Решение по дело №248/2023 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 326
Дата: 1 август 2023 г.
Съдия: Кристиан Божидаров Петров
Дело: 20231700500248
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 април 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 326
гр. Перник, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20231700500248 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 98/06.02.2023 г. по гр. д. № 41/2022 г. по описа на Районен съд – гр.
Перник са предоставени родителските права по отношение на децата Д. Д. Д., с ЕГН:
********** и Р. Д. Д., с ЕГН **********, на майката С. В. И., с ЕГН: **********, и е
определено местоживеене на децата при майката. С решението е определен и режим на
лични отношения на бащата Д. Д. Г. с ЕГН: **********, с децата, а именно: всяка първа,
трета и пета събота и неделя от месеца от 09:00ч. на съботния ден до 19:00 ч. на неделния
ден с преспиване при бащата; 20 (двадесет) дни през лятната ваканция по време на
годишния отпуск на бащата, който не съвпада с отпуската на майката; На четна година през
пролетната ваканция, великденските празници, коледните празници на децата; На нечетна
година през новогодишните празници, зимната ваканция и на рождените дни на децата.
Децата ще присъстват на рождените дни на всеки един от родителите си. Със същото
решение Д. Д. Г. е осъден да заплаща на децата си Д. Д. Д., с ЕГН: ********** и Р. Д. Д., с
ЕГН **********, чрез тяхната майка С. В. И., месечна издръжка в размер на 250.00 лева, на
всяко едно от децата по отделно, считано от датата на подаване на исковата молба, заедно
със законната лихва, върху всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства
1
изменящи или прекратяващи това задължение.
В срока по чл.259, ал.1 ГПК Д. Д. Г., чрез адвокат Д. С., е депозирал въззивна жалба
срещу така постановеното решение. С жалбата Г. обжалва изцяло постановеното решението,
като счита същото за неправилно, незаконосъобразно и постановено на първо място в
противоречие с висшия интерес на децата. Твърди, че в обжалвания акт не са изложени
никакви мотиви, относно това защо родителските права се предоставят на майката, като
единствен довод на първата инстанция е, че с привременни мерки е определено
местоживеенето на децата при майката и не е поискана промяна от насрещната страна. В
жалбата по подробно изложени съображения се твърди, че бащата има по – добри
възможности, с които може да предостави по – добри условия за отглеждането и
възпитанието на децата. Сочи, че същият разполага със собствено жилище, с което майката
не разполага, както и че е материално обезпечен. На следващо място в жалбата се излагат
твърдения, че майката не полага достатъчно грижи за своите деца и дори, че поставя своите
лични интереси над тези на децата. В продължение въззивникът сочи в конкретика няколко
притеснителни за нето случки. Възразява се, че макар и съдът да е предоставил
упражняването на родителските права на майката, реално децата се отглеждали от своя
баща, който ги издържал и финансово. Въз основа на подробно изложените доводи се иска
отмяна на постановеното решение и отхвърляне на иска за предоставяне на родителските
права спрямо децата на майка им С. И., като родителските права бъдат предоставени на
бащата, както и да се определи местоживеене на децата при него на адрес: ***. Моли да
бъде определен режим на лични отношения на майката с децата. Не се претендира плащане
на издръжка от страна на майката. Прави искане за присъждане на сторените пред двете
инстанции разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата С. В. И. е изразила становище по жалбата.
Възразява, че не са налице твърдените пороци на първоинстанционното решение, а същото е
правилно и постановено съобразно процесуалните разпоредби и в унисон със съдебната
практика. Твърди, че изложените във въззивната жалба факти и обстоятелства са без никакво
правно значение и единствената им цел е злепоставяне на майката. Намира за правилно
определени привременните мерки, определени от съда. В продължение се твърди, че
майката по никакъв начин не ограничава бащата в отношенията му спрямо децата. Сочи
като голословни и необосновани наведените с въззивната жалба твърдения, че майката не
полага грижи за своите деца. В отговор на релевираните възражения се излагат подробни
доводи в подкрепа на решаващите изводи на съда. Въззиваемата оспорва изцяло
твърдението на ищеца, че работи предимно от вкъщи. Оспорено е изложеното като дати и
случки за времето от 26.02.2023 г. насетне, като се твърди, че същите са неверни и
тенденциозно заявени. В заключение се посочва, че мотивите в решението на
първоинстанционния съд са напълно правилни и обосновани, а постановения акт не страда
от пороците, посочени в жалбата. Моли се съда въззивната жалба да бъде оставена без
уважение, а акта на първата инстанция да бъде потвърден изцяло като правилен и
законосъобразен.
2
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба,
доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
По делото не се спори и се установява от събраните в първоинстанционното
производство доказателства, че С. В. И. и Д. Д. Г. са съжителствали на семейни начала, без
да имат сключен брак. По време на тяхното съжителство, на *** е роден синът им Д. Д. Д., с
ЕГН: **********, а на *** дъщеря им Р. Д. Д., с ЕГН **********. Преди раждането на сина
им Д., двамата родители заживяват в къща собственост на Д. Д. Г. в ***. От *** двамата
родители са разделени и оттогава С. В. И. и децата отиват да живеят за период от един месец
при нейната сестра в ***, докато се направи освежителен ремонт на жилището на нейните
родители, които също живеят в ***. След един месец майката и децата се преместват да
живеят при нейните родители в ***, където живеят до месец ***. След което майката заедно
с децата се преместват да живеят в жилище под наем, намиращо се на адрес: ***, което
обитават и към момента.
Пред РС са изслушани родителите, събрани са писмени и гласни доказателства, приети
са социални доклади, въз основа на които доказателства РС е направил фактическите си
констатации, изложил е мотиви, съобразявайки доказателствата по делото, извършвайки
съвкупна преценка на релевантните обстоятелства.
Въззивният съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се
установява така, както е изложена от първоинстанционния съд. В тази връзка в мотивите на
настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция
доказателства и направените фактически констатации въз основа доказателствата в първата
инстанция, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства и препраща към тях, на осн. чл. 272 ГПК.
Пернишкият районен съд е обсъдил всички допустими и относими към спора
доказателства, като ги е обсъдил в мотивите на съдебното решение. Противно на
твърденията във въззивната жалба няма основание да се счита, че първоинстанционният съд
не се е съобразил с всички събрани по делото доказателства. Също така не може да се
възприеме становището, че не са оценени правилно гласните доказателства. Свидетели са
били допуснати и на двете страни съгласно принципа на равенство на страните, уреден в чл.
9 ГПК, като сред свидетелите и на двете страни е имало техни роднини. Това не е
процесуално недопустимо и не означава, че свидетелските показания следва да бъдат ценени
с подозрение. Напротив, съгласно чл. 12 ГПК съдът преценява всички доказателства по
делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, като цени всяко доказателство само
за себе си и във връзка с другите доказателства по делото. От това следва, че
първоинстанционният съд не е допуснат съществени процесуални нарушения при
събирането и обсъждането на доказателствата.
3
На следващо място, противно на твърденията във въззивната жалба, не може да се
възприеме, че са допуснати нарушения на материалния закон и по- конкретно –чл. 59, ал. 4
СК. Основният довод, посочен в жалбата в тази насока е, че бащата има по – добри
възможности, с които може да предостави по – добри условия за отглеждането и
възпитанието на децата и че същият разполага със собствено жилище, с което майката не
разполага, както и че е материално обезпечен, като се правят твърдения, че майката не
полага достатъчно грижи за своите деца и дори, че поставя своите лични интереси над тези
на децата. Тези аргументи на жалбоподателя не могат да бъдат възприети, поради редица
съображения. Действително майката има относително по –ниски доходи от бащата, няма
собствено жилище, а живее с децата под наем, но това е следствие от раздялата на
родителите и последвалите от това неблагоприятни житейски ситуации за майката и
полагането на усилия от майката за справянето със свързаните с това житейски и битови
несгоди с приоритет интереса на децата. Настоящият състав намира за необходимо да
отбележи, че финансовото състояние на родителя не е само по себе си основание да се счете,
че този родител не е годен да упражнява родителски права, или че другият родител – с по –
високи доходи е по-пригоден да упражнява родителски права. Не могат да се възприемат
доводите във въззивната жалба, че децата са в риск само поради това, че майката има
относително по-ниски доходи в сравнение с бащата. Не може да се възприеме, че тъй като
майката и децата живеят в *** в жилище под наем е обстоятелство, което само по себе си я
прави морално негодна да се грижи за децата си и създава опасност за тяхното правилно
развитие. Няма доказателства, които да сочат, че горните обстоятелства водят до това
майката да пренебрегва грижите за децата си. Напротив от доказателствата се установява, че
майката е полагала и полага всички необходими усилия и е осигурила нормален живот на
децата си относно тяхното адекватно физическо, образователно, битово и морално развитие,
въпреки раздялата на родителите и напускането на жилището, собственост на бащата. Освен
това следва да се отчете, че и до настоящия момент децата са били гледани от майката, като
бащата се е грижил за тях всеки през уикендите. С оглед горното, въззивният съд счита, че
към настоящия момент няма риск за децата и съответно не е допуснато нарушение на
материалния закон. На последно място, настоящият състав се солидаризира с мотивите на
първоинстанционния съд, че имайки предвид ниската възраст на децата, по- годен да се
грижи за тях е тяхната майка. В подкрепа на това настоящият състав подчертава вече
казаното, а именно че след раздялата на двамата родители основната грижа за децата се е
полагала от тяхната майка, като бащата ги е взимал през уикендите.
Във връзка с възражението в жалбата, че в първоинстанционния акт не са изложени
никакви мотиви, относно това защо родителските права се предоставят на майката, за
пълнота настоящият състав посочва практиката на ВКС, обективирана на първо място в
ППВС № 1/ 1974, което дава указание упражняването на родителските права и мерките да
бъдат определяни конкретно, при преценка не на отделни обстоятелства, а на съвкупността
от обстоятелствата на конкретния случай, на базата на задълбочена съпоставка на всички
правнозначими критерии, изведени по тълкувателен път в горепосоченото ППВС, а също и
4
практика по реда на чл. 290 ГПК, която развива постановеното в цитираното постановление,
обективирана в Решение № 176, III ГО от 2020г. по гр. дело № № 1326 по описа за 2020 г.;
Решение № 334 от 06. 01. 2016г. по гр. д. № 2202/2015г. на Четвърто г.о.; Решение № 162 от
27. 07. 2015г. по гр. д. № 7228/2014г. на Трето г.о.; Решение № 294 от 11. 11. 2015г. по гр. д.
№ 1454/2015г. на Четвърто г.о. и др. Същата практика установява разбирането за
степенуването на правнозначимите критерии по решаваща значимост: възпитателските
качества на всеки от родителите; морален облик; начин, вид, продължителност, ефективност
на полаганите от родителя грижи към детето, на изразената му готовност да живее с детето
не само като заявление, но и като реално предприети действия за това; изследване към кого
от двамата родители в по-голяма степен то е привързано и защо; пола и възрастта на детето
с оглед неговите нужди; разполага ли родителят с помощта на трети близки лица, на които
при нужда може да разчита; съобразяване и изследване на социалната среда (обкръжение), в
която предстои да живее детето, не само като финансови и материални възможности, но и
като начин на живот, възпитание, обучение и социален микроклимат, и жилищно-битовите
и другите материални условия на живот. Настоящият състав приема, че от мотивите на
първоинстанционното решение може да се заключи, че ПРС е отчел всички тези
обстоятелства и препраща към мотивите му.
За пълнота, следва да се посочи, че всички доказателства по делото ясно сочат за
добрия родителски капацитет и на двамата родители. От докладите на Дирекция “Социално
подпомагане”, включително и пред въззивния съд, и другите събрани по делото
доказателства е видно, че двамата родители имат добри жилищно- битови условия, трудова
заетост със стабилни доходи, кръг от роднини и близки, които да им помагат в отглеждането
на децата, силна емоционална привързаност към децата, добри морални и възпитателски
качества. Както бе обсъдено, обстоятелството, че майката получава относително по –ниски
доходи от бащата, няма собствено жилище, а живее с децата под наем в *** и там децата
посещават детска градина и училище, а не в ***, не поставя само по себе си под въпрос
нейните възпитателски и морални качества, респ. не е обстоятелство, което да сочи
негативно влияние върху живота и грижите за децата, както се твърди от бащата. Така
действително основен фокус при определяне в чия полза ще бъде присъдено упражняването
на родителските права е именно ниската възраст на децата и обстоятелството, че те са
живели при майката от раздялата на родителите и понастоящем живеят при нея и тя е
полагала и полага основните грижи за тях, като бащата е полагал грижи докато те са били
при него в уикендите от седмицата.
Отчитайки всички тези обстоятелства и критериите по чл. 59, ал. 4 СК -
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към
децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и
възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите,
социалното обкръжение и материалните възможности, с водещ критерий най-добрият
интерес на детето съгласно критериите по пар. 1, т. 5 от ДП на ЗЗДет., то въззивният съд
приема, че всички събрани доказателства обуславят извода на съда, че майката е родителят,
5
който е по-пригоден да упражнява родителските права по отношение на децата към
настоящия момент и мотивира съда да предостави родителските права по отношение на
децата, на тяхната майка и при нея да бъде определено местоживеенето им. Ако децата
живеят в семейната среда на майката, това няма да бъде травмиращо преживяване,
доколкото те няма да бъдат поставени в напълно нови условия; промяната няма да е рязка и
неблагоприятна, а децата припознават семейната среда на майка си, чувстват се приети,
имат изградена емоционална връзка с майка си и разширеното й семейство. Настоящият
състав счита, че независимо от различния пол на децата, родителските права следва да се
упражняват от майката.
В жалбата липсват възражения срещу определения с обжалваното решение режим на
лични контакти между децата и неговия баща и искане за промяната му. Независимо от това
с оглед задължението да следи служебно за интереса на детето и съгласно съдебната
практика (Решение № 525 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1325/2009 г., III г. о., ГК,
Решение № 217 от 27.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6851/2014 г., IV г. о., ГК) съдът не е
обвързан от конкретно претендирания (или оспорван) от страните режим на лични
отношения, нито от желанията на родителите и/или на децата. Поради това, формално не
съществува пречка, въззивният съд служебно да измени постановения от
първоинстанционния съд режим на лични контакти. В конкретния случай, настоящият
съдебен състав не намира това за необходимо.Въззивният съд намира, че определеният от
първоинстанционния съд широк режим на лични контакти на бащата с децата осигурява
възможност за пълноценен контакт между тях, поради което напълно съответства на
интересите на децата. Определеният режим на лични отношения между бащата и децата е в
рамките и съответства на утвърдения в практиката при разделени родители режим на лични
контакти между детето и родителя, който не упражнява родителските права, а именно -
контакти между децата и бащата, който предоставя равна възможност на двамата родители
при поделянето на тяхното и на децата време за почивка (годишен отпуск на родителите,
празнични дни, почивни дни в края на седмицата), което е необходимо условие за
поддържане на естествената емоционална връзка между родителите и децата с оглед
правилното им развитие. По този начин е защитен и висшият интерес на децата – важно е те
да имат контакт със семействата на двамата си родители, да поддържат автентичен контакт
и с двамата, което е необходим фактор за тяхоното адекватно психо-социално развитие.
Отчета се и че чрез този режим на личните отношения ще се даде възможност на децата да
растат и да се развиват под грижата и с подкрепата на двамата си родители, за да се
гарантира сигурност и стабилност, яснота и равнопоставеност на двамата родители, както и
за да може родителят, който не упражнява родителските права, да участва във възпитанието
на децата, а те да възприемат от него благотворно влияние. В интерес на децата е срещите с
бащата да се осъществяват с преспиване, за да се осигури спокойна среда за срещи между
децата и бащата. Освен това при определения режим на лични отношения, в случай, че
децата имат възможност и желание да посетят баща си, това може да бъде направено и без
да е постановено като задължение.
6
Режимът на лични отношения на децата с баща им трябва да е възможно най-широк,
но това не следва да влиза в конфликт с учебния процес на децата и учебната им
подготовка, както и да е удобен едновременно за децата и майката с оглед пребиваването на
децата при майката и не за сметка на еднаквата и пълноценна възможност на двамата
родители да общуват с децата в свободното им време през почивните дни от месеца. Следва
да бъде съобразено и че упражняването на родителските права включва комплекс от
дейности, което е право и най - вече отговорност на този родител, на когото са предоставени
– в случая майката. Затова и включването на родителя, с право на личен контакт пряко в
грижите по отглеждане на децата, без това да е обективно необходимо, излишно утежняват
отношенията между родителите, създава напрежение и е предпоставка за възникването на
затруднения от практическо естество при отглеждането на децата /Решение № 176 от
30.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3993/2018 г., III г. о., ГК/. С решение № 51 от 8.07.2020 г.
на ВКС по гр. д. № 4140/2019 г., III г. о., ГК е прието, че при възлагане на родителските
права за упражняване на единия родител е преценен интересът на детето с оглед
обезпечаването му с жилище, битови условия и семейна среда, непосредствено отглеждане
и възпитание. Това предоставяне не може да бъде отречено с определяне на режим на лични
отношения на детето с родителя, който не упражнява родителските права, предвиждащ
ежемесечното полагане на грижи за детето и местоживеенето му да се разпределят по равно
между двамата родители /без споразумение между тях/, като детето е за по две седмици в
месеца при всеки родител. Затова изключително разширен режим на мерки на лични
отношения на децата с бащата към което се числи и воденето и вземането им от детска
градина, училище и пр. /граничещ с режим на споделено родителство/ ще създадат като
резултат условие за по-интензивна намеса от родителя с право на лични контакти в
ежедневните дейности и отговорности по отглеждането на децата и по същество пряко ще
включват този родител в разпределението на тези отговорности, поради което надхвърлят
целта на режима и спазване на принципа за ненамеса във функциите по прякото отглеждане
на децата.
Доколкото определеното местоживеене на децата при майката и издръжката им от
бащата не се обжалват самостоятелно, а само като последица от предоставянето на
родителските права на другия родител, то съдът не намира за необходимо да разглежда тези
мерки самостоятелно, извън гореизложените съображения, още повече че определеният
размер на месечна издръжка от по 250 лв. не надвишава необосновано минимума по чл. 142,
ал. 2 СК.
С оглед гореизложените мотиви, обжалваното решение следва да бъде потвърдено
изцяло, включително и в частта за присъдените разноски по първоинстанционното
производство, правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78
ГПК. Въззивната жалба е неоснователна.
На основание чл. 127, ал. 3 СК следва да бъдат изменени постановените с Определение
№ 567/22.06.2023 г. по в.гр. д. № 248/2023 г. на Пернишкия окръжен съд привременни
мерки до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт, като същите бъдат
7
определени в съответствие с изводите на съда по-горе и при съобразяване на предстоящото
от септември месец начало на учебния процес на децата и учебната им подготовка, както и
да са удобни едновременно за децата и майката с оглед пребиваването на децата при
майката относно упражняването на родителските права, местоживеенето на децата, режима
на лични отношения и издръжката.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
Въззиваемата не претендира и не доказва разноски по въззивното производство,
поради което такива не й се дължат.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 98/06.02.2023 г. по гр. д. № 41/2022 г. по описа на
Районен съд – Перник.
ИЗМЕНЯ на основание чл. 127, ал. 3 СК постановените с Определение №
567/22.06.2023 г. по в.гр. д. № 248/2023 г. на Пернишкия окръжен съд привременни мерки
до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт, както следва:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата Д. Д.
Д., роден на ***, с ЕГН ********** и Р. Д. Д., родена на ***, с ЕГН ********** на тяхната
майка С. В. И., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата Д. Д. Д., роден на ***, с ЕГН ********** и Р.
Д. Д., родена на ***, с ЕГН ********** при тяхната майка С. В. И., ЕГН ********** на
настоящия адрес на майката в ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Д. Д. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, с децата Д. Д. Д., роден на ***, ЕГН ********** и Р. Д. Д., родена на
***, ЕГН **********, както следва:
Всяка първа, трета и пета събота и неделя от месеца от 09:00ч. на съботния ден до
19:00 ч. на неделния ден с преспиване при бащата;
20 (двадесет) дни през лятната ваканция по време на годишния отпуск на бащата,
който не съвпада с отпуската на майката;
На четна година през пролетната ваканция, великденските празници, коледните
празници на децата;
На нечетна година през новогодишните празници, зимната ваканция и на рождените
дни на децата.
8
Децата ще присъстват на рождените дни на всеки един от родителите си.
ОСЪЖДА бащата Д. Д. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, да заплаща
месечна издръжка в полза на всяко едно от децата Д. Д. Д., роден на ***, ЕГН ********** и
Р. Д. Д., родена на ***, ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител С. В.
И., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, в размер на по 250.00 лв. месечно, считано от
датата на подаване на исковата молба, с падеж на вноските десето число на месеца, за който
се дължат до настъпване на законни основания за тяхното изменение или прекратяване,
заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа, до
изплащането й.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при условията
на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, в едномесечен срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9