Р Е Ш Е Н И Е
гр.Асеновград, 20.06.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АСЕНОВГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І гр.с., в открито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и тринадесета година, в състав
Председател: Росица Кюртова
секретар: Д.К.,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело №2397 по описа на съда за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД и чл.108 ЗС.
Ищците Ж.Й.М., ЕГН **********,***, и Ю.Й.М., ЕГН **********,***, двамата представлявани от адв.С.Н., твърдят, че майка им прехвърлила на ответника М.С., през време на брака му с ответницата М.С., правото на собственост върху недвижим имот, представляващ 2/3 идеални части от парцел ХІ-4266 в квартал 307 по плана на гр.Асеновград, състоящ се от 406 кв.м., ведно с ½ ид.част от гаража, построен в него, и ½ ид.част от постройката в двора, състояща се от три стаи и коридор с предназначение за лятна кухня, срещу задължение да я издържа до края на живота й, като й осигурява всичко необходимо за едно сносно съществувание, както и грижи в случай на болест и немощ и медицинска помощ. По кадастралната карта на гр.Асеновград парцелът бил заснет като поземлен имот №00702.526.24, гаражът бил с идентификатор 00702.526.24.2, а другата сграда – 00702.526.24.4. Задълженията по горния договор не били изпълнявани нито от М.С., нито от съпругата му. От 2003г. първият ответник живеел в Испания, а от 2005г. и съпругата му отишла да живее там, двамата си идвали в страната само веднъж годишно, за две-три седмици през лятото. От сключването на договора на 25.03.1997г. до смъртта на прехвърлителката не й давали издръжка нито натура, нито в пари, а грижите за нея при нужда били осигурявани от семейството на ищеца Ю.М., в това число когато същата си счупила ръката през 2008г., когато претърпяла две операции на тънко и дебело черво през 2009г. и 2010г., както и непосредствено преди да почине на 14.07.2012г. Твърдят, че са наследници по закон на прехвърлителя по договора, всеки с права по 1/3 ид.част от прехвърлените имоти, молят да се постанови решение, с което договорът да бъде развален поради неизпълнение до размер общо 2/3 идеални части. Тъй като развалянето имало обратно действие и тъй като фактическата власт върху описаните по-горе недвижими имоти се упражнявала от ответниците, молят същите да бъдат осъдени да им отстъпят собствеността и предадат владението върху тях по отношение наследените от ищците след смъртта на прехвърлителя права. Претендират направените по делото разноски.
Ответниците М.Ф.С., ЕГН **********, и М.Н.С.,***, представлявани от адв.Д.А. и адв.Христина Петрова, оспорват предявените искове. Признават, че е сключен посоченият в исковата молба алеаторен договор, както и, че същият надлежно е обвързал страните, включително ответицата М.С. в качеството й на съпруга на приобретателя, но възразяват, че са изправна страна по договора и са изпълнявали всички поети с него задължения, като са осигурявали издръжка на ищцата и в пари, и чрез закупуване на необходимите й вещи и стоки, както и грижи при нужда, които са оказвали лично и чрез трети лица – синовете им Бисер и Филип Симеонови. Ето защо молят искът за разваляне на договора да бъде отхвърлен. По отношение иска за отстъпване на собствеността и предаване на владението върху недвижимия имот, предмет на същия, възразяват, че е недопустим, а евентуално – считат същия за неоснователен с оглед неоснователността на обуславящия го иск по чл.87, ал.3 ЗЗД. Претендират деловодни разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните, а това се установява и от приетия нотариален акт №153, том ІІ, дело №727 на нотариус при РС Асеновград, че на 25.03.1997г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка между Ремзие Салихова Салимова, ЕГН **********, от една страна, като прехвърлител, и М.Ф.С., ЕГН **********, от друга, като приобретател. С посочения договор Ремзие Салимова е прехвърлила на първия ответник следните недвижими имоти – 2/3 идеални части от парцел ХІ-4266 в квартал 307 по плана на гр.Асеновград, обл.Пловдив, състоящ се от 406 кв.м., при граници: ул.“С. Караджа“, Латин Ж.Сариев и Борислав Андреев, ведно с ½ идеална част от гаража, построен върху горния парцел, и ½ идеална част от постройката в двора, състояща се от три стаи и коридор с предназначение за лятна кухня. Същевременно ответникът М.С. е поел задължение да издържа прехвърлителя – негова майка, до края на живота й, като й осигурява всичко необходимо за едно сносно съществувание, както и грижи в случай на болест и немощ и медицинска помощ. С договора прехвърлителят Салимова запазила правото си на ползване върху прехвърлените имоти. Страните не спорят относно правата на продавача Салимова по отношение прехвърлените имоти, а именно – че същата към датата на сключване на процесния договор е притежавала прехвърлените от нея 2/3 ид.ч. от поземления имот (в резултат от прекратена съпружеска общност и частична трансформация на лично имущество) и по ½ ид.части от гаража и лятната кухня (които по твърдения на ищците, неоспорени от ответниците, са построени по време на брака й с Филип Салимов). Не е спорно, а това се установява и от приетите скица на поземлен имот №14359/08.05.2013г., скица на сграда №12233/16.04.2013г. и скица на сграда №14361/08.05.2013г., че по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №300-5-52/08.07.2004г. на изпълнителния директор на АГКК, имотите се идентифицират съответно като: поземлен имот с идентификатор 00702.526.24, находящ се в гр.Асеновград, обл.Пловдив, с площ 414 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план – 4266, квартал 307, парцел ХІ, граници: 00702.526.25, 00702.526.27, 00702.526.21, 00702.526.22 и 00702.526.23; сграда с идентификатор 00702.526.24.2, находяща се в гр.Асеновград, обл.Пловдив, ул.“С. Караджа“ №5, разположена в ПИ 00702.526.24, със застроена площ 16 кв.м., брой етажи – 1, предназначение – хангар, депо, гараж; както и сграда с идентификатор 00702.526.24.4, находяща се в гр.Асеновград, обл.Пловдив, ул.“С. Караджа“ №5, разположена в ПИ 00702.526.24, със застроена площ 52 кв.м., брой етажи – 1, предназначение – еднофамилна жилищна сграда.
Няма спор, а това се установява от приетото удостоверение за сключен граждански брак (дубликат), издадено от община Асеновград, обл.Пловдив, че двамата ответници са съпрузи, като бракът им е сключен на 20.07.1986г. Установява се от приетото удостоверение за семейно положение №09-00-320/21.03.2013г., че съпрузите имат две деца – Филип М.С., роден на ***г., и Бисер М.С., роден на ***г.
От приетите удостоверения за наследници №20-00-1701 и №20-22-1702 от 02.11.2012г., издадени от община Асеновград, се установява, че ищците и първия ответник – Ж.М., Ю.М. и М.С., са синове и наследници на Ремзие Салихова Салимова, починала на 14.07.2012г. Същите са посочени като синове и наследници и на Филип Адемов Салимов, починал на 22.12.1983г. Последният фигурира като баща на ищците в представените по делото удостоверения за раждането им (л.149 и л.150), а Ремзие Салимова – като тяхна майка. От приетото удостоверение за сключен граждански брак (дубликат), издадено от община Асеновград, се установява, че Филип Салимов и Ремзие Салимова са били съпрузи – бракът им е бил сключен на 13.08.1962г., като няма спор между страните, че същият е прекратен със смъртта на съпруга Салимов през 1983г.
Видно от приетата справка от НОИ, РУСО, гр.Пловдив, на Ремзие Салихова Салимова е била отпусната пенсия с начална дата 20.02.1991г. и прекратена от 31.07.2012г. В посочения период същата е получавала всеки месец пенсия, ведно с компенсация, в размер, вариращ от 158,81 лв. до 437,23 лв.
Установява се от приетите по делото епикризи, че Ремзие Салимова е постъпвала в болнични заведения три пъти – от 31.12.2009г. до 08.01.2010г. в УМБАЛ „Св.Георги“ЕАД с диагноза – колитис некротиканс перфоратива, перитонитис дифуза, извършена операция и изписана в добро общо състояние; от 09.08.2010г. до 20.08.2010г. в клиника по гръдно-коремна хирургия, УМБАЛ „Св.Георги“ЕАД, с диагноза перитонитис локалис, където отново й е извършена операция и изписана без оплаквания, в добро общо състояние; от 05.07.2012г. до 10.07.2012г. в МБАЛ „Асеновград“ЕООД с диагноза увреждане на междупрешлените дискове в поясния отдел с радикулопатия, изписана в подобрено общо състояние и частично овладяване на субективните оплаквания.
Установява се от приетите фактура, гаранционни карти и фискален бон, че на 22.07.1994г. ответникът М.С. е закупил електрическа акумулираща печка на стойност 8 300 лв., на 28.09.1999г. е закупил хладилник на стойност 310 лв., както и, че на неустановена дата е закупил електрически бойлер, произведен на 16.06.2004г. Видно от приетия договор, на 19.08.2011г. ответникът е сключил договор с „БТК“АД с предмет предоставяне на услугата телефонен пост с номер ********* в гр.Асеновград, ул.“С. Караджа“ №7, а според приетото удостоверение, издадено от „ТВ САТ КОМ“ЕООД на 22.02.2013г., същият от 05.08.2010г. е ползвател на услугите кабелна телевизия, цифрова телевизия и интернет на същия адрес, като през изтеклия период редовно е заплащал дължимия абонамент.
По делото са приети извлечения от банкови сметки с удостоверени платежни операции по същите на името на М.Н.С. – в периода от 23.06.2004г. до 30.07.2010г., Филип М.С. – в периода от 01.06.2008г. до 31.10.2010г., от които е видно, че са постъпвали и теглени суми от сметките на посочените лица. Прието е и извлечение от банкова сметка *** М.С., от което е видно, че в периода от 01.11.2010г. до 31.07.2012г. по сметката са правени ежемесечни преводи на суми между 400 и 800 евро от ответника М.С., след което сумите или част от тях са теглени в български лева от Бисер С..
По реда на чл.176 ГПК ответникът М.С. е признал, че само той притежава ключ от гаража и постройката, за които е сключен договорът за издръжка и гледане, както и, че ищците нямат ключ за същите сгради. През септември 2002г. той заминал за Испания. До 2005-2006г. стоял там по три месеца и се връщал в България, след което пак заминавал, тъй като нямал право на по-дълъг престой. Съпругата му заминала за Испания през 2006г. с децата, които престояли там близо година. След 2007г. той и съпругата му се завръщали в страната основно през август, защото тогава били в отпуск.
Разпитани са общо девет свидетели.
Според свидетеля Албена Михайлова, съпруга на ищеца Ю.М., свекърва й Ремзие от 1997г. до смъртта си живяла в гр.Асеновград, ул.“С. Караджа“ №7, в самостоятелна постройка на двора. През 1983г. починал съпругът й и след това се грижела сама за себе си. Работела до 2002г. Дотогава нямала финансови и здравословни проблеми. М.С. от 2002г., а съпругата му М.С. от 2006г. живеели и работели в Испания, там за кратко – 2006г.-2007г., били и децата им Филип и Бисер. През 2008г. Ремзие си счупила ръката. Бисер я закарал в болница. По това време той бил студент в гр.Пловдив, а брат му Филип работел в Асеновград. И двамата живеели в къщата на ул.“С. Караджа“ №7. 45 дни Ремзие била в гипс. През декември 2009г. я оперирали от спукано черво. Внукът й Бисер и ищецът Ю.М. я закарали в болницата, а св.Михайлова стояла при нея 10 дни като придружител. Бисер идвал на свиждане. След като се прибрала в къщи, св.Михайлова и дъщеря й слизали и помагали на Ремзие – готвели и чистели. Бисер, когато имал време, също ходел и помагал – перял килими, помагал при основно почистване. В това време ответниците били в Испания. През август 2010г. Ремзие отново била оперирана от спукано черво. Св.Михайлова и Филип, другия син на ответниците, я закарали в болница в гр.Пловдив. Св.Михайлова отново останала при нея, защото придружителят трябвало да бъде жена. През 2012г., няколко дни преди смъртта си, Ремзие била в тежко състояние, приета била в нервно отделение на болницата в града. Там св.Михайлова и дъщеря й й носели храна. След изписването нещата се влошили. Жената била с памперси, св.Михайлова се грижела за нея, а докато била на работа дъщеря й Северина. На 14.07.2012г. Ремзие починала. Ответниците тогава били в Испания. През 2009/2010г. Ремзие споменала на свидетелката, че синът й М. й давал по 200 лв., когато ходела в София на прегледи. Ответниците се грижели за нея, когато си идвали през отпуските – по две седмици веднъж в годината. С изключение на периодите около операциите, Ремзие се грижела сама за себе си. Когато свидетелката й пазарувала, тя си плащала всичко. Докато била здрава, готвела, пазарувала, събирала цялото семейство по празниците. В лятната кухня, където живеела, имала всичко необходимо – акумулираща печка, телевизор, хладилник.
Според св.Северина Михайлова, дъщеря на ищеца Ю.М., баба й се пенсионирала през 91-92г., след това продължила да работи до 2000г. Тогава била здрава и сама се обслужвала и грижела за себе си. През 2009г. си счупила ръката. Св.Албена Михайлова й помагала за храненето и обличането, докато била с гипс. През декември 2009г. и лятото на 2010г. Ремзие претърпяла две операции, била в болница, св.Албена Михайлова се грижела основно за нея – била й придружител, след това чистела, перяла в дома й. През август 2010г. си дошли и ответниците. На 05.07.2012г. отново влязла в болница в тежко състояние, на легло. Тогава за нея се грижели свидетелката и майка й. Бисер, синът на ответниците, също ходел в болницата. Той я карал в болница и при една от операциите, а за другата – ищецът Ю.М. и другият син на ответниците – Филип. Извън операциите, баба й си била добре, имала паркинсон, но си чистела, готвела и перяла. Всичко правела сама. Не позволявала на друг да се занимава с домакинството, когато имала възможност сама да се справя. Веднъж баба й казала, че М. й е дал 200 лв. да отиде в София на преглед. Ремзие си плащала сама сметките за всичко. Купила си на изплащане пералня, хладилник и прахосмукачка. Свидетелката била виждала Бисер да носи на Ремзие няколко пъти покупки – хранителни стоки, прах, сапуни и пр. Свидетелката също й пазарувала. По празниците всички се събирали у баба й. Тя помагала и в отглеждането на децата.
Свидетелят Йордан М., син на ищеца Ж.М., разказва как след 1997г. баба му Ремзие била здрава, получавала пенсия и се грижела сама за себе си. През 2001г. – 2002г. получила паркинсон, но продължила да се грижи сама за себе си – купувала си храна, готвела, дори помагала в отглеждането на децата на сина си М.. От 2002г. последният бил в Испания. До 2005г. по три месеца стоял там, за един месец се прибирал, след това се връщал всеки юли или август за две седмици. Съпругата му заминала 2006г. и се връщала заедно с него само през лятото. Децата им били в Испания 2006-2008г. После се върнали, били студенти и работели. Свидетелят виждал Бисер да ходи и да вечеря при баба си Ремзие, както и да й купува лекарства. През 2008г. тя си счупила ръката, Бисер я закарал в болницата, където я гипсирали. Докато била с гипс, снаха й Албена се грижела за нея – простирала дрехи, носела чанти с храна, пазарувала. През декември 2009г. Ремзие постъпила в болница, за да я оперират, Албена я придружила и след това основно се грижела за нея, постоянно била при нея. Бисер също ходел и пазарувал на баба си. През 2010г. отново претърпяла операция и Албена се грижела за нея. След това се раздвижила, излизала на двора. Започнала сама да се грижи за себе си, да готви и пр. На 05.07.2012г. й станало лошо и я закарали с такси в болницата. Тогава за нея се грижели пак Албена и дъщеря й Северина. През 2011г. имало едно боядисване на стаята, в която живеела Ремзие. М. извикал майстор да боядиса стаята, докато бил в отпуск. През октомври 2010г. ответниците направили голяма сватба на сина си, похвалили се пред близки, че са похарчили 15 000 лв.. Правили и абитуриентски балове на двамата си сина, както и ремонт на жилището си в гр.Асеновград, ул.“С. Караджа“ №7 – на стълбището, който струвал 2 000 лв., и на покрива за сумата 3 500 лв., както и външна изолация за сумата около 7 000 лв. Бисер плащал за ремонтите с пари, които баща му превеждал от Испания специално за целта. През времето преди операциите и след като се възстановявала от същите, баба му Ремзие се оправяла сама, тя била педант, вършела си работата и нямала нужда от помощ. Имала си печка, телевизор, хладилник, пералня. По време на семейни празници свидетелят и семейството му не присъствали, баба му се събирала с другите роднини. Тя държала на М. и била в добри отношения с жена му М.. През времето около операциите М. и М. били в Испания. Те разполагали с пари, защото работели в чужбина, и не се оплаквали от липса на финансови възможности. Свидетелят не поддържал много близки отношения с баба си, били предимно на „здравей“ и „здрасти“.
Свидетелят Захарина Михайлова била на сватбата на Филип през октомври 2010г., имало около 120 души, Бисер казал, че похарчили около 15 000 лв. за нея. Абитуриентските балове на синовете на ответиците също били в заведения с диджей и жива музика. М. разполагал със средства, не се оплаквал. Направил ремонт на жилището си – стълбище, покрив, изолация, която заплатил със средства от Испания, които превеждал на синовете си.
Според свидетеля Бисер С., син на ответниците, баба му Ремзие Салимова била работохолик, била много взискателна, държала всичко да върши сама, била суетна и не обичала чужди хора да й се месят в личните неща. Родителите му и баба му били в много добри отношения. Баба му знаела и била съгласна те да заминат в Испания. Ответникът М.С. месечно превеждал пари по банковата сметка на свидетеля, от които той давал по 200 лв. на баба си, веднага щом ги получел. Така било от 2006г. насам. Преди това майка му си била в България и й помагала. Когато се наложело, се грижели за нея – пазарували по необходимост, два пъти я водели на прегледи при лекар в гр.София. През 2008г. свидетелят я завел в болница, когато си счупила ръката, св.Албена Михайлова също била с тях. След това посещавал баба си всеки ден. Била счупена дясната й ръка и гипсирана от рамото до лакътя. Свидетелят й купувал лекарствата, заверявал здравната й книжка в здравната каса в гр.Пловдив, водел я на профилактичен преглед. За всяко нещо той уведомявал майка си и баща си. Освен него, за баба му се грижела и стринка му Албена, както и дъщеря й Северина. Те двете помагали при прането, готвенето и чистенето. След операциите свидетелят също бил при нея, но не можел да се грижи за хигиенните навици, тъй като бил мъж. Баба му разговаряла с баща му по въпроса дали да се оперира. Свидетелят я водел за необходимите изследвания, закарал я по спешност в болницата, когато болките й се засилили, след това й пазарувал, купувал легарства. Стринка му й чистела и я преобличала, а той купувал памперси и носел чисти хавлии. След като се възстановила, се грижела сама за себе си. Баща му викнал човек, който да боядиса жилището й. Залежала се няколко дни, преди да почине. Тогава пак стринка му и братовчедка му се грижели за нея.
Св.Цветанка Атанасова била приятелка с Ремзие. Посещавала я в дома й всяка седмица или два пъти в месеца. След като се пенсионирала, тя била добре, справяла се с всичко сама, перяла, готвела. Ремзие била в добри отношения със синовете си М. и Ю., но не и с третия си син Ж.. Внуците й Бисер и Филип я посещавали. Ремзие споделила, че Мишо й изпраща пари от Испания, по 100 евро на месец. Когато свидетелката ходила в Испания при свои роднини, ответниците й изпратили чанта с подаръци и един плик с пари да ги предаде на Ремзие. Докато била в България, М. се грижела много за нея, минавала да я види след работа всеки ден, водила я 2-3 пъти на лекар в София. Когато си счупила ръката, Албена ходела да й прави масажи и да й пазарува. Бисер я водел на лекар. Когато я оперирали, той станал кръводарител. Не се оплаквала, че има нужда от помощ. До последно сама си вършела всичко. Свидетелката я завела в болница 7-8 дни, преди да почине. Било й неудобно да занимава внуците със своето положение.
Според св.Росица Динкова, Ремзие била в много добри отношения със семейството на ответниците и с това на сина си Ю., събирали се по празниците с тях и децата им. Ремзие не била против М. да замине за Испания. Споделила, че той й изпраща пари от там, че Бисер се грижи за нея, купува й лекарства, заверява здравната й книжка в Пловдив.
Според св.Фаик Саръ, след смъртта на мъжа й отношенията на Ремзие с големия й син Ж. се влошили. Ремзие споделила с него, че М. и снаха й ще я гледат. Споменала, че М. й изпраща пари и й помага за лекарствата. Отношенията й с внуците Бисер и Филип били добри. През 2011г. боядисвали жилището на Ремзие, М. казал: “Докато сме тук, да помогна да боядисаме“. Ремзие не обичала друг да се грижи за нея, метяла целия двор, до последно си готвела и перяла. Последните дни преди смъртта си била много тежко болна.
Св.Цветка Щерева била приятелка с ответницата М.С.. Отношенията на Ремзие със снаха й били много добри. Свекървата имала паркинсон, затова я водили в София на прегледи. Когато М. била в България, тя се грижела за нея. Ремзие можела да се справя сама, всеки ден метяла двора, ходела да пазарува. Свидетелката разбрала от М., че Ремзие е оперирана, чули се по скайпа. От нея разбрала още, че преди да почине е била в тежко състояние и търсели жена, която да се грижи за нея.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
По делото е безспорно, че между починалата Ремзие Салимова, от една страна, и ответника М.С., от друга, са били установени отношения по договор за прехвърляне на собственост върху недвижими имоти – описани в исковата молба и в приетия по делото нотариален акт №153/1997г., срещу задължение за издръжка и гледане. Приобретател по договора е ответникът С., като собствеността е придобита през време на брака му с ответницата С. на възмездно основание, поради което и придобитите вещни права имат характеристиките на съпружеска имуществена общност. В резултат от това правата и задълженията по него са възникнали за двамата приобретатели, независимо, че ответницата не фигурира като страна по нотариалната сделка. Относно задълженията по договора приложима е разпоредбата на чл.25, ал.2 СК (отм.), според която за задълженията, поети от един от съпрузите, свързани със задоволяване нуждите на семейството, съпрузите отговарят солидарно.
Задълженията на приобретателите по алеаторния договор се извеждат от съдържанието на същия, предвиждащ, че купувачът ще издържа майка си до края на живота й, осигурявайки всичко необходимо за едно сносно съществувание, както и грижи в случай на болест и немощ и медицинска помощ. Тълкувайки волята на страните по договора, съдът намира, че приобретателят се е задължил да осигури на прехвърлителя издръжка, така че тя да поддържа един нормален стандарт на живот, както и да се грижи за нея и осигури медицинска помощ, когато се прояви необходимост от това, свързана с влошаване на здравословното й състояние.
Спор между страните за това, че приобретателят Ремзие Салимова е била изправна страна по договора, няма. Това се установява и от приетия нотариален акт, с който в предписаната от закона форма са прехвърлени вещни права върху процесните имоти. С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест в гражданския процес, установени в чл.154, ал.1 ГПК, в доказателствена тежест на ответниците в настоящото производство бе да установят, че насрещното изпълнение покрива пълно и точно задълженията им по договора.
По делото се установи, че страните по алеаторния договор не са живели заедно в периода от 2006г. до смъртта на прехвърлителката, тогава ответниците са били в чужбина, в резултат на което не са могли да осигурят издръжка на последната в натура. От приетите писмени доказателства – извлечение от банкова сметка *** М., както и от показанията на свидетелите Бисер М., Атанасова, Динкова и Саръ, се установи, че ответникът С. е осигурявал месечна издръжка за майка си в парични средства, което е станало и с нейно съгласие, тъй като от събраните гласни доказателства е ясно, че последната е нямала нищо против той да замине в чужбина със съпругата си. От всички събрани доказателства се установи, че покойната Ремзие Салимова е била в много добри отношения с ответниците и техните деца, че същата е нямала финансови притеснения и е поддържала спокоен и „сносен“, по използваната в нотариалния акт терминология, начин на живот. Ето защо съдът кредитира показанията на посочените свидетели, които се подкрепят косвено и от събраните писмени доказателства. Въз основа на тях може да се направи извод, че задължението за издръжка е било изпълнявано от ответниците пълно и точно, според предвиденото в договора и според конкретните потребности на прехвърлителя. Ангажираните от ищците доказателства, че ответникът М.С. същевременно е имал разходи за ремонти, за абитуриентски балове на синовете си и за сватба на големия си син, както и за закупуване на друг недвижим имот, не са в състояние да опровергаят този извод, тъй като от всички събрани доказателства по делото се установи, че ответникът е бил добре финансово обезпечен и не е имал затруднения, така че да изразходва средства, както за посочените разходи, така и за нуждите на майка си.
Изпълнявано е и задължението за осигуряване на медицинска помощ в случай на болест, тъй като, както се установи от всички гласни доказателства, свидетелят Бисер С. е водел баба си в болница, когато това се е наложило, закупувал й нужните лекарства и заверявал здравната й книжка. Прехвърлителката е била водена на лекар и от ответницата М.С. с оглед оплакванията й от паркинсон, св.Бисер М. споделя за още един случай с ухапване от кърлеж, при който ответниците са придружили баба му в болница. Няма пречка задължението да бъде изпълнено чрез трето лице, нито от гледна точка на закона, тъй като е заместимо, нито от гледна точка на договора, в който не е предвидено изрично, че приобретателят трябва да изпълнява лично.
В аспекта на горното, в периодите, в които прехвърлителката е била здрава, според съда за неизпълнение на насрещното задължение за гледане и издръжка не може да се говори, тъй като, както се установи, същата е държала сама да се грижи за себе си, да готви, пере, чисти и пр. Длъжникът не може „да натрапи“ на кредитора грижи и начин на живот, които той не е готов да приеме и не следва да бъде държан за отговорен, щом прехвърлителят се счита удовлетворен, когато има възможност да се справя сам. В този смисъл Решение №217/26.05.2011г. по гр.д.№999/2010г. на ВКС, ІІІ г.о. и Решение №863/22.12.2010г. по гр.д.№1534/2009г. на ВКС, ІV г.о.
Не се събраха, обаче, достатъчно доказателства, въз основа на които да се заключи, че е изпълнено точно и пълно задължението за оказване на грижи при влошаване здравословното състояние на прехвърлителката – „при болест и немощ“. Установи се, че в периодите около двете извършени спрямо нея тежки коремни операции, същата е имала нужда от по-интензивни грижи – от някой, който да я придружи в болницата, който да я храни, преоблича, който да се грижи за личната й хигиена и за хигиената в дома. Последното е било необходимо и докато прехвърлителката е била в продължение на 45-50 дни с гипсирана дясна ръка. Безспорно се установи, че по това време ответниците са били в Испания и са знаели за здравословните й проблеми (в този смисъл са показанията на св.Бисер М. и св.Щерева), като същевременно необходимите грижи са били осъществявани от свидетелите Албена и Северина Михайлова. В тази насока са всички събрани доказателства, включително показанията на св.Бисер М., който казва, че те са чистели, перяли и са я преобличали, тъй като той е мъж и не може да върши това. Очевидно е, че престацията е изисквала полагане на специални грижи, които в случая третото лице – св.Бисер М., не е могъл да осигури. За неизпълнението на третото лице, което е натоварил, длъжникът отговаря като за свое. Договорът за издръжка и гледане е алеаторен, при сключването му за приобретателя не съществува определеност относно продължителността и характера на грижите и издръжката, които ще следва да се престират в бъдеще. В редица случаи, в резултат от настъпили промени в здравословното състояние на прехвърлителя, се налага промяна във вида, обема и интензитета на дължимата грижа и издръжка. С оглед на това, за да бъде изправен, приобретателят трябва да предоставя целия обем от грижи, продиктувани от промяната в състоянието на прехвърлителя, и ако в един период от действието на договора определени грижи са били достатъчни за нормалното му съществуване, в последващ момент същите могат да се окажат недостатъчни, което на практика би представлявало неизпълнение на договора – в този смисъл Решение І70/05.07.2011г. по гр.д.№612/2010г. на ВКС, ІІІ г.о. Посоченото неизпълнение не е незначително с оглед интереса на кредитора и разпоредбата на чл.87, ал.4 ЗЗД не може да намери приложение. Това е така, тъй като, докато през останалото време прехвърлителката е могла да се справя и сама, то именно в посочения момент тя се е нуждаела от изпълнение на насрещното задължение по договора и нуждата от грижа тогава е била най-осезателна.
Горното налага извод, че са налице предпоставките, установени в чл.87, ал.1 и ал.3 ЗЗД за разваляне на процесния договор поради виновно неизпълнение на задължението за издръжка и гледане от страна на ответниците. Според Тълкувателно решение №30/1981г. на ВС нереализираните до момента на смъртта на прехвърлителя вземания преминават върху неговите наследници, които могат да упражнят правото да развалят договора по отношение неизправния длъжник съобразно дела си. Видно от приетото удостоверение за наследници, прехвърлителката е наследена след смъртта си от трима синове – ищците Ю. и Ж. Михайлови и ответника М.С.. Съгласно чл.5, ал.1 от Закона за наследството всеки един от тях наследява по равна част, или ищците са активно легитимирани да развалят договора до размера на притежаваните от всеки от тях по 1/3 ид.ч. от имотите, или общо за 2/3 ид.части. Точно посочените части са предмет на субективно съединените искове с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД, затова същите следва да бъдат уважени изцяло, като се развали сключеният договор по отношение 2/3 ид.ч. от прехвърлените имоти, придобити по наследство от ищците Ю. и Ж. Михайлови.
Алеаторният договор не е договор за продължително или периодично изпълнение и развалянето му има обратно действие съгласно чл.88, ал.1 ЗЗД. Щом договорът се развали, се смята, че той никога не е бил в сила и следователно, правото на собственост върху имота не е напускало патримониума на прехвърлителя, съответно след смъртта му е преминало по силата на универсалното правоприемство върху неговите законни наследници. По делото не е спорно, че прехвърлителят по договора за издръжка и гледане е притежавала посочените в договора имоти – не са оспорени твърденията на ищците, че след смъртта на съпруга си същата е притежавала по-голяма част от поземления имот, придобит по време на брака, поради частична трансформация на лично имущество, съответно, че гаражът и постройката са построени по време на брака й с Филип Салимов, затова след смъртта му прехвърлителката е останала собственик на ½ идеална част от тях (чл.14, ал.7, изречение второ СК от 1968г., действал към датата на смъртта му през 1983г.) Основният спорен момент между страните е изпълнението на алеаторния договор и това налице ли са предпоставки за неговото разваляне, респективно за настъпване на ретроактивното му действие.
След смъртта на Ремзие Салимова всеки от синовете й е наследил по 1/3 идеална част от имуществото й, ищците са наследници и собственици общо на 2/3 идеални части от имотите, предмет на алеаторния договор, или всеки на 2/9 идеални части от поземления имот (1/3 от 2/3), общо 4/9 идеални части, съответно всеки на 1/6 идеална част от гаража и лятната кухня (1/3 от ½), общо 2/6 или 1/3 идеална част. В отношенията между страните не е спорно, а това се установява и от събраните доказателства, включително признанията на ответника С., че фактическата власт върху процесните имоти се осъществява единствено от него, тъй като той държи ключовете, а ищците не разполагат с такива. Следователно елементите от фактическия състав на иска по чл.108 ЗС се установяват по делото, а именно – ищците са собственици на посочените идеални части от недвижимите имоти в резултат от ретроактивното действие на развалянето и по наследяване от прехвърлителя Салимова, а единствено ответниците осъществяват фактическата власт върху имотите, без да е налице правно основание за това по отношение частите, за които договорът е развален. Ето защо съдът намира, че този иск също следва да се уважи, като ответниците се осъдят да предадат на ищците владението върху общо 4/9 идеални части от поземления имот (на всеки от ищците по 2/9 идеални части), както и върху 1/3 идеална част (на всеки по 1/6 ид.част) от гаража и постройката.
При този изход на спора в полза на ищците следва да бъдат присъдени сторените от тях съдебноделоводни разноски. На основание чл.78, ал.1 ГПК с оглед пълното уважаване на исковете, ответниците следва да бъдат осъдени да им заплатят всички направени от тях разноски, отразени в представения списък по чл.80 ГПК, както следва: на ищеца Ю.М. – сумата 541 лв., представляваща заплатено от него адвокатско възнаграждение, а на ищеца Ж.М. – сумите 198 лв. – заплатени от него държавни такси за образуване на делото, за съдебни удостоверения и преписи, ведно с банкова комисионна, и 541 лв. – адвокатско възнаграждение, общо 739 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И
РАЗВАЛЯ, на основание чл.87, ал.3 ЗЗД, за 2/3 (две трети) идеални части сключения с нотариален акт №153, том ІІ, дело №727 от 25.03.1997г. на нотариус при РС Асеновград, договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, по силата на който Ремзие Салихова Салимова, ЕГН **********, прехвърля на М.Ф.С., ЕГН **********, през време на брака му с М.Н.С., ЕГН **********, двамата от гр.Асеновград, обл.Пловдив, ул.”С. Караджа” №7, следните недвижими имоти – 2/3 идеални части от парцел ХІ-4266 в квартал 307 по плана на гр.Асеновград, обл.Пловдив, състоящ се от 406 кв.м., при граници: ул.“С. Караджа“, Латин Ж.Сариев и Борислав Андреев, ведно с ½ идеална част от гаража, построен върху горния парцел, и ½ идеална част от постройката в двора, състояща се от три стаи и коридор с предназначение за лятна кухня, които имоти по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Асеновград, одобрени със Заповед №300-5-52/08.07.2004г. на изпълнителния директор на АГКК, се идентифицират съответно като: 2/3 идеални части от поземлен имот с идентификатор 00702.526.24, находящ се в гр.Асеновград, обл.Пловдив, с площ 414 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план – 4266, квартал 307, парцел ХІ, граници: 00702.526.25, 00702.526.27, 00702.526.21, 00702.526.22 и 00702.526.23; ½ идеална част от сграда с идентификатор 00702.526.24.2, находяща се в гр.Асеновград, обл.Пловдив, ул.“С. Караджа“ №5, разположена в ПИ 00702.526.24, със застроена площ 16 кв.м., брой етажи – 1, предназначение – хангар, депо, гараж; както и ½ идеална част от сграда с идентификатор 00702.526.24.4, находяща се в гр.Асеновград, обл.Пловдив, ул.“С. Караджа“ №5, разположена в ПИ 00702.526.24, със застроена площ 52 кв.м., брой етажи – 1, предназначение – еднофамилна жилищна сграда, срещу поемане от страна на М.Ф.С. на задължение да издържа прехвърлителя – негова майка, до края на живота й, като й осигурява всичко необходимо за едно сносно съществувание, както и грижи в случай на болест и немощ и медицинска помощ.
ОСЪЖДА, на основание чл.108 ЗС, М.Ф.С., ЕГН **********, и М.Н.С., ЕГН **********, двамата от гр.Асеновград, обл.Пловдив, ул.”С. Караджа” №7, да предадат на Ж.Й.М., ЕГН **********,***, и Ю.Й.М., ЕГН **********,***, владението върху 2/9 идеални части в полза на всеки от тях, общо върху 4/9 идеални части, от поземлен имот с идентификатор 00702.526.24, находящ се в гр.Асеновград, обл.Пловдив, с площ 414 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план – 4266, квартал 307, парцел ХІ, граници: 00702.526.25, 00702.526.27, 00702.526.21, 00702.526.22 и 00702.526.23; както и владението върху 1/6 идеална част в полза на всеки от тях, общо върху 1/3 идеална част, от сграда с идентификатор 00702.526.24.2, находяща се в гр.Асеновград, обл.Пловдив, ул.“С. Караджа“ №5, разположена в ПИ 00702.526.24, със застроена площ 16 кв.м., брой етажи – 1, предназначение – хангар, депо, гараж; и 1/6 идеална част в полза на всеки от тях, общо 1/3 идеална част, от сграда с идентификатор 00702.526.24.4, находяща се в гр.Асеновград, обл.Пловдив, ул.“С. Караджа“ №5, разположена в ПИ 00702.526.24, със застроена площ 52 кв.м., брой етажи – 1, предназначение – еднофамилна жилищна сграда.
ОСЪЖДА М.Ф.С., ЕГН **********, и М.Н.С., ЕГН **********, двамата от гр.Асеновград, обл.Пловдив, ул.”С. Караджа” №7, да заплатят на Ж.Й.М., ЕГН **********,***, сумата 739 лв. (седемстотин тридесет и девет лева), и на Ю.Й.М., ЕГН **********,***, сумата 541 лв. (петстотин четиридесет и един лева) – деловодни разноски в производството по гр.д.№2397/2012г. по описа на РС Асеновград, І гр.с.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: