РЕШЕНИЕ
№1569
гр. Пловдив, 26.07.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и
първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря
Ваня Петкова,
като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 985 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следв. от АПК, вр. с чл.18 от ППЗЗД.
Образувано е по жалба на П.Н.И. с
ЕГН ********** *** против Писмо изх. № СЛ/Д-ВТ-П/681-009/01.04.2021 г. на
Директора на ДСП Павликени, с което жалбоподателят се уведомява за разрешението
на случая по негов сигнал от 21.03.2021 г. до ДСП Павликени, регистриран с вх.№
СИГ/Д-ВТ-П/32/22.03.2021 г.
Според изложеното в жалбата, въпросното писмо съставлява индивидуален
административен акт, постановен по депозиран сигнал от страна на жалбоподателя
с искане за издаване на задължително предписание по чл.18, ал.4 от ППЗЗД,
поради което и съставлява годен за обжалване акт. Твърди се, че същият е
незаконосъобразен, немотивиран, изготвен при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и при несъответствие с целта на закона,
в която връзка са изложени подробни съображения в жалбата и в съдебно заседание
чрез пълномощника на жалбоподателя адв. П.. Моли се за отмяната на оспорения акт и връщане на
преписката на органа за ново произнасяне със задължителни указания на съда по
прилагане на закона. Алтернативно се прави искане на основание чл.173, ал.1 от АПК съдът да издаде търсения
административен акт – задължително предписание по чл.21, ал.1, т.3
от Закона за закрила на детето /ЗЗД/,
във връзка с чл.18,
ал.4 от Правилника за прилагане на ЗЗД /ППЗЗД/. Претендират се сторените по делото разноски,
съгласно представен списък.
Ответната по
жалбата страна Директор на ДСП – Павликени е депозирал становище с искане за
оставяне на жалбата без разглеждане като недопустима, с твърдения, че
обжалваното писмо има само уведомителен характер и не съставлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. В съдебно заседание ответната
страна не се е явила и не е изпратила представител.
Заинтересованата страна Р.А.Я. не е взела становище по жалбата, не се е
явила в съдебно заседание и не е изпратила представител.
Заинтересованата страна малолетното дете Н.П.И., чрез назначената по ЗПП за
негов процесуален представител адв. М.Х., в съдебно заседание, с приложено
становище по жалбата и с писмена защита настоява за съобразяване на най-добрия
интерес на детето, свързан с нормалната и достъпна комуникация с всеки от
двамата му родители.
Окръжна прокуратура Пловдив надлежно уведомена за възможността да встъпи в
производството не е изпратила представител.
Съдът, като взе
предвид събраните доказателства и становищата на страните, намери следното:
Жалбата е депозирана в предвидения законов
срок и изхожда от лице, което има правен интерес от оспорването му, доколкото с
този акт се засягат негови права и законни интереси в качеството му на баща на
дете, по отношение на което е налице открит случай за дете в риск по реда на
ППЗЗД. Що се касае до възражението на ответника относно характера на
обжалваното писмо, то макар и същото практически да уведомява жалбоподателя за обработването
на негов сигнал, на практика не е само с уведомителен характер, а съставлява
индивидуален административен акт, който по същността си следва да се разглежда
като отказ от издаване на задължително предписание по чл.18, ал.4 от ППЗЗДП,
доколкото целта на подадения сигнал от страна на жалбоподателя е била издаване
на такова предписание по отношение на майката на детето му, а видно от писмото
и приложената преписка такова предписание не е издадено. В тази връзка и в
жалбата са посочени относимите към преценката за допустимостта на жалбата
определения на ВАС по адм. дело № 2330/2017 г. и по адм. дело № 8053/2016 г.,
поради което и възражението на ответника за недопустимост на оспорването са
неоснователни и така депозираната жалба съдът преценява като допустима.
Разгледана по
същество, жалбата се явява неоснователна.
На базата на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, от фактическа страна съдът
намери за установено следното:
Жалбоподателят П.И.
и заинтересованата страна Р.Я. са родители на малолетното дете Н., родено през
2015 г. от фактическото им съжителство. Родителите на малолетния Н. не са имали
сключен граждански брак и са фактически разделени от 2017 г. С решение по
гр.дело № 313/2018 г. от 20.07.2018 г., образувано по искова молба на бащата П.И.,
упражняването на родителските права върху малолетното дете Н. били предоставени
на майката Р.Я., като за местоживеене на детето бил определен гр. Павликени в
дома на майката и бил определен режим на лични отношения с бащата П.И..
Съгласно това решение режимът на лични отношения включвал бащата да вижда
детето на територията на гр. Павликени
всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00 часа до 17,00 часа в
съботния и неделния ден, без преспиване, като срещите през първите два месеца
да бъдат осъществявани чрез социалните работници на ДСП - Павликени. Решението
на РС Павликени било обжалвано от бащата
в частта относно режима на лични отношения пред ОС Велико Търново, където по
в.гр.д. № 731/2018 г. с Решение № 446/29.11.2018 г. съдът потвърдил решението
на РС Павликени в тази му част. С определение № 359/07.05.2019 г. на ВКС по
гр.д. 768/2019 г. не било допуснато касационно обжалване на решението на ОС
Велико Търново по в.гр.д. № 731/2018 г. Отношенията между жалбоподателя и
майката на Н. били неприязнени и двамата не контактували лично, като контактът
във връзка с осъществяване режима на лични отношения се осъществявал опосредено,
чрез изпращане на текстови съобщения до майката на Р.Я., която и фактически
осъществявала предаването на Н. на баща му П.И. в определените дни за лични
отношения в гр. Павликени, съобразно с указаното в съдебното решение. Изострени
и конфликтни били отношенията и на жалбоподателя с бащата на Р.Я., в която
връзка и било образувано, а впоследствие и прекратено от прокуратурата предвид
липсата на данни за престъпление от общ характер, наказателно производство с
пострадал жалбоподателя от физическо нападение на бащата на заинтересованата
страна Р.Я.. Във връзка с искане на жалбоподателя за изменение на режима на
лични отношения с детето чрез неговото разширяване било образувано гр. дело №
621/2020 г. на РС Павликени, по което с Решение № 260003/15.01.2021 г. на
основание чл.59, ал.9 от СК бил изменен режимът на лични отношения, като
съобразно решението бащата вече можел да взема детето с преспиване, както и
през лятото, като бил определен и режим за вземане на детето за коледни и
великденски празници. Преди постановяване на решението, в съдебно заседание по
делото от декември 2020 г., родителите на Н. били изслушани от съда, като при
изслушването си жалбоподателят заявил, че е предоставил таблет на детето,
инсталирал е „Вайбър“, но комуникацията му с детето чрез това приложение е била
преустановена. При изслушването на майката същата заявила, че разбира нуждата
от лични контакти на детето с баща му, но възразява за разширяване режима на
същите, като се противопоставя и детето да ползва телефон, защото е на ниска
възраст, а иначе не би отказала да му предостави възможност да говори с баща
си, ако последният поиска това. Решението за изменението режима на лични
отношения било обжалвано пред Окръжен съд Велико Търново от Р.Я., където било
образувано в.гр.д. 257/2021 г., висящо към момента на приключване на съдебното
дирене по настоящото дело. През декември 2020 г. жалбоподателят действително
успял да осъществи контакт с детето по „Вайбър“, в присъствието на своята майка
свидетелката П.П., посредством устройство, което сам той бил предоставил на
детето, но разговорът приключил бързо, защото детето споделило, че дядо му е
бил ядосан и крещял заради обаждането на жалбоподателя. По повод на случая
жалбоподателят депозирал сигнал по електронна поща до ДСП Павликени с оплакване,
че бабата на детето по майчина линия заявила желанието на майката на детето
жалбоподателят да си вземе СИМ картата от телефона, който е подарил на детето,
иначе тя ще я изхвърли, както и с оплакване относно невъзможността за
провеждане на нормална телефонна комуникация с детето поради намеса на
възрастни от домакинството, където то живее. В сигнала било поискано издаване
на предписания спрямо майката на детето и нейните двама родители с оглед
преустановяване на отчуждаващи детето от бащата техни действия. По сигнала,
който бил регистриран на 29.12.2020 г., започнала работа от социален служител,
като междувременно постъпил следващ сигнал от дата 05.01.2021 г. от
жалбоподателя в ДСП Павликени с твърдения относно отчуждаващо поведение на
майката Р.Я., включително и препятстване комуникация на бащата с детето
посредством дигитални устройства. Вторият сигнал бил прикачен към първия. Във
връзка с работата по случая, след проучване и оценка по първия регистриран
сигнал в ОЗД Павликени, с оглед на установен риск за детето, бил открит случай
за работа с детето Н. и родителите, съставен социален доклад за оценка на
постъпил сигнал от 08.01.2021 г., а също и социален доклад за работа по случай
на дете в риск, като на 25.01.2021 г. бил изготвен план за действие, изпратен
за съгласуване с жалбоподателя, който му бил предоставен чрез ОЗД-Пловдив и бил
подписан от И.. Жалбоподателят бил насочен към ползване на социална услуга към
КСУДС гр. Пловдив с направление от 08.01.2021 г., а майката Р. и детето Н. били
насочени за ползване на социална услуга към ЦОП към КСУ Павликени с направление
от 04.02.2021 г., състояща се в дългосрочно консултиране с психолог.
На 22.03.2021 г.
бил регистриран нов сигнал до ДСП Павликени от жалбоподателя с искане за
издаване на задължително предписание на майката на Н.Р.Я., с което да ѝ
се укаже да осигури контакти на жалбоподателя с детето по електронни
устройства, както и да спазва разпоредбите на чл.122-124 от СК. В сигнала
отново се изложили съображения за умишлено отчуждаване на детето от бащата,
предвид неосигуряване на възможност на детето да се чува с баща си по
електронни устройства, като жалбоподателят е акцентирал отново на посочвания и
преди това в сигнали случай от декември 2020 г. на бързо преустановения
разговор по „Вайбър“ с детето поради страх на детето от дядо му, както и
посочил, че въпреки твърденията на майката, че няма проблем бащата да се чува с
детето, на практика това не се случвало. По този сигнал бил проведен разговор с
майката на малолетното дете, бил изискан доклад от извършената работа по
издаденото направление за социална услуга за майката и детето, като бил
изготвен и доклад за оценка на постъпил сигнал с дата 31.03.2021 г. В доклада,
изготвен от социален работник от ОЗД към ДСП Павликени било посочено, че е
ползвана информацията от преписката по случая с детето, както и проведения
телефонен разговор с майката Р., в който, по повод на подадения от бащата
сигнал, тя е обяснила, че детето Н. не провежда разговори с бащата по дигиталните
устройства, тъй като подареният от бащата таблет е на ремонт, а това е така,
защото майката има притеснения, че в него е инсталирана програма за
подслушване. След обсъждане на събраната информация по преписката, социалният
работник, изготвил доклада за оценка на постъпилия сигнал, като взел предвид
информацията в сигнала на жалбоподателя, както и тази от предходните такива,
подавани от него, отчел, че взаимоотношенията между родителите на малолетното
дете продължават да бъдат конфликтни, като в подаваната от всеки един
информация се констатират рискови фактори, които могат да благоприятстват
отчуждение на детето от единия родител. В тази насока и е описано, че бащата
подава информация, че разширеното семейство на детето /родителите на майката/
имат лошо отношение към бащата, отчетено е, че бащата пресилва и тенденциозно
тълкува случки и събития, свързани с детето, както и че е налице тенденция към „очерняне“
на другия родител, като бащата подава информация за липса на грижи от страна на
майката спрямо детето, установена е липса на самокритичност у родителя /бащата/
за причините за конфликта, като същият не отчита как влияе неговото поведение
на взаимоотношенията с майката и на детето, а същевременно майката подава
сигнали, че поведението на детето е променено негативно след някои срещи с
бащата, както и че бащата подава информация, че другият родител и неговите
родители настройват детето против него. В тази насока е преценено, че е налице
риск за психическото и емоционалното състояние на детето. Било предложено сигналът да се прикачи към
случая.
С обжалваното
писмо от 01.04.2021 г. на Директор на ДСП Павликени жалбоподателят бил уведомен,
че сигналът му от 22.03.2021 г. е прикачен към отворения за работа случай за Н..
Във връзка с посоченото в сигнала, че майката ограничава личните контакти на
бащата с детето по електронни устройства, извън режима на лични отношения, в
оспореното писмо е посочено, че в ОЗД Павликени има предоставена информация, че
режимът на лични отношения е уреден с влязло в сила решение на РС Павликени по
гр.д. № 313/2018 г. и по силата не решението не е определена възможност за
свободно осъществяване на други контакти, както и възможност за телефонни
разговори и видеоразговори по „Скайп“, или друга система на интернет видео-комуникация.
Отразено е още, че по отношение на констатирания риск от родителско отчуждаване
и риск за психоемоционалното състояние на детето, Н. и майка му са насочени за
ползване на социална услуга към ЦОП към КСУ Павликени с направление от
04.02.2021 г. и при получаване на периодичен доклад от предоставената социална
услуга ОЗД Павликени ще го предостави на
ОЗД Пловдив, където жалбоподателят ще бъде запознат със становището и
препоръките на психолога.
Установява се по
делото, че след отработване на случая по сигнала и след издаване на оспореното
писмо от 01.04.2021 г., по преписката е постъпил доклад относно изпълнението на
предоставената на майката и детето социална услуга към 05.04.2021 г., съгласно
който индикации за родителска отчужденост от страна на детето спрямо родителите
му не се отчитат. Във въпросния доклад е отразено съдържанието на проведената
психологическа сесия с детето от 18.03.2021 г., в която същото е дало и информация
относно осъществяваните с бащата контакти.
Съдът кредитира
събраните по делото писмени доказателства, съставляващи част от преписката и
тези, представени от жалбоподателя, както и свидетелските показания на
свидетелката П. П., които намира за логични и вътрешно непротиворечиви. Все пак,
съдът разглежда тези показания и критично, като взема предвид факта, че
свидетелката е майка на жалбоподателя и баба на заинтересованото малолетно
дете, поради което и на практика е заинтересована от изхода на производството.
Съдът не
постанови изслушване на детето Н. по настоящото дело, доколкото прецени, че в
настоящия случай, предвид достатъчно големия обем на преписката по случая, възрастта
на детето, както и обстоятелството, че то живее постоянно в отдалечено от
района на настоящия съд населено място, осъществяването на изслушване, дори и
чрез видеоконференция, което предполага детето задължително да се яви в сграда
на съд, не би съответствало на неговите интереси, а и не е наложително с оглед
предмета на производството.
При така
установеното от фактическа страна, от правна такава съдът намира следното:
Оспореното
в настоящото производство писмо, което, както вече се посочи по-горе, следва да се разглежда като отказ да бъде издадено задължително предписание по чл.18, ал.4 ППЗЗД, е издадено в
предвидената от закона писмена форма и от компетентен административен орган, а
именно Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Павликени, който, съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1, т.3 ЗЗД, във връзка с чл.18, ал.4 от ППЗЗД, е компетентен да издава
задължителни предписания, след проверка на постъпили сигнали. Очевидно е от съдържанието на писмото, че то касае сигнала, регистриран на
22.03.2021 г., доколкото същият е посочено да е с номер СИГ/Д-ВТ-П, който
входящ номер е виден от самия сигнал, приложен по преписката с дата на приемане
22.03.2021 г. в ДСП Павликени, поради което и явства, че посочената дата на
регистрация от 2020 г. в писмото е в следствие на техническа грешка. Съдът
намира и че оспореното в
настоящото производство писмо - отказ е издадено и при спазване на административнопроизводствените правила. Процедурата по отработване на сигнали и съответно издаване
на задължителни предписания е регламентирана в Глава трета от ППЗЗД /чл.9 - чл.18/. В конкретния случай оспореният отказ е издаден след извършено от
определения социален работник в Отдел „Закрила на детето“ проучване и оценка на подадения сигнал от
бащата на детето, като в тази връзка е отчетено, че по отношение на
детето са били подавани и по-рано сигнали от бащата на практика с идентично
съдържание, като вече в ДСП Павликени е имало открит случай във връзка с
установяванията по предходни сигнали и установяването на риск за психоемоционалното
състояние на детето Н.. Видно е също така и че два месеца преди депозиране на
процесния сигнал на практика е бил изготвен и съгласуван с родителите на детето
план за действие с набелязани краткосрочни и дългосрочни цели, чийто срок на
действие не е бил изтекъл към момента на подаване на сигнала и неговото
отработване, сиреч планът е бил в процес на изпълнение. В тази насока и при
отработване на подадения последен сигнал от 22.03.2021 г. е бил проведен
разговор с бащата, като е видно, че от социалния работник е бил регистриран и
устен сигнал със съответното съдържание, както и е разговаряно конкретно по
изложеното в сигнала с майката на детето и е изготвен подробен доклад за оценка
на постъпилия сигнал, в който е била съобразена събраната по повод и на
предходни сигнали и във връзка с водени съдебни производства по режима на лични
отношения актуална информация за детето, включително от детската му градина,
както и личният му лекар и този на майката. В тази насока и от представените по делото доказателства се установява, че процесният
индивидуален административен акт е издаден след изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая от страна на социалните
работници. Съдът съобразява тук обстоятелството, че на практика оплаквания от страна
на жалбоподателя с твърдение за отчуждаващо поведение на майката, свързано с
непредоставяне възможност на детето да контактува с баща си по различни
електронни начини на комуникация /по телефон, или по интернет/, извън режима на
лични отношения, определен от съда, са били правени и в предходните два описани
сигнала от края на 2020 г. и януари 2021 г., в които жалбоподателят е навеждал
като пример за такова поведение бързо прекратеният разговор по „Вайбър“ с
детето от края на 2020 г. Следва да се има предвид, че по тези два предходни
сигнала е била събирана информация в голям обем, която с оглед съдържанието на
сигналите, както и съдържанието на този от 22.03.2021 г. няма как да не бъде
съобразена при оценката на последния сигнал. Поради това и възраженията на
жалбоподателя относно това, че не е била спазена процедурата по разглеждане и
оценка на сигнала му и не била събрана достатъчна по обем нова информация по
него не може да се счете за основателно. Все в тази насока неоснователни са
твърденията му за неспазване от страна на социалните работници и на Методиката
за управление на случай на дете в риск, както и Методическите указания за
работа по случай на деца в риск от родителско отчуждение, доколкото се
установява от доказателствата по делото, че напротив, в рамките на
законоустановения срок социалните работници от ОЗД са положили необходимите
усилия за изясняване на въпросите по сигнала и на относимите към тях
обстоятелства касателно детето Н., като са отчели и наличието на предприета
вече мярка за закрила по отношение на детето, което пък е вече третата фаза на
работа, съгласно именно посочените от жалбоподателя методически указания.
Що се касае до неиздаването на исканото предписание със съдържание да се
укаже на заинтересованата страна Р.Я., като майка на детето Н., че следва да
осигурява контакти на бащата с детето по електронни устройства, според съда
преценката на ответния административен орган е била правилна. Установява се от
доказателствата по делото, че спрямо детето е приет и съгласуван с родителите,
които са го подписали без възражения, план за действие от 25.01.2021 г., сиреч
преди подаване на процесния сигнал. Съгласно плана за действие в т.2 от
Краткосрочна цел 1 е отразено, че Н. следва да поддържа контакти с бащата,
съгласно решението на съда и при промяна – влязло в сила ново решение, двамата
родители следва да спазват постановеното
от съда, а в т.8, второ тире на Краткосрочна цел 1 е предвидено, че с
действията си, поведението и думите си двамата родители следва да осигуряват
връзките с двамата родители, с техните родове и близки, съгласно влязло в сила решение на съда. В тази насока и очевидно в
плана за действие е съобразено съдържанието на социалния доклад за работа по
случай на дете в риск от 25.01.2021 г., в който е обсъдено в частта „Синдром на
родителско отчуждаване“, че продължават конфликтните взаимоотношения между
родителите на Н.. Във въпросния социален доклад е отчетено регистрирането на
множество сигнали от бащата, както и че всеки от родителите дава информация за
промяна в поведението на детето в негативна насока, за която сочи като причина поведението
на другия родител, респективно родителите на майката. Отразено е и
отрицателното отношение на майката към промяна в режима на лични отношения с
детето. С оглед и на приетите доказателства относно провеждано съдебно
производство по реда на чл.59, ал.9 от СК за промяна в режима на лични
отношения на неотглеждащия детето родител с детето Н. – съдебно решение,
касационна жалба, включително и протокол от проведено съдебно заседание по
делото пред първоинстанционния съд в това производство, според съда се
установява, че е налице очевиден спор между двамата родители по отношение
режима на лични отношения между бащата и детето. В тази насока следва да се има
предвид, че съгласно чл.127, ал.1 от СК, когато родителите не
живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, като могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на
детето да утвърди споразумението им. Нормата на чл.127, ал.2
от СК в тази връзка предвижда,че ако родителите не постигнат
споразумение по ал.1, кавато хипотеза е очевидно, че е
налице в случая, то спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на
детето, който се произнася - в случая по въпроса за личните
отношения с детето. Видно е, че е било образувано и свършило на първа
инстанция производство по чл.59, ал.9 от СК, започнало по молба на бащата, за
изменение на режима на лични отношения с детето Н.. Впрочем, както е видно от
представения от страна на жалбоподателя протокол от съдебното заседание по
въпросното гр.дело № 621/2020 г. на РС Павликени, при изслушването на
родителите на Н. същите са изразили и различията в позициите си относно
осъществяване на контакти на детето с бащата по телефон и чрез електронни
устройства, като оплакването на бащата, че „Вайбър“ е деинсталиран от
предоставено на детето устройство е било констатирано и от съда в решението му
за постановяване изменение на режима на лични отношения с детето. Това, че
съдът е взел предвид посоченото оплакване, жалбоподателят и сам е посочил и в
жалбата си по настоящото дело, описвайки какво бил установил съдът в
производството за изменение на мерките за лични отношения. Впрочем, посочената различна позиция относно този вид
комуникация /чрез дигитални устройства/ е изразявана непрекъснато и неотстъпно
от всеки от родителите на Н. и в хода на административното производство пред
ДСП. В тази насока и като се има предвид, че телефонните разговори са
предвидени и изрично като част от мерките относно личните отношения между дете
и родител, съгласно т.IV от Постановление № 1/74
г. по гр. д. № 3/74 г. на Пленума на ВС, което не е загубило силата си и
понастоящем и е указателно за съдилищата при преценка на режима на лични
отношения, то фактът, че е налице спор между родителите по отношение на такъв
вид комуникация навежда на извод за необходимост от разрешаването му по съдебен
ред пред гражданския съд. Впрочем, от страна на бащата е предприето именно
такова поведение с оглед искането му за изменение режима на лични отношения с
малолетното дете. Следва да се има предвид, че съдът в производството по чл.59,
ал.9 от СК съчетава и служебното, и диспозитивното начало, сиреч длъжен е и
служебно да установи наличието на изменение на обстоятелствата, които налагат
изменение на мерките, постановени по-рано, или постановяване на нови, като в
тази връзка наличието на отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител
спрямо другия родител, или обратното, съставлява пак съгласно цитираното
Постановление на Пленума на ВС изменение на обстоятелствата, които имат
отношение към ефективността на защитата на детето и неговото положение. В тази
връзка и изложените от страна на жалбоподателя съображения, че въпросната мярка,
като част от режима на лични отношения, не следва изрично да е предвидена в
съдебно решение, защото произтича от разпоредбата на чл.124, ал.2 от СК, в
конкретния случай не може да се възприеме като основателно възражение, защото,
както се каза, по отношение на нейното приложение е налице спор между
родителите. Не случайно в тази насока и в плана за действие е указана
необходимостта родителите да съдействат за изпълнение на режима на лични
отношения, така, както той е постановен от съда с влязъл в сила акт и едва при
изменение - да се съобрази новото положение. Иначе мярката телефонни разговори
или комуникация по интернет, като част от режима на лични отношения, е прието
трайно в практиката на ВКС, че би могла да е изрично посочена в съдебното
решение за определяне на режим на лични отношения, независимо от съдържанието
на цитираната от жалбоподателя норма на чл.59, ал.3 от СК, като това обаче
зависи от конкретната ситуация и конкретния случай по делото /т.напр.
Определение № 1311/2013 г. по гр.д. № 5234/13 г. на ВКС/. Действително, не е
необходимо абсолютно всички възможни форми на лични отношения да се изброяват в
съдебното решение, защото някои от тях следва да се изберат свободно от
родителя или самото дете / Опр. № 408/2014 г. по гр. д. 7339/13 г. и Опр. № 830/2011 г. по гр.д. № 340/2011 г. и др. на
ВКС/, но когато е налице спор между родителите, това очевидно не би могло да се
осъществи. Същевременно е отчитано в практиката и че възможността на малолетно
дете да контактува чрез съвременни технологии не може да бъде неограничена и
затова е необходима преценката на съда /така Решение № 51/2018 г. по гр. д. №
4092/2017 г. на ВКС/. В тази връзка зачитането на правото на детето по чл.9,
т.3 от Конвенцията на ООН за правата на детето да поддържа лични отношения и
пряк контакт с двамата си родители редовно, освен ако това противоречи на
висшите интереси на детето конкретно касателно нуждата, или липсата на такава,
от телефонна и друг вид дигитална комуникация, би следвало да се прецени от
съда, който е сезиран за произнасяне по въпроса относно режима на лични
отношения на бащата с детето. И това е така, доколкото в това производство
съдът би следвало да прецени най-добрия интерес на детето по този именно
въпрос, който е спорен между родителите, като обследва всички обстоятелства и в
процеса на вземане на решението да включи предварителна оценка на възможното
въздействие /положително и/или отрицателно/ на решението му върху съответното
дете, като се преценят нуждите на детето в конкретния момент и се предвидят
възможните сценарии за развитието му в краткосрочен и средносрочен план /според
Общ коментар №14 (2013) на Комитета по правата на детето по
КПД/. Затова и като се има предвид, че между родителите е налице установен
конфликт, включително и особено по въпроса относно комуникацията с помощта на
телефон или други дигитални устройства, правилно Директорът на ДСП Павликени,
както и предложилият как да се приключи разглеждането на сигнала социален
работник, не са дали предписания на майката в исканата насока – да предостави
комуникация по телефон и интернет на бащата с детето, като отказът е обоснован
именно с наличието на съдебно решение по въпроса относно личните отношения.
Впрочем, издаването на задължителни предписания по чл.18, ал.4 от ППЗЗД е
предвидено да става при отказ от сътрудничество на родител по приложение на
мерките за закрила, които мерки за закрила в семейна среда по чл.23 от ЗЗД се
прилагат съгласно изготвения план за действие /чл.18, ал.2 от ППЗЗД/. Следователно,
необходима и задължителна предпоставка за издаването на административен акт по
посочения текст на чл.18, ал.4 от ППЗЗД е наличието на отказ
за сътрудничество от страна на лицето, полагащо грижи за детето, във връзка с
прилагане на предприетите мерки за закрила. В случая, подобно
поведение от страна на майката не се установява изобщо. В плана за действие не
е предвидено различно положение относно режима на лични отношения на детето с
бащата, освен посоченото в наличното влязло в сила съдебно решение, като не се
установява майката да не е изпълнявала същото и с това да не е съобразила
отговорностите по т.8 от плана за действие. Както се каза, в ход е спорно
съдебно производство по чл.59 от СК, като съгласно чл.59, ал.10 от СК,
решението на съда по отношение определяне на режима на лични отношения не
препятства предприемането на мерки за закрила на детето по реда на ЗЗД. Тези
мерки обаче, макар да следва да способстват разрешаване на спорните между
родителите въпроси, не могат да поставят задължително за родителите разрешение
на същите въпроси, доколкото спорната съдебна администрация следва да се
осъществи от съда, който е сезиран за изменение режима на лични отношения.
Сиреч, не може правомощията на този съд да се изземат или упражнят от ДСП. В
случая се установява, че навременни мерки по ЗЗД са били предприети от страна
на социалните служители, като детето и майката са насочени към ползването на
социална услуга и такава е започнала да се изпълнява, видно от материалите по
преписката, считано от февруари 2021 г. с насока подпомагане на детето с
оказване на психологическа подкрепа да преодолее травмата от родителския
конфликт, а майката - в насока консултиране именно относно това, че конфликтът
между родителите е причина за множество негативни ефекти върху емоционалното
състояние на детето, както и че проявяване на неуважение към другия родител с
оспорване на авторитета му, с обвинения и злепоставяне, поставя детето в
непосилна за него роля да избира между родителите си, а така също и
консултиране на майката в насока същата да има адекватна интерпретация на
изказванията на детето, свързани с другия родител и да отчита собственото си
негативно влияние върху поведението на детето, а не да търси проблема и вината
извън нея. В тази насока и консултирането на Р.Я. и насочването ѝ за
приложението спрямо нея на социална услуга е конкретна мярка за закрила по
чл.23, т.2 от ЗЗД, която съответства и е в изпълнение на поставените цели в плана
за действие, включващи и намаляване на риска от родителско отчуждение и ще
съдейства за евентуалното постигане на съгласие между родителите по спорните
въпроси относно режима на лични отношения с детето. Не се установява от материалите
по делото Я. да е препятствала, или да е отказала сътрудничество по изпълнение
на социалната услуга, нито по отношение на себе си, нито по отношение на детето
Н., но напротив, става ясно, че е съдействала изцяло, като е подписала договор
за социална услуга и е осигурила
присъствието на детето за провеждане на първата сесия с психолог, а тя самата е
била консултирана психологично в хода на социалната работа, при което е давала
информация от значение за работата. В тази насока и не се установява майката на
малолетното заинтересовано по делото дете да е отказала сътрудничество по
отношение на отговорностите ѝ, възложени с плана за действие и в насока
изпълнение на мерките за закрила в семейна среда, като несъответно е било
искането на жалбоподателя да бъде задължавана да спазва разпоредбите на чл.122-124
от СК, доколкото те включват общите права и задължения на родителите и
съответно децата и реда за уреждане и решаване на разногласия между родителите
и между родители и деца.
Действително, в най-добрия интерес на детето Н. е да бъде отглеждано в
хармонична семейна среда, като осъществява пълноценни контакти и с двамата си
родители, като се има предвид и все още ниската му възраст, както и пола на
детето. Но, когато родителите са разделени, те би следвало именно при
съблюдаване на тези интереси да разрешат въпросите, свързани с режима на лични
отношения на неотглеждащия детето родител с детето, преди всичко по взаимно
съгласие, като в тази насока би следвало да положат и лични усилия за постигане
на такова. В случая се установява, независимо от изявленията на всеки от
родителите, че има положителна нагласа към преодоляване на конфликтните
отношения, че е налице все още интерпретиране от тях на всички въпроси, свързани
с детето, себеотносно. Съответно майката, предвид непреодолени страхове и
разочарования от миналото при общуването ѝ с бащата, а бащата - поради
наличието на сериозни предходни конфликти с дядото на детето по майчина линия и
поради страховете му, свързани с новия партньор на майката. В тази връзка са
изразяваните във времето опасения на Р.Я., че жалбоподателят извършва действия
по проследяване на детето и че иска да ѝ го отнеме /открадне/, както и
тези на жалбоподателя относно статуса на новия партньор на майката като
затворник. Себеотносната и субективна интерпретация на всеки от двамата
родители на думите, действията на детето и съответно на другия родител, е
отчетена правилно от страна на социалните работници в случая, като в тази връзка
социалната услуга, към която е насочена майката и тази, за която е консултиран
бащата от ЦОП при КСУ Павликени, а именно през професионална помощ да се
ориентира в интерпретацията си на поведения и действия, демонстрирани от
детето, които тълкува отчуждаващо с оглед субективността на преживяванията си,
се явяват съответни и навременно взети мерки по случая в изпълнение и на плана
за действие. Видно е, че е бил предвиден
и насрочен преглед на плана, за който са поканени и двамата родители, както и
че съгласно уведомлението от ДСП Пловдив за жалбоподателя е било издадено
направление за ползване на социална услуга с цел именно подобряване на комуникацията
между него и майката. В насока подобряване на общуването на Р.Я. с бащата на детето
Н. пък е социалната услуга, която тя е насочена да ползва. Отчита се от
настоящия съд, че родителите на практика комуникират непряко по отношение на
детето си, а опосредено, чрез родственици, или посредством социалните
работници, занимаващи се със случая, което е и една от причините позициите им
да не могат да се изяснят напълно. Видно е също така, че майката Р. е заявявала
готовност за предоставяне телефонна комуникация на детето с баща му, но
очевидно е, че това тя не иска да се осъществява посредством устройствата,
които са предоставени на детето от бащата по нейни конкретно изложени
съображения за това. Бащата и жалбоподател в настоящото производство пък не е
заявил да е предприемал подобни опити за комуникация с детето, а именно чрез
ползване телефони на обкръжаващите го възрастни, като напротив, навсякъде сочи,
че на детето е била преустановена комуникацията по отношение на предоставените
му от него самия дигитални устройства. Същият, освен това, в изтъквания
многократно случай от декември 2020 г., за който е свидетелствала и майката на
жалбоподателя по настоящото дело, практически не сочи, че майката на детето
пряко е препятствала разговора им, а че това е станало по повод поведението на
нейния баща и дядо на детето. Отделно от това, видно от съдържанието на доклада
по направлението за ползваната социална услуга от детето, в хода на проведената
свободна беседа между психолог и Н., състояла се само няколко дни преди
подаване на процесния сигнал, а именно на 18.03.2021 г., детето е споделило, че
двамата с баща си разговарят по предоставения му от бащата телефон, като според
личните си предпочитания детето говори в присъствието на родствениците си в
дома си, или се отделя в друга стая. В тази насока от доказателствата по делото
на практика и не се установява конкретно насочено поведение именно на
заинтересованата страна Р.Я., свързано с това, щото на детето да не му бъде
осигурена възможност да комуникира по телефон с баща му, а по-скоро е налице
установена липса на комуникация между родителите по този въпрос, която много
вероятно би могла да бъде преодоляна посредством прилагане на предприетите вече
адекватни мерки за закрила, свързани с ползването от всеки от родителите на
предложената му социална услуга, която към настоящия момент се установява да се
изпълнява.
В заключение съдът ще посочи, че Дирекциите „Социално подпомагане“ на Агенцията за
социално подпомагане са сред органите, на които е
възложено да оказват специализирана закрила в защита на интересите на детето. Тяхната намеса обаче е допустима в изрично
уредените случаи по чл.21 от ЗЗД. След отправени от жалбоподателя многократни сигнали, сред които и този от
22.03.2021 г. се установява, че ДСП Павликени практически е оказала
съдействие именно чрез прилагането на подходящи мерки в
рамките на законоустановените ѝ правомощия. Не е било от компетенциите на ДСП Павликени да издава задължителни
предписания по въпроси, които, както се каза, са предоставени за изрично
разрешаване от гражданския съд. Поради това и при липса на констатация в
рамките на възложените в правомощията на Директора на ДПС Павликени въпроси
относно наличие на отказ от сътрудничество на родителя, за който се отнася
сигнала, по изпълнение на взетите мерки за закрила, не са били налице основания
за издаване на задължително предписание спрямо този родител. Ето защо и в
крайна сметка, въпросното писмо - отказ се явява законосъобразно издадено, а
предприетите по сигнала действия са съобразени с правомощията на ДСП Павликени
и държат сметка за конкретната ситуация по отворения случай с детето Н..
Предвид посоченото и съдът счита, че следва да отхвърли жалбата против
посочения индивидуален административен акт. С оглед на това, че ответната
страна не е претендирала присъждане на разноски, а и няма доказателства такива
да са направени от нея, то съдът не следва да присъжда такива.
По изложените мотиви и Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Н.И. с ЕГН ********** *** против Писмо
изх. №СЛ/Д-ВТ-П/681-009 от 01.04.2021 г. на Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Павликени, като неоснователна.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му.
Административен съдия: