Р Е Ш Е Н И Е №
782
гр. Перник, 18.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-ПЕРНИК, десети граждански състав, в откритото съдебно заседание на четвърти
юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ИЛИНА
ЗЛАТАРЕВА
при участието на секретаря Наташа Динева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №316 по описа на съда за 2018 година, и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба М.Г.Г. *** АД, с
която е предявен иск по чл. 439 ГПК за
установяване несъществуването на парични по издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.
№3943/2010г. на РС-Перник за сумата от 561,87лв.,
представляваща стойност на доставена неплатена топлинна енергия за периода от
02.06.2007г. до 30.04.2009г. и за сумата от 131,84 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 02.08.2007г. до
21.05.2010г. поради погасяването им по давност след издаването на изпълнителен
лист.
Ищецът твърди, че ответникът, в качеството му на
доставчик на комунални услуги, твърдял, че имал вземания към него за сумата от 561,87лв.,
представляваща стойност на доставена неплатена топлинна енергия за периода от
02.06.2007г. до 30.04.2009г. и за сумата от 131,84 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 02.08.2007г. до
21.05.2010г. Твърди, че за същите вземания ответникът се снабдил с изпълнителен
лист по реда на чл. 237 ГПК /отм./
Поддържа, че след издаване на изпълнителния ответникът
бездействал, при което образуваното за
събиране на вземанията изпълнително дело следвало да се счита за прекратено на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК, при което и изтекъл законоустановения давностен срок. Въпреки това,
ответникът продължавал да търси от ищеца плащане на процесните задължения, от
където ищецът обосновава правния си интерес от воденето на процесния
отрицателен установителен иск за същите суми. При така изложените фактически твърдения
отправя искане към съда да признае за установено несъществуането на вземанията за главница и обезщетение за забава по изпълнителния лист , като му присъди
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е постъпил
писмен отговор.
Съдът, преценявайки доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представеното с исковата
молба определение по ч.гр.д. № 3943/2010г. на РС-Перник / на л. 7 от делото/ със същото на основание чл. 415, ал. 1 ГПК и
въз основа на влязло в законна съдебно решение и заповед за изпълнение е
разпоредено да се издаде изпълнителен лист за сумите от 561,87 лв. – главница
за периода от 01.01.2004г. до 02.06.2007г., 131,84 лв. – обезщетение за забава
за периода от 02.06.2007г. до 21.05.2010г., както и за законната лихва върху
главницата, считано от 02.06.2010г. до окончателното й изплакщане и за 39,39
лв. за разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представено
е и е прието по делото в заверено копие изпълнително дело № 26/2012г. От
приложените по последното книжа е видно, че изпълнителното дело е образувано по
молба от „Топлофикация-Перник“ АД от 25.01.2012г. въз основа на приложения към
същата изпълнителен лист от 28.09.2011г., издаден по ч.гр.д. №3943/2010г. на РС-Перник за процесните
вземания за главница и обезщетение за забава. Видно от молбата за образуване на
изпълнителното дело е, че в същата са посочени конкретен способ за принудително
изпълнение и са отправени искания за проучване имущественото състояние и
налагане на запор и/или възбрана върху вземания, респ. недвижими вещи на
длъжника М.Г.Г..
По
изпълнителното дело е приложено запорно съобщение до управителя на „Констант“
ЕООД гр. София от 15.04.2013г. без направено отбелязване за датата на
получаването му.
Видно
от отбелязването в писмото от управителя на „Констант“ ЕООД гр. София и
приложените към него докуметни, същото е изпратено на ЧСИ Б. на
28.05.2013г. и съдържа информация, че
запорът не може да бъде наложен, защото длъжника не е служител на третото
лице.
С
молба от 01.04.2016г. взискателят е възложил на съдебния изпълнител
правомощията по чл. 18 ЗЧСИ и е поискал след проучване имущественото състояние
на длъжника да се наложи запор върху евентуално откритите трудов или приравнен
доход.
Със
запорно съобщение от 12.04.2016г. до директора на Столично управление „Социално
осигуряване“ гр. София, получено на 26.04.2016г., е наложен запор върху
пенсията на длъжника.
С
уведомление от 10.05.2016г. съдебният изпълнител е уведомен, че размерът на
пенсията на длъжника е под размера на минималната работна заплата.
С
искане от 25.01.2017г. взискателят е поискал налагането на запор върху всички
разкрити банкови сметки на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД и
„Обединена Българска Банка“ АД.
На
07.02.2017г. съдебният изпълнител е разпоредил да се наложат исканите запори. В
тази връзка по изпълнителното дело са приложени изпратени запорни съобщения до
директорите на посочените търговски банки без данни за датите на получаването
им.
Други
относими доказателства не са ангаржирани по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
По
допустимостта на иска
Съдът намира, че предявеният отрицателен
установителен иск по чл. 439 ГПК е допустим. Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК
длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението – т.е. чрез иск длъжникът
оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението. Според
чл. 439, ал. 2 ГПК искът на длъжника може да се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в ппроизводството, по което е
издадено изпълнителното основание.
От приложеното изп.д. №26/2012г. на ЧСИ С.Б. е
видно, че същото е образувано за събиране на вземанията по издадения
изпълнителен лист, от където следва и
правният интерес на ищеца от водененто на процесния иск.
По
основателността на иска
Ищецът
твърди, че не дължи посочените в исковата молба суми, тъй като са погасени по
давност.
От
представените писмени доказателства се установява, че процесните вземания са
признати със съдебно решение, а изпълнителният лист за същите е издаден на
основание чл.
416 ГПК, поради което на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД за всички
вземания, обективирани в изпълнтелния лист, е приложима пет-годишен давностен
срок.
С
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, т. 14, е прието, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ: налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или
на плащания от трети задължени лица. Не са обаче изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
Установява се от представените писмени
доказателства, че давността за вземанията е прекъсната на 25.01.2012г. – с
подаването на редовна молба за образуване на изпълнително дело, в която
длъжникът е посочил конкретен изпълнителен способ и е отправил искане към
съдебния изпълнител за извършването на изпълнителни действия по налагане на
запор и/или възбрана. Подаването на същата молба, обаче, не е довело до спиране на давността, защото в изпълнителния процес давността не
спира - ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, т. 10.
Нова погасителна давност за вземането е започнала да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие - ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2013 г., ОСГТК, т. 10 - в конкретния случай от деня, следващ деня на
изпращане на запорното съобщение до управителя на „Констант“ ЕООД. По аргумент
от задължителните указания по т. 5 от ТР №3 от 10.07.2017г. на ВКС, ОСГТК по
т.д. №3/2015г. съдът намира, че запорът е наложен с изпращането на запорното
съобщение, а обстоятелството, че длъжникът не е имал вземане от третото
лице-адресат на същото, има значение само по въпроса за отговорността за разноските
по извършването му. С оглед на така даденото разяснение съдът приема, че
давността за вземанията е била прекъсната с
изпращането на запорното съобщение – на 15.04.2013г. Други изпълнителни действия по изп. д.
№ 95/2013г., които да са могли да прекъснат давността по смисъла на т. 10 на ТР
№ 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК, не са извършвани
в срока по чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК,
поради което давността е изтекла на 15.04.2018г. и вземанията на
взискателя по изпълнителния лист са се погасили по давност, без да са
извършвани преди това действия, които са
могли да прекъснат действието й. Предприетите по изпълнителното дело действия
след изтичане на срока по чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК не са валидни и годни да прекъснат теченето
на срока на погасителната давност.
С оглед на изложеното съдът приема, че пет-годишния
давностен срок за вземанията за главница и обезщетение за забава е изтекъл, поради което и искът по чл. 439 ГПК
следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право на разноски. Същият е представил доказателства за платени 300 лв. за адвокатски
хонорар 50 лв. за държавна такса за образуване на делото, и 24 лв. за такса за
препис от изпълнителното дело, които следва да му се присъдят от ответника. Възражението за прекомерност на адвокатския
хонорар, платен от ответника, е неоснователно по аргумент от разпоредбата на
чл. 2, ал. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. При тези съображения съдът намира, че на ищеца следва да се
присъдят общо 374 лв. за разноски по
делото.
При този изход на спора ищецът няма право на разноски.
По изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 439, ал. 2 ГПК,
предявен от М.Г.Г. с ЕГН ********** *** АД, ЕИК *********, че М.Г.Г. с ЕГН ********** не дължи на “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК
********* сумите по издаден изпълнителен лист от 28.09.2011г. по ч.гр.д. №3943/2010г.
на РС-Перник, както следва: 561,87 лв. -
стойност на незплатена топлинна енергия за периода от 02.06.2007г. до
30.04.2009г. и 131,84 лв. – законна лихва за забава върху месечните плащания за
периода от 02.06.2007г. до 21.05.2010г., поради погасяването им по давност след
издаване на изпълнителния лист.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, гр. Перник, кв. Мошино,
ТЕЦ Република да заплати на М.Г.Г. с ЕГН ********** сумата
от 374 лв. за разноските по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Перник в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: