РЕШЕНИЕ
гр.София, 21.02.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание
на единадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при
секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3400 по описа за 2017 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата Й.М.М. от гр.София твърди, че на
14.09.1015г. е претърпяла ПТП с резултат на което е получила телесни увреждания
– счупване на дясното колянно капаче. Посочва, че виновен за ПТП е водачът на
л.а.“Ауди“ м.80, рег.№ ********Д.Г.. Последният е нарушил правилата за движение
по пътищата като е загубил контрол върху
управлявания от него автомобил, навлязъл е в лентата за насрещно движение и е
реализирал ПТП с ищцата, която е управлявала велосипед. Ищцата твърди , че е
търпяла болки и страдания от телесното увреждане, по време на възстановителния
период , като подробни съображения е изложила в исковата молба. Преживяла е и
емоционална травма. Предявява пряк иск срещу застрахователя на гражданската
отговорност на водача на лекия автомобил като претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 40 000лв. като частичен иск от 60 000лв., ведно със законната
лихва от датата на увреждането 14.09.2015г. до окончателното изплащане.
Претендира за разноски.
Ответникът З.“Б.и.“ АД оспорва предявения иск по основание и по
размер. Счита, че при получените телесни увреждания справедливо обезщетение за
ищцата е такова в размер на 5000лв. Намира иска за завишен. Оспорва механизма
на ПТП. Оспорва твърдението, че застрахования при него водач е извършил деликт.
Прави евентуално възражение за съпричиняване от страна на ищцата, като твърди,
че тя с поведението си се е поставила в превишен риск спрямо обичайния. Моли
съда да отхвърли иска.
Третото лице помагач на ответника Д.Н.Г.,
редовно призован по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, не представя становище по иска.
За да се произнесе, съдът установи
следното от фактическа страна:
С констативен протокол на СДВР от
14.09.2015г. е установено, че на 14.09.2015г. , около 20,15ч. в гр.София, на
ул.“Съзнание“ в района на №30, е настъпило ПТП между л.а.Ауди 80 с рег.№ ********с
водач Д.Н.Г., и велосипедист Й.М.. Водачът на л.а. е напуснал ПТП и не е
уведомил МВР за станалото ПТП. Образувано е досъдебно производство. Няма данни
същото да е приключило към настоящия момент.
Видно от представената справка от
Гаранционен фонд, гражданската отговорност на автомобилиста на л.а. Ауди 80 е
застрахована при ответника към датата на ПТП.
Назначената по делото САТЕ дава следното
заключение относно механизма на ПТП: На 14.09.2015г. около
20:15ч. велосипедистката Й.М. *** с посока от ул. „Мара Бунева” към ул. „София“
в дясната част на пътното платно. На кръстовището с ул. „София”
велосипедистката спряла движението си.
В
същото време лек автомобил Ауди, per. № ********се е движил по ул.„София” с
посока от ул. „Първа българска армия” към ул. „Съзнание”. На кръстовището с
последната, автомобилът спрял, след което потеглил извършвайки десен завой по
ул. „Съзнание”. В следствие на субективни действия от страна на водача на лекия
автомобил, последния не продължил движението си по дясната част на ул. „Съзнание”,
а навлязъл върху лентата за насрещно движение, където се намирала
велосипедистката. Настъпил
е удар на предната част на автомобила върху предната гума на велосипеда, при
което велосипедистката паднала на терена. Автомобилът спрял, но водачът му като
забелязал, че велосипедистката се изправя, напуснал местопроизшествието.
Технически
причини за настъпване на процесното ПТП няма. То е настъпило, следствие на
субективни действия от страна на водача на лекия автомобил, като не е
контролирал управлението на автомобила и е навлязъл върху лентата за насрещно
движение, където е осъществил удара на велосипедистката. За
да не настъпи процесното ПТП е следвало водачът да се движи по принадлежащата
му лента, без да навлиза върху лентата за насрещно движение.
Назначената по делото СМЕ установява, че
ищцата е получила по време на ПТП счупване на дясното колянно капаче с развитие
на хемартроза/ излив на кръв в колянната става/ и контузия на лявата
зигоматична / ябълчна/ област на главата. Вещото лице е категоричен, че е налице
причинно следствена връзка между процесното ПТП, станало на 14.09.2015 год. и
получените травматични увреждания на ищцата. След ПТП по спешност е проведено
болнично лечение. Извършено е закрито наместване на фрактура, без вътрешна
фиксация - тибия и фибула, патела и имобилизация за 25 дни. На 16.09.2015г.
ищцата е изписана за продължаване на лечението в амбулаторни условия. По повод
на оток и хемартроза, на 25.09.2015 год е извършена пункция на дясната колянна
става и е отстранено 35 мл. кръв. На 08.10.2015г. е свалена шината. При
възстановяването си ищцата е прилагала
репарил гел локално в областта на дясното коляно и е провеждала рехабилитация
за преодоляване на ограниченията в движенията на дясната колянна става и
възстановяване на обема и силата на мускулите на крайника.
Вещото лице уточнява, че счупването на
колянното капаче в тази възраст зараства за период около 30-35 дни.
Функционалното възстановяване на крайника след свалянето на гипсовата
имобилизация продължава около 35-45 дни. В конкретния случай лечението и
възстановяването е продължило около 80-90 дни, след което на ищцата и е било разрешено
да спортува. Болките са били силни в момента на травмата и следващите няколко
дни поради развитие на хемартроза, нарастване на посттравматичния оток и
травмиране на меките тъкани. Страданията са свързани с имобилизацията на
ставата, по - трудното придвижване и извършването на тоалета на тялото. След
личен преглед на ищцата вещото лице травматолог уточнява, че сегашното
състояние на Й.М.М. е добро. Функционалното състояние на крайника е
възстановено напълно и не се очакват трайни последици от травмата.
Във връзка с търпените от ищцата
неимуществени вреди съдът събра гласни доказателства. Св.С., майка на ищцата,
установява, че след ПТП е заварила дъщеря си много стресирана, плачеща. Дрехите
й били разкъсани, имала охлузвания по лявата скула на лицето. Дошлата линейка
откарала дъщеря й в Пирогов, където била хоспиталазирана. Основният проблем бил
свързан с коляното на десния крак, сложили й шина. Установило се, че Й. има
охлузвания в областта на ребрата и на левия крак, долу в областта на глезена
- там имала оток, който и до сега седял
като буца, синьо петно - оказало се разкъсан мускул. В болницата ищцата била
обгрижвана с подлога, тъй като й било забранено да се придвижва самостоятелно и
да стъпва на крака. Имала много силни болки в крака, силно главоболие, гадене,
повръщане. От лекаря разбрала, че на дъщеря й вливат обезболяващи. Дъщеря й е
била ученичка в 11 клас, като ПТП се случило ден преди началото на учебната
година. Отсъствала от училище около 2 месеца, изпуснала учебен материал и това
много я притеснило. У дома ищцата се възстановявала с помощта на родителите си,
предвижвала се с патерици. Свидетелката установява, че ПТП е причинило и
психологическа травма на дъщеря й. Сънувала катастрофата, плачела постоянно,
била лабилна психически, на моменти била избухлива. Затворила се в себе си. И
до сега изпитвала страх да пресича, страх кола да се движи срещу нея. Страхувала
се да кара колело, а това преди било любимото й занимание. Заради пункцията на
коляното се наложило да носи гипс още 20 дни, което допълнително я стресирало.
Отделно от това пункцията била много болезнена. Чувствала болки при промяна на
времето, като лятото получавала оток на крака. Мнението на лекарите било, че
коляното следвало да се оперира, защото било нестабилно.
В съдебно заседание, след изслушване на
св.С. , вещото лице ортопед травматолог уточнява, че ищцата има вродена
разновидност на коленните капачета, но като цяло функцията на коляното е
възстановена.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
С пар.34 от ПЗР на новия Кодекс за
застраховането, приет с ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.,
е отменен КЗ, действащ към момента на възникване на застрахователното
правоотношение - 21.02.2015г. Тъй като застрахователното правоотношение е
възникнало при действието на отменения КЗ, съгласно пар.22 от новия КЗ, спорът
следва да се реши съобразно отменения КЗ. Предявеният иск намира правното си
основание в чл.226 ал.1 от КЗ /отм./.
Съгласно чл. 226 ал. 1 от КЗ /отм./
увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Основателността на прекия иск предполага
установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/настъпилото
ПТП и неговия механизъм; 2./ противоправното поведение на виновния водач; 3./ претърпените неимуществени вреди ; 4./ наличието
на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП; 5./ ответникът да е
застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач. По силата на чл. 223 ал. 1 КЗ /отм./
застрахователят на гражданската
отговорност на прекият причинител на вредата отговаря за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени
вреди.
Въз основа на констативния протокол,
автотехническата и медицинската експертизи, съдът приема, че на 14.09.2015г. е
настъпило ПТП в град София на ул."Съзнание" между л.а. „Ауди 80”,
управляван от Д.Н.Г. и ищцата, която е
управлявала велосипед. Съдът приема, че водачът на л.а „Ауди 80”е имал
противоправно поведение, в резултат на което е настъпило ПТП. Същият е нарушил
разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”. Не е спазил и разпоредбата на чл. 16 ал.1 т.1
от с.з. „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно
средство е забранено: “когато платното за движение има две пътни ленти - да
навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или
заобикаляне“. При навлизане в завой водачът Г. е загубил контрол върху
автомобила и е навлязъл в насрещната лента, в резултат на което е ударил
ищцата- велосипедист. Поведението на водача е и виновно, като вината се предполага
до доказване на противното – презумпцията за вина не е оборена от ответника или
от третото лице помагач.
Ответникът не установи, че ищцата е
допринесла за настъпването на ПТП, поради което възражението за съпричиняване
следва да се отхвърли. В тежест на ответника е да установи твърдяното
съпричиняване. Ударът е станал в пътното
платно на движение на ищцата, като няма основание да се приеме, че тя е
нарушила правилата на движение по пътищата.
От съдебно медицинската експертиза се
установи, че получените от пострадалата телесни увреди са в резултат от ПТП.
Ответникът е застраховател на
гражданската отговорност на увреждания автомобил. Ищецът не е получил застрахователно обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост
(чл.52 от ЗЗД).
Съгласно практиката на ВКС понятието
„неимуществени вреди” включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от
време. Критерият за справедливост не е абстрактен, а винаги се определя от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитието на самото общество в конкретната
държава. Преценявайки събраните по
делото доказателства /съдебно медицинска експертиза и свидетелски показания/ за
преживените от ищцата болки и страдания от получените травми, последвалото
лечение, продължителността на възстановителния период, последствията от
травмите и прогнозата за състоянието на ищцата, във вр. с критериите в ППВС
№4/68г., конюнктурата в страната към момента на ПТП и съдебната практика,
постановена за подобен вид увреждания за процесната година, съдът намира, че
справедлив размер обезщетение е такова в размер на 25 000 лева. Претенцията до предявения
размер от 40 000 лева. като частичен иск от 60 000лв. следва да се
отхвърли като завишена. Съдът приема, че
ищцата, момиче на 17 години, за
сравнително кратък период е изпитвала интензивни болки и страдания,
които в последствие са намалявали – според вещото лице болките са били силни в
момента на травмата и в следващите
няколко дни. Силни болки ищцата е имала и при извършване на пункция на
дясната колянна става. Извършено е закрито наместване на фрактурата, без
операционна намеса, но в последствие се е появило усложнение – оток и
хемартроза. Като цяло възстановителният период е бил кратък - около 3 месеца.
Към настоящия момент ищцата се е възстановила напълно – функцията на коляното е
възстановена, като продължава да изпитва болки и неудобства по промяна на
времето, вкл. и получава отичане на крака през лятото. Съдът приема, че ищцата
е търпяла ограниченията, които лечението и възстановителния период от травмите
са й наложили, докато се възстанови, неудобствата по
обездвижването и обслужването от другиго, затрудненото придвижване
впоследствие, емоционалните изживявания с оглед на ПТП. Препятстван е
пълноценния й живот, учебния процес, налице са последици за бъдещото й
поведение и навици.
Искът за заплащане на лихва за забава
върху претендираната сума за неимуществени вреди от 14.09.2015г. е основателен.
Законната лихва за забава се дължи от делинквента от датата на увреждането /
прилага се КЗ /отм.//. Застрахователят, който отговаря гаранционно -
обезпечително, дължи обезщетение в размера на дължимото от делинквента,
при условията на чл. 84 ал. 3 от ЗЗД. В
случая ПТП е настъпило на 14.09.2015г. и от тази дата застрахователят дължи
обезщетение.
По разноските.
Процесуалният представител на ищцата моли
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
Ответникът претендира за разноски.
Представил е списък по чл.80 от ГПК съгласно който претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 4500лв. без ДДС. Ищцовата страна прави възражение за
прекомерност на претендирания размер хонорар.
На
основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски съобразно
отхвърлената част от иска. Възражението на ищцата за прекомерност на искания
адвокатски хонорар е основателно. Процесуалният представител на ответника е
изготвил само отговор на исковата молба и не се е явил в нито едно от трите
съдебни заседания. За предявения размер иск от 40 000лв. се следва
адвокатско възнаграждение в размер на 1730лв. /без ДДС/. Съобразно отхвърлената
част от иска на ответника се следват 986лв. с ДДС.
Претенцията на процесуалния представител
на ищцата адв.Д. да й бъде присъдено възнаграждение при условията на чл.38
ал.1.т2 от ЗАдв, съдът намира за основателна. Представеният по делото договор
за правна защита и съдействие е сключен между ищеца и адв. Д. при изрична
уговорка за приложението на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. На адв. Д. се дължи
адвокатско възнаграждение в размер на 1280лв., изчислено съобразно чл.7 ал.2
т.5 от Наредбата №1/2008г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При този изход на делото
застрахователното акционерно дружество следва да заплати по сметката на СГС
държавна такса в размер на 1000лв. и разноски, съобразно уважената част от иска
- 375лв. /600лв. за две експертизи х
62,50%/.
Водим от горното, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА
З.“ Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище *** и адрес на управление ***, да
заплати на Й.М.М., ЕГН **********,*** сумата от 25 000лв., ведно със законната
лихва от 14.09.2015г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за
причинени от ПТП на 14.09.2015г. неимуществени
вреди, причинени виновно от застрахован при З.“ Б.И.“ АД по задължителна
застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите със застрахователна
полица № 02115000589932, период на покритие от 21.02.2015г. до 06.12.2015г.,
водач Д.Н.Г., ЕГН **********, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до първоначално предявения размер от 40 000 лв. ведно с лихвата за забава , предявен
като частичен от 60 000лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА
Й.М.М., ЕГН ********** да заплати на З.“ Б.И.“ АД, ЕИК ******* разноски по
делото в размер на 986лв. с ДДС.
ОСЪЖДА
З.“ Б.И.“ АД, ЕИК ******* да заплати по сметката на Софийски градски съд
държавна такса и разноски в размер на 1375 лв.
ОСЪЖДА
З.“ Б.И.“ АД, ЕИК ******* да заплати на адвокат С.Д. при САК, на основание
чл.38 ал.1,т.2 от ЗАдв адвокатски хонорар в размер на 1280лв.
Решението е постановено при участието на
Д.Н.Г., ЕГН ********** като трето лице помагач на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните и на
третото лице помагач.
Съдия: