Р Е Ш
Е Н И Е № 181
гр.Силистра,
27.02.2024 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд
гр. Силистра, в публично заседание на първи февруари две хиляди двадесет и
четвърта година, в състав: съдия Павлина Георгиева-Железова, при секретаря
Румяна Пенева, като разгледа докладваното от съдия П. Георгиева-Железова адм.
дело № 155 по описа на съда за 2023
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по жалба на П.С.Д. ***,
подадена чрез представител по пълномощие адв. В. П. ***, срещу Заповед №342з-822
/ 27.07.2023 г. за отмяна на приложена принудителна административна мярка (ПАМ)
по чл.171, т.1, б.“б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) „временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 18 месеца“.
Оспорената
отменителна заповед е постановена на основание чл.99, т.2 АПК, т.е. в
производство по глава VII на АПК
„Възобновяване на производства по издаване на административни актове“.
С жалбата, се
настоява за отмяна на атакуваната заповед като незаконосъобразна, главно защото
не било налице базовото изискване на закона - отмененият акт да е влязъл в
сила, за да бъде годен предмет на особеното възобновително производство.
Напротив, твърди се (както е посочено и в процесната заповед), че Заповед №
23-1099-000205/24.04.23г., с която е наложена ПАМ, е обжалвана пред
АС-Силистра; образувано е адм. дело № 106/23 г., което е било насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание и следователно, не било изпълнено
изискването от чл. 99 АПК - да е налице влязъл в сила индивидуален или общ
административен акт. Твърди се още, че заповедта била издадена от некомпетентен
орган - от издателя на отменения акт,а не от горестоящ административен орган,
каквато е регламентацията в чл.99 от АПК.
Поддържа се наличие
на правен интерес от настоящото оспорване поради това, че отменителната
заповед, вкл. служебното възстановяване на регистрацията на МПС (предмет на
отменената заповед не е дерегистрация на автомобила, а временно отнемане на
СУМПС на водача), има действие занапред, а отменената ЗППАМ е произвела своя
неблагоприятен ефект в пълен обем, като от 24.04.2023 г. до 27.07.2023г.,
оспорващият е бил лишен от правото да управлява МПС, поради отнетото му
свидетелство за това (СУМПС №*********) и контролен талон. Твърди се, че в хода
на възобновителния административен процес изцяло са били игнорирани
нормативните предпоставки за неговото започване изобщо, съгласно регулацията от
глава VII на АПК, което особено съществено опорочавало оспорения
акт. Моли се за отмяна на обжалваната заповед и за присъждане на съдебни
разноски, вкл. възнаграждение за един адвокат в хипотезата на чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата (ЗАдв).
Ответникът по жалбата
- Началник
група „Моторни превозни средства, водачи и административно-наказателна дейност“
в Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР гр. Силистра се
представлява в открито съдебно заседание от юриск. А. и поддържа становище за
неоснователност на оспорването. Извеждат се изводи, че липсва правен интерес у
жалбоподателя поради това, че същият се бил възползвал от процесната
отменителна заповед, получавайки си лично върнатото му от органа СУМПС № ********* на датата на
нейното издаване - 27.07.2023 г., което се установявало от приложена Справка за
нарушител/водач и положения личен подпис във воден Дневник за отнети/върнати
СУМПС за получено свидетелство от оспорващия. Не сочи на кое правно основание и
по кой процесуален ред, е била отменена оспорена пред съда заповед, но
поддържа,че процесната била законосъобразна.
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от АПК.
Съдът, като обсъди
изложените в жалбата доводи и прецени доказателствата по делото,вкл. след
дадени указания на страните, извършвайки проверката по чл.168, ал.1 АПК, прие
за установено следното: Жалбата е
процесуално допустима, като подадена срещу административен акт, подлежащ на
съдебен контрол; от лице с правен интерес; в законоустановения срок, а
разгледана по същество е и основателна.
От административната преписка се установява,
че със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-1099-000205 / 24.04.2023г., издадена от ответния по делото орган - началник
група „МПСВАДН“ в сектор „ПП“ при ОД МВР Силистра, на основание чл.171, т.1,
б.“б“ ЗДвП, временно е отнето Свидетелството за управление на МПС на П.Д. до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Същата, в
нормативния срок, е била обжалвана пред АС-Силистра, във връзка с което е
образувано административно дело № 106/2023г., насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание. Междувременно съдът е бил уведомен, че оспорената
пред него ЗППАМ е била отменена от същия орган с процесната пред настоящия
състав Заповед № 342-822/27.07.2023г. и СУМПС е било върнато на жалбоподателя.
От данните в приложеното адм. дело №
106/2023г. по описа на АС-Силистра се установява, че съдът е отменил заповед №
23-1099-000205/24.04.2023г. като незаконосъобразна. Съдебното решение е влязло
в сила на датата на издаването му – 15.11.2023 г., тъй като на основание
чл.172, ал.5 от ЗДвП то е окончателно.
При горните факти следва да се приеме, че при
приключил съдебен процес ПАМ е отменена от нейния издател в нарушение на
разпоредбите по чл.91 от АПК (Преразглеждане на акта в рамките на висящо
административно производство).
Според настоящия състав, действието на
Заповед № 23-1099-000205/24.04.2023 г. е преустановено с оспорената в
настоящото съдебно производство ЗППАМ № 342з-822/27.07.2023г. Друг ефект, освен
прекратяване на действието й, не е постигнат. Това е така защото, съгласно
регулацията от чл.142, ал.1 АПК, съответствието на административния акт с
материалния закон се преценява към момента на неговото издаване, т.е. към
27.07.2023г., когато е било висящо производството по оспорване на отменената
ЗППАМ №23-1099-000205/24.04.2023г. пред АС гр. Силистра.
Не са били налице предпоставките по чл.91,
ал.1 АПК и евентуалното преразглеждане на акта от неговия издател (т.нар. “право
на отзив“) е било недопустимо, като извършено извън преклузивния 7-дневен срок.
Систематичното място на чл.91 в нормения състав на АПК, е в глава шеста
„Оспорване на административните актове по административен ред“, а не при висящо
съдебно производство, с оглед забраната от чл.130, ал.2 АПК. След пренасяне на
спора в съда, никой друг орган няма право да се произнася по
законосъобразността на оспорения акт, в т.ч. и органът, който го е издал. Последният,
единствено при условията на чл.156 АПК, може да оттегли процесния пред съда
административен акт, които условия съставът по адм. д. №98/23г. е приел, че са
налице. Доколкото изобщо не е регламентирана възможност актът да бъде отменен
при висящ съдебен процес,то логично такава прекратителна хипотеза в чл. 159 АПК, не съществува. Не следва да се обсъжда и извънредния ред по глава седма
АПК „Възобновяване на производства по издаване на административен акт“, тъй
като процесната по адм. д. № 106/23г. на АС-Силистра и отменена от ответника
заповед, не е била „влязъл в сила индивидуален административен акт […]“,
за да е допустимо изобщо възобновително производство.
В по-новата практика на ВАС категорично се
прави разграничение между оттеглянето и отмяната на административния акт, когато
отмяната е постановена от органа след като актът е произвел своите правни
последици. Така в Определение № 556 4/10.05.21г. по адм.д.№470/21г. на 5-членен
състав на ВАС, е прието,че отмяната на акта от органа, след като същият е
проявил правното си действие и след като е оспорен пред съда,не е равнозначно
на оттеглянето на акта по смисъла на чл.159 т.3 АПК Обстоятелството, че
действието на процесната ПАМ е преустановено считано от 27. 07.23г. с
издаването на ЗППАМ № 342з-822/27.07.23г. и е върнато СУМПС на жалбоподателя,също
не може да засегне допустимостта на настоящия процес,в сегмента на наличието на
правен интерес. Това е така, защото отмяната има действие занапред и като
последица води до преустановяване на предизвиканите последици с отменената
административна принуда, т.е. има отношение към изпълнението на акта,но не и
към неговата законосъобразност, както основателно възразява жалбоподателят.
Отменената ЗППАМ
№23-1099-000205/24.04.2023г., поради придаденото ѝ по силата на закона
предварително изпълнение (арг.чл.172 ал.6 ЗДвП), е породила правни последици и
поддържала разпореденото с нея състояние до прекратяване на действието ѝ
на 27.07.2023г. ,докогато е засягала пряко и непосредствено правната сфера на
оспорващия, поради което за същия е налице правен интерес от съдебното
произнасяне по законосъобразността на отменителната заповед, какъвто правен
интерес е имал и по отношение на оспорения акт по адм.дело № 106/2023г.,
независимо от постановения съдебен резултат.
При горните фактически установявания, от
правна страна, съдът намира следното: Оспорената заповед е нищожна, като
издадена на основание чл.99, т.2 АПК, при пълно отсъствие на предпоставките за
провеждане на производство по глава VII от АПК. Същата е
издадена от некомпетентен орган, който,при висящ пред съда спор относно
законосъобразността на ЗППАМ № 23-1099-000205/24.04.2023г. към 27.07. 2023 г.,
сам я е отменил с процесната по настоящото дело Заповед №342з-822/27.07. 2023г.
Предвид изложеното, в рамките на извършения контрол по чл.168 АПК, се налага
извод, че жалбата е основателна, а оспорената заповед като нищожна, следва да
бъде елиминирана от правния мир. При този изход на процеса, на жалбоподателя се
дължат съдебни разноски,при условията на чл.143, ал.1 АПК. Такива следва да му
бъдат присъдени в размер на 10 лева - платена държавна такса.
Относно заявеното в
условията на чл.38 ЗАдв искане за определяне от съда и заплащане от ответния
орган на адвокатско възнаграждение за осъществената правна помощ и процесуално
представителство от адвокат В.П., приложение следва да намери правилото от
чл.38, ал.2 ЗА, като не е необходимо установяване на условията от чл.38, ал.1
т.1-т. 3 ЗАдв.Трайната съдебна практика приема, че посочването в Договора за
правна защита и съдействие на условията: безплатна правна помощ на страната и
възнаграждение при условията на чл.38 ЗАдв, са необходимите и достатъчни
предпоставки за уважаване на искането. Ето защо, настоящият състав следва да
определи възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредба по
чл.36 ЗАдв, която е Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Обн.ДВ, бр.64/04г., посл.изм.ДВ,бр.88/22г.) Съгласно чл.8, ал.3
с.н. за процесуално представителство, защита и съдействие по административни
дела без определен материален интерес, каквото е настоящото, доколкото не
попада в обхвата на посочените материални закони по чл.8, ал.2 с.н. ЗДвП не е
сред тях) възнаграждението е 1000 лева, в какъвто размер следва да бъде
присъдено на адв. В. П.. Основателно поисканите разноски, в определения по-горе
размер, следва да бъдат възложени в тежест на юридическото лице, в чиято
структура е издателят на акта - Областна дирекция на МВР гр.Силистра, по
аргумент от §1, т.6 ДР АПК и чл.37 ал.2 ЗМВР,воден от което и на основание
чл.172, ал.2, пр.1 АПК, Административен съд Силистра
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВЯ за НИЩОЖНА по
жалба на П.С.Д. ***,
подадена чрез представител по пълномощие адв.В. П. *** Заповед
№342з-822/27.07.2023г. за отмяна на приложена принудителна административна
мярка (ПАМ) по чл.171, т.1 б.“б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), по
вид „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до
решаване на въпроса за отговорността,но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
МВР гр. Силистра, с административен адрес: гр. Силистра, бул.“Македония“ № 144,
да заплати на П.С.Д., ЕГН: ********** *** сумата от 10.00 (Десет)
лева - съдебни разноски.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
МВР гр. Силистра,с административен адрес: гр. Силистра, бул. “Македония“ № 144,
да заплати на адвокат В.П.П. от
Адвокатска колегия гр. Силистра, с ЕГН ********** и служебен адрес: ***, сумата
от 1 000.00 (Хиляда) лева, на основание
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението е окончателно по аргумент от чл.
172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: