РЕШЕНИЕ
№ 5526
гр. София, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110105749 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Д.А. Х. С. срещу /фирма/.
Ищецът твърди, че на 05.02.2014г. спрямо него са издадени заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК и изп. лист по гр. д. № 4490/2014г. по описа на СРС, 49-ти
състав, за следните суми в полза на /фирма/: 4854,81лв. – главница по договор за
кредит от 12.03.2012г., ведно със законната лихва от 28.01.2014г. до окончателното
плащане, 438,66лв. – договорна лихва за периода 07.07.2013г.-07.01.2014г., 154,98лв. –
наказателна лихва за периода 15.07.2013г.-27.01.2014г., 60,00лв. – такса и 415,42лв. –
разноски. Въз основа на изп. лист било образувано изп. дело № 524/2014г. по описа на
ЧСИ Д. В. за събиране на вземанията. По силата на договор за цесия от 31.07.2014г.
вземанията били прехвърлени от първоначалния кредитор на ответното дружество.
Ищецът твърди, че на 31.10.2014г. ответникът е подал молба по изп. дело за
конституирането му като взискател, след което по делото не са извършвани никакви
изп. действия. Посочва, че поради загубване на правоспособност на ЧСИ Вълков,
архивът му е прехвърлен на ЧСИ Г. К. и изп. дело е преобразувано под № 6025/2021г.
по описа на ЧСИ К.. Поддържа, че през 2016г. делото се е перемирало, а през 2019г.
вземанията са погасени по давност.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че не дължи на ответника горните суми поради погасяването
им по давност.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който признава иска, като твърди, че с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и моли разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца. Също така твърди, че
с договор за покупко-продажба на вземания от 30.10.2017г. е прехвърлил процесните
вземания на /фирма/, поради което към настоящия момент не се явява техен носител.
1
Третото лице – помагач на страната на ответника не е изразило становище.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен за разглеждане е отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439 ГПК.
Съдът намира, че същият е насочен срещу надлежна страна. Ответникът твърди,
че е прехвърлил процесните вземания на третото лице – помагач, като представя
договор за цесия. Същият обаче не ангажира доказателства уведомлението за
извършената цесия до длъжника /л. 35/ да му е връчено. В кориците на изп. дело №
6025/2021г. също не се установява уведомяване на длъжника за извършената цесия
между /фирма/, в качеството на цедент, и /фирма/, в качеството на цесионер. Съгласно
чл. 99, ал. 4 ГПК, прехвърлянето има действие спрямо третите лица и длъжника от
деня, когато то му бъде съобщено от предишния кредитор /цедента/. От този момент
цесията поражда действие спрямо длъжника. От събраните по делото доказателства
може да се направи извод, че този момент е с връчване на препис от отговора на
исковата молба, към който е приложено и уведомлението по чл. 99 ЗЗД. Това е на
20.04.2022г., видно от призовката на л. 46. Исковата молба обаче е подадена на
07.02.2022г. и към този момент ищецът още не е знаел за извършената цесия и
следователно е завел иска си спрямо правилната страна. Съгласно чл. 226 ГПК, когато
в течение на производството спорното право бъде прехвърлено, делото продължава
между първоначалните страни, като приобретателят може да участва като трето лице –
помагач, както е направено в настоящото производство.
С оглед изложеното, съдът намира, че исковата молба е насочена спрямо
надлежна пасивно легитимирана страна и искът е допустим.
Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, ако ответникът признае иска, по искане
на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието. В мотивите е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието
на иска.
В случая съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
решение при признание на иска. Ответникът с отговора на исковата молба е признал
предявения иск. Признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а
страната разполага с възможността да се разпорежда с признатото право. По арг. от чл.
237, ал. 2 ГПК мотиви по съществото на спора не следва да се излагат.
Съобразно изложеното, следва да се постанови решение, с което предявеният
иск да бъде уважен.
По разноските:
Ответникът поддържа, че с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото, като е признал предявения иск, поради което приложение следва да намери чл.
78, ал. 2 ГПК. Съдът намира, че предпоставките на посочената разпоредба не са
налице, поради което на основание чл. 78, ал. 1 ГПК всички сторени от ищеца
разноски следва да бъдат понесени от ответника. Ответникът разполага с изпълнителен
лист за процесните вземания, тъй като същите са обективирани в заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на която веднага се издава изп. лист.
Наличието на изпълнителен лист в полза на ответното дружество и на формално
висящо изпълнително производство за събиране на вземанията обуславя интерес у
ищеца да заведе отрицателен установителен иск, с който да бъде признато за
установено по съдебен ред, че не дължи сумите. С оглед на това, ответникът с
поведението си е дал повод за завеждане на делото и в негова тежест следва да бъдат
възложени сторените от ищеца разноски. Ищецът е доказал разноски в размер на
2
236,96лв. за държавна такса и 650лв. за адв. възнаграждение. Ответникът е направил
възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно, предвид
приключване на делото по реда на чл. 237 ГПК и липсата на усложнения. Ето защо,
същото следва да бъде намалено до минималния размер по Наредба № 1/2004г., а
именно 626,19лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д.А. Х. С., ЕГН:
**********, с адрес: /населено място/, срещу /фирма/, ЕИК: ************, със
седалище и адрес на управление: /населено място/, иск с правно основание чл. 439, ал.
1 ГПК, че ищецът не дължи на ответното дружество следните суми, за които на
05.02.2014г. е издаден изп. лист по ч. гр. д. 4490/2014г. по описа на СРС: 4854,81лв. –
главница по договор за кредит от 12.03.2012г., ведно със законната лихва от
28.01.2014г. до окончателното плащане, 438,66лв. – договорна лихва за периода
07.07.2013г.-07.01.2014г., 154,98лв. – наказателна лихва за периода 15.07.2013г.-
27.01.2014г., 60,00лв. – такса и 415,42лв. – разноски, поради погасяването им по
давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК /фирма/, ЕИК: ************, със
седалище и адрес на управление: /населено място/, да заплати на Д.А. Х. С., ЕГН:
**********, с адрес: /населено място/, сумата от 863,15лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ответника, а именно /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на
управление: /населено място/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3