Решение по дело №10082/2023 на Административен съд - Велико Търново

Р     Е     Ш     Е     Н    И    Е

 

N 82

 

Гр.Велико Търново 24.04.2023г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Великотърновският административен съд, ІII-ти касационен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и трета година  в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивелина Янева

                                                                                            ЧЛЕНОВЕ: Георги Чемширов

                                                                                                                  Дианка Дабкова

 

при секретаря М. Н.и с участието на прокурора Иванова като разгледа докладваното от съдията И. Янева к.н.дело № 10082 по описа на Административен съд гр.Велико Търново за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН.

            Предмет на касационното производство е Решение № 9 / 05.01.2023г., постановено по АНД № 20224110200736 по описа на ВТРС за 2022г., с което е отменено наказателно постановление № 634338-F639448 / 09.05.2022г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Велико Търново, с което на А.Ю.К. е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. на основание чл.264, ал.1 от ЗКПО за нарушение на чл.92, ал.2, вр. ал.1 от същия закон.

Касационното производство е образувано по жалба от Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Велико Търново, в която се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, поради липсата на допуснати при издаването на наказателното постановление съществени нарушения на процесуалните правила. Моли се за отмяна на въззивното решение, потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на разноски.

Ответникът изразява писмено становище за правилност на оспорения съдебен акт. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски.

Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на жалбата и моли за оставяне в сила на решението.

В хода на въззивното производство са установени следните факти – А.Ю.К. е управител на ЕООД „Майго и партньори“ Естония, извършващо търговска дейност и регистрирано в Република България. За данъчен период 2020г. дружеството подава Годишна данъчна декларация на 19.11.2021г., като срокът за подаване на същата е 30.06.2021г.

Административно наказващият орган приема наличието на нарушение на чл.92, ал.2, вр. ал.1 от ЗКПО и на лицето е наложена глоба.

Въззивният съд приема наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, препятстващи правото на защита на наказаното лице, при издаването на наказателното постановление, изразяващи се в липсата на свидетел при съставянето на акта за административно нарушение и неправилна правна квалификация на деянието, поради което и наказателното постановление е отменено.

Настоящият състав намира изводите на въззивния съд за несъответни на доказателствата по делото и материалния закон.

Видно от материалите по делото нарушението е установено въз основа на подадена и приета от приходната администрация Годишна данъчна декларация. Тази декларация, представлява официален документ, поради което и е налице хипотезата на чл.40, ал.4 от ЗАНН. Наличието или не на свидетел при съставянето на акта за административно нарушение в този случай не е задължително, поради което и липсва нарушение на процесуалните правило в конкретния случай.

Липсва и посоченото от въззивния съд несъответствие между фактическото и юридическо формулиране на нарушението. Липсата на изрично посочване на разпоредбата на чл.261 от ЗКПО като цифрово изражение в основанието за налагане на административното наказание не представлява процесуално нарушение. Тя не представлява и противоречие между факти и правна квалификация. Не представлява и препятствие за нарушителя да разбере какво е нарушението му, респективно затруднение или невъзможност да се защити. След като в текста на наказателното постановление безспорно са описани фактите относно наличието на данъчно задължено лице по ЗКПО, връзката между това данъчно задължено лице и наказаното физическо лице, подаването след законоустановения срок на декларация по ЗКПО и вида на тази декларация, то са налице всички съставомерни елементи на разпоредбата на чл.264, ал.1 от ЗКПО и цифровото посочване връзката в този законов текст не препятства правото на защита на лицето. Още повече, че лицето се защитава срещу факти, а не срещу дадената им правна квалификация. Следва да се отбележи, че дори да е непълнота в правната квалификация на нарушението, то тя може да бъде санирана от въззивния съд съгласно тълкувателно нарушение на ВАС.

По изложените мотиви съдът намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени. Доколкото всички релевантни факти за делото са установени, настоящата инстанция следва да постанови решение по същество вместо отмененото, като се потвърди процесното НП, което е законосъобразно.

При този изход на делото на касатора се следват разноски в минимален размер съобразно чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на делото.

Въз основа на горното и на основание чл.221, ал. 2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 631 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И    :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 9 / 05.01.2023г., постановено по АНД № 20224110200736 по описа на ВТРС за 2022г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 634338-F639448 / 09.05.2022г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Велико Търново.

 

ОСЪЖДА А.Ю.К. ***, с ЕГН **********, да плати на Националната агенция по приходите разноски по делото в размер на 80 (осемдесет) лева.

 

           РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ:1.                   2.