Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 521
гр.
Горна Оряховица, 06.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на осми ноември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ТРИФОН СЛАВКОВ
при секретар СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 1338 по описа на ГОРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 45, ал. 1,
вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Д.А.А. ***
твърди, че ответникът С.С.С. ***, му причинил на 12.11.2017 г., около 04:30 ч.,
в гр. С. телесна повреда, подробно описана в исковата молба. За извършеното престъпление било образувано
НОХД № 329 / 2019 г. по описа на ГОРС приключило с влязла в сила
присъда/споразумение/за ответника. Ищецът иска от съда ответникът да се осъди
да му заплати сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпените
физически болки и страдания, причинените морални страдания, изразяващи се в
негативни емоционални изживявания, психически дискомфорт и др., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на деянието до окончателното
изплащане на обезщетението. Претендира
разноски.
В законоустановения
срок е постъпил писмен отговор от ответника. Оспорва размера на претендираното
обезщетение, както и твърденията за тежкото здравословно състояние на ищеца
след причинената му телесна повреда, оздравителния период и т. н.
Съдът, след като изслуша страните и прецени по реда на
чл. 235 от ГПК събраните по делото доказателства приема за установено и
обосновава следните правни изводи:
С влязло в законна сила определение на
17.06.2019 г. по НОХД № 329/19 г. на ГОРС, ответникът С.С.С. е признат за
виновен в това че на 12.11.2017 г., около 04:30 ч., в дискотека , в гр. С.,
чрез нанасяне на юмрук в областта на лицето причинил на ищеца лека телесна
повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на устата, с което е реализирана
медико-биологичната характеристика на временно разстройство на здравето
неопасно за живота, престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК.
От показанията на св. М.П., които съдът кредитира като
обективни,последователни, безпристрастни и достоверни, се установява, че А.
след инцидента реализирал се на 12.11.2017 г. не е можел да говори добре, не е
искал да излиза от тях, видимо изглеждал зле – лицето и устата му били много
подути, имал огромна рана, която била инфектирана, което налагало да плюе гной.
В резултат от нараняването не можел да преглъща, налагало се да пие течности
със сламка, боляла го главата. След
инцидента свидетелят забелязал промяна в поведението на ищеца, който бил
наплашен, неискал да излиза от тях, избягвал да говори за случилото се. Споделил
на свидетеля, че не се чувства комфортно сред хора, изпадал в паника от
случилото се. Свидетелят посочва, че болките на ищеца продължили няколко дни-
не уточнява периода. Спрял да ходи на работа.
По делото е приета и приложена съдебно медицинска
експертиза. В заключението си вещото лице сочи, че на пострадалия е причинено
временно разстройство на здравето не опасно за живота, изразяващо се в разкъсно-контузна
рана на долна устна, в дясно по вътрешната повърхност, придружена с оток и
хематом на устната, като белег от същата се забелязвал в деня на прегледа 30.
10. 2019 г., който бил с дължина около 5-6 мм, с образувана фиброзна тъкан в
дълбочина на устната. Вещото лице сочи, че пълното възстановяване е протекло за
период от 15-20 дни, като първоначално в първите 5-10 дни, ищецът е
изпитвал болки с изключително висок
интензитет, имал е затруднение при хранене. Към момента на изготвяне на
експертизата вещото лице сочи, че раната на ищеца е заздравяла, като няма
смущения във функцията на устата.
Въз основа на
анализираните доказателства, съдът прави следните правни изводи:
На основание чл.300 ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна
за гражданския, който разглежда последиците от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
С
влязлото в сила определение от 17.06.2019 г. по НОХД № 329/19 г. на ГОРС, съдът
е признал за виновен ответника за извършеното от него спрямо ищеца престъпление
по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК.
От посочените доказателства следва, че ищецът е
доказал пълно и главно поставените в негова доказателствена тежест факти:
противоправно поведение от страна на ответника, вреди, причинна връзка между
поведението и вредите.
Вредата е
основният елемент от непозволеното увреждане. Без наличието на такава, не може
да се говори за този правен институт. В конкретния случай е налице претърпяна неимуществена
вреда, изразяваща се в болки и страдания, резултат от получените телесни
увреждания – описани в приетата по делото съдебно медицинска експертиза на
ищеца и уточнени в разпита на свидетеля П.. Причинната връзка между деликта и причинените
вреди е пряка и непосредствена. Ответникът чрез виновно и противоправно
действие, умишлено му е причинил лека телесна повреда. Съгласно разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Това обезщетение има за цел да репарира в относително пълен обем
болките и страданията възникнали от увреждането. Болките на ищеца и преживените
страдания не се ограничават само до изживените в момента на нанасяне на
телесните увреждания, а продължават и след това. От разпита на свидетеля П. се
установява, че ищецът е претърпял болки и страдания в резултат на получените
телесни увреждания. При такива увреждания, каквито са установени при ищеца,
обикновено, ако не са налице усложнения, болките са най-силни непосредствено
след получаване на уврежданията – вещото лице сочи, че в първите 5-10 дни са
били особено интензивни до степен, че е имал затруднения при храненето и се е
налагало да пие течности със сламка, след което намаляват, като периодът за
възстановяване продължава около 15 до 20
дни. Видно от експертизата е, че въпреки, че са изминали две години от
деянието ищецът продължава да има рана /фиброзна тъкан/ с размер около 5-6 мм/
по вътрешната повърхност на долната устна. През оздравителния период ищецът е
търпял и продължава да търпи неудобства свързани с това, че е имал увреждания
по тялото, спрял е работа, не е излизал от вкъщи, преустановил е социалните си
контакти. Нанесената му телесна повреда му е създала негативни емоции до
степен, че ищецът избягва да излиза на заведения в град С., чувства се некомфортно сред хора, изпитва
панически атаки, поради което съдът намира за доказано твърдението че е нарушен
обичайния му начин на живот. Не без значение е фактът, че загубата на социални контакти,
които до голяма степен са били ограничени, е довел съответно до психически
дискомфорт, унижение и раздразнение в резултат на извършеното от ответника С.
на 12. 11. 2017 г. деяние.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
следва да уважи предявения иск за претендираните неимуществени вреди,
представляващи болки и страдания, негативни преживявания, унижение, психически
дискомфорт и негативни емоции в размер от 5 000 лева, в резултата от деянието
извършено на 12.11.2017 г. в гр. С., изцяло. Съдът счита този размер за
справедливо определен, свързани с обективно настъпили обстоятелства – обсъдени
по-горе от експертизата, разпита на свидетеля, като е съобразен периода, през
който тези страдания са търпени.
С оглед основателността на главния иск,
основателна се явява и акцесорната претенция за заплащане на законната лихва
върху обезщетението – за причинените неимуществени вреди, считано от деня на
увреждането, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение. Видно от договора за правна защита и съдействие е,
че не е договаряно възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство, поради което такова не се дължи.
На основание чл.78, ал.6 вр. чл. 83, ал. 1, т.
4 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ГОРС сумата от 200 лв. – държавна такса, както и
сумата от 184,80 лв. възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА С.С.С., ЕГН
********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.А.А., ЕГН **********, адрес:
***, по исковете с правно основание чл.
45, ал. 1, вр. чл. 52 и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, сумата от 5 000. 00 (пет хиляди)
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от
причинена на 12.11.2017 г. в гр. С. лека телесна повреда, ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 12.11.2017 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА С.С.С., ЕГН
********** ***, да заплати по сметка на ГОРС държавна такса в размер на 200 лв.
върху уважената част от иска, 184,80 лв. разноски за вещо лице, както и 5 лв. в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд гр. Велико Търново, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: