъществено нарушение на чл. 32, § 1
б. “г” от Регламента (идентичен на отменения чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД). В
обжалваното решение ИВСС правилно е съобразил, че в случая нарушението се
състои не изобщо в липсата на технически и организационни мерки за защита на
личните данни по смисъла на чл. 32, § 1 от Регламента, а в липсата на адекватен
механизъм за редовно изпитване и оценка на ефективността им с цел да се
гарантира сигурността на обработването. При липсата на такъв механизъм
законосъобразно административният орган е преценил, че установените технически
и организационни мерки не са в подходящия обем съгласно изискването на чл. 32, §
1, б. „г“ от Регламента, което е довело и до неправомерното разпространение на
личните данни на жалбоподателя Н.в неанонимизиран вид, даващ възможност за неговото
пряко идентифициране. Така публикуваните лични данни са престояли почти три
години на интернет страницата на съда, което е в противоречие и с императивните
норми на чл. 64, ал. 1 и ал. 3 от ЗСВ, които изискват съдебните актове да се публикуват при
спазване на изискванията за защита на личните данни по ЗЗЛД и ЗЗКИ, като
публикуването им следва да се извършва по начин, който не позволява
идентифицирането на физическите лица, упоменати в тези актове. Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че случаят не попада в обхвата на Регламента на
основание съображение 14, изречение 2 от Регламента. Обстоятелството, че жалбоподателят
е действал като процесуален представител на юридическо лице, което е било
страна в производството по делото, не изключва задължението за анонимизиране
и/или заличаване на личните му данни. В чл. 64, ал. 3 от ЗСВ е предвидена
специална защита на всички физически лица, упоменати в съдебните актове, независимо
от тяхната длъжност или качество в съдебния процес. Без правно значение е и
обстоятелството, че съгласно действащата към момента на извършване на
нарушението Наредба № 3 от 29.10.2004 г. за водене и съхраняване на регистрите
от адвокатските съвети, издадена от Висшия адвокатски съвет (отм., ДВ
бр.107/18.12.2020 г., в сила от 01.05.2021 г.), имената и адресите на
адвокатите фигурират в адвокатските регистри, които са публични на основание чл.
149, ал. 1 от ЗАдв, както и че съгласно чл. 148, ал. 4 от ЗАдв ежегодно в
“Държавен вестник” се обнародва списък с трите имена и поредния номер на
адвокатите. Публичният характер на регистрите за адвокатите и на ежегодния списък
с имената на адвокатите не дерогира действието на специалните изисквания по чл.
64, ал. 3 от ЗСВ относно обработката на личните данни на участниците, субектите
и страните в процеса, съдържащи се в актовете на съдилищата, в т.ч. и на
пълномощниците на страните. Не може да се сподели и възражението на
жалбоподателя, че посоченият от адв. Н.адрес не попада в обхвата на термина
“лични данни” по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламента, защото това са данни за
кореспонденция със съда и начинът, по който са публикувани на сайта на РС –
Балчик, не го идентифицират като физическо лице. Адресът за кореспонденция на
процесуалния представител не може да се разглежда изолирано от качеството му на
участник/субект в съдебния процес. Безспорно трите имена и адресът на адв. Н.дават
възможност за пълната му индивидуализация, поради което съставляват лични данни
по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламента, във вр. § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД, както
правилно е преценил и административният орган. Правилно е и становището на
инспектората, че публикуването на съдебния акт с неанонимизирани лични данни на
субекта представлява “обработване” по смисъла на чл. 4, т. 2 от Регламента и §
1, т. 4 от ДР на ЗЗЛД, извършено под формата на “разкриване чрез
разпространение”. След като в ЗСВ е предвидена специална защита на категорията
данни, намиращи се в съдебните актове и идентифициращи физическото лице,
съдилищата в съответствие с ЗЗЛД следва да анонимизират тази категория данни по
подходящ начин, непозволяващ те да бъдат свързани със физическото лице, за
което се отнасят, без оглед на процесуалната му роля в процеса и/или
общодостъпния характер на част от информацията за него.
От
изложеното следва извод, че правилно и обосновано административният орган е приел,
че е осъществено административно нарушение, чието изпълнително деяние е
започнало на 10.09.2016 г. при действието на чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД (отм. ДВ,
бр. 17 от 2019 г.) и е продължило без прекъсване до 26.08.2019 г. при
действието на аналогичната разпоредба на чл. 32, § 1, б. “г” от Регламента. В
случая се касае за юридически факти, които продължават своето проявление в
действителността и след влизането в сила на Регламента, поради което правилно
ИВСС е квалифицирал деянието като нарушение на разпоредбите на този регламент. Правилно
и законосъобразно е и становището на инспектората, че за установеното нарушение
следва да бъде приложена принудителна административна мярка “официално
предупреждение” по чл. 58, § 2, б. “б” от Регламента с оглед наличието на
смекчаващи отговорността обстоятелства. Преценката му за това е обоснована от съображения
за целесъобразност и ефективност на решението, като при избора на мярка са
взети предвид особеностите на конкретния случай и степента на засягане на
интересите на конкретното физическо лице, субект на лични данни, както и на
обществения интерес.
Обжалваното
решение се основава на факти, обективно установени и преценени от
административния орган, който е упражнил правомощията си по ЗЗЛД добросъвестно
и в съответствие с приложимите процесуалноправни и материалноправни разпоредби.
Определената от него корективна мярка е съобразена с целта на закона –
възстановяване спазването на нормативноустановените правила във връзка с
обработването на лични данни.
По
изложените мотиви съдът приема, че не са налице основания по чл. 146 от АПК за
отмяна на оспореното решение, поради което жалбата срещу него следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Предвид на изхода от спора и на основание чл. 143,
ал. 4 от АПК, във вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37 от ЗПП ответникът има право
на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено
на основание чл. 24 от НЗПП.
Воден от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Районен съд – Балчик срещу
решение № ЛДЖ-19-16 от 25.05.2021 г. на Инспектората към Висшия съдебен съвет.
ОСЪЖДА Районен съд – Балчик да заплати на
Инспектората към ВСС сумата от 100 лева, представляващи разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен
съдия :