№ 1201
гр. София, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20201000503681 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение № 260036 от 31.07.2019г., постановено по гр. дело № 628 по
описа за 2018г. на Окръжен съд- Перник, В. В. В., е осъден да заплати на Е. К.
М. и на Е.З.П. на основание чл. 45, чл. 51, чл. 52 и чл. 86 ЗЗД сумата от по
100 000 лева, ведно със законната лихва от 15.04.2017г. до изплащането й,
представляваща обещетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания от смъртта на З. М. М., причинена по непредпазливост
вследствие на ПТП на 15.04.2017г.
Недоволен от решението е ответникът - В.В., който го обжалва в срок с
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Навежда доводи, че
първоинстанционният съд е присъдил завишен размер на обезщетението,
който не отговаря на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и че не е
отчетено наличието на съпричиняване на вредите от страна на починалото
лице. Излага съображения, че причина за настъпването на ПТП е
неправилната траектория на движение, която пострадалият е избрал и
предприета маневра – ляв завой, без да пропусне насрещнодвижещия се
автомобил, управляван от жалбоподателя. Моли въззивния съд да отмени
атакуваното решение и да намали размера на присъдените обещетения.
Насрещните страни – Е.К. и Е.П. оспорват жалбата по съображения,
подробно изложени в писмения отговор. Застъпват теза, че
първоинстанционният съд е определил размера на обещетенията в
съответствие с принцина за справедливост. Поддържат, че загубата на съпруг
1
и баща е огромна емоционална травма, която ще ги съпътства винаги.
Искането е съдът да потвърди атакуваното решение.
В производството пред Апелативен съд - София не са събирани нови
доказателства.
При служебна проверка съдът установи, че е сезиран с допустима
жалба, атакуващи валидно и допустимо съдебно решение.
Дължи се произнасяне относно правилността на решението според
доводите за неправилност, съдържащи се във въззивнита жалба.
Въз основа твърденията на страните и наличния по делото
доказателствен материал, съобразно определения предмет на произнасяне,
Апелативен съд - София прави следните изводи:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно.
Не се спори, че на 15.04.2017г., в гр. Перник, на кръстовището между
ул. „Юрий Гагарин“ и ул. „Република“, при управляване на моторно превозно
средство – лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ********, В. В. В.
нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – при
избиране на скоростта на движение превишил пределно допустимата
стойност от 50 км/ч. за пътно превозно средство категория „В“ в населено
място, като се движел със скорост 138 км/ч. и по непредпазливост причинил
смъртта на З. М. М.. Механизмът на произшествието, както и причинно-
следствената връзка между поведението на водача на автомобила и смъртта на
пострадалия, са установени, като на основание чл. 300 от ГПК относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца
съдът е обвързан и от влязлата в сила присъда № 9/2019г., постановена по
н.о.х.д. №58/2018г. на Пернишкия окръжен съд. В случаите, когато с деянието
са причинени вреди и те са елемент от състава на престъплението, влязлата в
сила присъда е задължителна за гражданския съд.
Безспорно е и, че ищците са съпруга и дъщеря на починалия З. М.,
видно и от приетото удостоверение за наследници изх.№ 1879/19.04.217г.
Спорен е единствено въпросът за справедливия размер на дължимото
обезщетение за ищците и наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат.
С подадения отговор на исковата молба ответникът по иска е направил
2
общо възражение за съпричиняване, като е посочил, че една от причините за
настъпване на ПТП е неправилната траектория на движение, която З. М. е
избрал и предприетата маневра завой наляво, без да пропусне насрещно
движещия се лек атомобил „Фолксваген Голф. Възражение за съпричиняване
е направило и третото лице-помагач „Застрахователна компания Олимпик“
АД.
Настоящият състаяв намира, че приносът следва да бъде доказан по
категоричен начин при условията на пълно и главно доказване, тъй като с
позоваването на чл. 51, ал.2 ЗЗД се цели нямаляване отговорността към
увреденото лице. Тези факти подлежат на изрично доказаване, независимо
дали по отношение на същите вече са били събрани доказателства в хода на
досъдебното производство. Действително в мотивите на присъдата е описано,
че една от причините за настъпването на ПТП е неправилна траектория на
движение, която З. М. е избрал и предприета маневра - завой наляво без да
пропусне насрещно движещият се автомобил „Фолксваген Голф“, но горното
не означава надлежно установяване на направеното възражение за
съпричиняване, тъй като в тази нейна част присъдата не обвързва граждански
съд. След като такива доказателства не са ангажирани, то и възражението се
явява недоказано, в какъвто смисъл е и изводът, направен в мотивите на
първоинстанционното решение.
Заявената искова претенция е с правно основание чл. 45 ЗЗД
Основателността на този иск предполага кумулативно наличие на деяние,
което да носи белега на противоправност и от него да са причинени вреди,
които да са в причинно следствена връзка с противоправното деяние, което да
е извършено виновно. Последният елемент се презюмира / оборимата
презумпция на чл. 45, ал.2 ЗЗД/.
Обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 ЗЗД,
възмездява главно страданията и загубата на морална опора и подкрепа като
последица от причинената смърт, като легитимирани да го получат са
близките, които са ги понесли, но най-вече неговите низходящи, съпруг и
възходящи, и то след като се установи, че действително са понесли
неимуществени вреди.
Е.К. и Е.П. попадат в кръга от лицата, имащи право на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди вследствие смъртта на З. М..
3
Конкретните измерения на търпените от тях болки и страдания са изяснени
чрез показанията на разпитаната свидетелка Л. В. (внучка на първата ищца и
дъщеря на втората -). От показанията й се установява, че ищцата Е.К. и
съпругът й живеели заедно повече от 50 години. Те били задружно семейство.
Двамата живеели в едно домакинство, заедно с другата ищца - Е.П., на която
помагали с грижи за отглеждане на свидетелката, чийто баща бил починал,
когато е била на 9 г.
Настоящият състав намира, че първоинстанцинният съд е съобразил
продължителността на съвместния живот от около 50 години, силната
емоционална връзка между ищцатаЕ.К. и съпруга й, близките отношения,
изразяващи се във взаимно уважение и грижа помежду им, обстоятелството,
че са изживели целия си съзнателен живот заедно, моралните болки,
страдания от загубата на починалия, с когото ищцата се намирала в
отношения на обич и привързаност и от когото тя е получавала нормално
присъщата за отношенията между съпрузите подкрепа и опора., вкл. и това,
че и до днес тя не е преодоляла тежката загуба на съпруга си, икономическите
и стопански условия в страната, както и практиката на съдилищата в подобни
случай и е определил че обезщетението, което в най-пълна степен ще
рерарира търпените вреди е в размер на 100 000 лв..
По отношение на дължимото обещение на дъщерята на починалия -
Е.П., според настоящия състав справедливият размер на обезщетението
възлиза на 80 000 лева. Бесзпорно ищцата е преживяла тежко смъртта на своя
баща и продължава да страда поради неговата липса, но не може да се
направи извод за претърпени морални вреди, извънредно надвишаващи
обичайните такива от внезапната загуба на баща. При това се отчита
обстоятелството, че към момента на настъпване на смъртта на баща й ищцата
е била в трудоспособна възраст, имала е собствен живот. Съобразявайки
всички тези обстоятелства и разпоредбата на чл. 51 и 52 ЗЗД, настоящият
състав намира, че сумата от 80 000 лв. би обезщетила ищцата- Е.П. за
претърпените от смъртта на нейния баща болки и страдания.
Решението в частта, с която искът, предявен от Е.П. е уважен за
разликата над 80 000 лева до 100 000 лева следва да бъде отменено и за тази
разлика – искът следва да бъде отхвърлен, ведно със съразмерните законни
лихви.
4
Присъденото от СГС на пълномощника на ищецата Е.П., на основание
чл. 38, ал.2 ЗАдв. възнаграждение следва да се редуцира до сумата 2824 лева,
а размерът на дължимата държавна такса следва да се редуцира до 7 200 лева.
На ответника В.В.. се дължат разноски, направени за процесуално
представителство в размер на 100 лева.
За производството пред настоящата инстанция ответникът следва да
заплати на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв., възнаграждение за защита на ищцата
Е.К. в размер на 3530 лева, а за ищцата Е.П., възнаграждение в размер на
2824 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260036 от 31.07.2019г., постановено по гр. дело
№ 628 по описа за 2018г. на Окръжен съд Перник, в частта с която В. В. В. е
осъден да заплати на Е.З.П., на основание чл. 45, чл.51, чл.52 и чл. 86 ЗЗД
обезщетение за неимуществени вреди представляващи обещетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
смъртта на баща й З. М. М. за разликата над сумата от 80 000 лева до 100 000
лева и в частите, с които на основание чл. 38, ал. 3 ЗАдв. на адв. И.Й. е
присъдено възнаграждение над сумата 2824 лева, а на основание чл.78, ал.6
от ГПК е осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса над сумата от
7200 лева като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ: предявения от Е.З.П. срещу В. В. В. иск на основание чл.
45, чл.51, чл.52 и чл. 86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 20 000 лв., представляващ разликата между следващите се
80 000лв. и присъдените 100 000 лв. и припадащите се законни лихви 15.04.17
г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260036 от 31.07.2019г., постановено по
гр. дело № 628 по описа за 2018г. на Окръжен съд- Перник в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА В. В. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ** да
заплати на адвокатско дружество Й. и Евгениев, ЕИК ********* на основание
основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. вр. чл. 78, ал. 1 ГПК разноски адвокатско
5
възнаграждение в размер на 2824 лева ( две хиляди двадесет и четири лева) за
производството пред въззивния съд.
ОСЪЖДА В. В. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ** да
заплати на на адвокатско дружество Й. и Евгениев, ЕИК ********* на
основание основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. вр. чл. 78, ал. 1 ГПК адвокатско
възнаграждение в размер на 3530 лева (три хиляди петстотин и тридесет
лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване на основание чл.
280, ал. 3, т. 1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, при изпълнение
изискванията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6