РЕШЕНИЕ
№ 854
гр. Пловдив, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20225300500954 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от Университет по хранителни
технологии-гр.Пловдив, чрез процесуалния представител главен
юрисконсулт Т. М., против Решение № 56/06. 01.2022г., постановено по гр.
д.№ 13764/2021 г. по описа на РС- Пловдив, с което е призната за
незаконосъобразна и отменена Заповед № 495/24.06.2021г. на ректора на
Университет по хранителни технологии-Пловдив, с която на Е. Р. П., ЕГН
********** е наложено дисциплинарно наказание “***” и жалбоподателят е
осъден да заплати на Е. Р. П., ЕГН **********, направените по делото
разноски в размер от 600 лева, а в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 80 лева- държавна такса.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за
неправилност и необоснованост на обжалваното решение, постановено в
нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Искането
към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по същество
1
на правния спор, с което исковата претенция да бъде отхвърлена като
неоснователна.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемия Е. Р. П., ЕГН **********, подаден чрез пълномощника адв.
И.Д., с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за
потвърждаване на първоинстанционното решение.
Пловдивски окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна с правен интерес от
обжалване и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което спорът
следва да бъде разгледан по същество.
Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл.
357 от КТ във вр. с чл.188,т.2 от КТ, предявен от Е. Р. П., ЕГН **********,
против Университет по хранителни технологии-гр.Пловдив за отмяна на
наложеното му от ректора на университета със Заповед № 495/24.06.2021г.
дисциплинарно наказание „***".
За основателността на така предявения иск е необходимо ищецът да
установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника, както и че му
е било наложено от работодателя дисциплинарно наказание „***". В тежест
на ответника е да установи законосъобразността на оспорената заповед - че е
издадена от компетентен орган, носител на работодателска и в частност -
дисциплинарна власт, че заповедта притежава изискуемите от закона
реквизити, че ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение на
трудовата дисциплина; че тежестта на нарушението съответства на тежестта
на наказанието, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е
спазена, че на ищеца са били изискани обяснения преди налагане на
наказанието, както и че то е наложено в предвидените в чл. 194 от КТ
срокове.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка
2
следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически
изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват
оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена
различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от
страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
Не се оспорват фактическите изводи на съда относно възникването и
съдържанието на трудовото правоотношение, налагане на дисциплинарно
наказание “***” на ищеца и съдържанието на заповедта, с която същото е
наложено /фактическо описание на нарушенията и законови текстове, въз
основа на които е наложено наказанието/. Няма спор също, че
дисциплинарното наказание е наложено за нарушения, констатирани в доклад
вх.№1574/01.06.2021г. от проф. д-р Т. Д.-***; писмено становище вх.№1754/
07.06.2021г. от доц.д-р Х. С.-*** по УДАС, според които ищецът Е. П.- *** в
УХТ-Пловдив на 05.05. и на 07.05. самоволно е променил времето и
формата на извеждане на възложените на него часове-упражнения по
дисциплината *** , със студенти от специалност *** група, като ги е отчел
във време, което според Графика на учебния процес за учебната 2020/2021г.
е присъствено, неучебно време. Тази самоволна промяна е извършена без
уведомяване и доклад от страна на ръководител катедра до декана на
Технологичен факултет, съгласно чл.63,ал.5,т.1 от ПОУД на УХТ.
Не се оспорват и фактическите и правни изводи на съда, че заповедта е
издадена от лице – носител на работодателска власт, като на ищеца са искани
обяснения за посочените нарушения, дал е такива и наказанието е наложено в
сроковете по чл. 194 от КТ, поради което дисциплинарната процедура е
спазена.
Не се оспорват и фактическите и правни изводи на съда, че ищецът е
извършил посоченото в заповедта от работодателя, като на 05.05. и на 07.05. е
променил времето и формата на извеждане на възложените на него часове-
упражнения по дисциплината *** , със студенти от специалност *** група,
като ги е отчел във време, което според Графика на учебния процес за
учебната 2020/2021г. е присъствено, но неучебно време за студентите.
Ищецът твърди в исковата си молба, че това поведение на може да му
се вмени във вина и не е основание за налагане на дисциплинарно наказание,
тъй като за работодателя не са произтекли никакви негативни
3
последици.Сочи,че е допуснал неволно объркване , тъй като не е съобразил
навреме, че от предварително дадения му разпис има предвидени занятия в
период,който е определен за ваканция/ неучебни дни за студенти, но работни
за преподаватели/.
Първоинстанционният съд е уважил така предявения иск, като
напълно е възприел и се е съгласил с така поддържаната от ищеца защитна
теза в процеса. В решаващите си мотиви на обжалваното решение районният
съд е изложил съображения, че независимо от обстоятелството, че ищецът е
извел част от учебните занятия в неучебно време, твърде вероятно, неволно
заблуден от изготвения от по-рано работодателя разпис, не следва да се
квалифицира като виновно извършено, при условията на умисъл и
недобросъвестност, като от това поведение на ищеца за работодателя му не са
произтекли вреди. На следващо място е посочил , че ищецът не е бил
наказван дисциплинарно от работодателя му за други извършени нарушения
на трудовата дисциплина.
Така изложените съображения за основателност на предявения иск и
липсата на предпоставки за дисциплинарно наказване на ищеца не се
споделят от настоящия въззивен състав.
Издадената от ректора на висшето учебно заведение Заповед №
495/24.06.2021г., с която е наложено дисциплинарно наказание „***" на
ищеца Е.П.-*** в УХТ, е законосъобразна, мотивирана,като ясно и
изчерпателно са посочени причините за дисциплинарното му наказване и
конкретните нарушения на трудовата дисциплина, допуснати от него ,
изразяващи се промяна на 05.05 и на 07.05 във формата и времето на
учебните занятия със студенти,установени с учебните разписи/графици/ за
тяхното провеждане, без да уведоми прекия си ръководител, като ги насрочва
за провеждане в неучебно време,определено за ваканция на студентите с
Решение на Академичния състав.
С това си поведение служителят е нарушил и посочената в заповедна за
дисциплинарно наказване разпоредба на чл. 63,ал.5,т.1 от ПОУД на УХТ,
според която промени в обявения седмичен разпис се правят по изключение:
1. С разрешение от декана на факултета/директора на департамента след
обоснован доклад от ръководителя на катедра/център; 2. Със заповед на
Ректора за участие на студентите, докторантите и преподавателите в
4
университетски мероприятия.
В процесния случай ищецът своеволно и двукратно-на 05.05. и на 07.05,
е променил времето и формата на извеждане на възложените на него часове-
упражнения по дисциплината *** , със студенти от специалност *** група,
като нито се твърди по делото , не се и установява да са налице предвидените
изрично в разпоредба на чл. 63,ал.5,т.1 от ПОУД на УХТ , изключения за
това.
Въззивният съд не споделя твърдението на ищеца , че е допуснал
неволно объркване, за което не следва да бъде санкциониран по реда на КТ.
Сам той в писмените си обяснения до работодателя признава, че е знаел за
утвърдения във висшето учебно заведение нов учебен график , но не го е
провери, като не е имал и намерение да се запознае с него. Това поведение на
ищеца говори за неглижиране , подценяване и неодоценяване на основните
вменени му трудови задължение , разписани и в длъжностната
характеристика за заеманата от него длъжност- да преподава практическото
(и/или теоретично) съдържание на една или повече учебни дисциплини в
съответствие с изискванията на учебния план и учебната програма.
Допуснатото от ищеца неизпълнение на основното вменено му от
работодателя трудово задължение , се отразяват негативно на автоиртета на
висшето учебно заведение,чиято основна цел е подготовка на специалисти,
способни да развиват и прилагат научни знания в различните области на
човешката дейност.Същевременно провеждането на учебни занятия със
студенти в присъствени/ ваканционни/ за тях дни, препятства възможността
им за пълноценно участие в обучителния процес и получаване на
необходимия набор знания, каквато е и тяхната основна цел постъпвайки в
ответното висше учебно заведение.
Не е без значение е и обстоятелството, че видимо ищецът в обясненията
си неглижира тежестта на нарушенията, които е извършил, т.е. едноличната
промяна в утвърдения от учебното заведение график за него е нещо
нормално, а не нарушение на трудовата дисциплина и то сериозно. Това
поведение на ищеца и липсата на критично отношение към извършеното
нарушение сочат на трайното му пренебрежение към трудовата дисциплина и
въведените от работодателя правила за нормален трудов процес.
В частност, след съобразяване на посочените обстоятелства, настоящият
5
съдебен състав намира, че наложеното на ищеца второ по тежест
дисциплинарно наказание – чл. 188, т. 2 КТ, съответства на тежестта на
установеното по делото нарушение на трудовата дисциплина. Касае са за
неизпълнение на основно трудово задължение, а преценката за характера на
извършеното, данните за накърняването на авторитета на работодателя и
субективното отношение на ищеца към допуснатото нарушение, в т. ч.
липсата на самокритичност в изразеното становище в писмените му
обяснения по чл. 193 КТ, , което сочи на наличието на тенденция на
незачитане на трудовата дисциплина, обосноват по критериите на чл. 189, ал.
1 КТ определеното от работодателя дисциплинарно наказание "***", поради
което и релевираната претенция се явява неоснователна и подлежи на
отхвърляне.
По изложените съображения настоящият съд намира наложеното на
ищеца дисциплинарно наказание за законосъобразно, а предявеният иск за
неоснователен, което налага отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
претенцията.
С оглед изхода на правния спор въззиваемата страна следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя направените във въззивното
производство разноски за заплатена държавна такса в размер от 40 лева , за
юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева и за
първоинстанционното производство в същия размер, определено на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 23, т. 4 НЗПП.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 56/06.01.2022г., постановено по гр. д.№
13764/2021 г. по описа на РС- Пловдив, І гр. състав, и ВМЕСТО него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Е. Р. П., ЕГН
**********, срещу Университет по хранителни технологии-
гр.Пловдив,БУЛСТАТ: 00455440, иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. с
чл. 188, т. 2 КТ, за отмяна на наложеното със Заповед № 495/24.06.2021г. на
ректора на Университет по хранителни технологии-Пловдив, дисциплинарно
6
наказание “***”.
ОСЪЖДА Е. Р. П., ЕГН **********, да заплати на Университет по
хранителни технологии-гр.Пловдив, БУЛСТАТ: 00455440, сумата от 40 лева-
разноски заплатена държавна такса, сумата от 100 лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство,
както и сумата от 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7