№ 13135
гр. София, 20.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20211110134212 по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят разделно при равни
квоти сумата 1052,45 лева, представляваща дължима главница за потребена топлинна
енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от
16.06.2021 г. до окончателното й изплащане, сумата 164 лева, представляваща обезщетение
за забавено плащане на горната главница за периода от 15.09.2019г. до 26.04.2021г., сумата
29,54 лева, представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение
за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 16.06.2021г.
до окончателното й изплащане и сумата 6,88 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане на горната главница за периода от 01.07.2018 г. до 26.04.2021 г., които суми касаят
топлоснабден имот – апартамент № 34, находящ се в гр. София, общ. „Красна поляна“, ж.к.
„Красна поляна“, бл. 32, вх. А, ет. 9, абонатен № 224804. Претендират се и направените в
производството разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа,
че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена.
Ответниците са депозирали отговор, с който оспорват исковете. Оспорват наличието на
облигационна връзка с ищцовото дружество, като считат, че от представените от ищеца
доказателства не се установява основателността на претенциите му.
1
Третото лице-помагач „Бруната” ООД не изразява становище.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
Предявените искове са за осъждане за заплащане на дължима цена по договор за продажба
на топлинна енергия и обезщетение за забава.
По иска по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи
възникването на облигационно отношение между него и ответниците, по силата на което е
престирал и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг,
изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на
топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост съгласно чл.150 и чл.153 от
Закона за енергетиката, е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на
собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и
присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно
прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на
конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен
ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно чл.150, ал.1 продажбата на топлинна енергия
от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, а именно общи условия одобрени с Решение № ОУ-
02/03.02.2014г. на ДКЕВР, които са в сила от 12.03.2014г., като по силата на ал.2 одобрените
общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че
съгласно чл.153, ал.6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно
отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от
това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху
2
съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се
прекратява със загубването на същите. Следва да се посочи, че изключение от това правило
е налице при наличието на сключен договор за доставка на топлинна енергия по отношение
на същия имот от друго лице, за каквато хипотеза в случая не се излагат конкретни
твърдения.
Съдът намира, че от приетите по делото писмени доказателства следва да се приеме за
установено, че през исковия период именно ответниците се явяват собственици на
процесния имот. В тази насока е представено заверено копие на нотариален акт за договорна
ипотека на недвижим имот /лист 9/, от който се установява, че на 09.09.2008 г. Е. Б. М. е
учредил ипотека върху собствения си недвижим имот, а именно: апартамент № 34, находящ
се в гр. София, Столична община, ж.к. „Красна поляна“, бл. 32, вх. А, ет. 9. Видно от
приложения нотариален акт № 188, том XV, дело 2471/87 г., имотът е придобит от Е. М.
през 1987 г. по силата на договор за дарение.
От изготвената справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. се
установява, че Е. Б. М. е починал, като наследници по закон са преживялата му съпруга – М.
П. М. и синът му – М. Е. М., които след смъртта му са придобили собствеността върху
процесния имот при равни квоти, съобразно правилото на чл. 9 ЗН.
Както беше посочено и по-горе, за възникването на облигационно отношение, на каквото се
позовава ищецът, достатъчното условие е наличието на собственост или вещно право на
ползване върху топлоснабден имот, респективно по силата на нормативните разпоредби е
съществувало облигационно отношение между тях и ищеца.
Сградата, в която се намира имотът на ответниците е топлоснабдена и в нея е въведена
система за дялово разпределение. Между страните няма спор за реално доставеното и
консумирано количество на топлинна енергия, поради което съдът приема, че посочените от
ищеца суми и обективирани в представените писмени доказателства /фактури и
изравнителни сметки/ съответстват на реално доставеното количество топлинна енергия,
респективно следва да бъде уважена претенцията за доставена топлинна енергия за периода
от м.05.2018 г. до м.04.2019 г. за сумата 1052,45 лева и за сумата 29,54 лева за предоставена
услуга дялово разпределение от м.05.2018 г. до м.04.2019 г., за които периоди няма и
твърдения за плащане на задълженията от страна на ответниците.
За процесния период приложими към облигационните отношения между страните са били
ОУ одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на КЕВР, които съгласно датата на
публикуване в приложения като доказателство по делото ежедневник – вестник „Монитор“,
са влезли в сила на 11.07.2016г. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, както да заплащат стойността на фактурата по чл.
32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Задължението е срочно, така че за да
3
изпадне длъжникът в забава, не е необходима покана от кредитора. Задълженията за лихви
са започнали да се натрупват с изтичане на 45 дни от периода, за който се отнасят, и се
дължат за всеки изминал ден след изпадане в забава от длъжника. Следователно за периода
от 15.09.2019г. до 26.04.2021г. ответниците са били в забава за заплащане на дължимите
главници за топлинна енергия и предявения акцесорен иск за сумата 164 лева следва да бъде
уважен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция за лихва в размер на
6,88 лева за периода от 31.06.2018г. до 26.04.2021 г. се явява неоснователна.
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни съобразно уважената и
отхвърлена част от исковете, като на ищеца следва да бъде присъдена сумата 149,18 лева
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Съобразно отхвърлената
част от исковете на ответниците следва да се присъди сумата 4,39 лв. за заплатените
адвокатски възнаграждения, респективно по компенсация на ищеца да бъдат присъдени
разноски в размер 144,79 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. П. М. ЕГН ********** с адрес гр. София, ул. „Барите“ № 118А и М. Е. М.
ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Красна поляна“ – I част, бл. 32, ет. 9, ап. 34 ДА
ЗАПЛАТЯТ на „Топлофикация София“ ЕАД ЕИК *********, с адрес гр. София, ул.
„Ястребец“ 23Б на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 разделно при равни
квоти сумата 1052,45 лева, представляваща дължима главница за потребена топлинна
енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от
16.06.2021 г. до окончателното й изплащане, сумата 164 лева, представляваща обезщетение
за забавено плащане на горната главница за периода от 15.09.2019г. до 26.04.2021г., сумата
29,54 лева, представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение
за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
16.06.2021г. до окончателното й изплащане, които суми касаят топлоснабден имот –
апартамент № 34, находящ се в гр. София, общ. „Красна поляна“, ж.к. „Красна поляна“, бл.
32, вх. А, ет. 9, абонатен № 224804, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 6,88 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за дялово разпределение за
периода от 01.07.2018 г. до 26.04.2021 г.
ОСЪЖДА М. П. М. ЕГН ********** с адрес гр. София, ул. „Барите“ № 118А и М. Е. М.
ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Красна поляна“ – I част, бл. 32, ет. 9, ап. 34, ДА
ЗАПЛАТЯТ на „Топлофикация София“ ЕАД ЕИК *********, с адрес гр. София, ул.
4
„Ястребец“ 23Б на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 144,79 лв., представляваща разноски
по компенсация.
Решението е постановено при участието „Бруната“ ООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5