РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе,10.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, в
открито заседание на 24
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
При
участието на секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА и прокурора ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА КАН
дело № 179 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изречение 2
от ЗАНН,
във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Сектор „Пътна полиция” при Областна
дирекция на МВР – Русе против Решение № 198 от 19.02.2020 г., постановено по
АНД № 1542/2019 г. по
описа на Районен
съд - Русе, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 19-1085-001695
от 21.06.2019 г. на Началник
група в Сектор ПП при ОД на МВР – Русе, с което на Р.И.И. за нарушение на
чл.174 ал.3 пр.2 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца;
В жалбата се навеждат касационни основания за
неправилност на решението поради нарушение на процесуалния и материалния закон.
Претенцията е да се отмени решението
на РС - Русе и да се реши спора по същество, като се потвърди издаденото
наказателно постановление.
Касационният ответник, чрез
процесуален представител оспорва основателността на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за основателност на
жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила
съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V
на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административнонаказателното
производство срещу касационния ответник е започнало със съставянето на АУАН №
19-1085-001695 (бланков № 060337) от 31.05.2019г. за това, че на същата
дата около 17,40 часа, в град Русе, бул.
„Христо Ботев“, пешеходен светофар посока център, е управлявал лек автомобил
„Мерцедес Ц 270 ЦДИ“, с рег. № Р 20 57 ВВ, негова собственост, като отказва да
му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози, които факти са субсумирани от
актосъставителя като нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Ответникът е отказал и
получаване на издадения талон за изследване, надлежно удостоверен
За да отмени оспореното пред него
наказателно постановление, въззивният съд е счел, че приетото от фактическа
страна от актосъставителя и наказващия орган, че водачът на лекия автомобил
/ответника по касация/ е отказал да бъде му бъде извършена проверка с тест за
установяване употреба на наркотични вещества или техните аналози и не е
изпълнил предписание за химико-токсилогично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества е недоказано по несъмнен и
категоричен начин.На първо място за да достигне до този извод се е позовал на
показанията на актосъставителя и тези на свидетелите Г.Н.Георгиев и Пл.Г.М. и фиш
за СМП, като приел, че физическото състояние на ответника не е позволявало извършването
на проверка с тест за употреба на наркотични вещества.На следващо място на база
показанията на екипа на ЦСМП / Георгиев и М./ е приел, че не е доказан отказ от
проверка с тест. На трето място е счел,че отказът да се получи талон за
медицинско изследване не е основание да се ангажира
административнонаказателната отговорност по текста на чл.174 ал.3 ЗДвП
При тези данни РС – Русе приел, че обвинението
в извършеното нарушение не е доказано по несъмнен и безспорен начин.
Настоящият състав на съда не споделя
становището на първата съдебна инстанция, че АНО не е достигнал до извод за извършеното
нарушение и авторството на ответника по жалбата. Не са налице допуснати
съществени процесуални нарушения.
Настоящата инстанция не споделя и
изводите за недоказаност на нарушението.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3
от ЗДвП,
след изменението в ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г. и действаща
до сега, предвижда, че водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две
години и глоба 2000 лв.
Следователно с отказа на
дееца да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол, съчетан с неизпълнение предписанието за
химико-токсикологично лабораторно изследване, е осъществен състава на
нарушението, който е описан точно в НП.
В случая от събраните по делото
доказателства, вкл. показанията на свидетелите, с категоричност се установява,
че контролните органи / Първо РУ на МВР и екип на БОП/ са спрели за проверка
управляваният от Р.И. автомобил и са
имали съмнение ,че водачът е употребил упойващи вещества или алкохол. При
пристигането на св.Т.Копанков на место вече се е намирал екипа на ЦСМП,
повикани от служители на Първо РУ поради физическото състояние на Р.И.- видимо
замаян, объркан, дезиорентиран, с трудно произношение на думите. Пред Копанков
ответника е отказал да му бъде извършена проверка с тест за употреба на
наркотични вещества, отказал е да подпише издадения му талон и в последствие
отново е отказал да бъде отведен за медицинско изследване на кръвта.
Настоящата инстанция
намира, че първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал всички писмени и
гласни доказателства по делото, тъй като св.М. не е присъствал на водените
между ответника и полицейските служители разговори, а св.Георгиев сочи, че след
като са оказали помощ се е приместил отпред при шофьора и двамата сочат
единствено, че не са чули разговори. Двамата служители на ЦСМП не сочат на
състояние , което не позволява извършването на проверка с тест- посочват ,че Р.И.
е бил адекватен, но притеснен, развълнуван, дишал е учестено, като св.Георгиев
е преценил ,че се касае за хипервентилационна тетания.
Съгласно чл.3а От Наредба
1/ 19.07.2017г. установяването на употребата на наркотични вещества или техни
аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване, когато:
1. лицето откаже
извършване на проверка с тест;
2. лицето не приема
показанията на теста;
3. физическото състояние
на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.
Т.е при всяка една от хипотезите се извършва медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване
Липсват убедителни
доводи, които да игнорират показанията на св.К., че ответника не само е отказал
да бъде тестван, отказал е да получи талон за мед.изследване,при надлежно
удостоверен отказ, а и в последствие е отказал и медицинско изследване. От
всички показания липсват убедителни твърдения ,че физическото състояние на Р. И.
не е позволявало извършване на проверка с тест след като му е оказана помощ и
нервната му криза е отминала. В случая е без значение разминаването в часовете
във фиша на СМП и посочения в АУАН.,най-малкото защото ЗАНН не изисква
посочване на конкретно време , а дата и място на нарушението. Независимо от
това настоящата инстанция намира, че в хода на административното производство и
пред въззивния съд са представени достатъчно убедителни доказателства за
извършеното нарушение.
Като е приел противното и на това основание е
отменил процесното НП, районният съд е постановил неправилно решение. То следва
да бъде отменено, а при решаване на спора по същество наказателното
постановление - да бъде потвърдено.
Предвид основателността на
касационната жалба и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.1
от АПК, на жалбоподателя се следват сторените разноски. С оглед изхода на
делото и на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН вр.чл.143, ал.4 от АПК и
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът по касация има
право на юрисконсултско възнаграждение в касационното производство, което съдът
определя в размер на 80 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от
13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г.на ВАС, възнаграждението се присъжда в
полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от
юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза на ОД на МВР – Русе
съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР.
Предвид горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК,
Административен съд – Русе
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 198 от 19.02.2020 г.,
постановено по АНД № 1542/2019 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е отменено Наказателно
постановление (НП) № 19-1085-001695 от 21.06.2019 г. на Началник група в Сектор ПП при ОД на МВР –
Русе и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) №
19-1085-001695 от 21.06.2019 г. на Началник група в Сектор ПП при ОД на МВР –
Русе, с което на Р.И.И. за нарушение на чл.174 ал.3 пр.2 ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 24 месеца;
ОСЪЖДА Р.И.И. ЕГН ********** *** да заплати по сметка на
ОДМВР-Русе сумата от 80лв, разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.