Разпореждане по дело №6/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл ГПК и е образувано по въззивна жалба на Д. С. Н. от Б. ,подадена чрез пълномощника му адв.М Б против решение №7079/04.12.2009г. на РС-Б. по гр.д.№1429/2009г.

В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение и се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора,с което предявените искове да се отхвърлят като неоснователни.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК от въззиваемото Д. е постъпил писмен отговор,с който се оспорва жалбата и се поддържа становище,че решението на РС е правилно ,поради което следва да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е процесуално допустима-подадена е в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна страна при наличие на правен интерес и е насочена срещу обжалваем съдебен акт.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.Като обсъди доводите на страните и извърши съвкупна преценка на събраните доказателства, въззивният съд приема за установена следната фактическа страна на спора:

Не е спорно,че на 20.07.2005г. в Б. на ул.”П Д” №85 е станало пътно-транспортно произшествие между товарен автомобил марка “УАЗ-452” с ДКН РК 5736 АН ,управляван от въззивника Н. и лек автомобил марка “Опел Астра” с ДКН Е 2880 АТ,собственост на “Е лизинг”-ЕООД,Клон Б., управляван от В. А..От протокола за ПТП ,показанията на св.В.А. и доклада от извършената СТЕ се изяснява механизма на ПТП и се установява,че виновен за настъпилото ПТП водач е ответника,който предприел неправилна маневра –завой наляво без да осигури предимство на преминаващия в съседна лента автомобил марка “О А”.От това е последвал удар между товарния и лекия автомобили с причинени материални щети върху лекия автомобил.Към момента на увреждането за лекия автомобил е имало валидно сключена застраховка”каско” при ищцовото З. Д.,което се установява с представената застрахователна полица /на л.27 от първоинстанционното досие на делото/. Повредите върху застрахования лек автомобил според описанието в протокола за ПТП са оценени от вещото лице за сумата 668,08лв,тоест на същата стойност,каквато застрахователят е платил на собственика на увреденото МПС.Установява се също ,че собственикът на товарния автомобил не е сключил договор за задължителната застраховка “ гражданска отговорност “ ,валидна към момента на ПТП.Посочената в протокола за ПТП застрахователна полица е валидна и застраховката е влязла в сила от 00.00ч. на 21.07.2005г. ,а ПТП е настъпило през деня на 20.07.2005г. Застрахователното Д.-ищец е заплатило на собственика на увредения лек автомобил по застраховката “Каско” щетите,нанесени върху автомобила .Застрахователното обезщетение в размер на претендираната сума е заплатено с пл.нареждане от 07.09.2005г. ,видно от представеното банково бордеро .Със заявление по реда на чл.410 ГПК ищцовото Д. е поискало от РС-Б. издаване на заповед за изпълнение против ответника за сумата 668,02лв,представляваща главница по изплатеното З. обезщетение ,лихва в размер на 331,44лв за периода от 07.09.2005г. до датата на подаване на заявлението-26.03.2009г. ,разноски по производството в размер на 222 лв,вкл.държавна такса и адвокатско възнаграждение.След подадено в срок възражение от длъжника , РС-Б. е указал на заявителя да предяви иск за установяване на съществуването на оспореното си вземане. Исковата молба е постъпила на 23.06.2009г. при спазване на преклузивния срок по чл.415 ал.1 ГПК.

При така установените фактически данни,въззивният съд приема следните правни изводи:

Предявените са обективно съединени искове за установяване съществуването на вземането на застрахователя –ищец за главницата в размер на 668,08лв ,произтичаща от заплатеното от него З. обезщетение на собственика на увредения автомобил , и за установяване съществуването на вземане за мораторна лихва върху посочената главница в размер на 331,44 лв за периода от 07.09.2009г. до датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК-26.03.2009г. . Фактическата страна на спора е установена от РС в съответствие със събраните доказателства .При спазване на процесуалните правила е прието ,че протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ,който се ползва с присъщата за този вид документи обвързваща материална доказателствена сила.Ответникът не е опровергал с надлежни доказателства констатациите на контролния орган ,съставил протокола за ПТП .Законосъобразно показанията на св.Н и Г са ценени от РС като изхождащи от близки на ответника и е отчетена възможната им заинтересованост от изхода на делото .По отношение механизма на настъпване на ПТП и анализа на събраните доказателства въззивният съд споделя направените от първата инстанция изводи и на основание чл.272 ГПК препраща към подробните мотиви на обжалваното решение.

Предявеният главен иск е за сумата 668,08лв ,представляваща заплатеното от ищеца З. обезщетение на “Е лизинг”-ЕООД,Клон Б. като собственик на увредения лек автомобил марка“О А” с ДКН Е 2880 АТ,за който е бил сключен валиден застрахователен договор по застраховката “каско”.Искът е с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр. с чл.402/отм./ от ТЗ.Посочената материалноправна разпоредба е приложимата правна норма към момента на ПТП ,впоследствие отменена с КЗ.чл.213.С предявения иск ищецът упражнява регресното си право като встъпва във всички права,които застрахованият има срещу третото лице или неговия застраховател. Отговорността на ответника по чл.402 /отм./ от ТЗ. може да се ангажира при положително установяване на противоправно поведение , на причинна връзка между това поведение и настъпилите вреди .Основанието на регресното вземане произтича от деликта,а не от застрахователното правоотношение,макар да е свързано с него , доколкото застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу деликвента , ако е изплатил З. обезщетение до размера на платеното.От неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза се установява,че върху застрахования лек автомобил са нанесени щети ,които оценени по методиката на застрахователя ,възлизат на претендираната стойност от 668,08лв.Установява се и причинната връзка между описаните от експерта щети и ПТП на 20.07.2005г. Вината на ответника за настъпване на ПТП също е несъмнено установена.Съобразно доказаните предпоставки от фактическия състав на чл.402 /отм./ от ТЗ ,РС законосъобразно е уважил главния иск,а иска за мораторна лихва е акцесорен и уважаването му произтича от съдбата на главния иск.

Законосъобразно РС е заключил,че възражението на ответника за погасяване на правото на иск по давност досежно главницата, представляваща платеното на третото лице З. обезщетение е неоснователно.Този иск се погасява с общата 5 г. давност по чл.110 ЗЗД, който срок към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е изтекъл.Заповедното производство е част от изпълнителния процес за принудително събиране на вземането,поради подаването на заявление за издаване на заповед по чл.410 ГПК има за последица прекъсване на погасителната давност ,съгласно чл.116 б.”в” ЗЗД.Правилно РС е счел,че само правото на иск за мораторната лихва е погасено частично ,съобразно давностния срок по чл.111 б.”в” ЗЗД,но се налага следното уточнение в съобразителната част: погасено е правото на иск за мораторната лихва за периода назад във времето след трите години преди предявяване на иска.Тоест за периода от 20.07.2005г. до 26.03.2006г. правото на иск за мораторна лихва е погасено по давност ,а не както РС е посочил периода от 07.09.2008г. до 26.03.2009г. Дължимата мораторна лихва в размер на законната върху главницата от 668.08 лв за посочения по-горе период от 26.03.2006г. до 26.03.2009г. възлиза на 286,32лв или малко повече от това,което РС е приел като дължимо по това вземане.Предвид разпоредбата на чл.271 ал.1 предл.второ ГПК първоинстанционното решение следва да се потвърди и в частта за мораторната лихва,тъй като положението на въззивника не може да се влошава като се признае съществуването на вземане за мораторна лихва в по-висок размер от посочения в обжалваното решение.

Предвид разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.

По изложените съображения и на основание чл.271 ал.1 ГПК,Благоевградският Окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №7079/04.12.2009г. на РС-Б. по гр.д.№1429/2009г.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: