Решение по дело №1016/2022 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 519
Дата: 30 декември 2022 г.
Съдия: Таня Петкова
Дело: 20225220201016
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 519
гр. Пазарджик, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Мая Владова
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20225220201016 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „П.“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от управителя Б. И. М., против ЕФ №
********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закон за
пътищата издаден от АПИ- Национално ТОЛ управление, с който за
извършено нарушение на чл.102 ал.2 от Закон за движение по пътищата на
основание чл.187а ал.2 т.3 във вр. с чл.179 ал.3б от ЗДвП е наложена
имуществена санкция в размер на 2 500 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон, водещи до
незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска.
В първото съдебно заседание дружеството-жалбоподател се
представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и
ангажира доказателства. В следващото съдебно заседание не се явява
представител за дружеството, надлежно уведомено. По делото не е постъпило
и писмено становище по същество. Не се претендират разноски.
1
Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител,
който оспорва жалбата, ангажира доказателства и излага становище за
законосъобразност на издадения ЕФ и доказаност на нарушението, поради
което пледира за потвърждаване на фиша. Прави искане за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата и след като взе
предвид изложеното в нея и становището на процесуалния представител на
въззиваемата страна, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано с атакувания ЕФ за това,
че на 06.05.2021 г. в 15,12 часа, било установено нарушение №
С28151Е5Е2С60DBDE053031F160ACED3, с ППС влекач „ДАФ ФТ ХФ
105.410“, с рег. № ***, с технически допустима максимална маса 20500, брой
оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с
обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в община
Пазарджик, за движение по път I-8 км 196+643, с посока нарастващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото
ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1. т. 2 от
Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна
карта или валидна тол- декларация за преминаването.
Нарушението било установено с устройство № 10402, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал. 1 от
Закона за пътищата, намиращо се на път I-8 км 196+643.
Установено било, че собственик на ППС е дружество „П.“ ООД,
представлявано от управителя Б. И. М., на което и е регистрирано ППС.
Извършеното съставлявало нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Въз
основа на така установеното бил издаден атакуваният ЕФ, с който за
цитираното нарушение на дружеството-жалбоподател била наложена
имуществена санкция на основание чл. 187а ал. 2. т. 3, във връзка с чл. 179,
ал. 3б от ЗДвП в размер на 2 500 лева.
В ЕФ било отбелязано, че дружеството дължи заплащане и на такса по
чл.10б, ал. 5 от ЗДвП съобразно категорията на притежаваното ППС в размер
2
на 133 лева, както и че дружеството можело да се освободи от
административнонаказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от
получаване на ЕФ заплати компенсаторна такса по чл.10 ал.2 от ЗП в размер
на 750 лева при спазване на чл. 189е ал.3 и 4 от ЗДвП, както и че с плащането
на компенсаторната такса в срок ЕФ ще бъде анулиран, а задължението по
чл.10б, ал. 5 от ЗП ще се счита за изпълнено.
ЕФ е връчен на санкционираното дружество чрез негов пълномощник
(счетоводител) по пощата на 06.07.2022 г. видно от известие за доставяне
(л.9), а жалбата против ЕФ е подадена от управителя на санкционираното
дружество по пощата на 18.07.2022 г., видно от пощенското клеймо на плика
(л.8а), поради което е процесуално допустима като подадена в
законоустановения срок и от лице, активно легитимирано да инициира
съдебен контрол за законосъобразност на атакувания фиш пред компетентния
съд.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства и веществено доказателствени средства-
снимки от техническо устройство, които са абсолютно непротиворечиви.
При така установеното съдът намира, че жалбата против атакувания ЕФ
е основателна, поради следното:
ЕФ по своята същност съставлява административен властнически акт с
установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към
АУАН и НП. Това е така тъй като с него се повдига за пръв път
административното обвинение и същевременно се санкционира лицето за
вмененото му нарушение. В този смисъл е и константната практика на ВАС,
като най-голямо значение има Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. по т.
д. № 1/2013 г. При това положение няма съмнение, че при санкциониране с
ЕФ важат давностните срокове за административнонаказателно преследване,
визирани в разпоредбата на чл.34 ал.1 изр.2 от ЗАНН, която разписва
императивно, че не се образува административнонаказателно производство,
ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три
месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от
извършване на нарушението.
Както се посочи по-горе, атакуваният ЕФ е връчен на санкционираното
дружество чрез посочено като пълномощник на същото лице на 06.07.2022 г.
3
Видно от представените от АНО и приети като писмени доказателства по
делото справки от ел. система на АПИ по чл.167а от ЗДвП (л.53-54) е, че
системата е генерирала нарушението на 17.05.2021 г., а самия ЕФ е съставен
на 03.06.2022 г. и подписан от неговия издател на 09.06.2022 г. При това
положение е видно, че към 17.05.2021 г. нарушението и нарушителя са били
установени, но ЕФ е съставен (издаден) след повече от една година от
извършване на нарушението, както и от неговото установяване, т.е. след
изтичане и на двата срока, визирани в горецитираната разпоредба от ЗАНН.
С оглед на изложеното до тук съдът намира, че ЕФ е издаден в
нарушение на процесуалния закон, след като възможността за санкциониране
на нарушителя е била преклудирана, и в този смисъл се явява
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
Посоченото е достатъчно основание за отмяна на ЕФ и не налага
излагане на съображения по същество. Само за пълнота може да се посочи, че
ако хипотетично не е налице посоченият по-горе процесуален порок, то съдът
не констатира други СПН при издаване на ЕФ, който е изправен от към
съдържание и реквизити, а от доказателствата по делото категорично може да
бъде направен извода, че дружеството-жалбоподател е осъществило
вмененото му нарушение, като обстоятелството, че дружеството е заплатило
още на датата на нарушението таксата по чл.10б ал.5 от ЗДвП в размер на 133
лева, не го освобождава от отговорност (така, както се претендира с жалбата),
тъй като то не е заплатило компенсаторна такса в указания размер от 750
лева, с чието заплащане се приема, че задължението по чл.10б ал.5 от ЗДвП е
изпълнено.
Предвид изхода на делото неоснователно се явява направеното от
процесуалния представител на АНО искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство, тъй като
ЕФ се отменя и в този смисъл наказващият орган няма право на присъждане
на разноски в негова полза. На такива право има въззивника, но същият не е
предявил своевременно претенция в тази насока.
С оглед на изложеното, след като извърши анализ на установените
обстоятелства и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. с ал.3 т.2 от ЗАНН, Районен
съд Пазарджик в настоящия си състав
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № ********** за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закон за пътищата издаден от АПИ-
Национално ТОЛ управление, с който на „П.“ ООД, с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от управителя Б. И. М., за
извършено нарушение на чл.102 ал.2 от Закон за движение по пътищата на
основание чл.187а ал.2 т.3 във вр. с чл.179 ал.3б от ЗДвП е наложена
имуществена санкция в размер на 2 500 лева, като незаконосъобразен.
ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство като неоснователно.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5