Решение по дело №2669/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ във вр. с чл.80 от ГПК, чл.175, ал.1 от АПК вр. чл.247, ал.1 от ГПК вр. с §2 от ДОПК вр. чл.144 от АПК, чл.213а, ал.4 от АПК.

Образувано е по подадени от процесуалния представител на жалбоподателя молба с.д.8212/31.05.2023г. за изменение на постановеното по адм.д.№2669/2022г. решение № 679/17.05.2023г., в частта му за разноските и за поправка на допусната в решението техническа грешка и молби с.д. 9027/13.06.2023г. и 10220/04.07.2023г. от процесуалния представител на ответника, в която сочи, че е внесъл държавната такса за касационно обжалване в пълен размер и моли да бъде приета за редовна касационната жалба.

Ответникът по молбата изразява в с.д. 8945/12.06.2023г. становище за нейната недопустимост в частта относно исканото изменение на решението в частта на разноските и неоснователност в частта на исканата поправка на техническа грешка.

Съдът, след като прецени молбата за изменение на постановеното по адм.д.№2669/2022г. решение № 679/17.05.2023г., в частта му за разноските и за поправка на допусната в решението техническа грешка и срока на постъпването й, намира, че искането е направено от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал.1, предл. второ от ГПК. Съдът констатира, че пред настоящата инстанция е представен списък на разноските, в който е посочена сума за заплащане 2658лв. с ДДС (стр.45 от съдебната преписка), като не е направено разграничение дали исканата сума е за воденето на всички дела или само за производството по адм.д. 2669/2022г. и, че именно тази сума е присъдена на жалбоподателя. В представеният списък за разноските от процесуалният представител на жалбоподателя не е посочена друга сума за воденето на делата. Съдът е присъдил в цялост поисканата сума, въпреки че жалбата срещу РА е уважена частично, т.е. РА е частично отменен. Това обуславя изводи за допустимост на искането за изменение на решението в частта на разноските, но и за неговата неоснователност, предвид посочената в списъка по чл.80 от ГПК сума. При наличието на списък на разноските, съдът при постановяването на решението в тази част е обвързан с посоченото в списъка, присъждане на разноски в по-висок размер би представлявало произнасяне свръх петитум.

По направеното искане за поправка на техническа грешка съдът съобрази следното:

Жалбоподателят прави анализ на оспореният от него РА и постановените съдебни актове до разглежданото в настоящото производство решение, като прави извод, че съдът следва да преизчисли в решение № 679/17.05.2023г. размера на установените задължения и лихви, при съобразяване на съответно: деклариран финансов резултат, и следните увеличения – непризнати разходи за амортизации на трактор и неотчетени приходи от наем за д.п. 2018г. и непризнати разходи за амортизации на машини и съоръжения, непризнати разходи за външни услуги по фактури от „Необласт“ ЕООД, непризнати разходи за външни услуги от „Миги 2012“ ЕООД и „Пами М-73“ЕООД“, неотчетени приходи от продажба на вишни и череши на свързани лица и неотчетени приходи от наем за 2019г..

Съдът констатира, че съгласно решение №10336/15.11.2022 г., постановено по адм.д. № 1677 / 2022г. от Върховният административен съд на Република България-Първо отделение, докладчик председателя съдия П. Ж., което за целите на произнасянето по искането за поправка на техническа грешка следва да бъде цитирано в цялост в относимите части на диспозитива и мотивите:

„ОТМЕНЯ Решение № 1441/09.11.2021 г., постановено по адм. дело № 754/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, в частта с която е отменен Ревизионен акт № Р-03000320001691-091-001/23.11.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция - Варна, потвърден с Решение № 7/09.03.2021г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна, в частта, с която на „Агро Империал 2000“ ЕООД са установени задължения за корпоративен данък за 2018 година за разликата от 7 164, 97 лева до 14 596, 47 лева и лихви в размера от 1 136, 53 лева до 2 445, 10 лева и корпоративен данък за 2019 година за разликата от 11 902, 56 лева до 22 769, 11 лева и лихви – за разликата от 376, 94 лева до 923, 49 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Варна, в тази му част.“ и

„По касационната жалба на директора на дирекция „ОДОП“ – Варна срещу решението в частта, с която е отменен РА а в частта на извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2018 година със сумата от 113 825, 58 лева и за 2019 година със сумата от 138 343, 96 лева, на основание чл. 78 от ЗКПО във връзка с недеклариран приход от продажбата на череши и вишни при продажба между свързани лица – "Амина 2013" ЕООД и "Необласт" ЕООД:

Приходните органи са възприели, че ревизираното дружество от една страна и всяко едно от посочените две дружества - "Амина 2013" ЕООД и "Необласт" ЕООД, от друга, са свързани лица и че дружеството жалбоподател е продавало на тези две дружества, череши и вишни на цени по-ниски от цените, на които е продавало продукцията си на несвързани лица. Това е довело до приложението на чл. 78 от ЗКПО.

АС – Варна е приел за безспорно, че ревизираното дружество е отразило в сметка 701 "приходи от продажба на продукция" в размер на 113 825, 58 лева за 2018 година и 138 343, 96 лева за 2019 година от продажба на череши и вишни по фактури № № 3... 7/15.06.2018 година с предмет "череши 25, ЗЗ тона" на стойност 4 939, 35 лева, 3... 11/09.07.2018 година с предмет "череши 20 тона" на стойност 3 900 лева, с получател "Амина 2013 ЕООД гр. Варна, 3.... 8/22.06.2018 година с предмет "15, 20 тона череши" на стойност 2 964 лева, 3... 9/28.06.2018 година с предмет 14, 45 тона череши" на стойност 2 817, 75 лева, 3... 10/06.07.2018 година с предмет " 12, 56 тона череши" на стойност 2 449, 20 лева, 3... 14/20.07.2018 година с предмет "37, 20 тона череши" на стойност 7 254 лева, 3... 12/13.07.2018 година с предмет "21, 40 тона вишни" на стойност 3 745 лева, 3.... 13/18.07.2018 година с предмет 21, 70 тона вишни" на стойност 3 797 лева, 3... 15/23.07.2018 година с предмет "18, 50 тона вишни" на стойност 3 237, 50 лева, 3.... 16/26.07.2018 година с предмет "20, 24 тона вишни" на стойност 3 542 лева, 3.... 18/31.05.2019 година с предмет 50, 846 тона череши" на стойност 6 609, 98 лева, 3... 19/14.06.2019 година с предмет 48, 064 тона череши на стойност 6 248, 32 лева, 4... 21/14.06.2019 година с предмет "53, 20 тона вишни" на стойност 7 980 лева и 3... 22/04.07.2019 година с предмет "54, 24 тона вишни" на стойност 8 136 лева, с получател "Необласт" ЕООД гр. Видин.

Приел е за безспорно установено, че "Амина 2013" ЕООД гр. Варна, "Необласт" ЕООД гр. Видин и "Агро Империал" 2000" ЕООД гр. Варна са свързани лица по смисъла на § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО, вр. § 1, т. 3, б. б. "г" и "д" от Допълнителните разпоредби на ДОПК, тъй като Д. Стефанова е собственик и управител на "Агро Империал 2000" ЕООД гр. Варна и на "Амина 2013" ЕООД гр. Варна, а Ц. Дочев е управител на "Необласт" ЕООД гр. Видин и пълномощник на "Агро Империал 2000" ЕООД гр. Варна и "Амина 2013" ЕООД гр. Варна.

В хода на административното производство, въз основа на данни от Националния статистически институт за цените на селскостопанската продукция за 2018 и 2019 година, органите по приходите са приели, че пазарната цена на 1 тон на черешите за 2018 година е в размер на 870 лева, а на вишните – 537 лева, а за 2019 година - 1 030 лева на черешите и 609 – на вишните.

Съдът е приел, че определената от органите цена не е пазарна, по смисъла на Наредба № Н-9 от 14.08.2006 година за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени.

Също така, не е кредитирал и заключението на съдебно-оценителна експертиза за пазарната цена на черешите през 2018 година от 725 лева за тон, на вишните – 705 лева за тон, за 2019 година: череши – 660 лева, вишни – 680 лева. Изложил е аргументи, че вещото лице е използвало аналози по фактури, които не са за сходни сделки, тъй кат не съдържат данни за всички параметри на сделките. Посочил е, че при липсата на яснота за параметрите на всяка от доставките, не може да се приложи правилото по чл. 11 от Наредбата и да се определи пазарна цена в отклонение на методите.

При тези съображения е приел, че органите по приходите, които при ревизия по общия ред носят тежестта на доказване, че сделките са сключени в отклонение от пазарните стойности не са установили каква е пазарната цена на черешите и вишните, поради което е отменил РА, в тази му част.

Решението, в тази му част е неправилно.

По делото няма спор за фактите, че сделките за покупко-продажба на череши и вишни са между свързани лица.

Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.

Органите по приходите са обосновали приложението на разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, след като са приели отклонение от данъчно облагане, тъй като в резултат на сделките – продажба на череши и вишни за 2018 г. и 2019 г. са отчетени в по-малко приходи между свързаните лица, което противоречи на пазарната цена на тон на череши и вишни на производител по данни от Националния статистически институт.

Спорът по делото е свързан с определянето каква е пазарната цена на тон череши и вишни за 2018 г. и 2019 г. и налично ли е отклонение от нея.

Според легалното определение на понятието "пазарна цена", дадено в § 1, т. 8 от ДР на ДОПК, това е сумата без данък върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. Методите за определяне на пазарните цени са дефинирани в § 1, т. 10 от ДР на ДОПК, като: а) метод на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци; б) метод на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба; в) метод на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба; г) метод на транзакционната нетна печалба; д) методът на разпределената печалба.

Съгласно приложимите правила на чл. 160, ал. 1 от ДОПК и чл. 171, ал. 2 и ал. 4 от АПК, като инстанция по съществото на спора, съдът е длъжен да прояви процесуална активност, като събере всички относими за спора доказателства, да разпредели доказателствената тежест в процеса, да укаже за кои обстоятелства от значение за делото не се сочат доказателства, вкл. и сам да назначи експертиза, ако сметне това за необходимо.

В конкретния случай, съдът не разпределил доказателствената тежест в процеса и не е дал отговор на релевантния за спора въпрос каква е пазарната цена на тон череши и вишни за 2018 г. и 2019 г. и налично ли е отклонение от нея. След като не е кредитирал нито пазарната цена, приета в хода на ревизията по данни от Националния статистически институт, нито пазарната цена на тон череши и вишни съгласно заключение по съдебно-оценителна експертиза е направил извод за незаконосъобразност на РА, в тази му част.

Основателен е доводът в касационната жалба, че съдът неправилно е приел, че доколкото ревизията е по общия ред, тежестта на доказване съответствието на сделката с пазарната цена се носи от приходната администрация. Съдът е следвало да съобрази особеното правило за доказване по чл.116, ал.2 от ДОПК, съгласно което когато ревизираното лице извършва сделка със свързани лица, то е длъжно да докаже съответствието й с пазарната цена и причините за отклоняване от нея, включително чрез представяне на всички относими доказателства от чужбина. В този смисъл първоинстанционния съд е следвало да укаже на ревизираното дружество, че носи тежестта на доказване съответствието на сделките с пазарната цена, да укаже за кои обстоятелства от значение за делото не се сочат доказателства, вкл. и сам да назначи експертиза, ако сметне това за необходимо.

Неоснователен е доводът обаче на приходната администрация, че при липса на указания за тежестта на доказване и опит на ревизираното лице чрез поисканата съдебно-оценителна експертиза да докаже, че сделките по продажба на череши и вишни са по пазарни цени, то настоящата инстанция следва да приеме, че ревизираното лице не се е справило с доказателствената тежест и да приеме, че пазарната цена на сделките е тази, приета в хода на ревизията, макар и да не е определена по някой от методите на Наредбата, а по статистически данни на НСИ.

С оглед на изложеното настоящата касационна инстанция намира, че АС – Варна е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до постановяване на съдебно решение въз основа на необосновани изводи, поради което следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При новото разглеждане на делото съдът следва да изпълни задълженията си по чл. 163, ал. 3 вр. чл. 170, ал. 1 от АПК; в случай, че приеме за необходимо да допусне нова съдебно-оценителна експертиза, която да отговори на въпроса каква е пазарната цена на процесните стоки, при прилагане на Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. При необходимост да събере допълнително доказателства във връзка с определянето на пазарната цена, както и да обсъди всички събрани доказателства и даде отговор на спорните по делото въпроси каква е пазарната цена на тон череши и вишни за 2018г. и 2018г. и установено ли е отклонение от нея, респективно законосъобразно ли е извършено увеличение на финансови резултат на дружеството за 2018г. и 2019г. , в съответната част на РА.“

Видно от диспозитива и мотивите, делото е върнато само за решаване на спора относно цената на черешите по конкретно описаните фактури с получатели "Амина 2013" ЕООД гр. Варна, "Необласт" ЕООД гр. Видин. Касационната инстанция е очертала в диспозитива и мотивите спорния предмет по който при новото произнасяне следва да се произнесе първоинстационния съд и последният не може да се произнася за факти и твърдения извън така очертания спорен предмет. Тази „Специфика на производството по делото, върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд, произтича от факта, че това ново производство е всъщност част от касационното производство ….Производството по новото разглеждане на делото пред първоинстанционния съд се образува въз основа на решението на касационния съд. За първоинстанционния съд са задължителни решението на касационния съд, мотивите и указанията на касационния съд.“ (Къндева, Е., Административно правосъдие, Сиела – Софт енд паблишън, София, 2006г., стр.363). Предвид посочените специфики на производството по адм.д. 2669/2022г., съдът е съобразил произнасянето си, като е разгледал РА само в частта, в която касационната инстанция е отменила предходното решение и е върнала за ново разглеждане спора на първоинстанционния съд.

Доводите в молбата за поправка на техническа грешка в решението целят не поправката на такава грешка, а преизчисляване на задълженията и лихвите по РА за разгледаните в него данъчни периоди. Исканите от жалбоподателя преизчисления не намират основание в касационното решение. Предвид изложеното молбата за поправка на техническа грешка в постановеното по адм.д.№2669/2022г. решение № 679/17.05.2023г. е неоснователна.

Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставки за изменение на постановеното по постановеното по адм.д.№2669/2022г. решение № 679/17.05.2023г., в частта му за разноските и за поправка на техническа грешка. Молбата, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Съдът намира молби с.д. 9027/13.06.2023г. и 10220/04.07.2023г. от процесуалния представител на ответника за основателни. Касационната жалба се явява редовна и следва препис от същата да бъде връчен на ответника по нея.

Водим от горното, съдът,

РЕШИ :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Агро империал 2000“ЕООД, чрез адв. Д.П.-Т. молба с.д.№ 8212/31.05.2023г. за изменение на постановеното по адм.д. №2669/2022г. решение № 679/17.05.2023г., в частта му за разноските и за поправка на допусната в решението техническа грешка.

Решението подлежи на обжалване по реда на решение № 679/17.05.2023г. постановено по адм.д. №2669/2022г.

Препис от касационната жалба на директора на дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 679/17.05.2023г. постановено по адм.д. №2669/2022г. да се връчи на „Агро империал 2000“ЕООД.

Указва на „Агро империал 2000“ЕООД, че в 14-дневен срок от получаването на касационната жалба може да подаде отговор.

	Съдия: