Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 28.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на трети
май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 15877 по описа на съда за
2017 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от И.И.В. иск срещу З. „Б.В.И.Г.“ АД за заплащане на сумата
от 60 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
ПТП, настъпило на 09.06.2017 г., ведно със законната лихва от 25.11.2017 г. до
окончателното изплащане.
Твърди в
исковата си молба, че на 09.06.2017 г. пострадала при ПТП, вина за което имал
водачът на л.а. „Волво“, модел „В70“ с ДК № *****М.Е.А., който предприел
движение на заден ход преди да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност за останалите участници в движението.
След
удара В.паднала на лявата половина на тялото и ударила главата и рамото си в
асфалта. За периода от 09.06.2017 г. до 14.06.2017 г. била хоспитализирана в
„МБАЛ – Хасково“ АД. Сле проведени изследвания се установили счупвания на
шийката на лява раменна кост и на синуса на лявата горна челюст, травматичен
кръвоизлив под лигавицата на лява очна ябълка, хематоми по лицето и мигриращи
хематоми на лявата половина на гръдния кош и лява седалищна област.
В.претърпяла
оперативна интервенция за открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация.
Изписали я с препоръки да не натоварва горния ляв крайник за период от 60 дни и
в продължение на месец да приема антикоагулантни медикаменти.
Пострадалата
все още не се възстановила, била трудно подвижна и имала нужда от грижите на
близките си. Поради залежаване получила декубитални рани по гърба и кръста. Не
бил възстановен и обемът на движение в областта на шийката на лява раменна кост.
Претърпеният
инцидент се отразил и на психическото състояние на В., която се оплаквала от
понижено настроение, тревожност, проблеми със съня и вниманието.
Водачът
на л.а. „Волво В70“ с ДК № *****имал сключена валидна към 09.06.2017 г.
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество. Поради това З. „Б.В.И.Г.“ АД следвало да поеме отговорността на
виновния водач до размера на действителните неимуществени вреди. Моли съдът да
постанови решение, с което да го осъди да й заплати сумата от 60 000 лева обезщетение
за претърпените неимуществени вреди, ведно законната лихва от 25.11.2017 г. до
окончателното изплащане.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, в който счита механизмът на произшествието
за неизяснен, а претендираният размер на обезщетението – за прекомерен.
Възразява за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, която
нарушила нормата на чл. 108 от ЗДвП.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предпоставка
за допустимостта на иска е предявяване на претенцията пред застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл.
432, ал. 1, in fine. В случая е безспорно, че ищцата е предявила претенцията си
пред ответното дружество на 29.08.2017 г.
В отговор
от 24.11.2017 г. ответното дружество е поискало представяне на
авто-техническата експертиза, изготвена по образуваното досъдебно производство.
Предявеният
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ се основава на сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на л.а.
„Волво“, модел „В70“ с ДК № *****и З. „Б.В.И.Г.“ АД. Наличието на валидно застрахователно
правоотношение за водачите на л.а. „Волво“ и ответника към 09.06.2017 г. е
отделено като безспорно между страните обстоятелство с определение от 10.05.2018
г.
Застрахователният
договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на
застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем с
отговорността на делинквента.
В
изготвената и приета по делото авто-техническа експертиза е описан механизмът
на процесното ПТП: на 09.06.2017 г. в гр. Хасково, в източната пътна лента на
ул. „Братя Миладинови“ в района на № 6 е бил спрял л.а. „Волво“ с ДК № *****.
Водачът на автомобила М.А. потеглил на заден ход в посока север. В същото време
зад автомобила И. В.се движила в посока към източния тротоар. Водачът не
възприел своевременно пешеходката и автомобилът ударъл със задната си лява част
ищцата и я отблъснал, при което тя паднала на лявата си страна. Според вещото
лице при движение на заден ход безопасността са осигурявала от водача на
автомобила, а ако той не е имал видимост, е следвало да си осигури помощник,
който да наблюдава пространството зад автомобила и да му сигнализира при поява
на опасност. Като причина за настъпване на инцидента се соча действията на
водача на л.а. „Волво“, който не е наблюдавал внимателно в огледалата си
пътната обстановка и не е осигурил безопасност на движението на заден ход.
Същевременно
по задната част на превозното средство не са намерени забърсвания или
деформации, което е направило невъзможно установяване точното място на контакта
на превозното средство с пешеходеца.
В
съдебното заседание на 03.05.2019 г. вещото лице инж. А. е допълнил, че при
скорост от 2-3 км/ч не може да се говори за удар, а по-скоро за натиск, при
който е възможно по автомобила да не останат следи, а също и л.а. „Волво“ да е
контактувал с носения от В.бастун.
При така
даденото заключение, съдът намира, че е налице виновно и противоправно
поведение на водача М.А., изразяващо се в нарушаване на разпоредбите на ЗДвП. И.
В.се е движила в посока източния тротоар, до който е бил спрял л.а. „Волво“ с
ДК № *****. От фигура № 3 на стр. 2 от авто-техническата експертиза се вижда,
че водачът на лекия автомобил е могъл да възприеме чрез огледалата за странично
виждане, в случая дясното такова, че на пътното платно с бавна скорост и бастун
в ръка пресича възрастна жена. В.се е намирала на пътя и А. е бил длъжен да
изчака пешеходеца да завърши пресичането на пътя, преди да предприемем маневра
назад. Обстоятелството, че липсват категорични данни за съприкосновение между
пострадалата и автомобила не е от естество да оневини водача на автомобила и да
опровергае причинения удар. Това е така поради посоката и мястото на падане на И.
В.– на лявата страна на тялото, което предполага удар от дясната й страна
(където именно се е намирал автомобилът) и падане именно на това място на
пътното платно (не преди местоположението на превозното средство, нито след
него – в пространството между тротоара и л.а. „Волво“, например).
При
съвкупна преценка на именно тези две обстоятелства съдът достигна до
категоричния извод, че водачът на л.а. „Волво“ не е изчакал завършването на
пресичането на пешеходеца В., а е побързал да предприеме маневра на заден ход
преди да се убеди, че няма да създаде опасност за този участник в движението.
Нарушението на чл. 5, ал. 1, т. 1, пр. 4 и чл. 40, ал. 1 от ЗДвП представлява
увреждащо здравето на И. В.поведение, поради което е станал причина за
настъпване на произшествието.
Според заключението
на съдебно-медицинската експертиза в причинна връзка с процесното ПТП са
получените от ищцата увреждания, изразяващи се в счупване на лява раменна кост,
счупване на синуса на лява горна челюст и подкожни хематоми в областта на
лицето, гръдния кош и двете ръце.
Счупването
на раменната кост е било лекувано чрез оперативна интервенция за открито
наместване и фиксиране на фрагментите с плака и винтове. При нормално протичане
на оздравителния процес, без усложнения, възстановяването настъпвало за период
от четири до шест месеца. С оглед възрастта на ищцата – 90 г., вещото лице д-р С.
допуска пълно възстановяване на обема на движение на лява раменна става да се
настъпи. Липсват данни за придружаващи заболявания на В., обуславящи забавяне
на възстановителния процес.
Дъщерята
на пострадалата – А.Г.разказва, че преди инцидента майка й не е имала нужда от
чужда помощ, а се е грижила сама за себе си. Макар и с помощта на бастун, В.е
можела да се придвижва. След произшествието не могла да използва пострадалия
горен крайник и се налагало да разчита на помощта на близките си. Впоследствие
счупила крак и понастоящем била обездвижена и спазвала изцяло и само постелен
режим.
В
приложение на нормата на чл. 52 от ЗЗД съдът определя дължимото на ищцата
обезщетение за търпените болки и страдания от процесното ПТП на 15 000
лева. Съдът съобразява възрастта на пострадалата, тежестта на уврежданията,
претърпяната оперативна интервенция и невъзможността за пълно възстановяване.
Ищцата се е нуждаела от чужда помощ в ежедневните си битови и хигиенни дейности
поради изпитвани затруднения при ползване на горен ляв крайник. Здравословното
й състояние към момента е обусловено не само от счупването на раменната кост,
но и от последвалата фрактура на долен крайник, което обаче не се доказа да е
причинно-следствена връзка с получени при инцидента на 09.06.2017 г.
увреждания.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата.
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е
налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът
на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г.,
т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът
не би се стигнало до уврежданията.
Възражението на ответника се изразява в нарушение на
задължението на В.да се движи по тротоара – чл. 108 от ЗДвП. Това възражение не
съответства на установения по делото механизъм на произшествието. Ищцата не се
движила по платното за движение, а го е пресичала, което законът не забранява.
Възражение за нарушение на нормата, задължаваща пешеходеца да пресича при
определени условия ответникът не е направил, поради което съдът не обсъжда
въпроса за мястото и обстоятелствата, при които ищцата е предприела пресичане.
Съгласно
чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ или изтичането
на срока по чл. 496, ал. 1 о КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3
от КЗ.
Ищцата е сезирала
ответното застрахователно дружество с искане за изплащане на застрахователни
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди на 29.08.2017 г., видно от
датата на получаване, отбелязана в обратната разписка. С писмо от 24.11.2017 г.
З. „Б.В.И.Г.“ АД не е постановил отказ за изплащане на обезщетението, а е
изискал други доказателства – авто-техническа експертиза, за да се произнесе по
претенцията. Според чл. 106, ал. 5 от КЗ, не се допуска изискване на
доказателства, с които ползвателят на застрахователната услуга не може да се
снабди поради съществуващи нормативни пречки или поради липсата на правна
възможност за осигуряването им, както и на такива, за които може да бъде
направена разумна преценка, че нямат съществено значение за установяване на
основанието и размера на претенцията и целят необосновано забавяне и удължаване
на процедурата по уреждане на претенцията. След като е счел, че
авто-техническата експертиза е от значение за определяне на обезщетение, ответникът
е могъл да изиска документа от компетентния орган (чл. 496, ал. 4 от КЗ). Нещо
повече, дори и след като в хода на настоящото производство изготвената по ДП №
523/2017 г. на РУП – Хасково авто-техническата експертиза е представена,
застрахователят не е определил, нито изплатил на ищцата обезщетение. Поради
това, съдът приема, че след изтичане на тримесечния срок за произнасяне на
29.11.2017 г., от 30.11.2017 г. З. „Б.В.И.Г.“ АД дължи лихва върху
обезщетението от 15 000 лева.
Ищцата И.
В.е била освободена от заплащане на държавна такса и разноски, поради което
ответникът дължи да заплати по сметка на СГС 600 лева държавна такса и 112.50
лева депозити за експертизи по делото.
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни. На ищцата е оказана
безплатна правна помощ и защита, поради което на процесуалния й представител
адв. М. се дължат 699 лева адвокатско възнаграждение.
Съразмерно
на отхвърлената част от иска, ищцата следва да заплати на З. „Б.В.И.Г.“ АД сумата
от 712.50 лева разноски за производството.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, З. „Б.В.И.Г.“
АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, пл. „*****да заплати на И.И.
В., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 15 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от получени при ПТП на 09.06.2017 г. увреждания, ведно със законната
лихва от 30.11.2017 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за
горницата до 60 000 лева и за присъждане на законни лихви за периода
25.11.2017 г. – 29.11.2017 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗАдв., З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление ***, пл. „*****да заплати на адв. А.Е.М., с адрес *** сумата от 699
лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, И.И. В., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление ***, пл. „*****сумата от 712.50 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, З. „Б.В.И.Г.“ АД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, пл. „*****да заплати по
сметка на СГС сумата от 600 лева държавна такса и 112.50 лева депозити за
експертизи по делото.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: