№ 6574
гр. София, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100509825 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ срещу решение №
12615/26.06.2024 г. по гр.д. № 8541/2024 г. по описа на СРС, 79 състав, в частта, с
която е признато за установено, че жалбоподателят дължи в полза на ЗАД „А.“ АД на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД сумите, както следва: 6055
лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 11.12.2023 г., до погасяването, представляваща непогасена
част от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско“ във връзка с вреда на лек автомобил „БМВ Х1“ с рег. № *******, настъпили в
резултат на ПТП, реализирано на 01.08.2019 г. в гр. Варна по вина на водач на лек
автомобил „Опел Астра“ с рег. № *******, гражданската отговорност на който е била
застрахована от ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“; 1229,50 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 10.12.2020 г. до 10.12.2023 г.
Жалбоподателят - ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“, твърди, че решението в обжалваната част
е неправилно. Твърди, че по делото не е доказано изцяло виновен за ПТП да е бил
водачът на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *******. Счита, че присъдената сума
1
следва да бъде намалена, тъй като е налице съпричиняване. Ето защо, моли
обжалваното решение да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Претендира
разноските по производството.
Ответникът по жалбата – ЗАД „А.“ АД, оспорва жалбата и моли обжалваното
решение да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от ЗАД „А.“ АД с искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 6880 лв., представляваща
непогасена част от регресно вземане за заплатено по застраховка „Каско”
застрахователно обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 01.08.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 11.12.2023 г., до погасяването; 2240,93 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 10.12.2020 г. до 10.12.2023 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 20.12.2023 г. по ч.гр.д. №
68107/2023 г. по описа на СРС, 79 състав.
Ищецът – ЗАД „А.“ АД, твърди, че в качеството си на застраховател по договор
за имуществена застраховка „Каско” е изплатил за реализирано на 01.08.2019 г. ПТП
застрахователно обезщетение в размер на 13760 лв. Твърди, че вина за настъпване на
застрахователното събитие има и водачът на застрахования при ответника – ЗАД
„Д.Б.Ж.И З.“, по застраховка „Гражданска отговорност” лек автомобил. Счита, че с
плащане на застрахователното обезщетение на основание чл. 411 КЗ в негова полза е
възникнало регресно вземане за платената сума, както и за сумата в размер на 15 лв. –
ликвидационни разходи, т.е. сумата в общ размер на 13775 лв. Твърди, че ответникът е
заплатил част от дължимата сума, а именно – 6895 лв., поради което претендира
непогасената част от дължимото регресно вземане – 6880 лв., ведно със законната
лихва. Претендира също така мораторна лихва в размер на 2240,93 лв. за периода от
10.12.2020 г. до 10.12.2023 г.
С обжалваното решение исковете са уважени частично, като е признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 6055 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 11.12.2023 г., до погасяването, представляваща непогасена част от
претендираната главница, 1229,50 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
10.12.2020 г. до 10.12.2023 г. Искът за главница е отхвърлен за разликата над 6055 лв.
до пълния предявен размер от 6880 лв. Искът за мораторна лихва е отхвърлен за
разликата над 1229,50 лв. до пълния предявен размер от 2240,93 лв.
2
Решението на СРС е обжалвано само от ответника в частта, с която исковете са
уважени.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е
ПРАВИЛНО в обжалваната част.
Съгласно чл. 411 КЗ, в случаите, в които причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За
възникването на регресното вземане в доказателствена тежест на ищеца е да докаже,
че се е осъществил следният фактически състав: да е налице сключен договор за
имуществено застраховане; в срока на застрахователно покритие по договора за
имуществено застраховане, в резултат на виновно и противоправно поведение на водач
на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
застрахователно събитие, за което ответникът носи риска (непозволено увреждане по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД); в изпълнение на договорното си задължение по
имуществената застраховка ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
възражението си за съпричиняване, както и погасяването на дълга.
Спорни пред настоящата инстанция са въпросите относно вината за настъпване
на ПТП, както и дали е налице съпричиняване от страна на водача на МПС, което е
било застраховано по застраховка „Каско“ при ЗАД „А.“ АД.
Видно от констативен протокол за ПТП № 1493/01.08.2019 г., на 01.08.2019 г.,
около 17,15 часа, лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ******* се е движил в гр.
Варна по ул. „Царевец“, като на кръстовището с ул. „Осми Приморски Полк“ водачът
на посоченото МПС е преминал на червен сигнал на светофарната уредба, вследствие
на което е реализирано ПТП с движещия се отдясно лек автомобил „БМВ Х1“ с рег. №
*******, преминаващ през кръстовището на зелен сигнал на светофарната уредба.
Видимите щети по двете МПС са, както следва: по отношение на лек автомобил „БМВ
Х1“ с рег. № ******* – предна част, еърбег 2 бр., теч на охладителна течност; по
отношение на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ******* – предна дясна част.
Протоколът е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на
произшествието. Следователно, по отношение на възприетите от съставителя факти, а
именно – местоположението на МПС след ПТП и видимите вреди по отношение на
тях, документът има характер на официален удостоверителен по смисъла на чл. 179
ГПК. Длъжностното лице е удостоверило факти, които лично е възприел при
3
посещението си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част
документът обвързва съда с материална доказателствена сила.
От заключението на приетата по делото САТЕ се установява идентичен на
посочения в протокола за ПТП механизъм на ПТП, като вещото лице дава заключение,
че от механизма на ПТП, сравнен с щетите в описа на „ЗАД А.“ АД и отразените в
протокола за ПТП видими увреждания, се налага извод, че щетите по отношение на
лек автомобил „БМВ Х1“ с рег. № ******* се намират в пряка причинна връзка с
настъпилото на 01.08.2019 г. ПТП.
От показанията на разпитаните по делото свидетели – С.Н. Н. и Т.Д.Й. – водачи
на автомобилите, които са участвали в ПТП, се установява идентичен на описания в
двустранни констативен протокол механизъм на ПТП. Свидетелят Й. сочи, че с
управлявания от него автомобил марка „Опел“ е навлязъл на кръстовище, регулирано
със светофар, на жълт сигнал на светофарната уредба, при което е реализирано ПТП с
преминаващ през кръстовището друг автомобил марка „БМВ“. Съгласно показанията
на свидетеля Н. – водач на МПС марка „БМВ“, същият е преминавал през
кръстовището на ул. „Осми Приморски Полк“ и ул. „Царевец“ в гр. Варна на зелен
сигнал на светофарната уредба, като е бил ударен от лек автомобил „Опел“, който е
преминал през кръстовището на червен сигнал.
С оглед показанията на разпитаните свидетели, съставения констативен
протокол за ПТП, както и заключението на съдебно-автотехническата експертиза
съдът намира за доказан по делото следния механизъм на ПТП, а именно – на
01.08.2019 г., около 17,15 часа, лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ******* се е
движил в гр. Варна по ул. „Царевец“, като на кръстовището с ул. „Осми Приморски
Полк“ водачът на посоченото МПС е преминал на червен сигнал на светофарната
уредба, вследствие на което е реализирано ПТП с движещия се отдясно лек автомобил
„БМВ Х1“ с рег. № *******, преминаващ през кръстовището на зелен сигнал на
светофарната уредба.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Й. в частта, в която сочи, че
предполага, че водачът на другия автомобил е преминал на жълт сигнал на светофара,
тъй като свидетелят Й. не е възприел сигнала на светофара, отнасящ се за другото
МПС, участвало в ПТП, а освен това показанията му в тази част не се подкрепят от
нито едно от събраните по делото доказателства. Точно обратното, съгласно
констативния протокол за ПТП и показанията на другия водач на МПС – свидетеля Н.,
се установява, че лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ******* е преминал през
кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба, а лек автомобил „БМВ Х1“ с
рег. № ******* – на зелен такъв.
При посочения механизъм на ПТП изцяло виновен за настъпването му е водачът
на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *******, тъй като същият е преминал с
4
управлявания от него автомобил през кръстовище, регулирано със светофар, на червен
сигнал на светофарната уредба. Възражението на ответника за съпричиняване е
неоснователно, тъй като не се доказва по делото ПТП да е настъпило и в резултат на
противоправно поведение на водача на лек автомобил „БМВ Х1“ с рег. № *******. В
тази връзка, както беше посочено, съдът не кредитира показанията на свидетеля Т.Д.Й.
– водач на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *******, в частта, в която същият
сочи, че водачът на лек автомобил „БМВ“ е навлязъл в кръстовището на жълт сигнал
на светофарната уредба, което е причина за ПТП, тъй като показанията на свидетеля
Й. не се подкрепят от нито едно от събраните по делото доказателства.
Не се спори между страните, че към датата на ПТП между виновния за ПТП
водач на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ******* и ответника е съществувало
валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“.
Безспорно между страните е и обстоятелството, че ищецът е заплатил на
застрахованото при него лице застрахователно обезщетение в размер на 13760 лв., а,
видно от регресна покана, получена от ответника на 06.01.2020 г., ищецът е поканил
ответника да му възстанови заплатената сума, ведно с ликвидационните разходи за
определяне на застрахователното обезщетение, в резултат на което ответникът е
заплатил на ищеца сумата в размер на 6895 лв.
Следователно, обстоятелствата, включени във фактическия състав на
предявения от ищеца иск, се явяват доказани.
При съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение единствено по действителната стойност на вредата (без овехтяване) към
момента на настъпване на застрахователното събитие, но не повече от
застрахователната сума. Съгласно заключението по съдебно-автотехническата
експертиза, приета в първоинстанционното производство, средната пазарна стойност
на процесния автомобил към датата на ПТП е в размер на 17247 лв., а разходите за
ремонт на автомобила в резултат на ПТП възлизат на сумата в размер на 14250,54 лв.,
т.е. 82 % от стойността на МПС. Следователно, налице е тотална щета на
застрахованото МПС, поради което и за определяне на застрахователното обезщетение
следва да се извади стойността на запазените части в размер на 25 %, т.е. сумата в
размер на 4312 лв. Въз основана на посоченото следва да се кредитира заключението
на САТЕ за определяне на дължимото застрахователно обезщетение, като след
приспадане на запазените части същото е в размер на 12935 лв. (12950 лв. с включени
15 лв. ликвидационни разходи).
Следователно, непогасената част от дължимото регресно вземане възлиза на
сумата в размер на 6055 лв. – разликата между дължимото обезщетение – 12950 лв., и
заплатеното от ответника преди подаване на исковата молба – 6895 лв. Ето защо,
обжалваното решение по иска за главница с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
5
чл. 411 КЗ се явява правилно.
Във въззивната жалба не са изложени аргументи за неправилност на решението
в частта, касаеща иска за мораторна лихва. Доколкото главният иск е основателен, то
се дължи и мораторна лихва в присъдения размер и период.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна,
а решението на Софийски районен съд – правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски,
като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 100 лв. – разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12615/26.06.2024 г. по гр.д. № 8541/2024 г. по
описа на СРС, 79 състав, в частта, с която е признато за установено, че ЗАД „Д.Б.Ж.И
З.“ дължи в полза на ЗАД „А.“ АД на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ и чл.
86 ЗЗД сумите, както следва: 6055 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.12.2023 г., до погасяването,
представляваща непогасена част от регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ във връзка с вреда на лек автомобил „БМВ Х1“ с
рег. № *******, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 01.08.2019 г. в гр. Варна
по вина на водач на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *******, гражданската
отговорност на който е била застрахована от ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“; 1229,50 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 10.12.2020 г. до 10.12.2023 г.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК *******, да заплати на ЗАД „А.“ АД,
ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100 лв. – разноски за
въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7