НОХД № 2104/2017 г.
МОТИВИ:
Обвинението против подсъдимия С.Н.И. ***, е за престъпление по чл.343б ал.1
от НК, а именно за това, че на 05.11.2017 г. в с. З., обл. Пазарджик, по ул. „Двадесет и шеста”, е
управлявал МПС- лек автомобил „****”, с ДК № ****, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1,73 на хиляда, установено по надлежния
ред- с протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на
алкохол в кръв и урина №1021/07.11.2017 г. на CXJI при УМБАЛ гр. Пловдив.
Подсъдимият И. се явява лично в съдебно заседание. Признава се за виновен
по повдигнатото обвинение и дава обяснения. Изразява съжаление за стореното и
моли съда за справедлива присъда.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Счита, че от събраните
доказателствени материали може да се направи несъмнен извод, че подсъдимият е
извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение, сочейки
аргументирани доводи. Пледира съдът да признае подсъдимия за виновен, като му
определени наказание прилагайки разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 и ал.3 от НК,
обосновавайки се с налични многобройни смекчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства, както и тежкото му материално положение. Предлага да бъде
приложена разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК и изтърпяването на наложеното
наказание лишаване от свобода да бъде отложено за изпитателен срок, а
наказанието лишаване от правоуправление да бъде определено в размер около една
година.
Районният съд, като обсъди
и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за
установено следното:
Подс. С.И. е правоспособен водач на МПС и има валидно СУМПС издадено на
15.04.2014 г., като до момента е наказван общо с 3 НП и един фиш за извършени
нарушения на ЗДвП.
На 05.11.2017 г. св. Т.М.- мл. автоконтрольор и
колегата му Али Реджеп- мл. инспектор и двамата при РУ- Велинград при ОД на
МВР- Пазарджик, участвали в провеждането на СПО на територията на гр. Пазарджик
и прилежащите населени места. Около 16,00 ч. те извършвали обход в с. З., обл.
Пазарджишка. Към 16,10 ч. св. М. и колегата му спрели за проверка движещ се по
ул. „Двадесет и шеста” в селото лек автомобил „****” с ДК № ****. При
извършената проверка полицейските служители установили, че водач на автомобила
е подс. С.И. ***. Водачът лъхал на алкохол и бил във видимо нетрезво състояние.
Поради това св. М. го поканил да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7410” с фабр. № 0166 за употреба на алкохол. Уредът отчел 1,53 промила
алкохол в издишания от подс. И. въздух. Резултатът бил показан на подсъдимия,
който не възразил, като потвърдил, че е пил вино. Св. М. съставил срещу подс. И.
*** г. за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, който му бил предявен и който той
подписал, вписвайки собственоръчно като обяснение, че е изпил една чаша вино.
На подс. И. бил съставен и Талон за медицинско изследване с бл. №
0397823/05.11.2017г., екземпляр от който му бил връчен. С АУАН било иззето
СУМПС и КТ на подсъдимия и СРМПС на автомобила. Подс. И. ***- Спешно отделение,
където дал кръв за химическо изследване. След това подс. И. бил задържан с полицейска заповед за 24 часа в поделенията на МВР.
По повод на горното било отпочнато настоящето наказателно производство.
От приложените по делото разпечатка от техническо средство и Справка за
извършена последваща проверка на техническо средство (л. 6-7 от ДП) се установява, че техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510” с фабр. № AREN 0166 е
калибровано на 05.09.2017 г. и е било технически изправно към датата на извършената проверка.
В хода на
разследването от извършената химическа
експертиза № 1021/ 07.11.2017 г. се установява, че концентрацията на алкохол в
кръвта на подс. И. е 1,73 на хиляда.
Гореизложената фактическа обстановка
съдът установи въз основа на обясненията на подс. И. и показанията на св. Т.М.,
дадени на съдебното следствие, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията
на св. М., който по убедителен начин сочи, че подс. И. е бил водач на л.а. „****”
с рег. № ****, който той е спрял за проверка в с. З., обл. Пазарджик, при обход
на селото, извършван в изпълнение на служебните му задължения, поради
обстоятелството, че автомобилът е бил с прикачено ремарке, което имало някакъв
проблем. Категоричен е, че подсъдимият при проверката е заявил, че е пил една
чаша вино, както и че при тестването му с техническо средство уредът е отчел
концентрация на алкохол в издишвания от И. въздух 1,53 на хиляда. Тези обстоятелства
не се отричат от подс. И.. Не без значение е и обстоятелството, че при
предявяването на акта, подсъдимият не е възразил срещу констатираното
нарушение- управление на МПС след употреба на алкохол с установена с техническо
средство концентрация над 1,2 на хиляда. Нещо повече собственоръчно е вписало
обяснение, че е изпил една чаша вино. Вярно е, че същият не е длъжен да се
брани веднага срещу констатираното, но когато е имал тази възможност и сам не е
възразил срещу направената констатация от контролните органи, като дори е
посочил вида и количеството на употребения алкохол, то това е една индиция, че
той е управлявал МПС след като е употребил алкохол и че концентрацията на същия
е била над 1,2 на хиляда. Освен това е заявил пред св. М. и колегата му, че е
употребил алкохол- вино, преди да се качи да управлява автомобила. В съдебно
заседание в дадените обяснения заяви, че е бил на курбан, където е пил алкохол
и след това се е качил на автомобила да го управлява, за да се прибере в дома си.
Категорично от свидетелските
показания се установява, че след извършената му проверка от контролните органи
подсъдимият е бил съпроводен до МБАЛ- Пазарджик, Спешно отделение, където е дал
кръв за химическо изследване. Кръвната проба е била взета, съхранявана,
транспортирана и изследвана по надлежния ред, предвиден в Наредба № 1/
19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества и ли техни аналози. В тази насока са категоричните писмени
доказателства, както и заключението на химическата експертиза извършена на ДП.
От анализа на горните
доказателства безспорно се установява, че на инкриминираната дата подс. И. е
управлявал лек автомобил „****” с рег. № **** по ул. „Двадесет и шеста” в с. З.,
обл. Пазарджик, т.е. налице е единият от елементите на
състава на престъплението по чл.343б ал.1 от НК.
На следващо място законът
изисква не само управление на МПС, но и това да е станало след употребата на
алкохол и точно определена величина в границата на минимума, за съдържанието на
алкохол в кръвта на дееца- над 1,2 промила, очертаваща наказателната му
отговорност. Безспорно от събраните гласни доказателства- свидетелските
показания на Т.М., подкрепени от писмените такива, несъмнено се доказа, че
подс. И. е употребил алкохол, като количеството в кръвта му, установено по
надлежния ред с химическа експертиза е 1,73 на хиляда. Обстоятелства, които не
се отричат и от самия подсъдим. Точната концентрация на алкохола е установена
по несъмнен начин с предвидените от закона средства. Без каквото и да е
съмнение е, че надлежният ред за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта в релевантното количество от над 1,2 на хиляда, е този по Наредба №
1/2017 г. и в случая специалните правила са изцяло съобразени. По делото е
доказано по несъмнен начин, че подсъдимият е употребил алкохол. Налице е признанието на самия подсъдим на място при
проверката пред св. М., обективирано чрез неговите показания, за употреба на
алкохол, а така също се потвърждава недвусмислено и от
интерпретацията на отчетените стойностни параметри на наличния алкохол в
кръвта- 1,73 на хиляда, установено чрез предвидения за това надлежен ред за
определяне количеството алкохол в кръвта- химичен анализ на дадената от него
кръвна проба, какъвто е и настоящият.
С оглед изложеното,
установен без съмнение в хода на съдебното следствие, пред първоинстанционния
съд, е фактът на употреба от страна на подсъдимия на алкохол и то в количество,
довело до наличие на съдържание на етилов алкохол в концентрация над
допустимата от закона, визирана в разпоредбата на чл.343б от НК, а именно 1,73
на хиляда, т.е. налице е и другият елемент от обективна страна на посоченото
престъпление.
В този смисъл авторството на деянието и другите обстоятелства за времето,
мястото и начина на извършване се доказват по един несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка безспорно
се установи, че подс. С.И. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците на престъпния състав на чл.343б ал.1 от НК, тъй като на 05.11.2017 г. в с. З., обл.
Пазарджик, по ул. „Двадесет и шеста”, е управлявал МПС- лек автомобил „****”, с
ДК № ****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно
1,73 на хиляда, установено по надлежния ред- с протокол за химическа експертиза
за определяне на концентрацията на алкохол в кръв и урина №1021/07.11.2017 г.
на CXJI при УМБАЛ гр. Пловдив,
Престъплението е осъществено при форма на вина пряк
умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал настъпването им. Интелектуалният момент на умисъла е включвал
представите, че подсъдимият е изпил определено количество алкохол преди да се
качи в автомобила си същия ден и въпреки това се е качил да управлява МПС. Във
волево отношение подсъдимият е желаел да управлява моторното превозно средство.
Подбудите за извършване на престъплението очевидно се коренят в
незачитането на установения в страната правов ред.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да бъде наложено на подс. И., съдът се ръководи от
изискванията на чл.36 от НК- относно целите на наказанието, както и от
разпоредбите на чл.54 и следващите от НК- относно индивидуализацията на същото.
Самият деец е личност с ниска към средна степен на
обществена опасност. Към датата на деянието същият е с чисто съдебно минало.
Характеристичните данни за него са добри- няма противообществени и криминални
прояви и по местоживеене не се ползва с лошо име. Като водач на МПС е наказван
общо четири пъти с 3 НП и 1 фиш, като между нарушенията има две такива по чл.5
ал.2 т.3 от ЗДвП. Също така му е налагано и административно наказание глоба от
съда по реда на чл.78а от НК за престъпление по чл.343б ал.1 от НК, като
наложените му глоби не са били заплатени от него.
В конкретния случай обществената опасност на деянието
съдът прецени като изключително висока. Касае се за
престъпление пряко свързано с безопасността на движението по пътищата, живота и
здравето на участниците в него, както и на случайните граждани и минувачи. Подобен тип престъпни посегателства много често завършват с тежки
последици за невинни членове на обществото, нерядко дори с фатален край, още
повече, че е извършено в светлата част на денонощието и в населено място.
Като смекчаващи обстоятелства се отчетоха чистото
съдебно минало, добрите характеристични данни, оказаното съдействие на
контролните и разследващите органи, тежкото му социално и материално положение
и направените самопризнания.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства се отчете
като негативна характеристична данна наличието на налагано административно
наказание по реда на чл.78а от НК за извършено престъпление по чл.343б ал.1 от НК, наличието и на други административни наказания за нарушения на ЗДвП, между
които и такива по чл.5 ал.2 т.3 от ЗДвП (управление след употреба на алкохол),
обстоятелството, че наложените глоби за извършените нарушения и за
престъплението не са заплатени, както и високата концентрация на алкохол,
установена в кръвта на подсъдимия.
При тези данни съдът намери, че са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на които и най-лекото,
предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко. С оглед на това
съдът приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 и ал.3 от НК като определи
наказанието лишаване от свобода под минимума предвиден в закона и осъди
подсъдимия И. на пет месеца лишаване от свобода и не наложи кумулативно
предвиденото наказание „глоба”, като съобрази тежкото материално и имотно
състояние на подсъдимия. Така определеното по вид и размер
наказание, съдът намери за справедливо и обосновано, като е от естество да
изпълни предвидените от законодателя в чл.36 от НК цели, да окаже своето
въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху
останалите членове на обществото.
С оглед данните за личността на подсъдимия съдът
намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за неговото
поправяне и превъзпитание, и при наличието на законни предпоставки за това, не
се налага ефективно изтърпяване на наложеното наказание ЛС, поради което и на
основание чл.66 ал.1 от НК отложи изтърпяването му за изпитателен срок от три
години.
Възпитателната работа с условно осъдения се възложи на
Наблюдателната комисия при Община Пазарджик.
На основание чл.343г във
вр. с чл.343б ал.1 във вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК, съдът наложи на подсъдимия
кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС, като
ръководейки се от целия комплекс обстоятелства, визирани по-горе, от значение
за индивидуализацията определи неговия срок на една година, отчитайки че
подсъдимият е следвало да проявява по-голяма грижа и самоконтрол при
осъществяване на съответната правно-регламентирана дейност.
На основание чл.59 ал.4 от НК съдът приспадна от наказанието лишаване от правоуправление времето през
което подс. И. е бил лишен от това право по административен ред считано от
05.11.2017 г. (когато СУМПС му е било отнето с АУАН) до влизане на присъдата в
сила.
При този изход на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди
подсъдимия С.И. да заплати направените съдебноделоводни разноски, а именно 25
лева в полза на държавата по сметка на ОД на МВР- Пазарджик и 5 лева ДТ при
евентуално служебно издаване на изпълнителен лист, платима в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд Пазарджик.
По изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: