№ 12020
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110157496 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от името на „***“
ЕООД, срещу Б. К. Д., ЕГН **********, с която е предявен положителен
установителен иск по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно
основание чл. 92 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на
ищцовото дружество сумата от 10 000,00 лева, представляваща неустойка за
неизпълнение на задължение, възникнало за Б. К. Д. по силата на т. 4 и т. 7 от
Декларация от 20.08.2020 г., подписана от Б. К. Д., с която последната се е
задължила, че няма да използва, разгласява или предоставя каквато и да било
информация (независимо от начина на придобиването й), факти, решения и данни,
свързани със стопанската дейност на „***“ ЕООД или на негови партньори,
доставчици или клиенти под каквато и да е било форма за цели, които не са
свързани с осъществяване на стопанската дейност на „***“ ЕООД или с
изпълнение на трудовите задължения на ответника в най-добрия интерес на
работодателя, което задължение е поето за времето на съществуване на трудовото
правоотношение между „***“ ЕООД и Б. К. Д., както и за една година, броено от
датата на прекратяване на последното, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 27.06.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Със заявление вх. № 183418/27.06.2023 г. „***“ ЕООД е поискало издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Б. К. Д., ЕГН ********** за
1
сумата от 10 000,00 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на
задължение, възникнало за Б. К. Д. по силата на т. 4 и т. 7 от Декларация от
20.08.2020 г., подписана от Б. К. Д., с която последната се е задължила, че няма да
използва, разгласява или предоставя каквато и да било информация (независимо
от начина на придобиването й), факти, решения и данни, свързани със
стопанската дейност на „***“ ЕООД или на негови партньори, доставчици или
клиенти под каквато и да е било форма за цели, които не са свързани с
осъществяване на стопанската дейност на „***“ ЕООД или с изпълнение на
трудовите задължения на длъжника в най-добрия интерес на работодателя, което
задължение е поето за времето на съществуване на трудовото правоотношение
между „***“ ЕООД и Б. К. Д., както и за една година, броено от датата на
прекратяване на последното, ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 27.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. На 03.07.2023
г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК в полза на „***“ ЕООД. Заповедта е връчена
на настоящия ответник, като в законоустановения срок същият е депозирал
възражение. Ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване
на вземането си на 19.09.2023 г. Исковата молба е подадена чрез ССЕВ на
18.10.2023 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
В исковата молба се твърди, че между страните е съществувало трудово
правоотношение въз основа на трудов договор № 31/04.07.2017 г., по силата на
който ответницата заемала длъжността „маникюрист“. Поддържа се, че
ответницата е подписала декларация от 20.08.2020 г., по силата на която поела
задължение за конфиденциалност и неразгласяване на информация,
представляваща търговска тайна за ищеца, подробно посочена в т. 5 от
декларацията. Посочва се, че според т. 4 от декларацията ответницата е имала
задължение по време на действието на трудовото правоотношение и безсрочно
след прекратяването му да не използва, разгласява и предоставя информация
(независимо от начина на придобиването ), факти, решения и данни, свързани
със стопанската дейност на ищеца или негови партньори, доставчици и клиенти
под каквато и да било форма за цели, които не са свързани със стопанската
дейност на ищцовото дружество. Твърди се, че по силата на т. 4 от декларацията
ответницата се е съгласила, че осъществяването на работа под каквато и да било
форма за пряк или косвен конкурент, партньор или доставчик на ищеца за
периода на съществуване на трудовото правоотношение и една година след
прекратяването му, ще води до предположение, че конфиденциалната
информация се използва за цели, които не са свързани с интереса на ищцовото
2
дружество. Ищецът поддържа, че ответницата е разполагала с подробно посочена
в исковата молба конфиденциална информация и е нарушила задължението си за
неразпространение на същата, като, познавайки спецификите на предлаганите от
ищеца козметични продукти, се е свързала с клиенти на последния и е започнала
да предлага свои продукти, като е изтъквала предимствата им и е подчертавала
слабостите на артикулите на ищеца. Ищцовото дружество твърди, че ответната
страна му е причинила вреди, като е разкрила на конкурентно дружество
информация за предлаганите продукти, клиентелата и размера на търговската
отстъпка. Излагат се съображения, че в т. 7 от посочената декларация била
уговорена неустойка в размер на 10 000 лв., в случай на неизпълнение на някое от
горепосочените задължения, като ищецът счита, че в негова полза е възникнало
такова вземане.
Ето защо, моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 10 000,00
лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение, възникнало за Б.
К. Д. по силата на т. 4 и т. 7 от Декларация от 20.08.2020 г., подписана от Б. К. Д.,
с която последната се е задължила, че няма да използва, разгласява или
предоставя каквато и да било информация (независимо от начина на
придобиването й), факти, решения и данни, свързани със стопанската дейност на
„***“ ЕООД или на негови партньори, доставчици или клиенти под каквато и да е
било форма за цели, които не са свързани с осъществяване на стопанската дейност
на „***“ ЕООД или с изпълнение на трудовите задължения на длъжника в най-
добрия интерес на работодателя, което задължение е поето за времето на
съществуване на трудовото правоотношение между „***“ ЕООД и Б. К. Д., както
и за една година, броено от датата на прекратяване на последното, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 27.06.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на
исковата молба от името на ответника. Прави се възражение за нередовност на
исковата молба с твърдения, че не било посочено в какво конкретно се е изразило
неизпълнението на поетите от ответницата задължения и на която дата е
извършила нарушение на свое задължение. По съществото на делото ответницата
поддържа, че не дължи плащане на претендираната сума, тъй като уговорките в т.
4 и т. 7 от процесната декларация били нищожни, като противоречащи на закона,
а именно – на забраната за ограничаване на правото на труд и на свободна
стопанска инициатива, и нарушавали чл. 8, ал. 4 от КТ, предвиждащ
3
недействителност на отказа от трудови права. Релевира се възражение за
нищожност на уговорката за неустойка, като противоречаща на добрите нрави,
тъй като можело да се претендира кумулативно с причинените вреди и размерът й
надхвърлял многократно размера на уговореното трудово възнаграждение, като
по този начин излизала извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. В евентуалност се поддържа, че уговорената неустойка е
прекомерна и подлежи на намаляване. Ответникът поддържа, че процесната
декларация била недействителна и поради факта, че била подписана вследствие от
упражнено от ищеца заплашване по начин, подробно посочен в отговора. Вън от
гореизложеното ответницата твърди, че не е разпространявала конфиденциална
информация и не е използвала такава за осъществяване на конкурентна дейност, а
евентуално споделяните данни с трети лица не представлявали търговска тайна,
която да е забранена за съобщаване.
Моли се за оставяне на исковата молба без движение, респ. – отхвърляне
на предявения иск, респ. – за присъждане на неустойка в по-малък размер.
Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК вр. чл.
415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 92 ЗЗД.
По отношение на иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, съдът
намира следното:
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже по
делото пълно и главно възникването на договорни отношения с ответника,
уговорена неустойка за неизпълнение на задължение, възникнало за Б. К. Д. по
силата на т. 4 и т. 7 от Декларация от 20.08.2020 г., подписана от Б. К. Д., с която
последната се е задължила, че няма да използва, разгласява или предоставя
каквато и да било информация (независимо от начина на придобиването й), факти,
решения и данни, свързани със стопанската дейност на „***“ ЕООД или на негови
партньори, доставчици или клиенти под каквато и да е било форма за цели, които
не са свързани с осъществяване на стопанската дейност на „***“ ЕООД или с
изпълнение на трудовите задължения на длъжника в най-добрия интерес на
работодателя, което задължение е поето за времето на съществуване на трудовото
правоотношение между „***“ ЕООД и Б. К. Д., както и за една година, броено от
4
датата на прекратяване на последното, както и настъпването на уговорените
предпоставки, пораждащи изискуемост на вземането за неустойка в
претендирания размер.
В тежест на ответника и при доказване на горепосочените обстоятелства е
да докаже релевираните в отговора на исковата молба възражения, включително
възражението си, че е подписал процесната декларация поради заплашване от
ищеца, респ. - че е погасил задължението за неустойка.
Не е спорно в отношенията между страните, че ответницата Б. К. Д. е
заемала в ищцовото дружество длъжността продавач-консултант по силата на
трудов договор №31/04.07.2017г., както и че със Заповед №32/01.04.2021г.
трудовото правоотношение е прекратено.
Ищецът основава претенцията си на представената по делото и подписана
от ответницата декларация /на л.12 и 13 от делото/, с която тя е поела задължение
да не разгласява търговска тайна на работодателя. В т. 5 от декларацията е
предвидено, че за такава се счита "търговска кореспонденция, споразумения и
други документи, отнасящи се до клиенти, цени, отстъпки, кредитни лимити,
продукти, всякакви разработки на R&D отдела, производствени рецептури,
чертежи, машини и технологии и свързаните с тях документи, както и незащитени
към съответния момент обекти на интелектуалната собственост - патенти, полезни
модели, промишлени дизайни".
Видно от т. 4 от декларацията работникът/служителят, в рамките на
действието на трудовото му правоотношение, както и безсрочно след неговото
прекратяване, няма да използва, разгласява и предоставя информация, независимо
от начинът на придобиването й, факти, решения и данни, свързани със
стопанската дейност на работодателя или на негови партньори, доставчици или
клиенти под каквато и да е било форма за цели, който не са свързани със
осъществяване на стопанската дейност на същия". В т. 4 е предвидено още, че
"осъществяването на работа, под каквато и да е било форма, за пряк или косвен
конкурент, партньор или доставчик работодателя за периода на съществуване на
трудовото правоотношение между страните, както и в рамките на срок от една
година след прекратяване на последното, води до предположение, че
работникът/служителят е използвал доведената до неговото знание информация за
цели, различни от онези, обслужващи най-добрия интерес на работодателя“.
В т. 7 е предвидено, че при нарушаването на задължението за
неразпространяване на конфиденциална информация се дължи неустойка в размер
5
на 5 000 лева, а ако е нарушено задължението по т. 4 от декларацията - 10 000
лева
Не са ангажирани доказателства по делото, че по време на трудовото
правоотношение между страните на ответницата е предоставена информация
посочена в т. 5 от декларацията.
Относно информацията за стопанската дейност на ищеца посочена в т. 4 от
декларацията, с която ответницата е разполагала по време на трудовото
правоотношение с ищеца се установява, че тя е разполагала с лакове и мостри, с
които е лакирала палитри.
Тези обстоятелства се установяват както от посочения от разпитаните в
проведеното съдебно заседание свидетели на ищцовото дружество Теодора
Лазарова, Силвия Стъргелова, така и от разпита на свидетелите Радослава
Славкова, **** и Симонна Илиева – бивши колежки на ответницата. Установява
се от показанията на свидетелите, че след като е преустановила работата си в
ищцовото дружество, ответницата заедно със свидетеля **** е започнала
осъществяването на стопанска дейност в дружеството „***“ООД, което с
регистриран предмет на дейност идентичен с този на ищцовото дружество, като в
качеството си на съдружник и управител на дружеството „***“ ООД предлагала
продукти на конкурентен бранд /Реформа/, както и се занимавала в организиране
и провеждане на обучения и квалификационни курсове по маникюр, педикюр,
ноктопластика, миглопластика и козметика.
Според разпитаните по делото свидетели, както на ищеца, така и на
ответника, продуктите, предлагани от ищеца могат да бъдат видени на неговия
интернет сайт и при обаждане по телефона клиентът може да получи отстъпки.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
предявеният иск се явява неоснователен.
В исковата молба се претендира реализиране на пълна имуществена
отговорност за неизпълнение на задължението за конфиденциалност, като
бланкетно се твърди, че поради разкриването на конфиденциална информация са
настъпили вреди за ищцовото дружество и предвид неустоечната клауза не е
необходимо тяхното реално настъпване. Твърденията на ищцовото дружество са,
че ответницата е започнала да осъществява конкурентна дейност в дружеството
„***“ ООД, както и че е използвала конфиденциална негова информация
/клиентска база/, при работата си в него.
Едно от основните задължения на служителя по трудовото
6
правоотношение, което се включва в понятието трудова дисциплина, е
задължението за вярност към работодателя, което се изразява в това да не
злоупотребява с неговото доверие и да не разпространява поверителни за него
сведения, както и да пази неговото добро име (чл. 126, т. 9 КТ). С оглед опазване
на своя интерес и за целите на ефективния работен процес всеки работодател
може да конкретизира хипотезите на поверителна информация в съответен
документ, който да доведе до знанието на своите служители. Виновното
нарушение на трудовата дисциплина представлява дисциплинарно нарушение,
което същевременно може да причини вреди на работодателя (чл. 187, ал. 1, т. 8,
чл. 190, ал. 1, т. 4 и чл. 203 и сл. КТ). Така служителят може да носи
едновременно дисциплинарна и имуществена отговорност за едно и също
нарушение на трудовото задължение за опазване на поверителна информация (чл.
203, ал. 2 КТ). Само в дискреционната власт на работодателя е да ангажира
съответния вид отговорност на служителя с оглед на конкретния случай. В чл.
203, ал. 1 и ал. 2 КТ са разграничени хипотезите на ограничена и пълна
имуществена отговорност на служителя при виновно причиняване вреди на
работодателя, които не са настъпили в резултат на нормален производствено-
стопански риск (чл. 204 КТ). Ограничена имуществена отговорност се носи в
ограничен размер при небрежно причиняване на вреди при или по повод
изпълнение на трудовата функция, а пълна имуществена отговорност в пълен
размер - за вреди, причинени умишлено, в резултат на престъпление или не при
или по повод изпълнение на трудовата функция. Трудовоправните отношения са
уредени с императивни норми с тази особеност, че страните имат договорна
свобода да уговарят условия на труд, които не са уредени с императивни норми,
както и условия, които са по-благоприятни за служителя от установените с
колективния колективния трудов договор (чл. 66, ал. 2 КТ).
Отговорността за неустойка е допълнително условие към трудовия договор
с гражданскоправно съдържание, което е по-неблагоприятно за работника по
смисъла на чл. 66, ал. 2 КТ, защото е отклоняване от императивните норми на чл.
203 и сл. КТ. Основно правило е, че ограничената имуществена отговорност има
договорен характер, тъй като възниква при неизпълнение на задължение по
конкретно трудово правоотношение, а пълната имуществена отговорност има
деликтен характер, тъй като има своето основание в неизпълнение на общото
задължение да не се вреди другиму. Според разрешенията на т. 2 от ТР № 3 от
22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004г., ОСГК хипотезите на пълна
имуществена отговорност по чл. 203, ал. 2 КТ касаят деликт, отговорността за
7
който се реализира по реда на чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД, както е прието и в
практиката на ВКС (Решение № 9 от 31.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1504/2017
г., IV г. о.; Решение № 65 от 9.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 865/2012 г., III г. о.).
Редът за реализиране на ограничената имуществена отговорност е
императивно уреден в разпоредбите на чл. 203-212 КТ, а на пълната имуществена
отговорност – в разпоредбите на общото гражданско законодателство (чл. 203, ал.
2 и чл. 212 КТ). В българското законодателство липсва единен граждански кодекс,
който да урежда гражданските правоотношения. В тази област Законът за
задълженията и договорите (попр. ДВ. бр. 2 от 05.12.1950 г., обн. ДВ. бр. 275 от
22.11.1950 г.) има характер на кодификационен акт. Именно Законът за
задълженията и договорите (ЗЗД), в който се съдържа уредбата на гражданската
отговорност за вреди (чл. 45 и сл. ЗЗД) се има предвид под израза "гражданския
закон", към който препращат нормите на чл. 203, ал. 2 и чл. 212 КТ.
Съдът намира, че процесната неустоечна клауза разширява кръга на
хипотезите на пълна имуществена отговорност на йерархически и икономически
зависимия служител, което противоречи на горепосочената императивна уредба
на тази отговорност по Кодекса на труда, препращаща само към разпоредбите на
отговорността за непозволено увреждане.
Един от елементите на фактическия състав на отговорността при
непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД са вредите, чието настъпване следва да бъде
доказано (Определение № 989 от 14.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3441/2018 г., IV
г. о.). В случая се претендира неустойка като форма на договорна отговорност, в
чийто фактически състав вредите не са елемент, за умишлено причинени вреди,
които не са конкретни и не са доказани, а са само презюмирани. Поради тези
съображения не е допустимо уговарянето на неустойка за реализиране на пълна
имуществена отговорност на служителя по трудово правоотношение.
По правило ограничената имуществена отговорност на служителя се
ограничава до определен в закона размер, като за служители с ръководни функции
и отчетници нейният размер може да достигне трикратния размер на уговореното
месечно трудово възнаграждение (чл. 206, ал. 2 и чл. 207, ал. 1, т. 1 КТ). С
процесните клаузи е уговорен над 10-кратен размер на месечното трудово
възнаграждение при нарушение на задължението за конфиденциалност. Този
завишени размери на парични суми, дължими, макар и за реализиране на пълна
имуществена отговорност, при която на обезщетение подлежат всички вреди, без
да се твърди настъпване на конкретни вреди, които само се предполагат при
неустойката, а не се доказват, водят до извода, че твърдяната неустойка всъщност
8
представлява наказателна санкция за недобросъвестно поведение на служителя по
време и след прекратяване на неговото трудово правоотношение. Съдът намира за
недействителни уговорки за реализиране на пълна имуществена отговорност чрез
заплащане на неустойка в съответен размер, което е несъвместимо с естеството на
пълната имуществена отговорност по трудовото правоотношение, която
отговорност има деликтен характер и изисква доказване на реални настъпили
вреди.
Ищцовата страна в исковата молба и с последващи уточнения не прави
разграничение между осъществяване на конкурентна дейност и разгласяване на
търговска тайна, като възприема, че със извършването на дейност в дружество
осъществяващо сходна дейност, е нарушила подписаната от нея декларация.
Това твърдение обаче е в нарушение на конституционно признатото право
на труд, по-специално нормата на чл. 48, ал. 3 КРБ, в която е прогласено правото
на свободата на избор на професия и място на работа на всеки гражданин. Трайно
възприето е в съдебна практика, че работодателят няма право да налага забрана на
служителите си, които са се специализирали в дадена област, да не упражняват
своята професия след прекратяването на трудовите си отношения, тъй като това
би означавало да се ограничи правото им на бъдещото престиране на труд, а
подобна клауза по своята същност е нищожна. Това означава, че само по себе си
последващото започването на работа по трудов договор в конкурентна фирма не е
нарушение на поетите по декларацията задължения и не може да е основание за
заплащане на предвидените в нея неустойки. Такова би било налице само
дотолкова, доколкото до знанието на новия работодател е доведена информация,
която представлява търговска тайна на бившия работодател и то не според
неговите разбирания, а съгласно легалното определение, съдържащо се в чл.3 от
Закона за защита на търговската тайна, който предвижда, че : "Търговска тайна е
всяка търговска информация, ноу-хау и технологична информация, която отговаря
едновременно на следните изисквания: представлява тайна по такъв начин, че
като цяло или в точната си конфигурация и съвкупност от елементи не е
общоизвестна или леснодостъпна за лица от средите, които обичайно използват
такъв вид информация; има търговска стойност, поради тайния си характер; по
отношение на нея са предприети мерки за запазването и в тайна, от лицето, което
има контрол върху информацията".
В тази връзка съдът съобразява постановената задължителна съдебна
практика, обективирана в решения на ВКС- Решение № 740 по гр. д. № 322/2010
г., IV г. о., Решение № 533/30.06.2010г., постановено по гр. дело № 309/2009г. по
9
описа на ВКС, Четвърто гр. отделение, Решение ****, постановено по гр. дело №
1070/2010 г. по описа на четвърто гр. отделение, решение № 417 от 21.05.2010г. на
ВКС по гр.д.№ 1228/2009г. на III г.о. Според даденото от ВКС обвързващо
тълкуване, уговорката, с която се ограничава извършването на конкурентна
дейност от страна служители за определен срок след прекратяване на трудовият
им договор, на първо място е сключена в нарушение на конституционно
признатото право на труд, по специално нормата на чл. 48, ал. 3 КРБ, в която се
прогласява свободата на избор на професия и място на работа на всеки гражданин.
Работодателят няма право да налага забрана на служителите си, които са се
специализирали в дадена област, да не упражняват своята професия, след
прекратяването на трудовите си отношения, тъй като това би означавало да се
ограничи правото им на бъдещо престиране на труд, а подобна клауза по своята
същност е нищожна. Такава клауза, макар и да не е свързана със съдържанието на
трудовия договор, възлага задължение на работника или служителя в определен
период от време да не встъпва в трудови или граждански отношения с
конкурентен на работодателя правен субект, която уговорка противоречи на
норми и принципи на трудовото право - чл. 8, ал. 4 КТ.
От събраните по делото доказателства не се установява ответницата да е
ползвала или предоставила каквато и да било информация във връзка с
осъществяваната от нея стопанска дейност /респективно в работата й по трудов
договор при дружеството Велвет-АС ЕООД, считано от 01.08.2022 г., съгласно
представената справка от ТД на НАП – София/. Не са ангажирани по делото
доказателства какви са "плюсовете и минусите на продуктите" и то различни от
публичната информация, която следва да се предоставя за тях на основание
разпоредбите на Наредба № 36 от 30.11.2005 г. за изискванията към козметичните
продукти, които като информация е била предоставена от ищеца на ответницата,
кога и как тя я е довела до знанието на свидетелката **** /каквито твърдения са
изложени в уточнителната молба на ищеца от 27.02.2024 г./.
Същото се отнася и до лакове и мостри, с които ищцата е лакирала
палитри, доколкото от събраните по делото гласни доказателства се установи, че
предлаганите цветове лакове могат да бъдат видени и поръчани от сайта на
ищцовото дружество. Самото естество на това пособие е да се ползва публично -
за предлагане на продуктите на клиентите и осигуряване на възможност за по-
добро запознаване с тях. Още повече, че по делото се установи, че лаковете, с
които е работила и ответницата се доставят от Китай и ищцовото дружество няма
нищо общо, нито с разработването, нито с производството им. Тоест не става
10
въпрос за продукти, които са разработени и произведени от ищеца /оригинални
негови продукти/, а за такива разработени и произведени в Китай, по отношение
на който ищецът има качеството на дистрибутор на съответната марка /бранд/ за
територията на Република България.
Съдът счита, че осъществяването на контакти със салони за красота, които
са купували продукти на ищцовото дружество и предлагането на конкурентни
продукти не съставлява нарушение на търговската тайна.
Такова нарушение не представлява и провеждане на обучения и
квалификационни курсове по маникюр, педикюр, ноктопластика, миглопластика
и козметика. От събраните в производството писмени доказателства се
установява, че преди да започне работа при ищецът, ответницата е работила на
длъжност „маникюрист“ за период от 7 години /от 31.05.2010 г. до 01.06.2017 г./
при работодателя ****. Следователно същата е с богат професионален опит в
сферата на дейност на ищеца, които е използван и от последния, посредством
ангажирането на ответницата с провеждането на обучения, организирани от
ищеца, в качеството на неин работодател.
Обстоятелството, че след прекратяването на трудовото правоотношение на
ответницата се е стигнало до затваряне на поддържаната от ищцовото дружество
академия за провеждане на обучения и квлификационни курсове, доколкото не е
имало друг служител, които да е бил достатъчно квалифициран, за да води
провежданите обучения, също не представлява нарушение на търговска тайна. От
събраните по делото доказателства се налага извод, че преустановяване дейността
на академията на ищеца е единствено поради водената от него политика по
отношение служителите на дружеството и липсата на квалифициран кадър, който
да поеме провеждането на обученията след прекратяване трудовото
правоотношение с ответницата.
Безспорно се установи, че към момента на сключване на процесния трудов
договор между ищеца и ответницата, същата е била с богат професионален опит в
сферата на дейност на ищеца, които е използван и от последния, посредством
ангажирането на ответницата с провеждането на обучения, организирани от
ищеца, в качеството на нейн работодател, както и че след прекратяване на
правоотношението й не е имало кой да я замести и да продължи практиката по
провеждане на обучения.
Провеждането на обучения от ответницата след прекратяването на
трудовото й правоотношение с ищцовото дружество само по себе си не
11
представлява нарушение на търговска тайна. Още повече, че по делото не се
установи такава информация изобщо да е била предоставяна на ответницата през
време работата й в ищцовото дружество.
Не се ангажираха и доказателства, от които да се установява по безспорен и
категоричен начин, че при проведените обучения е използвана информация,
станала известна на ответницата през време на работата й при ищеца, още повече
такава информация, представляваща търговска тайна.
Извършването на дейност по предлагане на продукти на конкурентна на
предлаганата от ищеца марка /бранд/ също не представлява нарушение на
търговската тайна, доколкото се касае за продукти различни от тези, предлагани
от ищцовото дружество.
Доказателства, че през време на работата си при ищеца на ответницата е
предоставена информация, представляваща търговска тайна на дружеството,
съгласно легалното определение, съдържащо се в чл.3 от Закона за защита на
търговската тайна, не се ангажираха в производството.
Следва да бъде посочено, че по становище на настоящия съдебен състав,
уговорката, обективирана в т. 4 от процесната декларация, предвиждаща
презумпция, че "осъществяването на работа, под каквато и да е било форма, за
пряк или косвен конкурент, партньор или доставчик работодателя за периода на
съществуване на трудовото правоотношение между страните, както и в рамките
на срок от една година след прекратяване на последното, води до предположение,
че работникът/служителят е използвал доведената до неговото знание
информация за цели, различни от онези, обслужващи най-добрия интерес на
работодателя“, е недействителна. Същата предвижда отговорност за декларатора
само на основание извършването на работа при пряк или косвен конкурент,
партньор или доставчик на работодателя, за разгласяване на доведена до негово
знание на информация, без значение, дали такава изобщо е била разгласена или
изобщо предоставена на декларатора през време действието на трудовото
правоотношение с ищцовото дружество.
Предвид всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав намира, че
предявеният за разглеждане в настоящото производство иск, следва да бъде
отхвърлен.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
С оглед изхода на спора право на разноски в настоящото производство има
12
ответникът.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 35781/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
От името на ответника своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 35742/2023 г. по описа на СРС,
II ГО, 160 състав, а именно за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
360,00 лева, като са представени и доказателства за извършване на
претендираните разноски.
От името на ищеца своевременно е релевирано възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираните от ответницата
разноски за адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. В
случая от решаващия съдебен състав се съобразява фактическата и правна
сложност на делото и извършените от процесуалния представител на ищеца
процесуални действия, както и защитимия от последния материален интерес в
производството. Следва да се отбележи и обстоятелството, че претендираното от
ответницата адвокатско възнаграждение в заповедното производство е в размер
повече от два пъти по-малък от този, който е претендиран от ищеца.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът
„***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 1, бул.
Андрей Сахаров № 14, ет. 1, офис 17, следва да бъде осъден да заплати в полза на
ответницата Б. К. Д., ЕГН **********, с адрес: **** сумата от 360,00 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното
производство ч.гр.д. № 35742/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
От името на ответника своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в заповедното производство по гр.д. № 57496/2023 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 състав, а именно за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
1000,00 лева, като са представени и доказателства за извършване на
претендираните разноски.
От името на ищеца своевременно е релевирано възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираните от ответницата
разноски за адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. В
случая от решаващия съдебен състав се съобразява фактическата и правна
сложност на делото и извършените от процесуалния представител на ищеца
13
процесуални действия, както и защитимия от последния материален интерес в
производството. Следва да се отбележи и обстоятелството, че претендираното от
ответницата адвокатско възнаграждение в исковото производство е в размер по-
малък от този, който е претендиран от ищеца.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът
„***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: ****, следва да бъде осъден да
заплати в полза на ответницата Б. К. Д., ЕГН **********, с адрес: **** сумата от
1000,00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в исковото
производство гр.д. № 57496/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: **** срещу Б. К. Д., ЕГН **********, с адрес: ****, положителен
установителен иск, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно
основание чл. 92 ЗЗД, за признаване за установено, че Б. К. Д., ЕГН **********
дължи в полза на „***“ ЕООД, ЕИК *** сумата от 10 000,00 лева, представляваща
неустойка за неизпълнение на задължение, възникнало за Б. К. Д. по силата на т. 4
и т. 7 от Декларация от 20.08.2020 г., подписана от Б. К. Д., с която последната се
е задължила, че няма да използва, разгласява или предоставя каквато и да било
информация (независимо от начина на придобиването й), факти, решения и данни,
свързани със стопанската дейност на „***“ ЕООД или на негови партньори,
доставчици или клиенти под каквато и да е било форма за цели, които не са
свързани с осъществяване на стопанската дейност на „***“ ЕООД или с
изпълнение на трудовите задължения на ответника в най-добрия интерес на
работодателя, което задължение е поето за времето на съществуване на трудовото
правоотношение между „***“ ЕООД и Б. К. Д., както и за една година, броено от
датата на прекратяване на последното, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 27.06.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума на 03.07.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 35742/2023 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
**** да заплати в полза на Б. К. Д., ЕГН **********, с адрес: ****, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 360,00 лева, представляваща разноски за адвокатско
14
възнаграждение в заповедното производство ч.гр.д. № 35742/2023 г. по описа на
СРС, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
**** да заплати в полза на Б. К. Д., ЕГН **********, с адрес: ****, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1000,00 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение в исковото производство гр.д. № 57496/2023 г. по описа на СРС,
II ГО, 160 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15