Р Е Ш Е Н И Е
№…..…/ .05.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на секретаря Антоанета
Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2448
по описа за 2020 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Т.П.Б., ЕГН ********** и Т.И.Т., ЕГН ********** против И.К.К. ,ЕГН **********,
К.К.К., ЕГН **********, Д.Г.Д., ЕГН ********** и Д.В.Ц., ЕГН ********** искове за приемане за установено по отношение на
ответниците, че ищците са собственици по
силата на договор за дарение, обективиран в НА №56, том XLI, дело № 9983/13.09.93г., на нотариус О. С. и НА №57, том XLI, дело № 9984/13.09.93г., на
нотариус Орлин Стефанов на по 1/2 / една втора/ ид.ч. от ПИ с идентификатор №
10135.3505.237, с номер по предходен
пл. №237, находящ се в гр. Варна, с.о Сълзица /бивша
Соук-Солар/, с площ 1059кв.м., при граници: ПИ с
идентификатори с № № 10135.3505.234, №10135.3505.235, №10135.3505.236,№10135.3505.239,
№10135.3505.904, №10135.3505.1109
и №10135.3505.233.
Твърди се в исковата молба, че съгласно НА №31,том ІХ,дело №2569/16.07.1968г. на нотариус Ст.Стоянов с
район на действие ВРС Желязка Д. Стойкова е закупила недвижим имот, представляващ лозе с
площ от 1000 кв.м., находящ се в гр.Варна, м-т Соук–Сулар. С договори за дарение обективирани в нотариален акт №56, том XLI, дело №
9983/13.09.93г., на нотариус Орлин Стефанов и нотариален акт №57, том XLI, дело № 9984/13.09.93г., на
нотариус Орлин Стефанов ищците са придобили по ½ ид.ч. от имота.
Навежда се, че през 2014г. И.К.К. и К.К.К. по
реда на чл.587 ал.1 от ГПК са се снабдили с констативен нотариален акт за
процесния имот. В КНА
било посочено, че същият е издаден въз
основа на Решение №1652 от 01.05.2006г. на ОС по
Земеделие Варна. Ищците се
позовават на липса на идентичност между имота възстановен с решение на
ОСЗ и имота,
за който ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт. С
последващ договор за продажба,
обективиран в нотариален акт № 64,
том I, per. №1957, дело 54/ 15.04.3016г. на нотариус Полина Миткова, с per. №478, с район на действие
ВРС първите
двама ответници И.К.К. и К.К.К. са прехвърлили процесния недвижим
имот с
идентификатор № 10135.3505.237 на трето лице Д.Г.Д.. През 2018г. с договор за покупко-продажба, обективира в НА
№ 132, том 90, вх.рег № 34342 /07.12.2018г., дв. вх. рег.№ 33998/07.12.2018г. процесният имот е прехвърлен от Д.Г.Д. на нов купувач Д.В.Ц..
При
извършена проверка през 2020г. в Агенция по Вписвания,
ищците установили, че са вписани няколко прехвърлителни сделки
с трети лица. При
справка в АГКК и данъчни служби, ищцата Б. установила, че е предеклариран имот в район „Приморски",
местност „Слънчева поляна". Ищецът Т. Т. при
същата тази справка през 2019г. констатирал, че
имал партида на имот, която му се водила в кв."А.".Претендират
съдебно-деловодни разноски.
В депозирания по реда на чл. 131,
ал.1 от ГПК отговор на исковата молба ответниците И.К.К. и К.К.К. възразяват,
че са придобили валидно собствеността
върху процесния имот, в качеството си на наследници на дядо си И.С.А.,
чрез реституция обективирана в Решение № 1652/01.06.2006г. на
ОС „ЗГ" Варна. В последствие на 11.06.2014г. са
се снабдили с констативен акт за собственост. Твърдят,
че на 24.03.2014г. Коеви са въведени във
владение в процесния имот и го владеят непрекъснато и необезпокояване до
15.04.2016г. - датата на която са продали имота
на Д.Г.Д.. Оспорват ищците да владеят имота.
Ответницата Д.Г.Д. възразява,
че е владяла непрекъснато и необезпокоявно процесния имот в периода от датата
на покупката му на 15.04.2016г.
до датата на продажбата му на 07.12.2018г.
Ответникът Д.В.Ц. възразява, че е
придобил имота на оригинерно основание чрез непрекъснато давностно владение продължило повече от 5
години с присъединяване владението на праводателите му.
В съдебно заседание страните,
чрез процесуалните си представители поддържат становищата си по спора.
Страните са ангажирали подбробни
писмени бележки.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно
чл. 124, ал. 1 от ГПК
всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването
на едно право, когато има интерес от това. Съгл. ТР 4/2014г. на ОСГК на ВКС за ищците по
иска за собственост е налице правен интерес от предявяване на иск освен срещу лицето, което се легитимира като собственик, но така също и срещу лицето, което се е
разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба. Становището е обосновано с необходимостта да се обвърже правoдателя, който чрез разпореждане с чужд имот оспорва правата на ищеца по отношение
на имота. Ето защо предявеният иск се явява допустим така както в предявен, вкл
по отношпение на праводателите на Д.Ц..Тъй като предмет на иска са правата на
ищците, то тяхна е и доказателствената тежест да установят фактите, от които
черпят правата си.
Видно от представния
нотариален акт за собственост на придобит имот по Закона за реда на прехвърляне
на вещни права №31,том ІХ,дело
№2569/16.07.1968г. на нотариус Ст.Стоянов с район на действие ВРС Г. П. Ч. е прехвърлил на Ж. Д. Ч. лозе с площ от 1000 кв.м.,находящ се в гр.Варна,м-т Соук –Сулар.
С договор за дарение обективирани в нотариален акт №56, том XLI, дело №
9983/13.09.93г., на нотариус Орлин Стефанов наследниците
на Ж.Д.Ч., а именно С.Т.С., Д.Т.С.,
Ж.Т.С., Д.Т.С. и И.Т.С. са се разпоредили в полза на Т.И. С. с ½ от овощна градина, цялата с площ 1000 кв.м., находяща се в землището на гр.
Варна, м-ст Сълзица(Соук –Сулар).
С договор за дарение обективирани в нотариален акт №57, том XLI, дело № 9984/13.09.93г., на нотариус Орлин Стефанов наследниците на Ж.Д.Ч., а именно С.Т.С., Д.Т.С., Ж.Т.С., Д.Т.С. и И.Т.С. са се разпоредили
в полза на Т.П.Б. ½ от овощна градина, цялата с площ 1000 кв.м., находяща се в землището на гр.
Варна, м-ст Сълзица(Соук –Сулар).
Имотът придобит по договорите за дарение е идентичен процесния, за което
съдът кредитира заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза.
Ответниците не са оспори действителността на
титулите са собственост, с които ищците и праводателите им се легитимират като
собственици на имота. Те, обаче са заявили насрещни права, а именно, че
ответниците И.К.К. и К.К.К. са придобили имота по наследство и реституция. За
установяване на заявените си като противопоставими права ответниците са
ангажирали Решение №1652/01.06.2006г. на Общинска служба земеделие, гр. Варна,
с което на наследниците на Иван Ставрев Арнаудов е признато право на
собствестност на нива от 10 дка, находяща с в землището на Франга дере. От
удостоверение за наследници изх.№ 256/13.02.2015г. е видно, че ответниците И. и
К. Коеви са законни наследници на Иван Арнаудов, като всяка притежава ½
части от наследството. Възновеният имот,
обаче не е индивидуализиран в цитираното решение на ПК, като отделно за месността, в която се намира
имота не е добрен помощен план, по който да се извърши индивидуализация.
Въпреки изложеното според заключенитео на вещото лице, което съдът изцяло кредитира
като обективно и компетентно дадено местността, в която се намира възстановеният
имот, а именно Франга дрере“ не попада в околовръстния полигон на с. о.
Съзлица, а в съседната местност/ през пътя, свързващ гр.Варна и с. Каменар/. Вещото лице е категорично, че процесният имот се
намира далеч от землището на кв. Виница. При тези данни от заключението на
експерта, съдът следва да приеме, че процесният имот не е идентичен с този по
Решение №1652/01.06.2006г. на Общинска служба земеделие, гр. Варна, съотвено,
че ответниците Коеви не се легитимират като собственици на заявеното
деривативно основание. След като праводателите не се легитимират като титуляри
на вещното право на собсвеност, техните правоприемници- третият и четвъртият
ответник също не са станали такива.
За установяване на въведеното оригинерно
основание ответниците следва да докажат, че някой от тях е придобил имота упражнявайки
давностно владение в установения от закона срок. Доколкото
ищците са собственици на имота, те няма задължение да осъществяват владение върху имота, нито да го
поддържат и стопанисват по какъвто и да било начин,
каквито доводи са развити в отговорите.
Правото на собственост не се погасява, поради неупражняване
на някое от правомощията от съдържанието му, а може да се загуби поради
придобиването му от друго лице по някой от установените в чл. 77 от ЗС способи. Ето защо не ищецът
следва да доказва, че е упражнявал правомощието си да владее имота, а ответниците са тези, които носят тежест да установят, че са осъществявали
владение.
Ответникът Д.В.Ц., който последен е участвал като
купувач по договор за покупко-продажба, обективир в 179, том II,
рег.№ 5120, дело № 424/2018г. на нотарису рег. №205 НК се позовава на упражнявано добросъвестно давностно
владение с присъеднияване владението на праводателите си. За да придобие имота
по силата на кратка придобивна давност, ответникът следва да установи, че е
установил владение на годно придобивно основа, без да знае, че праводателят му
не е собственик, както и че е упражнявал явна и необезпокоявана фактическа
властта с намерение за своене в продължение на пет години (чл.70,ал.1 и чл. 79,
ал. 2 от ЗС).
В случая, доколкото се прие, че праводателите на ответника Д.Ц. не са
собственици на имота, следва извода, че и той не придобил права върху вещта. Липсата
на знание към датата на сделката, че праводателят на ответника не е титуляр на
вещни права върху процесния имота, или добросъвестността на купувача принципно
се предполага до
доказване на противното(чл. 70, ал.2 от ЗС). Тъй като в случая противното не се твърди и не
се установява, по делото подлежи на доказване само, че ответникът е
установил и осъществявал владение с посочените по- горе релевантни
характеристики в рамките на 5 годишен период, на осн. чл. 70, ал.1 от ЗС. Предвид дата на титула, с който се легитимира отв. Ц. до дата на исковата молба не е изтекъл
посочения 5 годишен срок по чл.
70,ал.1 от ЗС.
Съгласно
чл.82 от Закона за собствеността владелецът може да присъедини към своето
владение и владението на праводателя си. Присъединяването
на владението е допустимо само при наличие на правоприемство между двамата
владелци: общо правоприемство (при наследяване)
или частно правоприемство (когато вторият
владелец получава владението върху определен имот от предходния владелец на
правно основание, което поначало е годно да прехвърли собствеността върху
имота). В този смисъл е практика на ВКС, например
решение № 958 от 15.12.2009 г. по гр.д.№ 2246 по описа на Второ г.о. на ВКС за
2008 г., постановено от ВКС, Първо г.о., решение № 699 от 02.11.2010 г. по
гр.д.№ 1572 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о. и др.. Когато
се присъединява еднородно владение (например
когато и праводателят и правоприемникът са добросъвестни владелци или когато и
праводателят и правоприемникът са недобросъвестни владелци),
необходимият срок за придобиване на имота по давност е този, предвиден в чл.79
от ЗС за съответния вид владение: общо 10 г. недобросъвестно владение на
праводателя и на правоприемника или общо 5 г. добросъвестно владение на
праводателя и на правоприемника. Когато владението е
разнородно (владението на
праводателя е недобросъвестно, а на правоприемника е добросъвестно или обратно), събирането на периодите на
владение на праводателя и на правоприемника може да стане само чрез незачитане
на добросъвестното владение като такова. Тоест, при присъединяване на
разнородно владение необходимият срок за придобиване по давност на недвижим
имот е срокът, предвиден за придобиване по давност при недобросъвестно
владение, а не срокът, предвиден за придобиване по давност при добросъвестно
владение /5 г. съгласно чл.79, ал.2 от ЗС/. Сълг. Решение
№ 17 от 19.02.2016 г. по гр.д. № 4335/2015 г.,
II г.о. при частно правоприемство
между стария и новия владелец, преценката какъв е давностния срок за
придобиване право на собственост по някоя от хипотезите по чл.79 ЗС, се свързва
с вида на всяко от владенията. В случаите в които единия от
владелците е добросъвестен, а другия или другите – недобросъвестни, присъединяваните владения са
нееднородни и за настъпване на правните последици на придобивната давност е
необходимо общо десетгодишно владение.
При отнасяне
на така формирата практика към разглеждания случай, следва да се съобрази
следното: Праводателя на Д.В.Ц.- Д.Г.Д., подобно на Ц. е придобила имота на
основание, което поначало е годно да прехвърли вещни права, а именно договор за
покупко-продажба, обективиран в НА №64 , том I, рег.1957, дело № 54/2016г. С
оглед датата на посочената разпоредителна сделка, дори праводателят Д.Д. да е
установила владение на дата на сключване договора -15.04.2016г., периодът на
общото еднородно (добросъвестно) владение на праводателя и правоприемника към
датата на исковата молба е по- малък от изискуемния петгодишен срок.
По-нататък следва да се извърши преценка за възможността ответникът Д.В.Ц. да е придобил собствеността
върху имота чрез присъединяване на владението и на праводателите на Д.Г.Д., а
именно ответниците И.К.К. и К.К.К.. Както се посочи по-горе Коеви основават
правата си на реституция и наследство, които основания останаха недоказани по
изложените по- горе оснивания. Ето защо ответниците Коеви имат качеството на
обикновени, а не на добросъвестни владелци. След като владението на Ц. и това на Коеви е разнородно, за
настъпване на правните последици на придобивната давност е необходимо ответникът Ц. да установи общо
десетгодишно владение. От 2014г., когато се твърди Коеви да са
установили владение до дата на исковата молба, обаче дори и при установяване на
явно и несъмнено владение, няма да е изтекъл предвидения десетгодишен срок по
чл. 79, ал. 1 от ЗС.
С оглед на
изложеното, съдът приема, че ищците установиха при условията на пълно и главно
доказаване, че са собственици на имота при развни квоти по силана на
деривативно основание, съответно, че въведените от ответниците насрещни права
не бяха доказани.
Предявяните
искове са основателни и следва да се уважат.
По
искането за отмяна на костативния нотариален акт № 43,
том 1, рег. № 1822, дело № 184/2014г. на варненски нотариус, с който
е удостоверено придобиването от И.К.К. и К.К.К. на
правото на собственост върху процесния имот:
Съобразно приетото с
Тълкувателно решение №3/2012г. на ОСГК на ВКС, тогава когато със съдебно
решение, с което със сила на присъдено нещо се признават права на трето лице по
отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издадения акт
следва да се отмени на осн. чл.537, ал.3 ГПК. Отмяната е последица от
постановяване на съдебното решение, с което се признават права, в случая на
ищците.
В случая формално ответниците
Коеви се легитимират за собственици на въз основа на сочения КНА №143 по отношение процесния имот.
Съгласно изложените по-горе съображения по делото се установи, че И.К.К. и К.К.К. не притежават права за
имота, поради което констативеният нотариален акт, издаден в производство по
чл. 587, ал.1 ГПК следва да бъде отменен, на осн. чл. 537, ал.2 ГПК.
При
този изход от спора в полза на ищците се следват сторените по делото разноски.
Ответниците са релевирали възражение за прекомерност на адвокатски хонорар,
заплатен от ищците на осн. чл. 78,ал.5 от ГПК. За да се произнесе по
възражението съдът следва са съпостави заплатеното възнаграждение с действителната
правна и фактическа сложност на производството. В случая заплатеното от всеки
от ищците възнаграждение за процесуално представителство възлиза на 1500 лева
съобразно приложените на л. 314 и л. 315 договори за правна защита и съдействие
и принципно надвишава минимуа по чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения ( 927,26 лева). На свой ред
производството се харктеризира със средна фактическа и правна сложност. Същото
е протекло в две открити съдебни заседания, в който са разпитани петима
свидетели и е изслушано заключението по допуснатата експертиза. При това
положение, държейки сметка за баланаса между дължимото възнаграждение и
сложността на делото, съдът намита, че на ищците следва да се определи
възнаграждение в размер на 1200 лева. На всеки от ищците се следват половината
от разходите за държавна такса (529,70 лева), експертиза (500 лева), такса за
вписване на ИМ ( 26,50 лева), такса за издаване на съдебни удостоверение (
31,50 лева), такса за справка (11.50 лева). Относно разходите за издаване на
удостоверение за данъчна оценка и скица, доказателства не са представени,
поради коео такова не се следат на страните.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска на Т.П.Б., ЕГН ********** против И.К.К. ,ЕГН **********, К.К.К., ЕГН **********, Д.Г.Д., ЕГН ********** и Д.В.Ц., ЕГН **********, че Т.П.Б., ЕГН ********** е собственик на ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор № 10135.3505.237 по КК и КР на гр.Варна, с номер по предходен пл. №237, находящ се в гр.
Варна, с.о Сълзица /бивша Соук-Солар/, с площ 1059кв.м.,
при граници: ПИ с идентификатори с № № 10135.3505.234, №10135.3505.235,
№10135.3505.236,№10135.3505.239, №10135.3505.904, №10135.3505.1109 и №10135.3505.233. по силата на договор
за дарение, обективиран в НА №57, том XLI, дело № 9984/13.09.93г., на нотариус Орлин Стефанов, на осн. чл. 124, ал.1 от ГПК.
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска на Т.И.Т., ЕГН ********** против И.К.К. ,ЕГН **********, К.К.К., ЕГН **********, Д.Г.Д., ЕГН ********** и Д.В.Ц., ЕГН **********, че Т.И.Т., ЕГН **********е собственик на ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор № 10135.3505.237 по КК и КР на гр.Варна, с номер по предходен пл. №237, находящ се в гр.
Варна, с.о Сълзица /бивша Соук-Солар/, с площ 1059кв.м.,
при граници: ПИ с идентификатори с № № 10135.3505.234, №10135.3505.235,
№10135.3505.236,№10135.3505.239, №10135.3505.904, №10135.3505.1109 и №10135.3505.233. по силата на договор
за дарение, обективиран в НА №56, том XLI, дело № 9983/13.09.93г., на нотариус Орлин Стефанов, на осн. чл. 124, ал.1 от ГПК.
ОТМЕНЯ костативния нотариален акт № 43,
том 1, рег. № 1822, дело № 184/2014г. на варненски нотариус, по
силата на който И.К.К. ,ЕГН **********, К.К.К.,
ЕГН ********** са признати за собственици на ПИ с идентификатор № 10135.3505.237, стар идентификатор
10135.3522.1, номер по предходен план 237, находящ се в гр. Варна, с.о Сълзица, с площ 1059кв.м., при
граници: ПИ с идентификатори с № № 10135.3505.234, №10135.3505.235, №10135.3505.236,№10135.3505.239,
№10135.3505.904, №10135.3505.1109
и №10135.3505.233, на осн. чл. 537, ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА И.К.К. ,ЕГН **********, К.К.К., ЕГН **********, Д.Г.Д.,
ЕГН ********** и Д.В.Ц., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Т.П.Б., ЕГН ********** сумата от 1749,60 лева, представляваща сторените по делото разноски, на
осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА И.К.К. ,ЕГН **********, К.К.К., ЕГН **********, Д.Г.Д.,
ЕГН ********** и Д.В.Ц., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Т.И.Т., ЕГН ********** сумата от
1749,60 лева, представляваща сторените по делото разноски, на осн. чл. 78, ал.1
от ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок, който тече от връчване препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: