РЕШЕНИЕ
№ 211
гр. ХАСКОВО, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря В.И.К.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно
гражданско дело № 20215600500638 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК образувано по жалба, подадена от „ А1
България“ ЕАД гр. ***.
С Решение № 260352 от 14.07.2021 г., постановено по гр.д № 2880 по описа на съда
за 2020 г., РС Хасково е осъдил „ А1 България“ ЕАД гр. *** да заплати на И.Д.М. и Г. Д. М.,
двамата от гр.***, със съдебен адрес гр. ***, адв. В.Ч. сумата от 11880 лв., представляваща
неплатена наемна цена по сключения между тях договор за наем с нотариална заверка на
подписите от 16.02.2016 г., ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано
от 07.12.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1951 лв. представляваща
мораторна лихва за периода от 11.12.2017 г. до 07.12.2020 г.
Съдът е осъдил „ А1 България“ ЕАД гр. *** да заплати на И.Д.М. и Г.Д.М., двамата
от гр.***, сумата в размер на 1473,28 лв. направени по делото разноски.
Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът „ А1 България“ гр.***,
който обжалва в срок. Твърди,че постановено решение е неправилно поради неговата
необоснованост,неправилното приложение на материалния закон и допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Постановеното от РС Хасково решение на практика
не било мотивирано. Съдът не изложил свои мотиви и не обсъдил направените от него
възражения, а единствено и само „припознал“ едно неправилно решение, постановено
между същите страни в друго производство.Твърди,че не дължи наем за посочения период,
1
т.като наетият обект изначално бил негоден за ползване за нуждите и не му бил предоставен
за ползване. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на РС Хасково
и постанови друго по същество на спора, с което да отхвърли предявените искове. Моли да
бъдат присъдени направените по делото, пред двете инстанции разноски.
В срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемите.
В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител.
В съдебно заседание въззиваемите, чрез пълномощника си адв. Ч. оспорват
подадената въззивна жалба. Молят съда да постанови решение, с което да потвърди
решението на РС Хасково и да присъди направените по делото, пред въззивната инстанция
разноски.
Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във
въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по
същество е неоснователна. Постановеното от РС Хасково решение е правилно, поради което
следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемите направените по делото, пред въззивната инстанция разноски в
размер на 900 лв., представляващо платено възнаграждение на адвокат, съгласно договор от
04.11.2021 г.
РС Хасково е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 232 ал.2
предл. 1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, предявени от И. Д. М. и Г. Д. М., двамата от гр.*** против „
А1 България“ ЕАД гр.***.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички относими
към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и
законосъобразен извод, че предявените обективно съединени искове са основателни и
доказани, поради което е уважил същите в предявените размери. Пред настоящата
инстанция не се представиха нови доказателства, които да дават основание да бъде направен
извод различен от направеният от решаващия съд.
За да постанови атакувания съдебен акт съдът е приел, от една страна,че с влязло в
сила Решение № 263/16.11.2020 г., постановено по в.гр.д. № 765/2020 г. по описа на ХОС,
което съгласно чл.297 и чл.298 ал.1 от ГПК е задължително за съда и страните, са уважени
идентични искове на ищците против ответника, но за предходен период, като съдът е
приел,че процесният имот е бил надлежно предаден. Посочил е още,че в настоящото
производство ответникът не твърди и не установява някаква промяна относно това
положение. Посочил е също,че това обстоятелство се установява и от представената от
ответника и приета като доказателство по делото нотариална покана № *** г. на нотариус
С.Н., с която ответникът е уведомил ищците,че прекратява едностранно сключения между
тях договор за наем. Тези изводи на съда са правилни и се споделят от настоящия съдебен
състав.
Неоснователно е направеното от въззивника възражение,че съдът не е изложил
2
мотиви и че решението му е необосновано. Действително неправилно е препратил в една
част към мотивите на постановеното от предходен съдебен състав решение, но е дал отговор
на поставените от ответника възражения и е обосновал извода за дължимост на наем за
процесния период, въз основа на съвкупната преценка на събраните в производството
доказателства.
Между страните няма спор относно съществуването на валидно наемно
правоотношение между тях. Правата и задълженията са уредени в подписания от тях
договор за наем от 16.02.2016 г., който договор е бил надлежно вписан. Основното
възражение на ответника се свежда до това, че имотът не му е бил надлежно предоставен и
че изначално е бил негоден за ползване по предназначението му. РС Хасково обосновано е
отговорил на това възражение и правилно е приел същото за неоснователно. Недвижимият
имот е бил отдаден под наем на ответника, за да инсталира и експлоатира съоръжения и
оборудване в него, които да използва за осъществяване и подобряване на
телекомуникационната дейност. В чл.5 ал.2 от договора е посочено,че заплащането на
наемната цена се дължи от влизането в сила на издаденото разрешение за строеж на
съоръженията и оборудването до прекратяването му. Представено и прието като
доказателство по делото е писмо на Община *** от 03.08.2016 г. относно направеното
искане от „ Мобилтел“ ЕАД – сега „ А1 България“ ЕАД за издаване на виза по чл.140 за
строеж на „ мобилна базова станция Телемоб 30“ в ПИ *** по КК на гр.***в м. *** .
Изложеното дава основание на съда да приеме първо,че имотът е бил надлежно отдаден за
ползване на ответника, доколкото на същия е била предоставена необходимата
документация, щото той да предприеме действия по издаването на виза за строеж и второ, че
ответникът предварително е бил наясно,че за да ползва отдаденият му имот за целта, за
която е бил нает, следва да се снабди с разрешение за строеж. Ето защо той не може да се
позовава на това,че имотът е бил изначално негоден да изпълнява нуждите, за които е бил
нает. Некоректно е позоваването на чл.2 ал.2 и на чл.4 от сключения между страните
договор. Наемодателят,с подписването на договора е декларирал,че сключването и
изпълнението на този договор не зависи от волята или даването на съгласие на трето лице,
както и че не е в противоречие с нормативен или индивидуален административен акт, който
създава задължения за него, но по-надолу, в чл.5 ал.2 изрично е посочено,че наемната цена
ще се дължи от датата на влизане в сила на разрешението за строеж на съоръженията и
оборудването. Клаузата е изцяло в полза на наемателя и той е бил наясно с подписването на
договора,че за да извърши строителството в наетия имот следва да се снабди с разрешение
за строеж. Нещо повече, в чл.13 изрично е посочено,че наемодателите упълномощават
наемателя да извърши всички необходими действия, за да се снабди наемателят с
необходимите документи и разрешения, както и че се задължават да му съдействат при и по
повод осъществяването на правата по ал.1 – чл.13 ал.3 от договора. Това,че ответникът не
се е снабдил с необходимото му разрешение за строеж и не е могъл да използва имота за
целите, за които е бил нает, не може да се вмени във вина на наемодателите и съответно да
освободи наемателя от задължението да плаща наемна цена.
3
Действително в чл.4 от договора е посочено, че предаването на имота се извършва с
протокол, в който се описва вида и състоянието му. По делото няма представен такъв
протокол и не се твърди,че е съставян. Липсата на този протокол обаче не обосновава
извод,че имота не е бил предаден на наемателя. На последния е била предоставена
необходимата му документация относно собствеността и предоставено пълномощно, за да се
снабди с необходимите му документи и виза за строителство. Липсата на съставен протокол
не е препятствал наемателя да ползва имота – няма данни и не се твърди от него,че
наемодателите са създавали пречки във връзка с ползването на този имот.
Не може да се позовава и на отлагателното условия за заплащане на наемната цена,
визирано в чл.5 ал.2 от Договора, доколкото той е неизправна страна по договора. От
цитираното по-горе писмо става ясно,че е предприел действия за получаване на виза за
строеж и след получаване на отговора от Община *** от 03.08.2016 г. е следвало или да
уведоми наемодателите, че те следва да извършат определени действия, за да бъде издадено
исканото разрешение за строеж, в който случай и при отказ за съдействие от тяхна страна би
отпаднало задължението му да заплаща наем. Другата възможност, с която ответникът е
разполагал, е да предприеме действия по прекратяването на договора, каквито е извършил
едва през 2021г., след като са били предявени исковете, предмет на настоящия спор-
нотариална покана от 15.03.2021 г., рег. № ***. Ето защо, след като имотът му е бил
предоставен за ползване, съгласно сключения договор за наем и след като самият наемател
не е извършил необходимите действия за да снабди с разрешение за строеж и не е предприел
действия по прекратяването, съгласно чл.25 ал.1 б.“б“, т.2 от договора, то той дължи
плащането на наем за посочения период. Наемната цена е определена правилно, както и
правилно е определена лихвата за забава- възражения в тази насока няма направени от
ответника.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260352 от 14.07.2021 г. на РС Хасково, постановено
по гр.д. № 2880/2020 г. по описа на съда.
ОСЪЖДА „ А1 България“ ЕАД гр.***, ЕИК131468980 да заплати на И. Д. М., ЕГН
********** и на Г. Д. М., ЕГН **********, двамата от гр. ***, със съдебен адрес гр. ***,
адв. В.Ч. сумата от 900 лв. направени по делото, пред въззивната инстанция разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Р България в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5