Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 2103/7.11.2023г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК,
ХIII-ти състав, в публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ПЕЛОВА
При
секретаря Янка Вукева, като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 543/2023 год., по описа на Административен съд – гр.Пазарджик, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 276 и и сл. от ЗИНЗС.
Образувано е
по жалба на Н.Н. А., срещу незаконосъобразни бездействия на началника на
Затвора – гр. Пазарджик, по молба вх. №
М-1691/04.05.2023г., изразяващи се в неосигуряване достъп до служебния телефон
в Затвора – гр. Пазарджик, с цел провеждането на телефонен разговор с адв. Й.,
във връзка движението по гр. д. № 9449/2022 г., по описа на РС – гр. Пловдив, с
искане тези бездействия да бъдат прекратени.
В
съдебно заседание молителя и процесуалния му представител подържат жалбата.
Правят искане съда да отмени твърдяните незаконосъобразни действия на началника
на затвора – гр. Пазарджик, като го задължи да предостави възможност на Н. А.
за провеждането на телефонния разговор.
Ответника,
чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, доколкото
провеждането на въпросния телефонен разговор е бил разрешен от началника на Затвора
– гр. Пазарджик, поради което не са налице твърдяните бездействия.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
приетите по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното: Жалб. А. изтърпява наказание „доживотен затвор“, считано от
24.01.2007г., в Затвора – гр. Пазарджик, наложено му по НОХД № 112/2009г., по
описа на Окръжен съд – гр. Хасково, не е устройван на работа и няма трудови
доходи. За периода 14.04.2014г. – 04.07.2023г. по личната партида на лишения от
свобода постъпила сумата от 1139,89 лева, удържани и преведени на ДСИ, като на
основание договор за цесия през 2016г. прехвърлили всичките си бъдещи вземания
в полза на майка си, на което основание на 08.08.2016г. и била преведена сумата
от 3029,37 лева.
Със Заповед № Л-4051/2/03.10.2016г.
директора на ГДИН бил уреден начина и режима на ползване на наличните в
пенитециарните заведения телефонни апарати.
На 25.01.2023г.началника на Затвора – гр. Пазарджик утвърдил дневния режим
на лишените от свобода, а на
26.01.2023г. и реда за провеждане на
телефонни разговори.
С молба вх. № 1691/04.0.2023г.
лишенията от свобода поискал началника на Затвора- гр. Пазарджик да му разреши
достъп до служебния телефон, с цел провеждането на разговор по спешност с адв.
Албена Й. във връзка с гр.дело № 9449/2022г., по описа на РС-гр. Пловдив.
На същата дата
ответника положил върху молбата резолюция „Да. Г-н Н. да уведоми адвокатката,
че иска среща с нея.“. поради обстоятелството, че за периода
04.05.-17.05.2023г. жалб. А. не бил на територията на Затвора – гр. Пазарджик,
поради участието му в провеждани съдебни заседания в различни населени места,
разговора с адв. Й. не бил осъществен. Такъв бил осъществен с адв. И. на
14.06.2023г., по молба вх.№ М- 2141/01.06.2023г., за което била съставена
докладна записка рег. № ИВ-1153/15.06.2023г. За периода 01.04.-18.07.2023г.
жалб. А. провел 9 свиждания с адвокати.
Разпоредбата на чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС определя пределите на защитата по част Шеста от закона,
регламентирайки, че всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска
прекратяването на такива действия и бездействия на органа по изпълнение на
наказанията, които са нарушение на забраната по чл. 3, респективно може да иска
извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на
тази забрана. За да се предизвика разпоредената с правната норма на чл.
276, ал.1, т.1 от ЗИНЗС последица - прекратяване на фактически действия и
бездействия, е необходимо същите да представляват нарушение на забраната
по чл.
3 от ЗИНЗС. В това отношение, съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал. 2
от същата разпоредба е указано, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето
в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Посочената
разпоредба е в унисон с установените в практиката на ЕСПЧ стандарти за защита
на жертвите на нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧ.
Разпоредбата на чл. 86 от ЗИНЗС дава право
на лишените от свобода на: 1. престой на открито не по-малко от един час на
ден; 2. свиждания не по-малко от два пъти месечно; 3. кореспонденция; 4.
парични суми за задоволяване на лични нужди и 5. телефонна връзка по ред и
начин, определени от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията".
Тази разпоредба не дава право на безплатни карти /
платени от затворническата администрация/ за телефонна връзка на лишените от
свобода. Задължение на затворническата администрация за предоставяне на
безплатни фонокарти за провеждане на телефонни разговори на лишените от свобода
не се извлича и от разпоредбата на чл. 72 от ППЗИНЗС.
Аргумент за направеното от настоящата инстанция
тълкуване дава и разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ППЗИНЗС, която
предвижда, че лишените от свобода провеждат телефонни разговори за своя сметка
чрез телефонен апарат от доставчик на телефонни услуги. В разпоредбата на
чл.79, ал.3 от ППЗИНЗС е предвидено по изключение с разрешение на
началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие на
лишените от свобода да се предоставя безвъзмезден достъп до служебен телефон
във връзка с тежки семейни проблеми или спешни правни основания, като
разрешението за използване на служебен телефон се записва в специален дневник.
Видно от събраните по делото данни на датата на
депозиране на молба вх. № М-1691 началника на Затвора – гр. Пазарджик, е
разрешил жалб. А. да проведе телефонен разговор с адв. Й., въз основа
основанията, наведени в същата. Този телефонен разговор не е бил проведен в деня на депозиране на
молбата или в следващите дни, поради отсъствието на жалб. А. от мястото за
лишаване от свобода. След като ответника
е дал разрешение за провеждане на процесния телефонен разговор, според
настоящия съдебен състав същият с поведението си по никакъв начин не е накърнил
правата на осъденото лице, и не е бездействал по смисъла на чл.276 от ЗИНЗС.
Отделно от това в настоящото съдебно производство жалб. А. не ангажира
доказателства, от които да е видно, че следва да му се предостави безвъзмезден
достъп до служебен телефон във връзка със спешни правни основания. В
конкретната хипотеза, както е посочено и в жалбата предмета на разговора с адв.
Й. касае движението на гр.дело № 9449/2022г., по описа на РС-гр. Пловдив, без
да се конкретизират обстоятелствата, налагащи
извода, че са налице спешни правни основания, като се отчете, че
става въпрос за дело от
гражданско-правен характер и при липсата на данни по него да предстои
произнасяне от незабавен характер, което да обуслови спешно правно основание,
за което осъденото лице да има нужда от немедлено правно съдействие или помощ. Освен
това, както се твърди и в жалбата адв. Й. е процесуален представител на жалб. А.
в цитираното гражданско производство, като в това си качество същата е
длъжна съгласно Закона за адвокатурата
да защитава интересите на клиента, по най-добрия
начин със законни средства. Настоящия съдебен състав намира, че както към
04.05.2023г. / момента на подаване на молбата / , към 17.05.2023г., когато жалб. А. е бил
конвоиран до Затвора – гр. Пазарджик, и
понастоящем лишеното от свобода лице не е релевирало твърдения и не е представило доказателства относно наличие на условията
на чл.79, ал.3 от ППЗИНЗС за осигуряване на безвъзмезден достъп до
служебен телефон, по повод спешно правно основание, поради което не може да се приеме, че е налице бездействие от страна на ответника
в нарушение на нормативните изисквания, вкл. чл. 3 от ЗИНЗС и които да налагат тяхното преустановяване, като се
отчете и, че ответника е разрешил провеждането на въпросния телефонен разговор,
с нарочна резолюция. Не са налице предпоставките по чл. 276 ЗИНЗС, поради което и искането се явява неоснователно и следва да
се отхвърли.
Водим от горното, и на
основание чл. 280 от ЗИНЗС, съдът
Р АЗ П О Р Е Д И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Н. А., срещу незаконосъобразни бездействия на
началника на Затвора – гр. Пазарджик, по
молба вх. № М-1691/04.05.2023г., изразяващи се в неосигуряване достъп до
служебния телефон в Затвора – гр. Пазарджик, с цел провеждането на телефонен
разговор с адв. Й., във връзка движението по гр. д. № 9449/2022 г., по описа на
РС – гр. Пловдив, с искане тези бездействия да бъдат прекратени.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване в тридневен срок от обявяването
му, пред тричленен състав на Административен съд – гр. Пазарджик.
ПРЕПИСИ да се
връчат на страните.
СЪДИЯ:/п/