РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Ловеч , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ в публично заседание на осми
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело
№ 20214300500197 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Т. М. ГР. против решение № 260001/04.01.2021 г.,
постановено по гр.д. № 665/2019 г. на РС – Троян, в частта, с която съдът е отхвърлил
предявеният от жалбоподателя иск по чл. 215 КТ, както и по частна жалба от „Хит
Сървисис“ ООД против решение № 260020/18.02.2021 г., постановено по гр.д. № 665/2019 г.
на РС – Троян, с което молбата на частния жалбоподател по чл. 248 ГПК е оставена без
уважение.
Във въззивната жалба се оправят оплаквания за неправилност на решението в
обжалваната му част, свеждащи се до съществено нарушение на съдопроизводствните
правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, в следните направления:
неправилно приемане от съда за приложимост на правилото по чл. 31, ал. 1 от НСКСЧ,
касаещо индивидуалните ставки, определени в приложение № 3 на наредбата; вътрешно
противоречие в мотивите на съда относно приложението на същата разпоредба и на
разпоредбата в чл. 32 НСКСЧ; погрешно определяне размера на командировъчните пари при
неправилно отчетена разлика между индивидуална и единна ставка и в рамките на
приложимата норма; липса на положено от първоинстанционния съд усилие по изясняване
на насрещните вземания на ответника, с които е поискано прихващане на претенцията на
ищеца за командировъчни пари и в посочването им доклада на делото; излагане на
противоречиви и неясни мотиви относно основателността на възражението за прихващане;
1
игнориране на направеното извънсъдебно прихващане от работодателя със същите вземания
в отчетите за задгранична командировка, при което с решенето е допуснато двойно
прихващане; недопустимост на извършеното съдебно прихващане, доколкото за
установяване на насрещни вземания съществува специален ред за реализация на ограничена
имуществена отговорност на работника, какъвто не бил провеждан. Във въззивната жалба е
направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част, за присъждане на
претендираната с иска по чл. 215 КТ сума и за присъждане на разноските за двете
инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия „Хит Сървисис“ ООД е постъпил
писмен отговор, подаден чрез пълномощника адв. Г. ИВ., в който се дава становище за
неоснователност на оплакванията във въззивната жалба и се предлага тя да се остави без
уважение, като е изведено искане за потвърждаване на първоинстанционното решение и за
присъждане на разноските по делото. В писмения отговор се поставя акцент върху
неправилното изчисляване от ищеца размера на командировъчните пари – на база изминати
километри (при ставка от 0,18 евро на километър), вместо на база дните в командировка;
както и за направено от ищеца извънсъдебно признание и волеизявление (в изготвените от
него отчети) до работодателя си (ответника по делото) за удържане на сумите за
причинените вреди (гума и палетоносач).
В частната жалба от „Хит Сървисис“ ООД се правят оплаквания за неправилност на
решението, свеждащи се до несъгласие с мотивите му за липса на доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение, като е изведено искане за отмяната му и за присъждане на
разноските в пълния им размер.
В писмения отговор на частната жалба се дава становище за нейната
неоснователност, респ. за правилност на изложените от районния съд мотиви, в
съответствие с чл. 6 от Закона за счетоводството.
Въззивникът взема участие в съдебното заседание чрез процесуалния представител
адв. Р. Н., която поддържа въззивната жалба, а в хода на устните състезания пледира за
нейната основателност и моли за отмяна на решението, за присъждане на сумите по
предявения иск, както и за присъждане на разноските по делото. Процесуалния представител
по пълномощие оспорва частната жалба против решението на съда по чл. 248 ГПК и моли за
оставянето ѝ без уважение.
Въззиваемият взема участие в съдебното заседание чрез процесуалния представител
по пълномощие адв. Г. ИВ., който оспорва жалбата, навежда доводи за нейната
неоснователност и моли за потвърждаване на решението и за присъждане на разноските за
въззивното производство. Процесуалният представител на въззиваемия поддържа частната
жалба против съдебния акт, постановен в производството по чл. 248 ГПК, и моли за
присъждане на разноските, отречени от първоинстанционния съд.
Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в атакуваната част и
допустимо, поради което настоящият състав следва да обсъди неговата правилност по
оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).
2
Първоинстанционното производство е образувано по иск с правна квалификация по
чл. 215 КТ, предявен от Т. М. ГР. против „Хит Сървисис“ ООД, за заплащане на
командировъчни суми в общ размер на 10 087,25 лв., претендирани за седем броя
международни превози, извършени в периода 14.07.2018 г. – 02.06.2019 г.
В писмения отговор на исковата молба от ответника са направени правоизиключващи
възражения, основани на оспорвания и правни доводи, както и възражение за прихващане с
насрещно задължение на ищеца към ответника за суми от 4557,08 лв. (имуществена вреда) и
10 000 лв. (получени от ищеца без основание).
Като обсъди събраните във въззивното производство и пред първата инстанция
доказателства, по отделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, и като съобрази
становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, а и това се установява от приетите писмени
доказателства (трудов договор № 57/10/05/2018 г. и заповед № ЗП-008/04.06.2019 г., че в
периода 10.05.2018 г. – 04.06.2019 г. ищецът Т. М. ГР. е работил при ответника „Хит
Сървисис“ ООД на длъжност **************************************.
През време на трудовото му правоотношение с ответника, ищецът е бил
командирован седем пъти в чужбина със задача извършване на международен транспорт от
Германия до Италия, както следва: 1. за периода от 12.05.2018 г. до 23.06.2018 г. (със
заповед № 30/12.05.2018 г.); 2. за периода от 14.07.2018 г. до 26.08.2018 г. (със заповед №
41/14.07.2018 г.); 3. за периода от 15.09.2018 г. до 09.11.2018 г. (със заповед № 50/15.09.2018
г.); 4. за периода от 24.11.2018 г. до 20.12.2018 г. (със заповед № 57/24.11.2018 г.); 5. за
периода от 05.01.2019 г. до 27.01.2019 г. (със заповед № 06/05.01.2019 г.); 6. за периода от
16.02.2019 г. до 30.03.2019 г. (със заповед № 16/05.02.2019 г.); 7. за периода от 20.04.2019 г.
до 30.06.2019 г. (със заповед № 16/20.04.2019 г.). Установява се от съдържанието на
заповедите за командироване, че командировъчните пари са в размер на 0,18 евро на
километър изминат пробег, но не повече от 54 евро на ден за периода на командировката.
За всяка от командировките са изготвени отчети с означаване на изминат пробег,
начислени разходи по вина на водача, изплатени на водача суми и суми за доплащане от
„Хит Сървисис“ ООД. Върху всички отчети е изписано собственото и фамилно име на
ищеца и са подписани, като според тях данните за посочените показатели са както следва: за
времето от 14.07.2018 г. до 26.08.2018 г. изминатият пробег е 17 529 км., начислената въз
основа на него сума (по ставка 0,18 евро/км) е 3155,20 евро, разходите по вина на водача –
150 евро, получени от водача аванси 905,28 евро и остатък за доплащане – 2099,94 евро; за
времето от 17.09.2018 г. до 05.11.2018 г. изминатият пробег е 19 365 км., начислената въз
основа на него сума (по ставка 0,18 евро/км) е 3485,70 евро, счетоводни признати разходи на
водача – 59,45; разходите по вина на водача – няма, получени от водача аванси 956,77 евро и
остатък за доплащане – 2588,38 евро; за времето от 24.11.2018 г. до 20.12.2018 г. изминатият
пробег е 10 500 км., начислената въз основа на него сума (по ставка 0,18 евро/км) е 1890
евро, разходите по вина на водача – няма, получени от водача аванси 1410 евро и остатък за
доплащане – 480 евро; за времето от 05.01.2019 г. до 26.01.2019 г. изминатият пробег е 7547
км., начислената въз основа на него сума (по ставка 0,18 евро/км) е 1358,46 евро, счетоводни
признати разходи на водача – 40 евро; разходите по вина на водача – 500 евро, получени от
водача аванси 205 евро и остатък за доплащане – 693,46 евро; за времето от 16.02.2019 г. до
30.03.2019 г. изминатият пробег е 16 116 км., начислената въз основа на него сума (по ставка
0,18 евро/км) е 2900,88 евро, разходите по вина на водача – 1680 евро, получени от водача
аванси 675 евро и остатък за доплащане – 545,88 евро; за времето от 20.04.2019 г. до
02.06.2019 г. изминатият пробег е 15 012 км., начислената въз основа на него сума (по ставка
0,18 евро/км) е 2702,15 евро, разходите по вина на водача – 67 евро, получени от водача
3
аванси 2425 евро и остатък за доплащане – 210 евро.
От заключенията на съдебно-счетоводната експертиза и допълнителната такава се
установява, че общият размер на командировъчните пари, дължими за 234 дни на
командировка в процесния период (14.07.2018 г. – 03.06.2019 г.), определен при ставка 27
евро (52,80 лв.) на ден, е 11 827,20 лв., при ставка 54 евро на ден е 12 636 евро (24 713,87
лв.), като определени при същите ставки, но за дните от всяка командировка, дължимите
суми са в следните размери: 2 323,20 лв., респ. 2376 евро (4646 лв.) - за 44 дни; 2 217,60 лв.,
респ. 2 808 евро (5490,73 лв.) - за 52 дни; 1 425,60 лв., респ. 1458 евро (2850,95 лв.) - за 27
дни; 1 214,40 лв., респ. 1242 евро (2428,59 лв.) - за 23 дни; 2 270,40 лв., респ. 2322 евро
(4540,41 лв.) - за 43 дни; 2 376 лв., респ. 2430 евро (4751,59 лв.) - за 45 дни.
Общият размер на дължимите командировъчните пари, определен въз основа на
изминатите километри 86 069 за същия период (14.07.2018 г. – 03.06.2019 г.), при ставка 0,18
евро/км, е 15492,42 евро (30294,07 лв.), като определени при същата ставка, но върху
изминатите километри при всяка една командировка, дължимите суми са в следните
размери: 3 155,33 евро (6169,97 лв.) - за 17 529 километра; 3485,70 евро (6815,98 лв.) - за 19
365 километра; 1890 евро (3695,73 лв.) - за 10 500 километра; 1358,46 евро (2656,35 лв.) - за 7
547 километра; 2 900,88 евро (5672,42 лв.) - за 16 116 километра; 2 702,16 евро (5283,84 лв.) -
за 15 012 километра.
Удържаните от работодателя суми от командировъчните пари са в общ размер на
4 688,12 лв. 2397 евро), както следва: 293,37 лв. (150 евро) за вреди в периода на
командироване от 14.07.2018 г. до 26.08.2018 г.; 977,92 лв. (500 евро) за вреди в периода на
командироване от 05.01.2019 г. до 27.01.2019 г.; 3 285,79 лв. (1680 евро) за вреди в периода
на командироване от 16.02.2019 г. до 31.03.2019 г.; 131,04 лв. (67 евро) за вреди в периода на
командироване от 16.04.2019 г. до 03.06.2019 г.
Установява се от заключенията, че чистата сума за получаване на командировъчните
суми без удръжките в отчетите за командировки, касаещи и приспадане от работна заплата
(освен за имуществените вреди), определена на база изминати километри, е в общ размер на
23 014 лв. (11 766,87 евро), а определена при ограничението от 54 евро/ден – е в общ размер
на 17 232,82 лв. (8 811 евро).
На Т. М. ГР. са изплащани от „Хит Сървисис“ ООД суми в брой и по посочените от
него банкови смети, в следните общи размери: 23 142,67 лв. – по банкова сметка (…
24811352), 5 456,91 лв. – по банкова сметка (…24565975) и 1955,84 лв. – в брой с РКО.
Посоченото основание за платените в брой суми е частично плащане командировка, като
плащането на всяка от тях е на 22.06.2018 г. (400 лв.), на 27.08.2018 г. (977,92 лв.) и на
05.11.2018 г. (977,92 лв.). Посоченото в нарежданията основанието за плащане по банкова
сметка (…24565975) на всяка от сумите, формиращи размера от 5 456,91 лв., е основна
заплата за съответния месец в периода юни 2018 г. – юли 2019 г. Посоченото основание за
плащане на всяка от сумите, формиращи размера от 23 142,67 лв., е командировка за
съответния период, както следва: командировка от 12.05.2018 г. до 23.06.2018 г. - за
плащането от 10.07.2018 г. на 4 811,34 лв.; командировка от 14.07.2018 г. до 26.08.2018 г. -
за плащането от 10.09.2018 г. на 2 132,50 лв.; командировка от 14.07.2018 г. до 26.08.2018 г.
- за плащането от 18.09.2018 г. на 1 974,63 лв.; командировка от 15.09.2018 г. до 07.11.2018
г. - за плащането от 22.11.2018 г. на 811,34 лв.; командировка от 25.11.2018 г. до 21.12.2018
г. - за плащането от 17.12.2018 г. на 1955,83 лв.; доплащане командировка от 05.01.2019 г.
до 26.01.2019 г. - за плащането от 11.02.2019 г. на 2 295,09 лв.; командировка от 16.02.2019
г. до 31.03.2019 г. - за плащането от 03.04.2019 г. на 3 432,48 лв.; командировка от
23.04.2019 г. до 01.06.2019 г. - за плащането от 07.06.2019 г. 4 811,34 лв.; доплащане
командировка от 24.04.2019 г. до 01.06.2019 г. - за плащането от 06.08.2019 г. на 410,72 лв.
4
При така установените факти настоящата инстанция прави следните правни изводи:
Предявеният от Т. М. ГР. против „Хит Сървисис“ ООД иск по чл. 215 КТ е
неоснователен.
Работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово
възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени
от Министерския съвет (чл. 215 КТ). Въз основа на нормативната делегация е издадена
Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ), според която
персоналът на сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на ден за
времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки,
определени в приложение № 3 (чл. 31, ал. 1 НСКСЧ). Нормативно установения размер за
шофьорите при автомобилните превози е 27 евро при единична и 21 евро езда, включително
квартирни пари. Наредбата позволява на работодателите да определят размери на
командировъчните пари, различни от определените в приложения № 3, 3а, 3б и 3в, в
зависимост от експлоатационни и технологични условия на работа и организация на
международните рейсове (чл. 31, ал. 6 НСКСЧ). Тълкуването на двете разпоредби налага
извод, че при възползване на работодателя от възможността по чл. 31, ал. 6 НСКСЧ,
определените от него размери на командировъчните пари могат да превишават нормативно
установените такива в приложенията, но не и да падат под тях. Този извод следва и от чл.
228, ал. 2 КТ.
В случая във всяка от процесните заповеди за командироване работодателят е
определил, че работникът има право на командировъчни пари в размер на 0,18 евро на
километър изминат пробег, но не повече от 54 евро на ден за периода на командировката.
Възприетата от работодателя система на определяне размера на командировъчните пари не
противоречи на чл. 31, ал. 6 НСКСЧ – тя остава в рамките на нейната дискреция, а
определените със заповедите за командироване лимити на командировъчни пари са в по-
големи от нормативно установените размери на командировъчните пари в приложение № 3
от Наредбата. При така установената от работодателя система следва да се приеме, че макар
размерът им да е определяем според изминатите километри пробег, ищецът има право на
командировъчни пари за всеки ден от командировките при ограничението по 54 евро на ден.
С оглед на това съдът приема, че дължимите му от ответника командировъчни пари за 234
дни командировка са в общ размер на 12 636 евро (24 713,87 лв.), определен според предела
от 54 евро/ден, без приспадане на направените от работодателя удръжки от 2397 евро. При
установеното по делото плащане от ответника на ищеца на командировъчни пари за всяка от
процесните командировки, чиито общ размер е 25098,51 лв. (23 142,67 лв. – чрез превод по
банкова сметка и 1955,84 лв. – в брой с РКО), т.е. по-голям от дължимия (24 713,87 лв. ),
съдът приема, че ответникът е изпълнил изцяло това си задължение. В този смисъл
предявеният иск се явява неоснователен, както е приел и районният съд, макар по други
съображения.
5
Оплакванията във възвиваната жалба за дължимост на командировъчните пари при
прилагане на единна ставка от работодателя (според изминатите километри) са
неоснователни, предвид изрично установения в заповедите за командировка лимит от 54
евро на ден. Макар формално да са основателни, оплакванията за излагане на противоречиви
и неясни мотиви относно основателността на възражението за прихващане, не биха могло да
доведат до неправилност на решението като краен резултат - отхвърляне на иска като
неоснователен.
Предвид гореизложеното, въззивната жалба се явява неоснователна по посочените в
нея оплаквания (чл. 269 ГПК), а решението на първоинстанционния съд в обжалваната му
част е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено, доколкото направените от
настоящия състав изводи по основателността на предявения иск съвпадат с крайните такива
на районния съд.
С оглед неоснователност на въззивната жалба на въззивника не следва да се
присъждат разноски за настоящата инстанция. Такива следва да се присъдят в полза на
въззиваемия, от когото е заявена претенция за присъждането им и се ангажират
доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. (договор за
правна защита и преводно нареждане). Направеното възражение за прекомерност е
основателно, доколкото минимално дължимото такова при интереса на защита във
въззивната инстанция (10 087,25 лв.) е 832,62 лв. (чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1/2004г.).
По частната жалба против решение № 260020/18.02.2021 г., постановено по гр.д. №
665/2019 г. на РС – Троян (имащо характер на определение), с което молбата на „Хит
Сървисис“ ООД по чл. 248 ГПК е оставена без уважение.
Същата е допустима, а разгледана по същество – основателна. За да откаже
присъждане на претендираното адвокатско възнаграждение, районният съд е счел, че от
ответника не се ангажират първични счетоводни документи, удостоверяващи извършената
услуга. Липсата на издадена фактура в случая не може да обоснове тезата за недоказаност на
доставената услуга, защото е налице договор за правна защита и съдействие, в който е
уговорено конкретен размер на възнаграждението и заплащането му по банков път, както и
документ, удостоверяващ извършване на превода в договорения размер от 1560 лв. (л. 130-
131 гр.д. № 665/2019 г.). Направеното възражение за прекомерност е основателно, доколкото
минимално дължимото такова при интереса на защита в първата инстанция (10 282,70 лв.) е
838,48 лв. (чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1/2004г.).
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260001 /04.01.2021 г., постановено по гр.д. № 665/2019
6
г. на РС – Троян, в обжалваната му част, с която предявеният от Т. М. ГР. против „Хит
Сървисис“ ООД иск по чл. 215 КТ е отхвърлен като неоснователен.
ОСЪЖДА Т. М. ГР., с ЕГН **********, с адрес: ******************** да заплати на
Хит Сървисис“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Априлци,
ул. „Кантарджийска“ № 3 сумата от 832,62 лв., представляваща разноски, сторени във
въззивното производство.
ОТМЕНЯ решение № 260020/18.02.2021 г., постановено по гр.д. № 665/2019 г. на РС
– Троян (имащо характер на определение), с което молбата на „Хит Сървисис“ ООД по чл.
248 ГПК е оставена без уважение, като вместо него постановява:
ОСЪЖДА Т. М. ГР., с ЕГН **********, с адрес: ******************** да заплати на
Хит Сървисис“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Априлци,
ул. „Кантарджийска“ № 3 сумата от 838,48 лв., представляваща разноски, сторени във
въззивното производство.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд при наличие на
предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7