Р Е Ш Е Н И Е № 310
гр. ВРАЦА, 21.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на 09.10.2019 г. в състав:
Председател: Рената Мишонова-Хальова
Членове: Мария Аджемова
Иван Никифорски мл. с-я
в присъствието на:
прокурора секретар Миглена Костадинова
като разгледа докладваното от М. Аджемова
в. гр. дело N` 426 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива на основание чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение на районен съд гр. Мездра № 10/15.01.19 г. постановено по гр.
дело № 391/18 г. по описа същия съд, е прогласена недействителността на осн.
чл. 26, ал. 2, пр. 2 /липса на съгласие/ на едностранно волеизявление на ищеца
в производството Б.И.Б. за съгласие за заличаване на договорна ипотека учредена
с нот. акт № 200/15 г. на нотариус Б.М. с р-н на действие районен съд гр.
Враца, тъй като съгласието за заличаване на ипотеката е изготвено от
ответницата Д.М.Д., с нот. заверка на подпис № 2924/30.10.15 г. на нотариус Ц.Б.,
вписано в службата по вписванията гр. Мездра на 02.11.15 г.
Срещу така постановения съдебен акт са постъпили две въззивни жалби.
Първата жалба е от ответниците в производството Р.П.Г. и О.Т.Г.. Те
намират че решението на районен съд е постановено при непълнота на
доказателствата, тъй като в хода на производството не са събрани доказателства
за това, че волеизявлението на ищеца Б.И. за заличаване на процесната ипотека
не е направено от него, а от ответницата Д.М.. Според въззивниците, районен съд
неправилно се е позовал на влязлото в сила решение на наказателния съд по приложеното наказателно дело № 257/17 г.
на районен съд гр. Мездра. Всички факти, които имат отношение към
гражданскоправните последици от деянието по нак. дело, според въззиниците следва
да се установят в рамките на гражданския процес със съответните доказателствени
средства и то при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца.
И тъй като това не е сторено в първоинстанционното производство,
въззивниците молят за отмяна на атакуваното решение, молят за присъждане на
съдебни разноски.
Цитираното по-горе решение на районен съд гр. Мездра е обжалвано и от
ответницата Д.М.Д.. Според жалбоподателката районен съд е допуснал процесуални
нарушения, тъй като не е изследвал въпроса защо тя не е подала отговор на
исковата молба по чл. 131 от ГПК и приложила доказателства, с които да се
защити в производството. Освен това, съдът не изследвал действителната воля на
ищеца, който според жалбоподателката Д.Д. знаел за продажбата на имота на
купувачите О. и Р. Г. и дал съгласие за заличаване на ипотеката. При заявените
оплаквания въззивника Д. също моли за отмяна на атакуваното решение на районен
съд.
Въззивниците нямат доказателствени искания към настоящата инстанция.
Останалите участници в производството - Б.И.Б., М.Ч.Г. и М.Г., редовно
уведомени за постъпилите жалба, не представят отговори.
Пред настоящата инстанция не са заявени доказазтелствени искания.
След самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводите на
страните, окръжен съд намира следното:
Постъпилите жалби са процесуално допустими, като подадени в срок, от
надлежни страни в производството и имат за предмет съдебен акт от категорията
на обжалваемите.
Решението на районен съд е валидно и допустимо.
Разгледани по същество постъпилите въззивни жалби за неоснователни.
С оглед изложените в исковата
молба обстоятелства, ищецът Б.И.Б. *** е предявил срещу ответниците Д.М.Д., С.М.Д.,
О.Т.Г. и Р.П.Г., М.Ч.Г. и М.В.Г. субективно съединени установителни искове с
правно осн. чл. 26, ал. 2, пр. 2 и във вр. с чл. 44 от ЗЗД за прогласяване
нищожност на едностранно писмено волеизявление на ищеца с нот. заверка на
подписа рег. № 2924/30.10.15 г. на нотариус Ц.Б., рег. № 544 и р-н на действие
РС гр. Пловдив за заличаване на договорна ипотека учредена в полза на ищеца Б.Б.
върху недвижим имот в гр. Мездра собственост на ответниците Д.М. и С.М.Д. с
нот. акт № 200/26.03.15 г. на нотариус Б.М., рег. № 593 и р-н на действие
районен съд гр. Мездра, въз основа, на което изявление съдия по вписванията при
СВ гр. Мездра е заличил вписаната по-рано ипотека. Ищецът твърди, че не е
правил такова волеизявление и не е подписвал писмен документ в тази връзка.
Документа е съставен от ответницата Д.М.Д. и представен от нея пред службата по
вписванията за заличаване на ипотеката. Установяването на неистиността на
документа било извършено в производството по НАХД № 257/17 г. по описа на
районен съд гр. Мездра. След заличаване на ипотеката на основание
волеизявлението на ищеца, с нот. акт № 93/02.11.15 г. на нотариус Х.А. с р-н на
действие районен съд гр. Мездра, ответниците Д.М.Д. и С.М. продали ипотекирания
имот в гр. Мездра на ответниците О.Т.Г. и Р.П.Г.. Последните на свой ред, с
нот. акт № 83/05.05.16 г. също на нотариус Х.А. продали имота на ответника М.Ч.Г.,
който бил в брак с ответницата М.В.Г..
Искът първоначално е предявен пред окръжен съд гр. Враца, като по
правилата на родовата подсъдност с определение № 751/17.10.17 г. по гр. д. №
561/17 г. на окръжен съд гр. Враца делото е изпратено за разглеждане на районен
съд гр. Враца. С определение №
174/24.01.18 г. по гр. д. № 5378/17 г. районен съд гр. Враца заличил като
страна в производството ответницата С.М.Д., тъй като по делото било установено,
че тя е починала на 02.11.15 г., тоест преди предявяване на иска пред окръжен
съд гр. Враца на 12.10.17 г. След това, по възражение за местна подсъдност в
отговора на ответниците, направено в срока по чл. 119, ал. 3 от ГПК, делото е
прекратено пред районен съд гр. Враца и е изпратено за разглеждане на районен
съд гр. Мездра. По молба на ищеца, с протоколно определение от 09.05.18 г.
районен съд гр. Мездра конституирал като ответници и последните приобретатели
на процесния ипотекиран имот в гр. Мездра - съпрузите М.Ч.Г. и М.В.Г., след
което на осн. чл. 131 от ГПК на ответниците бил връчен препис от исковата
молба.
Въпреки, че исковата молба й е била връчена личино /виж съобщение на
стр. 24 от приложеното гр. д. № 5378/17 г. на районен съд гр. Враца/ в срока по
чл. 131 от ГПК ответницата Д.М.Д. не е представила отговор. В срока по чл. 131
от ГПК отговор са представили ответниците О.Т.Г. и съпругата му Р.П.Г., в който
те твърдят че предявеният иск е допустим, но по същество е неоснователен и
недоказан. В отговора това тяхно становище не се аргументира по същество.
Твърди се, че заличаване на ипотеката не може да бъде противопоставено на трети
лица, а също че според чл. 179, ал. 3 от ЗЗД заличаването не погасява ипотеката,
тя само губи реда си. Отговор по чл. 131 от ГПК на връчената им искова молба се
представили и ответниците сем. М.В.Г. и М.Ч.Г. - стр. 16 от приложеното гр.
дело на районен съд гр. Мездра № 391/18 г. Те също не възразяват срещу
допустимостта на предявените искове, но ги намират за неоснователени, тъй като
в деня в който закупили имота, нямало вписани вещни тежести върху същия /имота/.
По така предявения иск и становища на ответниците, след събиране на относимите
писмени доказателства и съобразяване на решение на районен съд гр. Мездва №
103/06.07.17 г. по НАХД № 257/17 г., районен съд е възприел фактическа
обстановка по спора, който съответства на събраните доказателства, както и е
направил обоснован и законосъобразен правен извод за основателност на
предявения иск, който се споделя от настоящата инстанция, при което на осн. чл.
272 от ГПК окръжен съд препраща към мотивите на районен съд.
От фактическа страна по делото е установено по безспорен начин, че за
обезпечаване на договор за заем на сумата 21 000 лв., ответницата Д.М.Д. и
майка й С.М.Д. са учредели в полза на заемодателя си ищеца Б.И.Б. договорна
ипотека върху собствения си недвижим имот - втори етаж от двуетажна двуфамилна
жилищна сграда находяща се в гр. Мездра, изградена в УПИ ІV-294, общинска
собственост, в кв. *** по плана на града, с адм. адрес ул. ***, с площ жилищния етаж 117.70 кв. м. заедно с
три избени помещения, който договор за ипотека е оформен с нот. акт. №
200/26.03.15 г. На основание молба съгласие от кредитора - ишецът Б. И. Б., в
която той заявява, че задължението на Д.М. и С.М. към него е напълно погасено и
моли за заличаване на дог. ипотека оформена с цитирания нот. акт, като подписа
на Б. е нот. заверка рег. № 2924/30.10.15 г. на нотариус Ц.Б. с р-н на действие
районен съд гр. Пловдив, вписаната дог. ипотеката била заличена, което
заличаване било вписано в службата по вписванията гр. Мездра на 02.11.15 г.
Твърдението на ищеца Б. Б., че не е правил волеизявление за заличаване
на ипотеката и не е изготвял и подписвал писмен документ в тази връзка се
установява от влязлото в законна сила решение № 103/06.07.17 г. на районен съд
гр. Мездра по приложеното НАХД № 257/17 г., с което решение ответницата Д.М.Д.
е призната за виновна в това, че в периода 01.06.15 г. до 02.11.15 г. чрез
неустановено лице е съставила неистински частен документ - молба съгласие от
името на Б.И.Б. и го е употребила пред съдия по вписванията гр. Мездра на
02.11.15 г., за да докаже, че е погасено задължението по договора за ипотека
учредена с нот. акт № 200/26.03.15 г. на нотариус Б.М. с р-н на действие
районен съд гр. Мездра, което деяние е престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК.
Със същото решение, на осн. чл. 78а от НК Д.Д. е освободена от наказателна
отговорност за извършеното престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК и й е наложено
адм. наказания глоба от 1 000 лв. в полза на Държавата.
След заличаване на ипотеката на
основание неистинската молба съгласие от ищеца Б., ответницата Д.М.Д. и С.М.Д.
продават описания по-горе имот в гр. Мездра на ответниците О.Т.Г. и Р.П.Г. като
сделката е оформена с нот. акт № 93/02.11.15 г. на нотариус Х.А., рег. № 614 и
р-н на действие районен съд гр. Мездра. След това, имота е продаден в режим на
СИО на ответниците семейство М.Ч.Г. и М.В.Г., като сделката е оформена с нот.
акт № 83/05.05.16 г. също на нотариус Х.А..
При така установеното, от правна
страна, на осн. чл. 269, изр. последно и като съобрази заявените във въззивните
жалби оплаквания, окръжен съд намира следното:
Съгласно нормата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на нак. съд
е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Документирането,
като изпълнително деяние на престъплението по чл. 309, ал. 1 от НК се изразява
в съставяне лично или чрез другиго на неистински частен документ и употребата
на този документ като доказателство за прекратяване на едно право, в казуса
това е ипотечното право. С оглед разпоредбата на чл. 300 от ГПК, по
задължителен за настоящия съд начин е установено, че представената като
доказателство по делото молба-съгласие от Б.И.Б. за заличаване на договорна
ипотека оформена с нот. акт. № 200/26.03.15 г. е неистински в гражданскоправен
смисъл документ, който не удостоверява действителната воля на издателя си,
поради което и предявените установителни искове за прогласяване нищожността на
едностранното волеизявление на Б.И.Б. материализирано в молбата-съгласие с нот.
подписа на издателя рег. № 2924/30.10.15 г. на нот. Ц.Б., рег. № 544 и р-н на
действие районен съд гр. Пловдив, поради липса на съгласие е основателен и
следва да се уважи.
Окръжен съд не споделя правопогасителните възражения на въззивниците О.Т.Г.
и Р.П.Г., че ищецът не е провел главно и пълно доказване на релевантния за
спора факт, че той не е давал съгласие за заличаване на процесната дог. ипотека
и в този смисъл молбата-декларация за заличаване на ипотеката не е изготвена и
подписана от него. Според въззивниците това е така, тъй като в казуса е
неприложима нормата на чл. 300 от ГПК, доколкото няма влязла присъда, а с
решение № 103/06.07.17 г. ответницата Д.М.Д. е освободена от наказателна
отговорност, като на осн. чл. 78а от НК й е наложено адм. наказание.
По въпроса включва ли се решението по чл. 78а от НК в обсега на чл. 300
от ГПК има формирана трайна съдебна практика /реш. 47/23.04.12 г. по т. д. №
340/11 г. на І т. о. на ВКС и др./, същата се споделя от настоящата инстанция и
отговора на поставения въпрос е положителен. Използваният от законодателя
термин в чл. 300 от ГПК, преклудиращ спора пред гражданския съд относно деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, е "присъда". Но като
правораздавателен акт присъдата е видово понятие по отношение на родовото
такова, решението на нак. съд при произнасяне по посочените по-горе въпроси. С
решението по чл. 78а от НК наказателният съд се произнася по същия кръг от
въпроси относно престъпното деяние и дееца, като разликата се състои само във
вида на отговорността - освобождаване от нак. отговорност и налагане на адм.
наказание. Деянието се остава престъпление, а не адм. нарушение.
Окръжен съд намира за несъстоятелни оплакванията изложени във
въззивната жалба на Д.М.. От правна гледна точка е без значение по какви
причини въззиникът М. не е дала отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК,
като се има предвид, че исковата молба й е била връчена лично и по делото няма
искане от нейна страна, с правно осн. чл. 63 от ГПК, за продължаване на срока
за подаване отговор на исковата молба по уважителни причини. Твърдението на
въззивника Д. М., че ищецът знаел за заличаване на ипотеката и бил съгласен, не
е подкрепено с каквито и да било доказателства и има изцяло защитен характер.
В заключение, при съвпадение правните изводи на настоящата инстанция с
тези на първостепенния съд, атакуваното решение следва за бъде потвърдено.
За настоящата инстанция не следва да се присъждат съдебни разноски, тъй
като няма направени искания.
Водим от изложеното окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение на районен съд гр. Мездра № 10./15.01.19 г.
постановено по гр. д. № 391/18 г. по описа на същия съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател ..... Членове
1..... 2........