№ 2555
гр. *, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20223110115131 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от И. К. З. срещу Община
*, с която е иск с правно основание чл.49 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 350 лв. претендирана като обезщетение за
имуществени вреди, измерими с разноските за процесуално представителство
в полза на ищеца по изпълнително дело № * на ЧСИ * per. № *, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба /15. 11.2022 г. / до
окончателното плащане.
В исковата молба ищецът, поддържа, че ответникът е взискател по № *
на ЧСИ * per. № *, по което длъжник е ищецът И. З., за което узнал
15.04.2020 г. Сочи се, че изпъл. дело е образувано въз основа на акт за
установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК от 01.06.2018 г. от
дирекция Местни данъци и такси. Твърди се, че с влязло в сила решение по
адм.д. № 1881/2020 г. по описа на АС – * е отменен акта, послужил за
образуване на изпълнителното дело. Сочи се, че ищецът депозирал на
30.11.2021 г. чрез ангажиран от него процесуален представител молба до
съдебния изпълнител с доказателства, че актът е отменен и да се прекрати
изпълнителното дело и да се присъдят разноски. Молбата за разноски била
отхвърлена, което инвокира интерес от предявяване на иск по общия исков
ред за вреди. Твърди се, че договорът за правна защита и съдействие е
сключен на 30.04.2020 г., като сумата е платена в брой и представен по
изп.дело на 02.02.2021 г. Излага се, че изпълнителното дело е прекратено на
31.03.2022 г. Моли се за уважаване на предявения иск по изложените
аргументи. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът лично поддържа предявения иск и се моли
за уважаването му. Настоява се, че не е налице злоупотреба с право, а
1
конституционно право страната да се представлява от адвокат, какъвто бил
настоящия случай. Сочи се, фактът, че страната има юридически познания не
я лишава от правото й на защита.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Община * депозира писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Настоява се, че ищецът сам
се е представлявал по жалбата си пред Адм. съд * по посоченото дело. Сочи
се, че в представените по делото договор за правна защита и пълномощно
липсва дата. Излага се, че ищецът не е установил твърденията си, че същите
са сключени на посочената дата 30.04.2020 г. , като най-ранната дата на
съставяне била тази, на която бил представен по изп. дело на 02.02.2021 г.
настоява се, че ищецът се е представлявал сам по изпълнителното дело,
поради което била налице злоупотреба с право и не му се дължи
претендираната сума. По изложените съображения моли за отхвърляне на
иска. Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът чрез процесуален представител оспорва
иска и се настоява за отхвърлянето му. Настоява се, че ищецът не е бил
представляван по изпълнителното дело и административното дело, а е
действал лично. Претендират се разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото доказателства, преценени заедно и поотделно, прие за установено от
фактическа страна следното:
С доклада по делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че Община * е взискател по изп. дело №* на ЧСИ * per. № *, по
което И. З. е длъжник; че договорът за правна защита и съдействие за
заплатена сума в брой от 350 лв. е представен по изп. дело №* на 02.02.2021
г.; че с влязло в сила решение по адм.д. № 1881/2020 г. по описа на АС – * е
отменен акта – */01.06.2018 г., издаден от органите по приходите при Община
*, послужил за образуване на изпълнителното дело; че изпълнителното дело е
прекратено на 31.03.2022 г. на осн. чл. 433, ал.1, т. 4 от ГПК.
Видно от приобщеното по делото изп. дело №* на ЧСИ * per. № *, на
02.02.2021 г. е депозирана молба от длъжника – ищец в настоящия процес, с
която е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие в
полза на адв. П. /л.13-14/
От представения по делото договор за правна защита и съдействие (л.
14) се установява, че ищецът е ангажирал адв. П. да го представлява по изп.
дело №* на ЧСИ * per. № *, /2020 г. при договорено и заплатено, съобразно
отбелязването възнаграждение от 350лв.
С молба от 12.02.2021 г. /л процесуалният представител на ищеца З. / е
отправил искане за прекратяване на производството, поради наличие на
влязло в сила решение, с което актът въз основа на който е образувано
изпълнителното дело е отменен. Представен е списък с разноски за сумата от
350 лв. адвокатско възнагрждение и е поискано тяхното присъждане.
С молба от 30.11.2021 г. отново е поискано присъждане на разноски
2
/л.21/, като с разпореждане от 30.11.2021 г. съдебният изпълнител е оставил
искането без уважение на основание чл.79 ГПК.
Въз основа на тази фактическа установеност, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от ищцата адвокатско
възнаграждение в изпълнителния процес.
На първо място, доколкото се касае за извършени разходи от длъжника
в изпълнителното производство, съдът приема, че предявеният иск е
процесуално допустим, тъй като съдебният изпълнител не разполага с
правомощието да постановява принудително събиране на сторени от
длъжника разноски в същото изпълнително дело. Той не е правораздавателен
орган. Постановлението за разноски не е пряко изпълнително основание, по
силата на което да се започне принудително изпълнение, и такава сила не му
придадена от закона. Не е възможно прилагането по аналогия на разпоредбата
на чл. 78, ал. 4 ГПК в този случай. Ето защо и единственият път за защита на
длъжника е да претендира тези разходи по общия исков ред като обезщетение
за претърпени от него имуществени вреди.
За основателността на предявения иск е необходимо ищцата да
установи при условията на пълно и главно доказване противоправно
поведение на ответника като възложител на дейности по изп. дело;
претърпени от ищеца И. З. вреди под формата на разходи за процесуално
представителство в рамките на изпълнителния процес; причинна връзка
между противоправното поведение и вредите; размера на вредите. Или, на
практика, следва да се установи, че ищецът е заплатил процесното адвокатско
възнаграждение по образуваното срещу него изпълнително производство, в
т.ч. начина на плащане и реално извършено такова; наличието на причинно-
следствена връзка между факта на образуване на изпълнителното дело и
вредоносния резултат – заплатения адвокатски хонорар. За отблъскнване на
исковата претенция в тежест на ответника е да установи правоизключващи
възражения, че ищецът сам е извършвал действия по изп. дело №*.
В случая се претендира заплащане на имуществени вреди настъпили в
резултат на противоправно поведение, изразяващо се в неоснователно
предприето принудително изпълнение по инициатива на служител на
ответника, което е довело до разходи за ищеца за адвокатска защита в
изпълнителното производството, което от своя страна е приключило с
позитивен за последния резултат – прекратяване поради отмяна на
изпълнителното основание, послужило за образуването му.
Не е спорно между страните, че с решение по адм.д. № 1881/2020 г. по
описа на АС – * е отменен акта – */01.06.2018 г., издаден от органите по
приходите при Община *, послужил за образуване на изпълнителното дело и
че изпълнителното дело е прекратено на 31.03.2022 г. на осн. чл. 433, ал.1, т. 4
от ГПК. Следователно, съдът приема, че ответникът незаконосъобразно е
инициирал изпълнително производство, поради което дължи репариране на
3
причинените от същото вреди на ищеца.
Съдът намира за неоснователни твърденията на ответника, че
длъжникът е действал лично в рамките на изпълнителния процес. От
съвкупния анализ на ангажираните по делото писмени се установи по
категоричен начин, че по образуваното изпълнително дело, ищецът е
ангажирал адвокат, на когото е заплатил сумата от 350 лв. Въпреки че липсва
дата на съставяне на договора на правна защита и съдействие, съдът намира,
че най-ранната такава, е датата на представянето му по изпълнителното дело -
02.02.2021 г., т.е. преди прекратяване на изпълнителното дело. В случая
представителната власт на упълномощения адвокат е в рамките на
образувания изпълнителен процес, като ирелевантно за предмета на спора е
дали ищецът лично се е представлявал по административното дело или дали е
извършвал и той действия по изпълнителното дело. Фактът, че има
упълномощен процесуален представител не лишава страната от възможността
да действа и тя в рамките на образуван срещу нея процес. От друга страна,
възможността ищеца да ангажира процесуален представител – адвокат, е
законоустановено конституционно право на защита и не може да се счете, че
съставлява злоупотреба с право.
В представения договор за правна защита е отбелязано, че
възнаграждението е заплатено в брой. Съобразно т.1 от Тълкувателно
решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС разноските за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението,
като в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно
и има характера на разписка.
Ето защо в случая категорично се установи, че сумата е заплатена
реално, установи се и начина на плащане и доколкото това е сторено във
връзка с образуваното срещу ищеца изпълнително производство, съдът
приема, че е налице пряка причинна връзка между факта на водения
изпълнителен процес и заплатения от ищеца адвокатски хонорар.
По изложените съображения, съдът намира, че са налице всички
необходими предпоставки от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД за ангажиране
отговорността на ответника за обезвреда на претърпените от ищеца
имуществени вреди в резултат на неправомерно водения срещу него
изпълнителен процес, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение,
поради което искът е доказан по основание и размер.
По изложените съображения предявеният иск следва да се уважи
изцяло, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
15.11.2022 г. до окончателното плащане на вземането.
С оглед изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът
следва да плати на ищеца разноски съгласно отправеното искане. Срещу така
претендираното адвокатско възнаграждение ответната страната с отговора на
исковата молба е релевирала възражение за прекомерност. В случая видно от
4
договора за правна защита и съдействие е заплатено възнаграждение от 400
лв. Съдът като съобрази, че същият не надвишава предвидения в Наредба №
1/2004 г. минимален размер, в редакцията й към датата на представяне на
договора /15.11.2022г./, намира възражението за неоснователно. Ето защо в
полза на ищцата следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение от 400 лв. и заплатена държавна такса от 50 лв., или в общ
размер от 450 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община *, Булстат *, бул. ”* представлявана от кмета *, ДА
ЗАПЛАТИ на И. К. З., ЕГН **********, с адрес гр. *, ул. * сумата от 350 лв.
/триста и петдесет лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
измерими с разноските за процесуално представителство в полза на ищеца по
изпълнително дело № * на ЧСИ * per. № *, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба /15. 11.2022 г. / до окончателното плащане на
основание чл. 49 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Община *, Булстат *, бул. ”* представлявана от кмета *, ДА
ЗАПЛАТИ на И. К. З., ЕГН **********, с адрес гр. *, ул. * сумата от 450 лв.
(четиристотин и петдесет лева), представляваща сторени съдебни разноски в
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Присъдените с решението суми могат да бъдат заплати по посочения от
ищеца начин: по банкова сметка IBAN:BG19FINV91501117517287, BIC:
FINVBGSF.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд – * в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните, на основание чл.7,
ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
5