РЕШЕНИЕ
№ 465
гр. Сливен , 16.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ в публично заседание на седми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20212230101549 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, с която е предявен
установителен иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за
установяване съществуването на вземане на взискателя по подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 30.04.2018 г. ищцовото дружество
„Теленор България” ЕАД и ответницата сключили Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ************ с месечна абонаментна такса от
20,99 лв. и срок на действие до 30.04.2020 г.
Твърди се, че ответницата не е изпълнила свои парични задължения,
начислени в 3 бр. фактури, издадени на 05.10.2018 г., 05.11.2018 г. и
05.12.2018 г., поради което договорите били едностранно прекратени от
ищцовото дружество и била издадена крайна фактура от 05.02.2019 г., в която
е начислена претендираната сума от 159,19 лв., представляваща предоставени
и незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойка, за която ищецът не
отправя претенция.
Иска се да се признае за установено, че ответницата дължи на
ищцовото дружество сумата от 159,19 лв., представляваща предоставени и
1
незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги от
30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по което е
образувано ч. гр. д. № 3214/2020 г. по описа на СлРС, до окончателното
изплащане на задължението.
Претендират се и разноските, направени в заповедното и в исковото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от
ответника.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител.
Депозирало е чрез своя пълномощник - адвокат писмено становище, с което
прави искане за постановяване на неприсъствено решение при наличие на
предпоставките за това.
Ответницата Д. О. М., редовно призована, не се явява и не изпраща
представител. В дадения едномесечен срок не е депозирала отговор, не е
представила доказателства и не е поискала делото да се разглежда в нейно
отсъствие.
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата
Д. О. М. дължи на ищцовото дружество сумата от 159,19 лв., представляваща
предоставени и незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за
мобилни услуги от 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по
което е образувано ч. гр. д. № 3214/2020 г. по описа на СлРС, до
окончателното изплащане на задължението.
Предявеният иск е процесуално допустим.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение. На ответницата съгласно чл. 239
ГПК са указани последиците от неподаване на отговор на исковата молба и
неявяване в съдебно заседание с Разпореждане № 850 от 29.04.2021 г.,
редовно връчено на 14.05.2021 г. Ответницата е редовно призована за
насроченото открито съдебно заседание.
2
Съдът счита, че исковата претенция е вероятно основателна с оглед
изложените твърдения и представените с исковата молба и приети по делото
доказателства.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца деловодни
разноски в общ размер на 350,00 лева, от които 180,00 лева заплатено
адвокатско възнаграждение и 25,00 лева заплатена държавна такса в исковото
производство, както и 120,00 лева заплатено адвокатско възнаграждение и
25,00 лева заплатена държавна такса в производството по ч. гр. д. №
3214/2020 г. по описа на СлРС.
Решението се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Д. О. М., ЕГН: **********, с
адрес **********, ДЪЛЖИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост,
ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, на основание чл. 422, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД сумата от 159,19 лв. /сто петдесет и девет лева
и деветнадесет стотинки/, представляваща предоставени и незаплатени
далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги от 30.04.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 14.09.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед
за изпълнение № 260166/02.10.2020 г. по ч. гр. д. № 3214/2020 г. по описа на
СлРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. О. М., ЕГН: **********,
с адрес ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост,
ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 350,00 лв. /триста и
петдесет лева/, представляваща разноски в общ размер, направени в
настоящото исково производство и в заповедното производство по ч. гр. д. №
3
3214/2020 г. по описа на СлРС.
Настоящото решение е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страната, срещу която е постановено решението - Д. О.
М., ЕГН: **********, с адрес с. Струпец, общ. Сливен, че може да поиска от
Окръжен съд - Сливен неговата отмяна при условията на чл. 240 ГПК в
едномесечен срок от връчването на преписа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4