Решение по дело №15353/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1974
Дата: 27 април 2023 г.
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20221110215353
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 декември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1974
гр. София, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Г. СТ. Г.
при участието на секретаря И.Р. А.
като разгледа докладваното от Г. СТ. Г. Административно наказателно дело
№ 20221110215353 по описа за 2022 година
Р Е Ш Е Н И Е №

гр.София, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:Г.Г.

при участието на секретаря И.А., като разгледа докладваното от съдия Г.
АНД №15353 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

1
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба
срещу наказателно постановление №22-4332-020297/11.10.2022 г. на началник
сектор в СДВР, отдел ”Пътна полиция ” СДВР, с което на В. В. А. са
наложени следните административни наказания: глоба в размер на 200 лв. на
основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП и глоба в размер на 50 лв. на основание
чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП.
С депозираната пред съда жалба В. В. А. иска отмяна на постановлението
и присъждане на разноските.
Жалбоподателят В. В. А., редовно призован, не се явява лично, но се
представлява от адв.С., който поддържа жалбата, сочи доказателства.
Административно-наказващият орган не е изразил становище по жалбата
и не изпраща представител в съдебно заседание.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
На 18.09.2022 г. около 11:42 часа по АМ Тракия, между 3 и 2 км. с посока
на движение от гр.Пловдив към гр.София В. В. А. управлявал л.а.“Хонда
Прелют“ с рег.№***** като шумозаглушителните устройства били
неизправни и водачът ползвал мобилен телефон по време на движение без
устройство, освобождаващо ръцете му.
Съставен е акт на жалбоподателя.
Въз основа на съставения акт наказващия орган в качеството си на
оправомощено от министъра на вътрешните работи длъжностно лице е издал
обжалваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаните свидетели С. и В., както и от писмените доказателства по делото.
Страните не са посочили други доказателства и съдът не е констатирал
служебно наличието на такива.
Ето защо поради липса на други доказателства и с оглед на
непротиворечивостта на събраните по делото, съдът го счете за изяснено в
достатъчна степен, за да постанови решение.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законния срок, видно от разписката
за получен препис от наказателното постановление, и от надлежно
2
легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.
Съдът счита, че жалбата е неоснователна, поради следното:
Жалбоподателят е нарушил чл.116 от ЗДвП, защото водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата.
Съгласно чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни
средства трябва да бъдат технически изправни.
По чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП който управлява технически неизправно
пътно превозно средство, се наказва с глоба от двеста лева – при
констатирани значителни неизправности.
Съгласно чл.104а от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е
забранено да използва мобилен телефон по време на управление на
превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на
телефона без участие на ръцете му.
По чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП се наказва се с глоба 50 лв. водач, който
използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство,
освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието
на ръцете му
Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.
Нарушените материалноправни норми са посочени точно, нарушенията са
словесно правилно посочени и отговарят на установената фактическата
обстановка, както в АУАН, така и в наказателното постановление.
По делото не са установени данни за нарушаване правото на защита или
друга незаконосъобразност на акта и постановлението.
Размерът на глобите е съобразен с характера на нарушенията, вината на
жалбоподателя и с предвиденото в закона наказание за съответното
нарушение.
Нито АУАН, нито наказателното постановление страдат от съществени
пороци.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че нарушенията са доказани и
постановлението като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
3
В. В. А. следва да заплати по сметка на съда разноски в размер на 85 лв.,
изплатени като пътни на св.В..
По тези мотиви съдът
РЕШИ:
На основание чл.63, ал.2, т.5 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №22-4332-020297/11.10.2022 г. на началник
сектор в СДВР, отдел ”Пътна полиция ” СДВР като законосъобразно.
ОСЪЖДА В. В. А. да заплати по сметка на Софийски районен съд
разноски в размер на 85 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
- София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния
кодекс в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Районен съдия:
Г.Г***
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4

Съдържание на мотивите



Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз основа
на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба срещу
наказателно постановление №22-4332-020297/11.10.2022 г. на началник
сектор в СДВР, отдел ”Пътна полиция ” СДВР, с което на ****** са наложени
следните административни наказания: глоба в размер на 200 лв. на основание
чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП и глоба в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4,
т.6 от ЗДвП.
С депозираната пред съда жалба ********* иска отмяна на
постановлението и присъждане на разноските.
Жалбоподателят *******, редовно призован, не се явява лично, но се
представлява от адв.С*****в, който поддържа жалбата, сочи доказателства.
Административно-наказващият орган не е изразил становище по жалбата
и не изпраща представител в съдебно заседание.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
На 18.09.2022 г. около 11:42 часа по АМ Т****, между 3 и 2 км. с посока
на движение от гр.П*** към гр.С******* управлявал л.а.“Хонда Прелют“ с
рег.№*******, като шумозаглушителните устройства били неизправни и
водачът ползвал мобилен телефон по време на движение без устройство,
освобождаващо ръцете му.
Съставен е акт на жалбоподателя.
Въз основа на съставения акт наказващия орган в качеството си на
оправомощено от министъра на вътрешните работи длъжностно лице е издал
обжалваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаните свидетели **** и *****, както и от писмените доказателства по
делото.
Страните не са посочили други доказателства и съдът не е констатирал
служебно наличието на такива.
Ето защо поради липса на други доказателства и с оглед на
непротиворечивостта на събраните по делото, съдът го счете за изяснено в
достатъчна степен, за да постанови решение.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законния срок, видно от разписката
за получен препис от наказателното постановление, и от надлежно
легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.
Съдът счита, че жалбата е неоснователна, поради следното:
1
Жалбоподателят е нарушил чл.116 от ЗДвП, защото водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата.
Съгласно чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни
средства трябва да бъдат технически изправни.
По чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП който управлява технически неизправно
пътно превозно средство, се наказва с глоба от двеста лева – при
констатирани значителни неизправности.
Съгласно чл.104а от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е
забранено да използва мобилен телефон по време на управление на
превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на
телефона без участие на ръцете му.
По чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП се наказва се с глоба 50 лв. водач, който
използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство,
освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието
на ръцете му
Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.
Нарушените материалноправни норми са посочени точно, нарушенията са
словесно правилно посочени и отговарят на установената фактическата
обстановка, както в АУАН, така и в наказателното постановление.
По делото не са установени данни за нарушаване правото на защита или
друга незаконосъобразност на акта и постановлението.
Размерът на глобите е съобразен с характера на нарушенията, вината на
жалбоподателя и с предвиденото в закона наказание за съответното
нарушение.
Нито АУАН, нито наказателното постановление страдат от съществени
пороци.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че нарушенията са доказани и
постановлението като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
**** следва да заплати по сметка на съда разноски в размер на 85 лв.,
изплатени като пътни на св.В******

2