Решение по дело №902/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 39
Дата: 24 януари 2023 г.
Съдия: Капка Павлова
Дело: 20221001000902
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 27 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. София, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов

Капка Павлова
при участието на секретаря Т. Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело №
20221001000902 по описа за 2022 година
С решение № 260394 от 08.06.2022г., постановено по т.дело №351/2021г. по описа на
СГС са отхвърлени предявените от „Еф Джи Финанс“ ЕАД против ЗАД“Виена Иншурънс
Груп“ искове с правно основание чл.405 от КЗ и чл.409 от КЗ заплащане на сумата от 65
000лв. ,представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди в
размер на стойността на автомобил марка „Тойота“, модел “Ланд Крузер“ с ДК №
********, както и сумата 2076,39лв. законна лихва за забава върху главницата, начислена за
периода от 02.11.20202г. /датата на отказа за плащане/ до 24.02.2021г. /датата на завеждане
на исковата молба/ за настъпил застрахователен риск „кражба на автомобила в периода
17.01.2020г. 21.30ч.-18.01.2020г. в 9.45 ч. по застрахователна полица „Булстрад Каско
Стандарт“ № 4704190200001252.
Недоволно от така постановеното решение е останало дружеството- ищец и в
законоустановения срок е подало въззивна жалба,с която моли същото да бъде отменено и
въззивният съд да постанови друго такова по съществото на спора, с което да уважи
претенциите.
В жалбата се посочва, че решението е постановено при съществени нарушения на
процесуалния и неправилно приложение на материалния закон, както и че е необосновано.
По същество оплакванията се свеждат до твърденията за необоснованост на извода на съда,
че е налице изключен застрахователен риск по т.1.2 и 1.3 от подраздел ХIII „Прекратяване“
на раздел Общи положения към Общите условия поради представени документи с невярно
1
съдържание от страна на застрахования за настъпилото застрахователно събитие.
Жалбоподателят счита, че не е налице никоя от предвидените в чл.408 от КЗ хипотези за
освобождаване на застрахователя от отговорност. Изтъква се, че умишленото инсцениране
на увреждания на застрахованото имущество с цел да се получи застрахователно
обезщетение и умишлено увреждане на чуждо имущество са деяния, които са
инкриминирани в НК и поради това трябва да бъдат установени с влязла в сила присъда или
с влязло в сила решение за установяване на престъпно обстоятелство по чл.124,ал.5 от ГПК.
Ако увреждащото деяние притежава белезите на предвидено в НК умишлено
престъпление, но престъпният му характер не е установен, гражданският съд е компетентен
да преценява деянието единствено от гледна точка на активните му признаци, но не и да го
квалифицира като умишлено, тъй като в противен случай би се стигнало до инцидентно
установяване на престъпление по повод на гражданскоправен спор, каквото законът не
допуска. С оглед на тези съображения, жалбоподателят счита, че клаузата на т.1.2 от раздел
„Общи изключения“ от Общите условия не може да намери приложение, тъй като
ответникът не е ангажирал доказателства, че застрахования е инсценирал кражба на
застрахования автомобил.
Изтъква се също,че в първоинстанционното решение не е посочено кои документи са с
невярно съдържание. От събраните по делото доказателства били установени всички факти
и обстоятелства по настъпването на процесната кражба по начина, заявен в уведомлението
за щета пред застрахователя. Акцентира се върху представената справка от Агенция пътна
инфраструктура, съгласно която камерите на Институт по пътища и мостове към АПИ са
засекли движението на автомобила на 17.01.2020г. в 19,21 ч. да преминава по пътя
Драгичево-Перник и на същата датата в 19,22 в гр.Перник като тази справка въобще не
била коментирана от съда и не била взета предвид при формиране на неговите изводи.
Неправилни били и констатациите, че процесната кражба не е установена с акт на
съответния компетентен орган. Във връзка със същата била образувано досъдебно
производство, което било спряно поради неоткриване на извършителя. Неправилно съдът не
кредитирал показанията на свидетеля поради заинтересованост на същия. Нужно било да се
направи анализ на това доказателствено средство като същото се съпостави с всички
останали доказателства по делото.
Въззиваемата страна ЗЕАД“Виена Иншурънс Груп“ е подала писмен отговор на
въззивната жалба, с който оспорва същата. Моли се обжалваното решение като правилно и
законосъобразно да бъде потвърдено. Подчертава, че ответникът не е твърдял, че ищецът е
действал като умишлено е причинил събитието, а само, че са декларирани неверни
обстоятелства и твърдения преди застрахователя. Счита, че в хода на производството са
ангажирани доказателства, които установяват наведените възражения. Изключенията, на
които застрахователят се позовал съставлявали предвидено в Общите условия към
застрахователния договор основание за отказ от изплащане на обезщетение.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба оплаквания , намира за установено следното:
2
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При проверката на
правилността на първоинстанционното решение същият е обвързан от посоченото от
страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването
на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение.
В случая обжалваното решение е валидно и допустимо.
Във връзка с оплакванията за незаконосъобразност на същото настоящата инстанция
намира следното:
Ищецът „Еф Джи Финанс“ ЕАД е предявил обективно съединени искове с правно
основание чл.405,ал.1 от КЗ и чл. 409 от КЗ против ЗАД“Виена Иншурънс Груп“ за
заплащане на сумата от 65 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди в следствие кражба на лек автомобил „Тойота“, модел
“Ланд Крузер“ с ДК № ********, застрахован при ответник по риска „ Каско за МПС“,
както и законната лихва, считано от деня на забавата - 02.11.2020г. до окончателното
плащане.
Изложени са твърдения, че лекият автомобил е откраднат на 17.01.2020г. след 21.30
или до 9.30 на 18.01.2020г. в гр.Перник, кв.“Твърди ливади“, в близост до блок №10.
Ищецът счита, че е налице покрит риск по сключената застраховка,поради което
застрахователното обезщетение е дължимо. Същото е в размер на действителната стойност
на застрахования автомобил. Ответното дружество отказало да заплати исковата сума с
мотива, че са нарушени т.1.2 и т.1.3 на подраздел ХІІІ Прекратяване на Раздел Общи
положения от ОУ на застраховка “Каско стандарт“, а именно - че застрахователят не
изплаща застрахователно обезщетение при предявяване на документи и претенции с невярно
съдържание.
Ищецът счита, че така постановеният отказ е незаконосъобразен, тъй като е изпълнил
своите задължения по договора за застраховка и не е налице нито една от хипотезите на
чл.408 от КЗ, които дават основание на застрахователя да откаже да заплати
застрахователното обезщетение.
С подадения отговор на исковата молба ответното дружество е оспорило предявените
искове. Заявено е, че не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение, но се
поддържа, че не е налице кражба или противозаконно отнемане на застрахования автомобил
в посоченото от застрахования време и на посоченото място. Излагат се твърдения, че на
посочените от ищеца дати автомобилът се е намирал извън България- на територията на
Република Сърбия и поради това не е можело да бъде отнет по описания начин.
Прави се възражение, че пред застрахователя са предявени неистински обстоятелства
относно твърдяното събитие, което се явява нарушение на ОУ на застрахователния договор.
Налице били хипотезите, предвидени в т.1.4 от подраздел „Общи изключения“ на раздел
„Общи положения“ и т.1.22 от същия раздел. Освен това били налице основанията за
3
освобождаване от отговорност, предвидени в т.2 и 1.3 от подраздел „Прекратяване“ на
раздел Общи положения на ОУ към застрахователния договор.
При условията на евентуалност се твърди, че е налице договорно неизпълнение,
изразяващо се в нарушение на т.2 от подраздел ІХ „Предохранителни мерки“, на раздел
„Общи положения“ и т.4 от подраздел „Санкции при увеличаване на иска“ на Глава V
„Особени правила при изплащане на обезщетение при пълни загуби вследствие на пожар и
кражба“ от ОУ на договора за застраховка. Това било самостоятелно основание за
освобождаване на застрахователя от отговорност или за намаляване на размера на
застрахователното обезщетение.
Освен това се посочва, че застрахователят не е приел да поема рискове по отношение
на автомобили, отдадени на лизинг.
С допълнителната искова молба се поддържат предявените искове. Изразено е
становище за неоснователност на възраженията на ответника, направени с отговора на
исковата молба. Посочва се, че твърденията на ответника за евентуално неизпълнение на
задълженията по общите условия към застрахователния договор трябва да бъдат преценени
като се вземе предвид дали евентуалното нарушение е значително с оглед интереса на
застрахователя. Във връзка с възражението на ответника, че не е приел да поема рискове по
отношение на автомобили, отдадени на лизинг, се изтъква обстоятелството, че
застрахователят е уведомен за настъпилата промяна в собствеността на автомобила и
сключения договор за финансов лизинг, което се установява от добавъка към
застрахователната полица.
С допълнителния отговор се поддържат направените възражения, че са налице
предпоставки, предвидени в договора, които дават основание за отказ от изплащане на
застрахователно обезщетение. Отново се изтъква, че видно от системата за активно
проследяване, монтирана на автомобила същият не се намирал на мястото, от което се
твърди, че е откраднат и в този смисъл се оспорва самото настъпване на застрахователното
събитие,. Поддържат се и възраженията за наличие на договорно неизпълнение на клаузи от
раздел „Предохранителни мерки“, което неизпълнение се изразявало в неподдържане на
техническата изправност на системата за активно проследяване.
От фактическа страна:
По делото не се спори, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на
26.01.2019г.е сключен договор за застраховка по риска „Каско на МПС“относно лек
автомобил „Тойота“, модел “Ланд Крузер“ с ДК № ********. Договорът е сключен от В. В.
З., а с добавък № 4704190200001252 от 02.08.2019г. в полицата са въведени промени
относно собственика на автомобила- дружеството ищец в производството. В полицата и в
добавъка е записано, че ползвател (лизингополучател) на автомобила е лицето А. Г. М..
Представен е договор за лизинг от 01.08.2019г., от който е видно, че собственикът на
автомобила „Еф Джи Финанс“ ЕАД е отдал същия на лизинг на това лице.
Застрахователното покритие по застрахователния договор е 76 500лв. Плащането на
4
премията е разсрочено на вноски като по делото не се твърди към датата на
застрахователното събитие да е имало неплатена вноска.
Съгласно представените по делото Общи условия по застраховка „Каско Стандарт“ на
ЗАД“Виена Иншурънс Груп“ Глава втора, раздел „ДОПЪЛНИТЕЛНО ПОКРИТИ
РИСКОВЕ“, на клауза „ПЪЛНО КАСКО“, подраздел I „Допълнително покрити рискове“
застрахователят е поел задължение за изплащане на обезщетение при кражба или грабеж на
МПС, кражба на допълнително монтирано стационарно оборудване в салона на МПС,
противозаконно отнемане на МПС с цел ползване и палеж или взривяване.
В раздел Х „ОБЩИ ИЗКЛЮЧЕНИЯ“ са уредени случаите, в които застрахователят не
изплаща обезщетение. Съгласно т.1.4 такова обезщетение не се заплаща когато
застрахователното събитие е настъпило в следствие на умишлено или причинени с груба
небрежност действия на застрахования, на членовете на неговото семейство или
упълномощения водач и лицата на работа при застрахования или на които е предоставил
МПС под наем , за послужване, на лизинг и др. В т.1.22 е предвидено,че обезщетение не се
дължи за събития, настъпили когато МПС е отдадено под наем, на лизинг, аренда или се
ползва за превоз на пътници или багаж срещу заплащане. Съгласно клаузите на подраздел
ХIII „Прекратяване“ от РАЗДЕЛ „ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ“ застрахователният договор,
сключен при действието на тези Общи условия се прекратява когато се осъществи някое от
изброените в т.1 обстоятелства. Т.1.2 предвижда, че прекратяване настъпва при умишлено
причиняване на застрахователно събитие от Застрахования или трето ползващо лице.; а
съгласно т.1.3. – когато бъде извършено предявяване от застрахования или упълномощено
лице на претенции и/или документи с невярно съдържание или неистински документи с цел
изплащане на застрахователно обезщетение.
В подраздел IХ „Предохранителни мерки“ на РАЗДЕЛ „ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ“, т.2 е
предвидено, че застрахованият е длъжен да поддържа в техническа изправност алармената
система, имобилайзера на МПС, системата за активно проследяване, ако има изискване за
такива, като последната трябва да е в активен режим на проследяване. Ответникът е въвел
възражение, че е налице договорно неизпълнение именно на тази клауза от договора, както
и на т.4 от същия подраздел, съгласно която не се покриват щети по МПС, настъпили в
следствие осъществено събитие по риска „кражба“ в случай, че автомобилът е бил с
неизправна, невключена , неактива или демонтирана система за активно проследяване ( GPS
).
Възможността застрахователя да изисква снабдяването на МСП с алармена система,
имобилайзер или система за активно проследяване е предвидена в подраздел II
Допълнителни изисквания на РАЗДЕЛ ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ. Записано е, че ако има такова
изискване, то същото е следва да бъде посочено в полицата.
В първоначалната полица, намираща се на л.8 от делото е включено като изискване ,
подновяване на абонамента на GPS от VIG.
По делото е представено удостоверение, издадено от ОД на МВР –Перник на
5
07.08.2020г., от което е видно, че в дирекцията е постъпило заявление от Изп.директор на
ищцовото дружество, с което е заявено провозаконното отнемане на процесния лек
автомобил, както и че в тази връзка в Първо РУ-Перник е образувано досъдебно
производство №40/2020г.
В кориците на делото е налично и постановление за спиране на наказателно
производство от 25.09.2020г., от което се установява, че образуваното по случая досъдебно
производство е спряно до откриване на извършителя на деянието.
Ответното дружество е представило част от документите по образуваната щета във
връзка с искането за изплащане на застрахователно обезщетение. Видно от заявлението,
подадено от А. Г. М., същият е декларирал, че не е предоставял автомобила за ползване на
други лица, както и че не е излизал зад граница с този автомобил.
Представен е приемо- предавателен протокол от 26.01.2018г., подписан от В. В. З. и
възлагателно писмо от застрахователя до „Ви Ай Джи Сървисиз България“ ЕООД за
монтиране на проследяващо устройство на автомобила, застрахован със застрахователна
полица № 4704180200001114. От същите се установява, че във връзка с сключване на
застрахователен договор на откраднатия автомобил е било монтирано проследяващо
устройство от „Ви Ай Джи Сървисиз България“ ЕООД. На 21.01.2019г. е била извършена
профилактика на същото, който факт се установява от наличния по делото протокол
№748/2019г. с дата 21.01.2019г.
По делото е представено писмо с изх.№6834/19.11.2021г., изпратено от „Ви Ай Джи
Сървисиз България“ ЕООД до ЗАД“Виена Иншурънс Груп“, в което се посочва, че
устройството, монтирано на застрахования автомобил е било изправно, активно и подаващо
GPS координати. Отразени са и координатите, при които устройството е излъчило сигнали.
За периода до 27.12.2019г. същите са били в гр.София. На 29.12.2019г.са излъчени
координати от място, което се намира в близост до с.Градиште, намиращо на пътя между
гр.Димитровград и гр.Пирот, Република Сърбия. Тези координати за излъчвани от
29.12.2019г. до 18.01.2020г. След полученото уведомление от застрахователя, че
автомобилът е откраднат, на 18.01.2020г. устройството било въведено в „алармен режим“,
при което започват непрекъснати свързвания на същото със системата за наблюдение като в
периода от 18.30ч. до 22.50ч. са осъществени приблизително 60 свързвания. След 22.50
вече няма регистрирани свързвания . Отразените в този документ факти не са оспорени от
ищеца.
Чрез възложена съдебна поръчка, е изискана информация от граничните органи на
Република Сръбска относно това дали има данни застрахованият автомобил да е преминавал
държавната граница между България и Сърбия. На отправеното запитване е отговорено, че
няма данни на този автомобил да е извършвана гранична проверка, но системата била в
тестова фаза и данните от същата не следва да се приемат за окончателни, тъй като
въвеждането на данни за регистрационните номера на автомобилите не е автоматизирано за
всички гранично - пропусквателни пунктове.
6
По делото е налично и писмо от АПИ до ЗАД“Виена Иншурънс Груп“, в което се
посочва, че от данните на системата от автоматични устройства за записване на пътния
трафик са регистрирани преминавания на автомобил с посочения регистрационен номер
съгласно справката, приложена към писмото. Видно от същата на 17.01.2020г. има
регистрирано преминаване в 19,21,32 ч. при преброителен пункт Драгичево и в 19,22,58
през преброителен пункт Перник.
В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства –показанията
на свидетеля А. Г. М.. Същият твърди, че вечерта на 17.01.2020г. е пристигнал в гр.Перник
със застрахования автомобил. При тръгването от гр.София закупил винетка за автомобила от
една бензиностанция. След проведена среща на територията на града, останал да спи в
апартамента на сина си, намиращ се в кв.Твърди ливади, ул.“Първи май“ бл.10. Колата била
паркирана в близост до този блок, пред малко триетажно блокче. Това станало след 21,30ч.
На следваща сутрин към 9.30 ч. свидетелят решил да тръгне за гр. София, но установил, че
автомобилът липсва. Обадил се на тел.112 . Пристигнал екип на МВР.
Свидетелят твърди,че не е излизал с автомобила в Република Сърбия.
Съдът намира, че въпреки заинтересоваността на М. от изхода на делото - ако
лизингодателят получи застрахователно обезщетение, ще отпадне неговото задължението за
заплащане на останалите вноски по лизинговия договор, предвид останалите доказателства
по делото неговите показания следва да бъдат приети за достоверни досежно факта, че на
17.01.2020г. е управлявал застрахования автомобил и е пребивавал с него в гр.Перник. Този
извод следва от обстоятелството, че твърденията на свидетеля се подкрепят от данните от
системата за записване на пътния трафик ,поддържана от АПИ.
По делото е допусната и изслушана съдебно- автотехническа експертиза, изготвена от
вещото лице А. П. М.. От заключението по същата се установява, че действителната
стойност на автомобила към датата на застрахователното събитие е била 66500 лв. Съдът
намира, че експертизата е компетентно и безпристрастно дадена и следва да бъде ценена
при преценка на основателността на претенцията.
Въз основа на така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел, че не са
налице предпоставките за уважаване на претенцията, тъй като ищецът не е установил факта
на извършената кражба съобразно изложеното в заявлението до застрахователя. Счетено е,
че е налице хипотезата на чл.1,т.1.3 от подраздел ХIII от Общите условия към договора за
застраховка, съгласно която застрахователят има право да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение при предявяване на претенции и/или документи с невярно
съдържание. Този извод е базиран на установеното от неоспореното от ищцовата страна
писмо от „Ви Ай Джи Сървисиз България“ ЕООД, че локацията на автомобила към деня на
кражбата е била в Република Сърбия.
Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства.
Въззивният съд, с оглед на установените по делото обстоятелства, намира от правна
страна следното:
7
Както вече беше посочено, предявеният иск е с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ. За
да се уважи такава претенция е необходимо да бъде установено, че е налице сключен
валиден договор за имуществена застраховка между застрахователя и увреденото лице,
която покрива осъществения риск. На следващо място е необходимо да бъде доказано
настъпването на застрахователно събитие, претъпените щети и причинната връзка между
тях и накрая застрахованият следва да установи, че е изправна страна по договора.
В случая по делото не е спорно, че е налице сключен валиден застрахователен договор
по риска „КАСКО на МПС“ за лек автомобил марка „Тойота“, модел “Ланд Крузер“ с ДК №
********, а това обстоятелство е установено и от събраните писмени доказателства.
От представената застрахователна полица и добавъка към нея е видно,че
застрахователят е уведомен, че „ползвател/ упълномощено лице/ лизингополучател“ на
автомобила ще е А. Г. М.. По делото няма данни и твърдения същият да преотстъпил
управлението на друго лице. С оглед на тези обстоятелства неоснователно е възражението
на ответника, че не е приел да поема рискове по отношение на автомобили, отдадени на
лизинг и плащането на застрахователното обезщетение не може да бъде отказано на това
основание.
От представените удостоверение, издадено от ОД на МВР –Перник на 07.08.2020г. и
постановление за спиране на наказателно производство на РП-Перник от 25.09.2020г. се
установява, че е подаден сигнал за кражба на застрахования автомобил, че във връзка със
същия е образувано досъдебно производство и че последното е спряно до откриване на
извършителя. С оглед на тези документи, което са официални такива и обвързваща съда
доказателствена сила и събраните гласни доказателства – показанията на свидетеля М.,
които съдът преценява по реда на чл.172 от ГПК, както и с оглед на самия характер на
деянието съдът приема, че по делото е установено, че е извършена кражба на автомобила. С
оглед на това е осъществена втората предпоставка за уважаване на иска- настъпване на
застрахователно събитие в срока на действие на застраховката, което се обхваща от
рисковете, покрити по сключения между страните договор.
По делото не са събрани доказателства за умишлено или при груба небрежност
причиняване на щетата от страна на застрахования, ползващото се лице или лица от тяхното
домакинство или служители. Предвид на това не са налице изключенията по т.1.4. от
подраздел Х „Общи изключения“ на раздел „Общи положения“ от ОУ на договора.
От представените възлагателно писмо от ЗАД“Виена Иншурънс Груп“ до „Ви Ай Джи
Сървисиз България“ ЕООД и от наличния по делото протокол №748/2019г. с дата
21.01.2019г. за извършена профилактика на проследяващо устройство се установява, че в
изпълнение на задълженията си по договора за застраховка собственикът на застрахованата
вещ е монтирал система за GPS проследяване. Съобразно уговореното в полицата,
застрахованият е бил длъжен да поддържа абонамента си за извършване на такова
проследяване, което задължение очевидно е изпълнено, след като фирмата, която поддържа
системата разполага с данните от проследяващото устройство.
8
Настоящият състав намира, че с оглед отразеното в приложената към писмото на АПИ
справка от камерите на системата от автоматични устройства за записване на пътния трафик
и показанията на свидетеля М. се установява, че на 17.01.2020г. застрахованият автомобил
се е намирал на територията на Република България и че към 19,20-19,30 ч. на посочената
дата същият е влязъл в гр.Перник. Предвид на това настоящият състав намира за
неоснователно възражението на ответника, че автомобилът не се е намирал на посоченото в
заявлението до застрахователя място и в този смисъл не е налице деклариране на неверни
обстоятелства във връзка с претендираното застрахователно обезщетение.
От обсъдените по-горе доказателства се установява, че към момента на кражбата
проследяващото устройство на автомобила е излъчвало сигнали от точка с координати,
които сочат, че същото се намира в Република Сърбия. Това обстоятелство наред с
установеното, че автомобилът на 17.01.2020г. е влязъл в гр.Перник води на извода, че
устройството е било демонтирано или е било неизправно. Следователно застрахованият не е
изпълнил задължението си по т.2 от подраздел IХ Предохранителни мерки на РАЗДЕЛ
„ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ“, да поддържа в техническа изправност алармената система,
имобилайзера на МПС и системата за активно проследяване. Налице е хипотезата на т.4 от
подраздел IV „Изключения“ на ГЛАВА ПЕТА- „ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ПРИ ИЗПЛАЩАНЕ
НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ ПЪЛНИ ЗАГУБИ В СЛЕДСТВИЕ НА ПОЖАР И
КРАЖБА“.Съгласно този текст, в случай, че автомобилът е бил с неизправна, невключена,
неактива или демонтирана система за активно проследяване (GPS), застрахователят има
право да откаже да изплати обезщетение.
Съгласно чл.20а, ал.1 от ЗЗД договорът има силата на закон между страните. В случая
в договора е налице валидна клауза съгласно която неизпълнението на определено
задължение ще даде основание на насрещната страна да откаже да изпълни свое задължение
по договора . Предвид спецификата на договора – такъв за имуществено застраховане следва
да бъдат съобразени и разпоредбите в специалния нормативен акт, регулиращ
застрахователните отношения- Кодекса за застраховането. В чл.408, ал.1,т. 3 е предвидено,
че за да бъде отказано от застрахователя заплащането на застрахователно обезщетение е
необходимо на първо място да има неизпълнение на задължение по застрахователния
договор, неизпълнението на задължението да е значително с оглед интереса на
застрахователя, да е предвидено в закон или в застрахователния договор и да е довело до
възникване на застрахователното събитие. В практиката на ВКС по реда на чл.290 от ГПК се
приема, че да възникне правото на застрахователя да откаже плащане на обезщетение е
необходимо неизпълнението на договорното задължение да е в пряка причинна връзка с
настъпилото събитие, като не може тази причинна връзка да бъде презюмирана. ( Р
№49/29.07.2014г. по т.д.№840/2012г., І т.о. на ВКС).
В случая допускането системата за активно проследяване да е неизправна или нейното
демонтиране е нарушение на задължение, предвидено в договора. Същото е значително с
оглед интереса на застрахователя, тъй като е свързано със сигурността на МПС и
установяване на неговото местоположение. Макар при самото отнемане това да не е оказало
9
влияние, изправна и работеща GPS система би осигурила откриването на автомобила
веднага след подаване на сигнала и би довело елиминиране на щетите, понесени от
застрахования. Ето защо това неизпълнение следва да се приравни на такова, способстващо
за причиняване на подлежащата на обезщетяване вреда.
С оглед на този извод са налице предпоставките на чл.408,ал.1,т.3 от КЗ за отказ за
изплащане на обезщетение. Това прави предявеният иск неоснователен и недоказан и като
такъв - подлежащ на отхвърляне.
Първоинстанционният съд е достигнал до същия краен извод, поради което и
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна не е заявила претенция за разноски, поради което такива не
следва да се присъждат.
Водим от гореизложеното,Софийският апелативен съд


РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260394 от 08.06.2022г., постановено по т.дело
№351/2021г. по описа на СГС.
Решението подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10