Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 125 10.01.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15000 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 439 ал. 1 от ГПК.
Ищецът С.Щ.А., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв. А.Д., е предявил против „УниКредит Булбанк” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Света Неделя” № 7, иск за признаване на установено, че ищецът не дължи поради изтекла давност на ответника следните суми: сумата от 4 095, 06 евро- главница по договор за банков инвестиционен кредит № ***, сключен между банката и ЕТ „***“, ЕИК: ********* (заличен търговец), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.12.2010 г. до окончателното плащане, сумата от 425, 61 евро- лихва за периода 29.05.2009 г.- 09.12.2010 г. и разноските по делото от 176, 83 лева, или общо сумата от 9 187, 51 лева, по издаден по частно гр. дело № 21200/ 2010 г. на ПРС, XIII гр. с-в, изпълнителен лист от 18.01.2011 г.
В исковата молба се твърди, че по частно гр. дело № 21200/ 2010 г. на ПРС, XIII гр. с-в, бил издаден изпълнителен лист от 18.01.2011 г. против ищеца, действащ като ЕТ. По изпълнителния лист било образувано *** по описа на ***. Вземането произтичало от банков инвестиционен кредит № ***, като заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК била издадена за следните суми: сумата от 4 095, 06 евро- главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.12.2010 г. до окончателното плащане, сумата от 425, 61 евро- лихва за периода 29.05.2009 г.- 09.12.2010 г. и разноските по делото от 176, 83 лева. Първоначално *** било образувано пред ***, по което единственото действие било връчена ПДИ на 08.07.2011 г. След това изпълнителният лист бил изтеглен и по него се образувало *** по описа на ***. По делото също била връчена ПДИ на 25.09.2017 г., но към тази дата вече ЕТ бил заличен търговец по силата на параграф 5 ал. 1 от ПЗР на ЗТР. На 05.08.2019 г. *** извършил опис на движими вещи на длъжника, които в последствие били запорирани и изнесени на търг. Изпълнението било спряно с обезпечение на бъдещ иск, който се предявявал с настоящата искова молба. Твърди се, че с оглед постановеното в т. 10 от ТР № 2/ 2013 г. на ОСГК на ВКС образуването на *** дело и изпращане на ПДИ не били действия, които да водят до прекъсване на давността. Така или считано от изпадането в забава по кредита, или от издаване на изпълнителния лист, вземането по кредита било погасено по давност и извършените изпълнителни действия нямали правен ефект. Изпълнението било насочено към ищеца, като физическо лице след заличаването на ЕТ, защото субективните предели на изпълнителния лист се разпростирали върху наследници и частни правоприемници. В този смисъл се предявявал и отрицателен установителен иск за недължимост на сумите от листа. С допълнителна писмена молба във връзка с постъпили отговор взема становище относно изтеклата погасителна давност. Претендират се и разноски. В съдебно заседание страната не се явява, но чрез пълномощника си поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е подал отговор, в който посочва, че искът бил неоснователен. Оспорват се твърденията за изтекла погасителна давност, като се заявява, че по първото *** дело били извършени действия, които прекъсват давността- на 05.07.2011 г. бил наложен запор на банкови сметки на ищеца и ЕТ, както и на МПС, а на 26.07.2011 г. се извършил опис на движими вещи. По второто *** се извършил също запор на МПС, запор на банкови сметки и опис на движими вещи на длъжника. Доколкото ЕТ не бил пререгистриран в срок, за задълженията му отговаряло физическото лице, без изрично да бъде конституирано, още повече, че ЕТ не бил различен правен субект от регистриралото го физическо лице. В случая нова 5- годишна давност започвала да тече от 26.07.2013 г., като до датата на образуване на второто *** дело тя не била изтекла и вземането не било погасено. Освен това най- новата съдебна практика на ВКС приемала, че тълкувателното решение, цитирано от ищеца, пораждало действие от обявяване на акта и то важало само за висящите изпълнителни производства, а не и за вече приключилите. В този смисъл през време на първото *** следвало да се счита, че давността е спряла да тече, а извършеното от *** прекратяване на производството имало само декларативно действие. Извършените по второто изпълнително дело напълно били валидни и пораждали правно действие, като всяко едно от тях прекъсвало давността. Моли за отхвърляне на иска. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа отговора. Представя и писмена защита.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
С разпореждане по частно гр. дело № 21200/ 2010 г. на ПРС, XIII гр. с-в, във основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, на 18.01.2011 г. е издаден изпълнителен лист, по силата на който ЕТ „***“, ЕИК: *********, е бил осъден да заплати на ответника следните суми: сумата от 4 095, 06 евро- главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.12.2010 г. до окончателното плащане, сумата от 425, 61 евро- лихва за периода 29.05.2009 г.- 09.12.2010 г. и разноските по делото от 176, 83 лева.
Въз основа на издадения изпълнителен лист с молба на пълномощник на взискателя от 24.01.2011 г. ответникът е образувал против ищеца *** по описа на ***, за принудително събиране на присъдените суми. Заверен препис от това изпълнително дело е приложен към настоящото производство. По това дело са изискани справки за установяване на имущественото състояние на длъжника (от НАП, КАТ, АВ, община). С разпореждане от 05.07.2011 г. е наложен запор върху банкови сметки и МПС, като е насрочен и опис на движими вещи. На длъжника е връчена и ПДИ на 08.07.2011 г. Съставен е протокол за опис на вещите на 26.07.2011 г. С молба от 29.01.2016 г. взискателят е поискал налагане на запор върху банкови сметки. С постановление на *** от 17.03.2017 г. *** е прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. В тази връзка взискателят е поискал да му бъде върнат изпълнителния лист, което е станало на 03.04.2017 г.
След връщане на изпълнителния лист, взискателят чрез пълномощника си на 09.05.2017 г. е образувал повторно *** производство против длъжника, като по случая вече е образувано *** по описа на ***. Заверен препис от това *** също е приложен към настоящото производство. По това дело отново са извършени справки за длъжника, като с молба от 11.05.2017 г. взискателят е поискал налагане на запор върху банкови сметки, което е и направено. На длъжника е връчена и ПДИ на 25.05.2017 г. С молба от 30.07.2019 г. е поискано запор върху банкови сметки и извършване на опис на движими вещи, в която връзка до лицето е изпратена и ППИ, връчена му на 05.08.2019 г. С протокол от 21.08.2019 г. са описани движимите вещи на длъжника, за които е образувана и процедура по явен търг чрез устно наддаване. Въз основа на издадена по частно гр. дело № 14296/ 2019 г. на ПРС, XVII гр. с-в, обезпечителна заповед *** е спряно.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Институтът на давността принципно не се прилага служебно, но доколкото само в тази връзка са наведени твърдения в исковата молба за недължимост на сумата по изпълнителния лист, то съдът е длъжен да се произнесе по въпроса, още повече, че предмет на настоящото производство е единствено погасяване на сумите по давност. Съображенията на ищеца в подкрепа на твърденията му се основават на това, че сумите по изпълнителния лист били погасени поради общата петгодишна давност, а и с оглед бездействието на кредитора по принудително събиране на сумите по *** в продължение на две години, от което се навеждат съображения, че същите не били дължими.
На първо място, следва да се отбележи, че в случая е без значение обстоятелството, че длъжник по изпълнителния лист е ЕТ, а ищецът е физическо лице, като това е така, защото ЕТ не е бил пререгистриран като търговец в срока по параграф 4 ал. 1 от ПЗР на ЗТР и по този начин за задълженията му отговаря физическото лице, дори и без търговеца да е бил изрично конституиран в изпълнителния процес, доколкото ЕТ не е различен правен субект от физическото лице, което го е регистрирало.
На следващо място, с ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС в т.10 се предвиди, че нова погасителна давност за вземанията започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. От първото ***- *** по описа на ***, е видно, че по същото единственото валидно *** действие е извършеният на 26.07.2011 г. опис на движими вещи на длъжника, защото останалите действия (като изискване на справки за проучване на длъжника) не са насочени към приложение на определен изпълнителен способ, поради което и не представляват изпълнителни действия. При това положение от датата на извършване на описа до издаване на постановлението за прекратяване от 17.03.2017 г. няма извършено нито едно изпълнително действие. В тази връзка по смисъла на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК още към 26.07.2013 г. са изтекли две години на бездействие на кредитора, поради което принудителното изпълнение се е считало за прекратено по силата на закона доста преди формалния акт на ***, който реално само е констатирал настъпването на това обстоятелство, без да поражда последиците му, настъпващи по силата на закона. Всички други извършени последващи действия, извършени по второто образувано ***- *** по описа на ***, което е образувано по същия изпълнителен лист, по вече прекратеното принудително изпълнение поради бездействието на взискателя, са напълно ирелевантни, защото се явяват направени по прекратено по силата на закона дело, поради което те са нищожни и не могат да породят своите последици. Без никакво значение е това, че е било образувано ново дело, защото изпълнителният титул- листа и в двата случая е един и същ, като повторното му подаване за събиране на вземането по принудителен ред няма характер на изпълнително действие, доколкото принципно самото образуване на *** дело не представлява такова действие, а отделно от това вече е било и прекратено ex lege изпълнението.
От друга страна, към датата на предявяване на настоящата искова молба- 20.09.2019 г., петгодишната погасителна давност, считано от извършения опис на 26.07.2011 г., който е единственото валидно изпълнително действие, е била изтекла, като извършените след перемпцията действия по изпълнението не могат да породят правен ефект.
Не могат да бъдат споделени съображенията на ответника, посочени в отговора и доразвити в писмената защита, по отношение на давността и приложимостта на ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС и на ППВС № 3/ 1980 г. В конкретния случай, както вече се посочи, описът от 26.07.2011 г. се явява единственото изпълнително действие, като петгодишният срок за погасяване на вземането по листа за давност тече именно оттогава и към 26.07.2016 г. давността вече е изтекла. Второто *** дело е образувано на 09.05.2017 г., поради което към момента на образуване на това *** изпълнителният процес не е висящ, а дори и тогава *** вече е бил издал на 17.03.2017 г. постановлението си за прекратяване. При това положение тук няма как да е приложима цитираната от ответника съдебна практика за това, че ТР се прилагало за в бъдеще, а до постановяването му действало ППВС, тъй като изпълнителното производство по листа не е висящо пет години след извършване на описа, защото тогава давността за вземането вече е била изтекла.
С оглед изхода на делото, а именно- уважаване на исковата претенция, на ищеца се дължат разноски в пълен размер. По делото са налице доказателства за направени от такива от него, като за тях е представен и списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства за реалното им заплащане- внесена държавна такса в размер на 367, 50 лева (лист 24 от делото) и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева (л. 68), които следва да се възложат в тежест на ответника. Ответникът обаче чрез пълномощника си в хода на устните състезания е направил възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на ищеца, поради което съдът дължи произнасяне по същото. По смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът по искане на другата страна може да присъди и по- нисък размер на разноските, като по смисъла на т. 3 от ТР № 6/ 2012 г. решаващият състав е свободен да намали възнаграждението дори точно на предвидения в Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум. В конкретния случай действително делото не се отличава с фактическа или правна сложност, в хода на процеса не са настъпили никакви усложнения, нито пък са събирани допълнителни доказателства извън първоначално поисканите, а и по този род дела вече е създадена трайно установена съдебна практика, в който смисъл са налице предпоставките за намаляване на възнаграждението. С оглед цена на иска, според нормата на чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредбата, минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да възлиза на сумата от 789, 38 лева. Именно до този размер съдът намира, че е справедливо да намали адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца, като точно тази сума се възложи в тежест на ответника.
Поради изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „УниКредит Булбанк” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Света Неделя” № 7, представлявана от и. д. Т. П. и Д. В., че С.Щ.А., ЕГН: **********,***, НЕ ДЪЛЖИ поради погасяване по давност, сумата от 4 095, 06 евро- главница по договор за банков инвестиционен кредит № ***, сключен между банката и ЕТ „***“, ЕИК: ********* (заличен търговец), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.12.2010 г. до окончателното плащане, сумата от 425, 61 евро- лихва за периода 29.05.2009 г.- 09.12.2010 г. и разноските по делото от 176, 83 лева, или общо сумата в размер на 9 187, 51 (девет хиляди сто осемдесет и седем лева и петдесет и една стотинки) лева, по издаден по частно гр. дело № 21200/ 2010 г. на ПРС, XIII гр. с-в, изпълнителен лист от 18.01.2011 г.
ОСЪЖДА „УниКредит Булбанк” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Света Неделя” № 7, представлявана от и. д. Т. П. и Д. В., да заплати на С.Щ.А., ЕГН: **********,***, направените по делото разноски, както следва: сумата от 367, 50 (триста шестдесет и седем лева и петдесет стотинки) лева- държавна такса и сумата от 789, 38 (седемстотин осемдесет и девет лева и тридесет и осем стотинки) лева- адвокатско възнаграждение, определено от съда.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала!ВГ