Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 383, 06.11.2020г.,
гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
състав
На двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета
година
в открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
секретар Сребрена Русева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 984 по описа за 2020г.:
Предявен
е иск по чл.32 ал.2 ЗС.
Депозирана
е искова молба от С. В.М. и П.В.С., които твърдят, че с ответника са съсобственици на
поземлен имот е идентификатор 61710.505.4431 по КККР на гр.Разград, с адм.адрес:
гр. Р., ул. ***с площ от 1219кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 метра,
предишен идентификатор:няма, номер по предходен план: квартал 144, парцел Х ,
при съседи: идентификатори 61710.505.155,
61710.505.4430, 61710.505.7060, 61710.505.7341, 61710.505.7340 и
61710.505.153.
Ищците са собственици и на
построените в имота сгради, както следва: 1.Сграда с идентификатор
61710.505.4431.1 със застроена площ от 63кв.м., брой етажи: 2, с
предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, 2/.Сграда е идентификатор
61710.505.4431.3 със застроена площ от 35кв.м., брой етажи: 1, с
предназначение: хангар, депо, гараж и 3/.Сграда с идентификатор
61710.505.4431.4 със застроена площ от 85кв.м., брой етажи:1, с предназначение:
селскостопанска сграда.
Ищците са придобили описаните
по-горе сгради и 1/2/една втора/ идеална част от поземления имот въз основа па
наследствено правоприемство от техния баща В. М. Д., починал на **г. Последният
е бил собственик на описаните по-горе поземлен имот и сгради въз основа на НА
№32 т.2 рег.№2427 д.№187/22.03.2006г. на нотариус Р.И., вписан в СВ вх.рег.№
1268/29.03.2006г. акт №190 т.3 д.№692/2006г., пар.3109.
Останалата 1/2ид.ч. от описания
по-горе недвижим имот и сграда с идентификатор 61710.505.4431.2 със застроена
площ от 66кв.м., брой етажи:2, с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, са
собственост на отв.В.К.В.. Правата па съсобственост на ответника произтичат от
правна сделка, сключена е М. Д. М., който се е разпоредил в негова полза е НА
№5 т.II peг.№2202 д.№164/28.03.2007г. на
нотариус В.Т, вписан в СВ вх.рсг.№1598/28.03.2007г., акт №125 т.5
д.№1088/2007г. пар.28365.
След смъртта на баща им ищците разговаряли
няколко пъти с ответника, но не могли доброволно да разпределят ползването на
имота. Той желае да ползва по-голяма част от лицето на имота към улица **,
което е практически невъзможно, тъй като входа към тяхната сграда с
идентификатор 61710.505.4431.1, е откъм улица **и изпълнение на искането на
ответника би означавало да нямат достъп до жилищната си сграда. Второто искане
на ответника било да му предоставят ползването на част от югозападната част от
лицето на имота към улица **, но това отново е невъзможно, тъй като в тази част
се намира тяхната сграда с идентификатор 61710.505.4431.3 и нормалното й
ползване изисква терена около сградата да се ползва от ищците. Предложили на
ответника да му предоставят по-голяма площ за ползване зад сгради е
идентификатор 61710.505.4431.1. и 61710.505.4431.2, но той отказвал.
Предвид на това молят съда да
постанови решение, с което да разпредели ползването на поземлен имот е
идентификатор 61710.505.4431 съобразно правата на страните, като те получат
реална част за ползване от мястото, при съобразяване на местоположението на
сградите в имота и възможността те да се ползват и обслужват.
В условията на евентуалност, ако
ответника ползва по-голяма част от терена претендира заплащането на обезщетение
за ползвавето на имота.
Ответникът В.К.В. е отговорил
в срок, като също твърди, че с ищците не могат да постигнат съгласие относно
това, как да ползват съсобственото дворно място. В частност, спорът е с едната
ищца - С.В.М., тъй като сестра й- П., не живее в процесния имот. Предвид това
признание, счита че не е необходимо да се призовават свидетели.
Не приел предложението да ползва
по-голяма площ от дворното място, находяща се зад сгради с идентификатори
61710.505.4431.1 и 61710.505.4431.2, т.е. зад къщата, тъй като това е неизгодно
за него, технически нецелесъобразно и неизпълнимо, поради следните съображения:
В момента ползва едва 9м. от лицето
на имота, а общата му дължина е около 28м. Ако съсобственото място беше предмет
на дело за делба, съгласно разпоредбата на чл.19 ал.1 т.1 от ЗУТ, той би
трябвало да получи обособен имот с лице 14м. Поради тази причина твърди, че
желае да ползва само толкова, колкото законово би било необходимо, ако имотът
беше реално поделен. Предложението да ползва по-голяма площ от дворното място
зад къщата би накърнило възможността пълноценно да упражнява правото си на
собственост. В неговата къща, освен него, живее и синът му със семейството си.
Всички са шофьори, като ответникът работи в гр.Търговище. За него е важно да
има гараж, тъй като притежава джип и шофирам служебен автомобил. Гаражът
е абсолютно необходима и обичайна постройка. Дори за сградите в режим на етажна
собственост това е нормативно задължение /чл. 37, ал. 4 и чл. 38, ал. 9 от ЗУТ/. Предвид на това отправеното предложение от ищците не може да задоволи
нуждите му.
Пространството между неговата част
от къщата /имот 61710.505.4431.2/ и границата на поземления имот е прекалено
тясно за изграждането на гараж. Също така е невъзможно да премине
автомобил, който да навлезе в дълбочина на имота, за да паркира в
евентуален гараж там. Нещо повече, дворното място е с чувствителна денивелация
и изграждането на гараж в него би било неефективно и е свързано с икономически необосновани
разходи. В заключение ищците разполагат със собствен гараж с площ от 35
кв.м.2. Воден от горните съображения предложил откъм лицето на имота да
се обособи второ място за гараж, което да е разположено между имот
61710.505.4431.3 /гаражът на ищците/ и границата на поземления имот. В
тази част на парцела има достатъчно място и бъдещият обект по никакъв начин не
би нарушил правото на собственост на ищците. В тази връзка, счита за
неоснователно твърдението, че ще бъде невъзможно да се използват околните
постройки. Стопанската постройка /имот 61710.505.4431.4/ зад гаража на ищците е
била предназначена за гледане на овце, но понастоящем такива няма и сградата се
използва единствено за складиране на дърва. Дори и да се изгради гараж в
околното пространство пак няма да бъде нарушена възможността за пълноценно
използване на постройката, тъй като ще има място за обособяване на широка
пътека, която да осигури достъп.Счита, че това предложение е най-целесъобразно
и изгодно и за двете страни. По този начин ще се постигне баланс в отношенията
между съсобствениците, тъй като той също ще разполага с гараж, като всеки ще
може да извлича максимална полза от правото си на собственост.
Оспорва искането за разноски, тъй
като производството има за предмет осъществяване на съдебна администрация и
страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси
и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи, съответстващи на
размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните
възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в
обема, в който са направени.
Моли съда да постанови решение,
с което да разпредели реалното ползване на съсобственото място по начин,
който съответства на правото му на собственост и в частност, който да му
позволи да изгради гараж откъм лицето на имота. В случай, че в полза на ищците
се разпредели част от терена, надвишаваща обема им на право на собственост,
моли да ми бъде определено обезщетение за ползване на имота над полагащата им
се 1/2ид.ч. Ако съда приеме, че разноски в настоящото производство се дължат,
то претендира всички сторени от мен разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Ищците са собственици и на
построените в имотс идентификатор 61710.505.4431 сгради: 1.Сграда с
идентификатор 61710.505.4431.1 със ЗП 63кв.м., брой етажи: 2, с предназначение:
жилищна сграда-еднофамилна, 2/.Сграда е идентификатор 61710.505.4431.3 със ЗП от
35кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: хангар, депо, гараж и 3/.Сграда с
идентификатор 61710.505.4431.4 със ЗП от 85кв.м., брой етажи:1, с предназначение:
селскостопанска сграда.
Ищците са придобили описаните
по-горе сгради и 1/2/една втора/ идеална част от поземления имот въз основа па
наследствено правоприемство от техния баща В. Д.. Последният е бил собственик
на описаните по-горе поземлен имот и сгради въз основа на нот.акт №32 т.2
рег.№2427 д.№187/22.03.2006г. на нотариус Р.И., вписан в СВ вх.рег.№
1268/29.03.2006г. акт №190 т.3 д.№692/2006г., пар.3109.
Останалата 1/2ид.ч. от описания
по-горе недвижим имот и сграда с идентификатор 61710.505.4431.2 със застроена
площ от 66кв.м., брой етажи:2, с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, са
собственост на отв.В.К.В. ,въз основа на покупко продажба с М. Д. М., ца която
е съставен нот.акт №5 т.II peг.№2202 д.№164/28.03.2007г. на
нотариус В.Т., вписан в СВ вх.рсг.№1598/28.03.2007г., акт №125 т.5 д.№1088/ 2007г.
пар.28365.
Страните не спорят, че не могат да разпределят
ползването върху дворното място.
По делото е назначена СТЕ, като
при разпределението на ползването вещото лице се е съобразявало с правата на
страните, реабната собственост върху сградите в имота и осигуряване достъпа до
същите, като е изготвил проек за разпределение, обективиран в скица №1., като
страните ще ползват поравно площта от имота. Ищците ще ползват оцветената в
жълто част, а ответникът в зелено.
С оглед поставената задача за
изготвяне проект във варианти вещото лице е посочило и втори вариант за
разпределение на ползването, изобразев в скица №2 , с който предлага ищците да
ползват северозападната половина на ПИ с № 61710.505.4431 с площ от 609.50 кв.
м (оцветена отново в жълт цвят). Със същата скица-проект предлага ответникът да
ползва североизточната половина на ПИ с № 61710.505.4431 с площ от 576.25кв.м.(оцветена
в зелен цвят) и втора част в югозападния ъгъл на процесния имот с площ от
33.25кв.м.(оцветена в зелен цвят) с цел изграждането на гараж на ответника. В
този случай обаче транспортния достъп откъм ул.** до сграда с идентификатор №
61710.505.4431.4 (собственост на ищците) представляваща двуетажна стопанска постройка ще блокира
транспортния ще бъде блокиран и ищците няма да могат да я ползват като склад. Пешеходният достъп до сградата няма да бъдат
възпрепятствани в случай на изграждане на втори гараж. На место в тази част от
имота, ползвана от ищците съществува стара порта с каменен зид, която е била
изградена за обслужването на двуетажната селскостопанска сграда с идентификатор
№61710.505.4431.4, в която са се отглеждали животни.
Според вещото лице ответникът сам се е лишил от възможността да си построи
гараж откъм неговата страна, тъй като е изградил постройка, най-вероятно лятна
кухня /в строеж/, която не е отразена на КК. Навремето е имало гараж, който е
премахнат и на негово място е започнало изграждането на тази лятна кухня.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Претенцията е
основателна, предвид наличието на спор между съсобствениците с равни права.
С решението по чл.32 ал.2 ЗС съдът
замества липсващото съгласие между собствениците относно реалното ползване на
имота с оглед правото на всеки съсобственик да си служи с общата вещ, т.е. да
използва вещта според предназначението й, без да се уврежда субстанцията й или
да се накърняват свойствата й. Съдебната администрация по чл.32 ал.2 ЗС следва
да се осъществява при съобразяване на фактическото състояние и с
предназначението на вещта и съдът няма право да предписва или взема предвид
каквито и да било бъдещи преустройства. Съдебната практика в този смисъл е
безпротиворечива. В този смисъл решения №71/19.04.11г на ВКС по гр.д.№727/10г.,
2г.о.; Решение №1070/17.12.08г. по гр.д.№4297/07г. 1 г.о. и др. Предвид на това
приемането на вариант №2 от заключението на вещото лице е невъзможно, тъй като
ще се стигне до бъдеща промяна в имота..
Този
вариант не е приложим и поради факта, че сградата с идентификатор
61710.505.4431.4, собственост на ищците няма да може да бъде използвана от тях
по предназначението си, тъй като ще се преустанови изграденият от години достъп
до нея. Сградата е служела за отглеждането на животни, поради което е и
изградената за това стара дървена порта в каменния зид.
Не на последно
място според вещото лице ответникът сам се е лишил от възможността за
изграждането на гараж в частта, която ползва, тъй като е съборил гараж и е
построил лятна кухня. Ответникът твърди, че така е закупил имота. В този смисъл
съдът споделя доводите на ищците, че ответникът още при закупуването на имота
си е бил наясно с изградените в имота сгради и ползването на дворното място,
като е следвало да предвиди дали този имот би могъл за задоволи нуждите му.
Предвид гореизложеното,
съдът намира, че разпределението на ползването върху процесния имот следва да
бъде съгласно посочения в скица №1 вариант.
В
производство по разпределение ползването на съсобствен имот страните трябва да
понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения
за назначени от съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела им
в съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат,
разноските следва да останат за всяка страна в обема в който са направени. Това
разрешение следва от характера на производството по чл.32 ал.2 ЗС,
представляващо спорна съдебна администрация, приложима, когато съсобствениците
не могат да постигнат съгласие по управлението на общата вещ или взетото
решение е вредно за вещта. Съдебното решение ползва съсобствениците и
притежателите на други вещни права и затова в първоинстанционното производство
същите понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както са
направени, а разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят
според правата в съсобствеността. В тази насока Решение № 275 от 30.10.2012 г.,
постановено по гр. д. № 444/2012 г. на ВКС, ІІ г.о.
В тази
връзка ищците са направила разноски за държавна такса от 305.96лв. и за СТЕ 150лв.
Ответникът е направил разноски за СТЕ от 150лв. Общият размер на сторените в
производството разноски е 605.96лв. От тях ищците следва да понесат ½,
т.е. 302.99лв. Също толкова следва да поеме и ответникът. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищците сумата от 152.99лв. съдебни разноски.
Воден от
гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
РАЗПРЕДЕЛЯ
ползването на празното дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор
61710.505.4431
по КККР на гр.Разград, с адм.адрес: гр. Р., ул. ***с площ от 1219кв.м., с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване:
ниско застрояване до 10 метра, предишен идентификатор:няма, номер по предходен
план: квартал 144, парцел Х , при съседи: идентификатори 61710.505.155, 61710.505.4430, 61710.505.7060,
61710.505.7341, 61710.505.7340 и 61710.505.153, КАКТО СЛЕДВА:
С. В.М., ЕГН ********** и П.В.С., ЕГН **********
ЩЕ ПОЛЗВАТ 609.50кв.м. в северозападната
половина на имота, оцветена в жълт цвят на скицата на л.48 от делото, на която
територия са разположени притежаваните от тях сгради.
В.К.В., ЕГН ********** ЩЕ ПОЛЗВА 609.50кв.м. в
североизточната част на дворното място, оцветени в зелен цвят на скицата на
л.48 от делото, на която територия е разположена притежаваната от него жилищна
сграда.
Скицата находяща се на лист 48 от
делото е неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА
В.К.В. да заплати на С. В.М. и П.В.С. сумата от 152.99лв. съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: