№ 1165
гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20241000501285 по описа за 2024 година
Э
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 6509/18.12.2023г. постановено по гр.д. № 7398/2022г. по описа на СГС,
ГО, 17 ти състав, са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл.42, б.
„б“ вр. чл. 25, ал. 1 ЗН и чл.124 ал.1 ГПК, предявени от Р. Н. Б. срещу Й. К. Г., за
прогласяване за нищожно на саморъчно завещание от 27.01.2020 г. съставено от Н. Й. Б.,
ЕГН ********** в полза на Й. К. Г., обявено с протокол за обявяване на саморъчно
завещание от 23.08.2021 г. на нотариус рег. № *** на НК и за признаване на установено, че
тя не е собственик на самостоятелен обект с идентификатор 68134.1002.105.3.32,
представляващ апартамент № **, находящ се в гр. ***, ул. „***“, бл. **, вх. *, ет. *, с площ
от 44.44 кв.м., ведно с мазе № 8 с площ от 4.51 кв.м. и с 1.323% ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, като неоснователни.
Присъдени са разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК, като Р. Н. Б. е осъдена да
заплати на Й. К. Г., сумата от 2 300 лева разноски за производството.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ищцата по делото.
Жалбоподателката-ищец Р. Н. Б. оспорва решението изцяло и моли съда да го
отмени и уважи предявените от нея искове. Изтъква факта, че решението страда от
неправилност, непълнота и незаконосъобразност. Излага, че допълнително ще посочи
1
мотиви по жалбата.
Въззиваемата страна Й. К. Г. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението
като правилно и законосъобразно. Посочва, че жалбата е бланкетна. Съгласно чл.269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му -
в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Във
въззивната жалба или в подадена преди изтичане на срока за обжалване допълнение към нея
жалбоподателят следва да изчерпи всички свои доводи срещу правилността на фактическите
и правни изводи на първоинстанционния съд, а в случая жалбата не е доплънена в рамките
на този преклузивен срок. За валидността и допустимостта на решението въззивният съд
следи служебно, а по неправилността, е ограничен от твърденията на жалбоподателя.
Подчертава, че по отношение правилността на акта, съдът е ограничен от посочените в
жалбата основания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма или когато следи за защита на интереса на определени
частноправни субекти. Извън тези две хипотези при решаване на делото по същество
въззивната инстанция проверява законосъобразността само на посочените във въззивната
жалба процесуални действия на първоинстанционния съд и обосноваността само на
посочените негови фактически констатации. В този смисъл е задължителната съдебна
практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКСи константната такава, обективирана в множество решения на ВКС,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК- Р. № 250/27.06.2011 г. по гр. д. № 1061/2010 г. на IV
г.о.;Р. № 764/19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/2009 г. на IV г.о.;Р. № 14/07.02.2014 г. по т.д. №
1130/2013 г. на II т.о.;Р. № 196/11.04.2012 г. по т.д. № 994/2010 г., II т.о.;Р. № 702/05.01.2011 г.
по гр. д. № 1036/2009 г. IV г.о. Въпреки това е посочено, че решението е мотивирано с
установените от доказателства по делото факти - съдебно-графическа експертиза и
допълнителна почеркова експертиза от ВЛ - Д. В., според които ръкописният текст на
завещанието от 27.01.2020г. е изпълнен от Н. Й. Б., а подписът под завещанието от същата
дата е положен от лицето, сочено за негов автор - Н. Б.. Мотивирано е и с допуснатата от
съда и изготвена за нуждите на производството, след оспорването на заключението на ВЛ-
В., тройна съдебно-графическа експертиза и по специално изводите на С. Г. и С. А., които са
категорични, че ръкописният текст и подписът в завещанието принадлежат на Н. Б..
Експертните заключения на мнозинството от вещите лица налагат и възприетият от съда
правилен извод, че текстът на завещанието от 27.01.2020г. е написан от завещателя Н. Й. Б.,
който се е подписал под него. Мотивирано е и с липсата на недостатъци на едностранната
сделка, които да установяват нищожност, поради неспазване на предвидената от закона
форма. В пълна степен е мотивирана и неоснователността на предявения отрицателен
установителен иск - че Й. К. Г. не е собственик на завещания й апартамент. Претендира
разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
2
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание
чл.42, б. „б“ вр. чл. 25, ал. 1 ЗН и отрицателен установителен иск с правно основание чл.
чл.124 ГПК.
Ищцата Р. Б. твърди, че баща й Н. Й. Б. починал на 11.04.2021г. В началото на 2022 г.
наемателите й се обадили обезпокоени, че били посетени от Й. Г., която се представила за
собственик на апартамента и ги поканила незабавно да го напуснат. След справка в Агенция
по вписванията тя установила, че е вписано саморъчно завещание в полза на ответницата, с
което баща й завещавал на последната апартамент № **. При възложена частна съдебно-
графическа експертиза графологът заключил, че завещанието, съставено на 27.01.2020 г. не е
написано и подписано от Н. Б.. Моли съдът да установи нищожността на завещанието и да
признае за установено, че процесният апартамент не е собственост на Й. К. Г..
Ответницата Й. К. Г. оспорва исковете, като уточнява, че е племенница на Н. Б., дъщеря на
брат му К. Й. Б.. Н. Б. оформил завещанието с помощта на свой приятел - адвокат П. М. и то
е оставено за съхранение при последния. След смъртта на Б. внучката на адв.М. се свързала с
нея и й предала запечатаното в плик завещание. Твърди, че то е написано и подписано от
чичо й Н. Б.. Знае, че Н. Б. и дъщеря му не били в добри отношения от дълги години и не
поддържали връзка помежду си. Затова тя единствена полагала грижи за него и в знак на
благодарност той съставил завещание в нейна полза.
От фактическа страна се установява, че на 27.01.2020 г. Н. Й. Б. съставил завещание, по
силата на което завещал в полза на Й. К. Г. - негова племенница, собствения си апартамент
№ **, находящ се на IV етаж, в ЖСК „***“, кв. „***“ ***, подробно описан в нотариален акт
№ 188, както и полагаемата му се 1/2 ид.ч. от парцел IX-189 в кв. 147 по плана на с. Алино -
Софийска област с площ 1 163 кв.м., съгласно протокол от 24.11.1992 г. на Самоковския
районен съд, заедно с V ид.ч. от съществуващата стопанска сграда. След завещателното
разпореждане е изписан изразът „София, 27.01.2020г., завещател: Н. Й. Б.“, последван от
подпис. Съдържанието и начинът на оформяне на завещанието е описан в протокола за
неговото обявяване от нотариус рег. № *** на НК на 23.08.2021 г.
Н. Й. Б. е починал на 11.04.2021 г., за което е съставен акт за смърт № 0750/13.04.2021г., като
има само един наследник по закон - Р. Н. Б., /дъщеря/, видно от удостоверение за наследници
изх. № УГ01-3709/26.04.2021 г. на СО, район „Красно село“.
Основният спорен по делото въпрос е свързан с релевираните от ищцата, сега жалбоподател
възражения досежно действителността на завещанието, от което ответницата черпи своите
права. В тази насока по делото са изслушани две графологични експертизи - основна /л.10/ и
допълнителна /л.115/, както и тройна /л.183/ заключенията от които са приети от съда като
обективно и компетентно дадени и оспорени от страните. Първата СГЕ посочва, че
подписът е автентичен, а текстът е написан от завещателя Н. Б.. В допълнителна почеркова
експертиза вещото лице В. е изследвал по-нов сравнителен материал, а именно положени от
Б. в периода 2013 г. - 2017г. ръкописни текстове и подписи в романи, като изследването
напълно е потвърдило първоначалния извод за автентичност на почерка и подписа на Н. Б. в
завещанието от 27.01.2020 г. Този извод се потвърждава от вещите лица С. Г. и С. А. от
3
тройната СГЕ, приложили методите на разделния анализ и сравнителното изследване и чрез
увеличителни и измерителни лупи, стигат до заключение, че почеркът и подписът в
завещанието принадлежат на Н. Б.. Изводът за автентичност на подписа е мотивиран и с
установено съвпадение в частните признаци на почерка - началната точка на движение в
линията на реда на писане, точковидно начало при изпълнение на подписа, изнесени надолу
и наляво движения при изпълнение на началния елемент на подписа, примковидно
движение с елипсовидна форма в горната част на първия елемент на подписа, еднотипни
циклични слети примковидни движения в средната част на подписа, примковидно движение
с елипсовидна форма, зигзагообразни низходящи движения и дъговидно заключително
движение при изпълнение на парафния елемент на подписа. Допълнително, нарушенията в
координацията на движенията са отчетени от вещите лица като характерни за писмено-
двигателния навик на Н. Б., което изключва и възможността за имитация на подписа. При
всички съвпадения в общите и частните признаци на подписания почерк е дадено
категоричното заключение, че ръкописният текст и подписът в завещанието принадлежат на
Н. Б..
За разлика от този извод вещото лице Е. М. твърди, че са налице различия по степен на
обработеност, разтегливост, степен на свързаност и по отделни частни признаци. Установил
е съществени и достатъчни по обем различия, а съвпаденията отчита като несъществени и
обяснява със стремеж към имитация. Затова е подписал заключението с особено мнение.
СГС е обсъдил това противоречие и формирал краен извод, че текстът на завещанието от
27.01.2020г. е автентично т.е. написано от завещателя Н. Й. Б., който се е подписал под него.
Посочено е, че заключението на в.л.Д. В., изготвил първоначалната съдебно-графическа
експертиза, съвпада с това на вещите лица Г. и А.. Всяко от тях е задълбочено и обосновано,
а изводите се потвърждават от многобройните ясни и подробни илюстрации на категорични
съвпадения в общи и частни признаци на почерка и подписа на Н. Б.. От друга страна
в.л.М. не отчита възрастта на автора /92г./ и особеностите на почерка му - разстройство на
координацията на движенията, проявено при смущения в структурните характеристики,
пространствената ориентация и неустойчивия темп на изпълнение и при сравнителните
образци, и в изследвания обект.
САС споделя напълно горепосочения извод на първа инстанция, като на основание чл.272
ГПК препраща към мотивите на решението.
Към датата на смъртта Н. Й. Б. е бил собственик на процесното жилище, придобито през
2002г. по силата на договор за покупко-продажба апартамент № **, подробно описан в
нотариален акт № 188, том II, рег. № 07945, дело № 345/13.06.2002 г. на нотариус рег. № ***
на НК.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
ПЪРВО Въззивното производство е уредено в ГПК като продължение на
4
първоинстанционното производство, макар и при ограничено въззивно обжалване /ТР №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС./. Въззивният съд, действайки като съд по същество на спора,
следва да формира собствени фактически и правни изводи въз основа на преценка на
събраните доказателства, при което с оглед на крайния му извод постановява решение, с
което потвърждава или отменя обжалваното първоинстанционно решение. Разпоредбата на
чл.269 ГПК регламентира правомощията на въззивния съд относно валидността на
решението, по която се произнася служебно, а по допустимостта му - в обжалваната част. По
останалите въпроси, т.е. по правилността на решението, въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата, в което разрешение по новия ГПК се проявява разликата в сравнение
с въззивното обжалване по отменения процесуален закон, при което въззивният съд при
проверката на правилността на първоинстанционното решение не беше обвързан от
оплакванията в жалбата при разглеждане на спора по същество и при условията на пълен
въззив.
На тези правомощия на въззивния съд по действащия ГПК по отношение правилността на
обжалваното решение кореспондира и уредбата в него относно съдържанието на жалбата.
При подадена в срок въззивна жалба, макар и същата да не съдържа конкретни пороци на
първоинстанционното решение, въззивното производство е редовно учредено, тъй като по
аргумент от чл.262 вр.чл.260 ал.1 т.3 ГПК непосочването в жалбата в какво се състои
порочността на решението /т. 3/ не обуславя нейната нередовност. Поради това и съдът
не е длъжен да изпраща съобщение до страната при проверката за редовносттта й, съгласно
чл.262 ГПК, но това не означава, че жалбоподателят не може да поддържа във въззивното
производство конкретните си доводи за неправилност на първоинстанционното решение,
вкл. и чрез допълнителна молба. В нея обаче той може да конкретизира и уточнява
оплакванията в жалбата си с указание в какво се състои порочността на обжалваното
решение, като това може да се осъществи и в о.с.з. по чл.268 ГПК при разглеждане на
жалбата. Законът не поставя ограничения пред въззивника да уточнява или конкретизира
подадената в срока за обжалване формална въззивна жалба, като това е допустимо да се
осъществи и с допълнителна молба. Въззивният съд е длъжен да се произнесе по тези
доводи относно правилността на обжалваното решение, доколкото същите са в рамката на
подадената в срок въззивна жалба, с оглед неговите правомощия на съд по същество на
спора, като обратното представлява съществено нарушение на чл.269 и чл.272 ГПК.
Недопустимо е обаче въззивникът след изтичане на срока за въззивно обжалване с
допълнителна молба да допълва подадената в срок въззивна жалба, като въвежда нов
предмет, тъй като това процесуално действие, като извършено след предвидения в
закона срок, не може да се вземе предвид от въззивният съд- чл.64 ал.1 ГПК, респ. съдът
не дължи произнасяне по доводите в тази допълнителна молба.
Вярно е, че жалбата е бланкетна и не съдържа конкретни доводи и оплаквания, по
правило съдът дължи проверка единствено на валидността и допустимостта на
решението /последната единствено в обжалваната му част/. Жалбата на ответницата
срещу първоинстанционното решение е бланкетна, няма изложени конкретни оплаквания
5
срещу изводите на съда от първа инстанция, поради което по нея въззивният контрол е
ограничен до валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт, но не и до
неговата правилност. Не е налице императивна материалноправна норма, установена
в обществен интерес, за която съдът е длъжен да следи служебно .
Второ - при съвкупна преценка на всички доказателства се налага извод, че е доказано
наличието на действително, автентично и породило желаното правно действие
саморъчно завещание в полза на ответницата, сега въззиваема, поради което
последиците му следва да бъдат зачетени.
По въпроса за доказването на автентичността на документ, представен като сравнителен
материал, при спор относно автентичността на саморъчно завещание, в решение №
137/11.10.19 г. по гр.д. № 4409/2018 г. на ВКС, I-во г.о., се приема следното: Осигуряването
на сравнителен материал /"образци за сравнително изследване" по смисъла на § 1, т. 5 от ДР
на Наредба № 2/29.06.2015г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите
лица/, е в тежест на лицето, ползващо се от завещанието /решение № 821/19.11.2010 г. по гр.
д. № 1906/2009 г. на ВКС, І-во г. о./. При спор относно автентичността на завещанието най-
често се използват т. н. "свободни" сравнителни образци - такива, които са съставени
независимо от възникналия между страните правен спор /не са съставени с оглед на
процеса/. Такива могат да бъдат писма, записки, дневници и др. п. В теорията се приема, че
тъй като при тях няма елементи на умишлено изменение на почерка, те са твърде подходящи
за използване в качеството на сравнителни образци. Няма изискване сравнителният
материал да е от официален документ /решение № 256 от 30.10.2014 г. по гр. д. № 3196/2014
г. на ВКС, I-во г. о./ или да материализира изявление, направено пред държавен орган, за да
се приеме, че същият е автентичен. Когато възникне спор относно автентичността на
сравнителния материал простото твърдение на имащата интерес от това насрещна страна, че
сравнителните образци - обект на изследване, не изхождат от завещателя, не е достатъчно да
внесе съмнение в заключението на експертизата; оспорващият сравнителния материал
следва да проведе насрещно доказване, като е достатъчно същото да бъде непълно, като
представи друг сравнителен материал, за който по категоричен начин може да се приеме, че
е изготвен от завещателя, и който да бъде съобразен от вещото лице и от съда, за да
разколебае изводите във връзка с автентичността. В този смисъл е утвърдената съдебна
практика: решение № 171 от 18.06.2009 г. по гр. д. № 6412/2007 г. на ВКС, I-во г. о., решение
№ 60 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 693/2012 г. на ВКС, II-ро г. о., решение № 256 от 30.10.2014
г. по гр. д. № 3196/2014 г. на ВКС, I-во г. о. Преди да постави задачата на графичната
експертиза, съдът следва да уведоми страните кой сравнителен материал счита за достоверен
и защо. В случай, че насрещното доказване не е проведено успешно, следва да се стъпи на
оспорения сравнителен материал, който да бъде изследван от вещото лице.
Завещанието, което е частен диспозитивен документ, същевременно представлява
едностранна правна сделка, за действителността на която законът поставя специални
изисквания в чл.25 ЗН, едно от които е то да е написано изцяло ръкописно от завещателя.
Неизпълнението на това изискване води до нищожност на саморъчното завещание като
6
едностранна сделка. Ето защо оспорването на автентичността на едно завещание не е
приравнено на оспорване автентичността на документ, поради което при наличието на
подпис, който принадлежи на завещателя, приложението на чл.180 ГПК не може да доведе
до извод, че и ръкописният текст преди подписа е на същото лице, без да се установи с
допустимите доказателствени средства, че завещанието е написано от завещателя. В случая
обаче автентични са както подписът, така и ръкописният текст в самото завещание.
Съгласно решение № 228 от 11.01.2013 г. по гр. д. № 388/2012 г. на II г.о. на ВКС,
постановено по реда на чл.290 ГПК - касационното обжалване е било допуснато по въпроса
допустимо ли е въззивният съд да назначи нова графологическа експертиза, която да даде
заключение, въз основа и на допълнителен сравнителен материал, когато същият
материал е съществувал и при изготвяне на оспорената предходна експертиза, но е
представен в съдебното заседание едва пред втората поред въззивна инстанция.
ВКС посочва изрично, че пред въззивния съд страните не могат да твърдят нови
обстоятелства, нито да сочат и представят нови доказателства, които са могли да посочат и
представят в срок по време на първоинстанционното производство, независимо дали
фактите са релевантни, а доказателствата-относими към делото /чл.266 ал.1 ГПК/. Тези права
са преклудирани и въззивният съд не следва да включи в делото факти и доказателства,
посочени в жалбата, респ. в отговора на същата, ако страната е можела да се позове на тях
до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция. Новооткритите или
новонастъпили факти, както и нови доказателства съгласно чл.260 т.5 и 6 ГПК трябва да
бъдат посочени още в жалбата, респ. в отговора. Не следва да бъдат включени по делото
факти и доказателства, които страната сочи в хода на въззивното производство, освен ако не
е могла да ги узнае, посочи и представи до подаване на въззивната жалба, съответно в срока
за отговор /арг. от чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК/. Правилото е, че във всички случаи, когато
страните твърдят новооткрити факти, респ. сочат и представят нови доказателства, които не
са посочили и представили на по-ранен етап от производството, те трябва точно да
посочат причините, които са им попречили да сторят това/арг. от чл. 260, т.т. 5 и 6 ГПК/.
Въззивният съд ще допусне новите факти и доказателства само когато бъде успешно
доказан обективния характер на причините, довели до тази невъзможност. Когато се
касае за писмени или веществени доказателства, меродавен е моментът, в който страната е
придобила държането им. Процесуалната преклузия и ограничената допустимост на
ползването на нови защитни средства пред въззивната инстанция важи и по отношение на
документи, посочени и представени от страните, които служат като графичен/сравнителен/
материал при съдебните експертизи за изследване почерка на определено лице.
Според цитираната по-горе практика на ВКС, лицето, което оспорва автентичността на
сравнителния материал, следва да докаже оспорването си. В настоящия случай това не е
направено, поради което следва да се приеме, че изследваните образци - анкетна карта от
1985 г., заявление за издаване на документ за самоличност от 2011 г., молби и декларации,
подписани от Б. в периода 1972 г. - 2002 г. и нотариален акт от 2002 г. представляват
автентичен сравнителен материал и като резултат съответствието на почерка в тях и в текста
7
на завещанието сочи на автентичност на това завещание.
По изложените съображения настоящият състав приема, че оспореното саморъчно
завещание е автентично като текст и като подпис, поради което поражда целените с него
правни последици. Следователно след откриване на наследството на 11.04.2021 г. валидното
завещателно разпореждане е породило действие, като в изключителна собственост на Й. К.
Г. е преминало правото на собственост върху процесното жилище в гр. София.
С оглед гореизложеното и при съвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде потвърдено.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателката-ищец дължи в полза въззиваемата страна
направените пред настоящата инстанция разноски, в размер на 1800 лв. платен адв.хонорар.
Воден от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6509/18.12.2023г. постановено по гр.д. № 7398/2022г. по описа
на СГС, ГО, 17 ти състав.
ОСЪЖДА Р. Н. Б., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. „***“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. 29 ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Й. К. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ж.к. „***“, бл. **, вх. *,
ет. *, ап. **, сумата от 1800 лв. /хиляда и осемстотин лева/, направени по делото
разноски.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8