РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Пловдив, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария П. Шишкова
Членове:Миглена Р. Маркова
Силвия Люб. Алексова
при участието на секретаря Христина В. Христова
в присъствието на прокурора Ваня Тонева Христева (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Силвия Люб. Алексова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215300602264 по описа за 2021 година
С Присъда № 260023/30.09.2021 г., постановена по НОХД № 564/2020 г. по описа
на Карловския районен съд, II-ри н.с., подсъдимият Г. С. М. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, за
това, че в периода от месец януари 2020 г. до месец април 2020 г. включително, в с. К.,
обл. Пловдив, след като е осъден с влязло в сила на 21.11.2012 г. Решение №
462/21.11.2012 г. по гр.д. № 1279/2012 г. по описа на Районен съд – гр. Карлово,
изменено с влязло в сила на 19.10.2018 г. Неприсъствено решение № 378/19.10.2018 г.
по гр.д. № 1055/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Карлово, да издържа свой
низходящ – дъщеря си Д.Г.М., с ЕГН ********** от с. К., чрез нейната майка и
законен представител – Т.П.П. от с. К., съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на две и повече месечни вноски, а именно 4 /четири/ месечни вноски, всяка от
по 200 лв., или издръжки на обща стойност за посочения период в размер на 800 лв.,
като деянието е извършено повторно, тъй като деецът е извършил престъплението след
като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, като на
основание чл. 57, вр. чл. 54, ал. 1 от НК, му е наложено наказание „пробация“ със
следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от
десет месеца, включваща явяване и подписване на осъдения пред пробационен
служител с периодичност два пъти седмично; задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от десет месеца, както и на обществено порицание,
което да се изпълни чрез поставяне на извлечение от съдебния акт на
информационното табло на Кметството в с. К..
1
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият е осъден да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 160 лв., представляваща
направени разноски в хода на съдебното производство.
Срещу така постановения съдебен акт, е постъпила въззивна жалба от подс. М.,
депозирана чрез упълномощения му защитник – адв. С.П., с която се твърди
неправилност и незаконосъобразност. Сочи се, че в хода на първоинстанционното
производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване правото на защита на подсъдимия. Иска се Присъдата да бъде отменена и
подс. М. да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение, алтернативно –
Присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд.
Към въззивната жалба е постъпило и допълнение, в което се излагат подробни
съображения в подкрепа на направените искания. Според защитата, ограничаването на
възможността подс. М. да обжалва постановеното по реда на чл. 248, ал. 5 от НПК
Определение в разпоредително заседание, е довело до нарушаване правото на защита
на същия. Отделно от това, се твърди, че изложените от първостепенния съд мотиви не
отговарят на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, доколкото приетото от фактическа
страна не кореспондира с приобщените по делото доказателства. Оспорва се
аналитичната дейност на съда по отношение както на свидетелските показания, така и
на обясненията на подсъдимия. Въвежда се възражение за необоснованост на
първоинстанционния съдебен акт. Прави се искане за приложение разпоредбата на чл.
9, ал. 2 от НК, като се сочи, че вредни последици от престъплението не са настъпили,
поради което обществената опасност на деянието е явно незначителна.
В съдебно заседание на 18.11.2021 г., подсъдимият и неговият защитник,
редовно призовани се явяват, като излагат аргументи в подкрепа на изложеното в
жалбата и в допълнението към нея. Акцентира се върху допуснати процесуални
нарушения в хода на първоинстанционното производство, като се твърди, че Районният
съд не е следвало да извършва разпит на свид. П. в съдебно заседание, доколкото
производството е протекло по реда на Глава XXVII от НПК, в хипотезата на чл. 371, т.
1 от НПК. Изтъква се, че по делото не е доказано подсъдимият да е упражнявал
дейност като автомонтьор в различни сервизи, както и да е работил срещу заплащане
при свид. Ч..
В последната си дума подс. М. иска да бъде оправдан.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив, счита въззивната жалба за
неоснователна, а атакуваната Присъда за правилна, законосъобразна и обоснована.
Пловдивският окръжен съд, в настоящия съдебен състав, след като обсъди
приложените по делото доказателства, съобрази изложените от страните доводи и
служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313
и 314 от НПК, намира следното:
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на производството пред Районния
съд не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват отмяна
на постановения акт и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд. Наведените във въззивната жалба възражения в тази насока,
съдът счита за неоснователни. Твърдението, че правото на защита на подсъдимия е
било нарушено, тъй като не му е предоставена възможност да обжалва постановеното в
разпоредително заседание по делото определение за прекратяване на наказателното
производство и връщане делото на Районна прокуратура – Карлово, тъй като съдът
непосредствено след това е дал ход на съдебното следствие, не се споделя от
настоящия съдебен състав. Определението е постановено в проведено на 14.01.2021 г.
разпоредително заседание, в присъствието на подсъдимия и неговия защитник, като в
2
изготвения Протокол /л. 20 от делото на КРС/ изрично е отбелязано, че Определението
подлежи на обжалване и протест в 7-мо дневен срок пред Окръжен съд – Пловдив. В
действителност, непосредствено след постановяване на Определението, е даден ход на
съдебното следствие по реда на глава XXVII-ма, чл. 371, т. 1 от НПК. Независимо от
това, според настоящия състав, това действие на съда не е довело до ограничаване
правото на защита на подсъдимия, доколкото изрично е указано, че Определението
подлежи на обжалване пред ПОС, следователно подс. М. и защитникът му не са били
лишени от правото да атакуват съдебния акт пред по-горестоящата инстанция. Следва
да се отбележи и че предназначението на диференцираната процедура е процесът да
бъде по-бърз и икономичен, съответно делото да бъде разгледано и решено в разумен
срок – основен принцип на наказателния процес, който се явява благоприятен най-вече
за подсъдимия.
Според настоящия съдебен състав, не е допуснато и другото твърдяно от
защитата процесуално нарушение – че повторният разпит на свид. П. в съдебно
заседание, е извършен в нарушение на процедурата по Глава XXVII от НПК, в
хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК. В действителност, първоинстанционното съдебно
производство е протекло по реда на диференцираната процедура. Подсъдимият и
неговият защитник са дали съгласие да не се провежда разпит на свид. П., като при
постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответния
протокол /л. 88 от Досъдебното производство/. Това съгласие е одобрено от Районния
съд с Протоколно определение от проведеното разпоредително заседание. Въпреки
това, съдът по своя инициатива е разпитал свид. П. наново. Въззивният съд намира, че
правата на подс. М. не са засегнати по никакъв начин при провеждането на повторен
разпит на свидетелката. Вярно е, че разпоредбата на чл. 371, т. 1 от НПК предвижда
съкратена процедура, чиято единствена цел е процесуална икономия и бързина.
Преразпитът на свидетел обаче, по никакъв начин не може да наруши правото на
защита на подсъдимия – напротив, би способствал за разкриване на обективната
истина по делото. Следва да се отбележи, че в ТР № 1 от 06.04.2009 г. на ОСНК на ВКС
е указано, че е недопустимо провеждане на съкратено съдебно следствие по общия ред
и събиране на доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, само в хипотезата на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от
НПК. Отделно от това, обстоятелствата, за които е разпитвана свидетелката в хода на
досъдебното производство се различават от тези, предмет на разпита й в съдебното
производство. С оглед изложеното, направеното в тази насока възражение от страна на
защитата, съдът намира за неоснователно.
За да постанови присъдата си, Карловският районен съд е възприел за
установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Г. С. М., с ЕГН **********, е роден на *** г. в гр. ***, живущ в с.
К., ул.. „***“, № ***, обл. Пловдив, ***, български гражданин, с основно
образование, безработен, разведен.
Подсъдимият е осъждан, както следва:
С Протоколно определение за одобряване на споразумение, постановено по
НОХД № 1017/2015 г. по описа на Районен съд –Казанлък, влязло в законна сила на
20.08.2015 г., подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.
343б ал. 1 от НК, като му е наложено наказание „пробация“ със следните пробационни
мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца два пъти
седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест
месеца, както и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от осем
месеца. Наказанието „пробация“ е изтърпяно на 03.03.2016 г.
С Протоколно определение за одобряване на споразумение, постановено по
3
НОХД № 49/2017 г. по описа на Районен съд – Карлово, влязло в законна сила на
10.02.2017 г., подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.
345 ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл. 343в ал. 1 от НК, като му е наложено общо най-тежко
наказание „пробация“ със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от една година с периодичност на явяване и подписване пред
пробационен служител два пъти седмично, задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от една година, безвъзмезден труд в полза на
обществото в размер на 120 часа годишно за срок от една година, както и „глоба“ в
размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.
Наказанието „пробация“ е изтърпяно на 23.02.2018 г.
С Протоколно определение за одобряване на споразумение, постановено по
НОХД № 731/2018 г., влязло в законна сила на 17.01.2019 г., подсъдимият е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК, като му е наложено
наказание „пробация“ със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност на явяване и подписване пред
пробационен служител два пъти седмично, задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от шест месеца. Наказанието е изтърпяно на
07.08.2019г. Последното осъждане обуславя квалификацията повторност в настоящето
производство.
Подс. М. и свидетелката П. били съпрузи. По време на брака им, на *** г., се
родила дъщеря им Д.Г.М.. С Решение № 462/21.11.2012 г. по гр. дело № 1279/2012г. по
описа на Районен съд – Карлово, влязло в законна сила на 21.11.2012г., бракът им бил
прекратен. Със съдебното решение упражняването на родителските права по
отношение на детето Д.М., било предоставено на майката – свид. П., а на подсъдимия
бил определен режим на лични отношения. С решението подс. М. бил осъден да
заплаща на св. П., в качеството й на майка и законен представител на детето Д.М.,
месечна издръжка в размер на 80 лв.
По искова молба с правно основание чл. 150 от Семейния кодекс, депозирана от
свид. П., било образувано гр. дело № 1055/2018 г. по описа на Районен съд – Карлово.
С Неприсъствено Решение № 378/19.10.2018 г., влязло в законна сила на 19.10.2018 г.,
размерът на определената издръжка на детето Д.М., бил увеличен на 200 лева месечно.
Препис от Решението бил връчено лично на подсъдимия, по надлежния ред, на
26.10.2018 г. Поради допусната очевидна фактическа грешка в неприсъственото
решение досежно размера на първоначалната издръжка, с Решение № 453/12.12.2018
г., влязло в законна сила на 12.12.2018 г., връчено редовно и лично на подсъдимия на
17.12.2018 г., очевидната фактическа грешка била поправена, като бил записан
коректният размер на първоначално определената месечна издръжка.
През 2014 г., по молба на свид. П., във връзка с присъдената издръжка, било
образувано изп. д. № 171/2014 г. по описа на СИС при Районен съд – Карлово. Поради
неизпълнение на задължението на подсъдимия да изплаща ежемесечно определената
издръжка, свид. П. сезирала компетентните органи с оглед реализиране на наказателна
отговорност спрямо него. През 2015 г. по сигнал на св. П. за неплащане на месечната
издръжка от страна на подсъдимия, в Районна прокуратура – Карлово била образувана
пр. пр. № 991/2015г. С постановление на прокурор при РП Карлово от 25.06.2015 г.,
било отказано образуването на досъдебно производство, като била приложена
привилегията на чл. 183 ал. 3 от НК, тъй като в хода на проверката М. заплатил
дължимите издръжки.
И след тези производства, подс. М. продължил да не плаща редовно
присъдената за детето му месечна издръжка в размер на 200 лв. През периода от месец
януари 2020 г. до месец април 2020 г. включително, подсъдимият бездействал, като не
4
изпълнил задължението си за плащане на издръжката на дъщеря си и изпаднал в забава
за четири месечни вноски, всяка от по 200 лв., или сума за инкриминирания период в
общ размер на 800 лв.
Подс. М. преустановил бездействието си през месец май 2020 г., като наредил
три банкови превода от по 200 лв. по сметката на свид. П. – съответно на 13.05.2020 г.,
25.05.2020 г. и 27.05.2020 г., като посочил, че погасява задълженията си за издръжка за
м. февруари, м. април и м. май 2020 г. На 15.06.2020 г., подсъдимият наредил превод за
сумата от 200 лева, като посочил основание издръжка, отново за месец май 2020 г.
Преди и по време на инкриминирания период, подсъдимият М. нямал
регистрирани трудови договори, както и регистрация в дирекция „Бюро по труда“.
Същият обаче, притежавал много добри умения в областта на поддръжката и ремонта
на МПС, вкл. и за диагностика, като упражнявал тази дейност в различни сервизи от
години, с което се и препитавал. През инкриминирания период, подсъдимият работил
срещу заплащане като автомонтьор в гараж, собственост на свидетеля Ч., където се
осъществявали автомонтьорски услуги, като дейността не била регистрирана като
търговска и подс. М. работел без сключен трудов договор. Дейността не била
преустановена и по време на въведеното извънредно положение със Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г.
В хода на първоинстанционното съдебно следствие е назначена и изготвена
съдебно-почеркова експертиза, според чието заключение /кредитирано с доверие от
първостепенния съд/, ръкописният текст „Лично“, положен със синя химикална паста
за „Получател“, в Съобщение до Г. С. М. за връчване на препис от Решение №
378/19.10.2018 г. по гр. д. № 1055/2018 г. – не е изпълнен от подсъдимия. Подписът,
положен със синя химикална паста за „Получател“, в Съобщение до Г.М. за връчване
на препис от Решение № 378/19.10.2018 г. по гр. д. № 1055/2018 г. – е изпълнен от
подс. М.. Тази фактическа обстановка първостепенният съд е приел за безспорно
установена след внимателен анализ на обясненията на подсъдимия, показанията на
свидетелите П., К., М., Ч. и Т., заключението на назначената и изготвена съдебно-
почеркова експертиза, писмените доказателства: Удостоверение за раждане,
Неприсъствено решение № 378/19.10.2018 г. по гр. дело № 1055/2018 г. по описа на РС
– Карлово, Решение № 453/12.12.2018 г. по гр. дело № 1055/2018 г. по описа на РС –
Карлово за поправка на очевидна фактическа грешка, Постановление за прекратяване
на наказателно производство по досъдебно производство № 537/2019г. по описа на РУ
на МВР Карлово, Извлечение по сметка от 26.05.2021 г., Извлечение по сметка от
27.05.2021г., Извлечение по сметка от 02.06.2021г., три броя разписка от Изи Пей,
Справка от ТД на НАП Пловдив, Справка от Агенция по вписванията, Молба за
вписване на възбрана, 2 бр. постановление за възлагане на недвижим имот, Протокол
за предупреждение, Извлечение по сметка от 21.07.2021г., Извлечение по сметка от
15.07.2021г., 5 бр. разписка Изи Пей, Съобщение за връчване на препис от решение по
гр. дело № 1055/2018г. по описа на РС – Карлово, Справка от РП Карлово,
Постановление за отказ да се образува ДП по пр. пр. № 991/2015г. по описа на РП
Карлово, Справка от Бюро по труда Пловдив, Справка от Бюро по труда Карлово,
Решение № 462/21.11.2012 г. по гр. дело № 1279/2012 г. по описа на РС – Карлово,
Извлечение по сметка от 30.08.2019 г., Извлечение по сметка от 30.07.2019 г., 2 бр.
разписка Изи Пей, два броя вносна бележка, приложените писмени доказателства по
приетото гр. дело № 1055/2018 г. по описа на РС – Карлово, Удостоверение за доход, 2
бр. съобщение за връчване на неприсъствено решение, Изпълнителен лист, Справка за
съдимост на подсъдимия.
Въззивният съд напълно споделя обстойния анализ на всички събрани по делото
5
доказателства, извършен от първата инстанция, който убедително сочи, че са налице
категорични и безспорни доказателства, че с действията си подсъдимият е осъществил
от обективна и от субективна страна състава на престъплението, в което е обвинен,
поради което и възраженията на защитата за липса на мотиви не се споделят като
основателни. Напротив. Събраните в хода на досъдебното и съдебно производство
доказателства и доказателствени средства, са подложени на внимателна проверка за
тяхната надеждност и достоверност, изследвани са самостоятелно и в тяхната
взаимовръзка, посочено е в кои части се кредитират, респ. не се кредитират
свидетелските показания и обясненията на подсъдимия, послужили за изграждане на
описаната по-горе фактическа обстановка, която се споделя напълно и от въззивния
състав. Ето защо и не се споделя като правилно твърдението на адв. П., че
постановената Присъда е необоснована.
При правилно установена фактическа обстановка, съдът счита, че е приложен и
съответният на нея материален закон, като първоинстанционният съд е приел, че подс.
М. е осъществил от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на
престъплението по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, като в периода от месец януари 2020
г. до месец април 2020 г. включително, в с. К., обл. Пловдив, след като е осъден с
влязло в сила Решение, да издържа свой низходящ – дъщеря си Д.Г.М., с ЕГН
********** от с. К., чрез нейната майка и законен представител – Т.П.П. от с. К.,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а
именно 4 /четири/ месечни вноски, всяка от по 200 лв., или издръжки на обща стойност
за посочения период в размер на 800 лв., като деянието е извършено повторно.
От обективна страна са налице признаците на престъплението, предмет на
обвинението. Налице е влязъл в сила съдебен акт, с който деецът е бил осъден да
заплаща издръжка на свой низходящ, като това задължение не е изпълнено в размер на
повече от две месечни вноски. Инкриминираното престъпно деяние по чл. 183, ал. 1 от
НК, по своята правна природа е продължено престъпление, чиято изпълнителна форма
е бездействието през инкриминирания период.
В процесния случай, съгласно влязло в сила Решение № 462/21.11.2012 г. по
гр.д. № 1279/2012 г. по описа на Районен съд – гр. Карлово, подс. М. бил осъден да
заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 80 лв. С влязло в сила на
19.10.2018 г. Неприсъствено решение № 378/19.10.2018 г. по гр.д. № 1055/2018 г. по
описа на Районен съд – гр. Карлово, размерът на определената издръжка бил увеличен
на 200 лв. месечно. Считано от датата на влизане в сила на първото Решение,
подсъдимият е имал качеството „осъден“ да заплаща издръжка, като към
инкриминирания период това негово качество е останало непроменено. Именно с
бездействието си, чрез неплащане на издръжка за посочения период, без да са налице
основания за прекратяването й, подс. М. е осъществил от обективна страна състава на
престъплението по чл. 183 от НК.
За ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия от субективна
страна е необходимо да бъде установено съзнателно неизпълнение на дължимите
алименти, което изисква доказване на обективна възможност за изпълнение на
задължението и липса на пречки от непреодолимо естество, препятстващи заплащането
на месечната издръжка. Преценката за наличието на тази обективна възможност следва
да бъде направена за времето на инкриминирания период. В случая, първостепенният
съд правилно е приел, че твърденията на свид. Ч., че подсъдимият, осъществявайки
дейност по поддръжка и ремонт на автомобили в сервиза му, не е получавал
възнаграждение за този си труд, са лишени от житейска логика. Самият подсъдим в
обясненията си твърди, че за положения труд е получавал възнаграждение в размер на
20 лв. дневно, предвид което и се установява, че същият е имал доходи, съотв. не са
6
били налице непреодолими пречки, поради които да не може да изпълнява
задължението си. Предвид това и според настоящия съдебен състав, деянието е
извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл, доколкото в съзнанието на
подсъдимия е била формирана представа, че същият е осъден с влязло в сила решение
да заплаща издръжка на свой низходящ, съзнавал е, че не е изпълнил това свое
задължение за повече от две месечни вноски и е целял настъпването на
общественоопасните последици от деянието си.
Не се споделя и възражението във въззивната жалба относно това, че извършеното
от подсъдимия попада в хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2
от НК визира две хипотези, при които деянието не е престъпно, макар и да съдържа
привидно признаците на съответен състав на престъпление: когато то не е
общественоопасно въобще и в действителност не оказва никакво отрицателно
въздействие върху защитените обществени отношения и когато обществената опасност
на деянието е явно незначителна, без да бъде напълно изключена. Въпросът дали
извършеното от подсъдимия деяние е малозначително следва да бъде разрешен при
съвкупна преценка на всички елементи на състава на даденото престъпление, като от
значение са характерът на обекта на посегателство, степента, в която той може да бъде
засегнат или застрашен, някои особени характеристики на дееца, които се отразяват на
обществената опасност на неговата личност, общественоопасните последици от
деянието, каквито може да има то.
В обжалвания съдебен акт е изложен обективен анализ на така посочените
обстоятелства, като контролираният съд е достигнал до правилния и законосъобразен
извод, че деянието, осъществено от подсъдимия, е общественоопасно. В случая е факт,
че подс. М. е заплатил дължимите суми за издръжка, предмет на обвинението. Факт е
обаче, че същият е осъждан, като едно от осъжданията му обуславя и квалификацията
повторност в конкретния казус. Следва да се отбележи и че спрямо него е била
прилагана привилегията на чл. 183, ал. 3 от НК – Отказ за образуване на Досъдебно
производство от 25.06.2015 г. – л. 29 от ДП. Подсъдимият не се е възползвал и от
предоставената законова възможност, визирана в чл. 150 от Семейния кодекс – да
поиска изменение на размера на присъдената издръжка, в случай, че е счел, че няма
обективната възможност да я заплаща. Предвид изложеното, въззивният съд намира, че
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, е неприложима в конкретния казус.
Изложените по-горе обстоятелства законосъобразно са обусловили определяне на
наказание „пробация“ измежду алтернативно предвидените „лишаване от свобода“ и
„пробация“. Касае се за престъпление, което макар и да не е с ниска степен на
обществена опасност, не се явява тежко по смисъла на закона, поради което и според
въззивния съд, по-лекото по вид наказание е годно да изпълни целите, визирани в чл.
36 от НК. Споделят се изцяло изложените от първостепенния съд съображения относно
смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Правилно Районният съд е наложил и кумулативно предвиденото наказание в
разпоредбата на чл. 183, ал. 4 от НК – „обществено порицание“.
Според настоящия съдебен състав, така определената съвкупност от наказания
ще окаже дисциплиниращ ефект спрямо конкретния извършител и предупредителен и
възпиращ ефект спрямо останалите членове на обществото. Наложените наказания са
справедливи и ще допринесат за постигане целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което интервенция върху първоинстанционната
присъда в санкционната й част, не се налага.
Решението на Районния съд по отношение на направените в съдебното
производство разноски, е правилно и законосъобразно и като такова, не подлежи на
корекция от въззивния съд.
7
С оглед изложеното, Пловдивският окръжен съд, в настоящия съдебен състав,
намира атакуваната присъда за правилна, обоснована и съответна на събраните по
делото доказателства. Доколкото не са налице основания за нейната отмяна или
изменение, същата следва да бъде потвърдена.
Воден от горното и на основание чл. 334 т. 6 и чл. 338 от НПК, Пловдивският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260023/30.09.2021 г., постановена по НОХД №
564/2020 г., по описа на Карловския районен съд, II-ри н.с.
Решението е окончателно.
Да се уведомят страните за постановеното Решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8