Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 17.07.2020 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Плевенски окръжен
съд, ІІІ - ти състав, гражданска колегия
в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: рени
спартанска
ЖАНЕТА
ДИМИТРОВА
при
секретаря п. п.
в
присъствието на Прокурора
като
разгледа докладваното от съдията Ж. Димитрова в.гр.д. N 238 по описа за 2020 г., на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид:
Производство е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 22 от 05.01.2020 год.,
постановено по гр. д. № 1018/2019 г., Червенобрежкият районен съд е развалил на основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД поради неизпълнение на
задълженията на приобретателите договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за гледане и издръжка, сключен на 07.11.1995 г. между Б. П. Н. и Д. К.
Н. с посочени ЕГН от една страна, в качеството на прехвърлители и
В.Б.М. и М.Т.М. с посочени ЕГН от друга, в качеството на приобретатели, отразен в нотариален акт № 18 том ІІІ
н.д. № 681/1995 г. по описа на нотариуса при ЧРС, по силата на който Б. П. Н. и Д. К.
Н. са прехвърлили
на В.Б.М. и М.Т.М. собствеността
върху собствения си недвижим имот, представляващ жилище, апартамент № ..,
находящ се на V етаж във вх. В на жилищен блок № .. в гр. Червен бряг, ул. „***“
№ **, в парцел ** в стр. кв. 68 хо храта на града, който апартамент се състои
от две стаи, кухня и баня с тоалетна, при съседи подробно описани в решението,
ведно с прилежащото към имота избено помещение № *** с площ 2,73 кв.м., при
съседи подробно описани в решението, ведно с 1,725 % и.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху земята, който имот съгласно схема на СГКК
– Плевен съставлява самостоятелен обект с идентификатор **** по КК на гр.
Червен бряг, разположен в в сграда с идентификатор ***, разположена от своя
страна в ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Червен бряг, с предназначение на
обекта: жилище, апартамент, с площ по документ 57,18 кв.м. при граници на
имота, подробно описани в решението и е с администравин адрес: гр. Червен бряг,
ул. „***“ вх. В, ет. ***, ап. 15, срещу задължението на приобретателите
да
се грижат за прехвърлителите до края на живота им като ги подполагат при болест
и немощ, а при смърт да ги погребат според обичая.
Със
същото решение Червенобрежкият районен съд е осъдил В.Б.М. и М.Т.М. да заплатят:
- на Д. К* Н. солидарно сумата от 600 лв.
за направени по делото разноски,
- по сметка на ЧРС
сумата от 249 лв. за държавна такса и възнаграждение на вещо лице.
Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците В.Б.М.
и М.Т.М., които чрез пълномощника си адвокат И.В. от ПАК го обжалват изцяло
като частично недопустимо, а в останалата част неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Според въззивниците решението на ЧРС е недопустимо в частта, в
която договорът за издръжка и гледане е развален по отношение на прехвърлената
от Б.
П. Н. ½ и.ч. от имота, тъй като съдът не е сезиран с иск за разваляне на
договора в тази му част и се касае за произнасяне на съда по непредявен иск.
Според въззивниците в останалата си част решението на ЧРС е необосновано, тъй като не са обсъдени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установяващи, че кредитора по договора е получавала грижи от
въззивниците и тяхната дъщеря по време на болничния си престой и не само в
пълен обем, а жилището на въззиваемата е било в добро състояние по отношение
хигиенно –битови условия. Според въззивниците показанията на свидетелите на другата страна са
заинтересовани и необективни, като се посочва, че всички свидетели на тази
страна са едно семейство. Иска се от въззивния съд да обезсили, съответно
отмени решението на първоинстанционния съд.
С отговора на въззивната жалба
въззиваемата Д. К. Н. оспорва
основателността на същата. Поддържа се, че липсват доказателства за полагани
грижи лично от въззивниците за въззиваемата с оглед характера на договора, а
напротив от показанията на доведените от страна свидетели се установява, че
трети лица системно са подпомагали въззиваемата в битовото й обслужване, като
са й закупували храна, лекарства, заплащали са битовите й сметки, дървата за
огрев и др., същата сама е заплащала разходите си за храна от социален
патронаж, както и че от страна на въззивницата въззиваемата е била подлагана на
побои. Според въззиваемата от свидетелските показания се е установило и, че
през ноември 2019 г. въззиваемата е престояла два дни паднала на земята в дома
си и едва в понеделник служителите на домашния патронаж са разбили вратата и са
и оказали помощ, а в последствие е постъпила в болница. Въззиваемата се
позовава на заинтересованост на показанията на свидетелката Теодора Тошева като
дъщеря на въззивниците, като се поддържа, че случаите на изпълнение са
инцидентни, а не постоянни и водят до пълно неизпълнение на задълженията на
въззивниците по договора. Въззиваемата поддържа, че след като въззивницата и
нейна дъщеря се е позовала на това, че е изгонена от нея през м. юли 2019 г.,
то признанието на обстоятелството, че същата не я е посещавала следва да бъде
ценено от съда, като бъде съобразено, че
същата не е доказала да е поискала трансформация на задължението си за
грижи и издръжка в паричната му равностойност. Позовава се на съдебна практика
на ВКС в полза на възраженията си, посочена в отговора.
В с.з. въззивницата В.Б.М. се явява лично, а
въззивникът М.Т.М. не се явява, но и двамата чрез пълномощника си адвокат И.В. поддържа подадената
въззивна жалба..
В с.з. въззиваемата Д. К. Н. не се явява, но
чрез пълномощника си адвокат И.А. оспорва въззивната жалба и поддържа отговора
на същата. Претендира направените по делото във
въззивната инстанция деловодни разноски съгласно представен списък по
чл. 80 от ГПК.
Окръжният съд, като
обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид
направените доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства в
тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл. 258 от ГПК, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
С исковата молба, въз основа на която е
образувано делото Червенобрежкият районен съд е сезиран с иск предявен от Д. К. Н. против В.Б.М. и М.Т.М. за разваляне
поради неизпълнение при условията на чл. 87 ал. 3 от ЗЗД на договор за
покупко-продажба на недвижим срещу задължение за издръжка и гледане, сключен
между страните на 07.11.1995 г., обективиран в нотариален акт № *** том ***
дело № 681/1995 г. по описа на нотариуса при ЧРС по отношение на прехвърлената
от нея ½ и.ч. от недвижимия имот поради неизпълнение по отношение на нея
на задълженията на приобретателите повече от две години преди подаване на
исковата молба.
За да уважи предявения иск с правно основание чл. 87
ал. 3 от ЗЗД, районният съд е приел, че от събраните по делото гласни и писмени
доказателства се установява по безспорен начин неизпълнение в пълен обем от
страна на ответниците на задължението им да полагат грижи и да дават издръжка
за прехвърлителите. Съдът е приел за установено по делото, че прехвърлителката сама е
заплащала храната, доставяна й от домашния социален патронаж и сама с помощта
на трети лица е задоволявала нуждата си от храна, лекарства и дърва. Съдът е
приел, че от заключението на приетата по делото СМЕ безспорно се установява, че
ищцата е дееспособна въпреки заболяванията си.
Плевенският окръжен съд приема, че решението
на ЧРС е частично недопустимо и следва да бъде обезсилено по реда на чл. 270
ал. 3 изр. 1 от ГПК в частта, в която ЧРС се е произнесъл по основателността на
иск с правно основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД за разваляне поради неизпълнение на задълженията
на приобретателите по договора за покупко-продажба на недвижим срещу задължение
за издръжка и гледане, сключен между страните на 07.11.1995 г. по отношение на
прехвърлената от починалия й съпруг Б.П. Н. ½ и.ч. от недвижимия имот. В исковата
молба изрично е посочено, че се иска частично разваляне на договора за ½
и.ч. от имота, както и са изложени обстоятелства, на които се основава иска в
тази насока, а именно, че съпругът на ищцата е починал през 2006 г., а тя
счита, че е налице неизпълнение на задълженията на приобретателите повече от 2
години преди подаване на исковата молба, т.е. липсват каквито и да са твърдения
за неизпълнение на договора по отношение на съпруга на ищцата или че тя
упражнява право да развали договора по отношение на част от имота,
съответстваща на наследствените й права от откритото от съпруга й наследство,
липсва и петитум на иска в тази насока. Следователно, налице е произнасяне на
ЧРС по непредявен иск и решението по този иск следва да бъде обезсилено, а
производството по делото прекратено.
Въззивният съд приема, че в останалата си част, решението на ЧРС по предявеният от Д. К. Н. против В.Б.М. и М.Т.М. иск с правно
основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД е валидно и допустимо, поради което предявеният
иск следва да бъде разгледан по същество.
Не се
спори между страните, а видно и от представения по делото в първата инстанция
нотариален акт № *** том *** дело № 681/1995 г. по описа на нотариуса при ЧРС, че
на 07.11.1995 г. между Б. П. Н. и Д. К. Н. от една страна, в качеството на прехвърлители и
В.Б.М. и М.Т.М. от друга, в
качеството на приобретатеил е сключен договор за прехвърляне на собствеността
върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Видно от
нотариалния акт, че прехвърлителите са прехвърлили на дъщеря си В. и съпругът й
М. собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент № ****, находящ
се в гр. Червен бряг, ул. „****“ № ***, вх. В, ет. 5, с площ 57,18 лв., ведно с
прилежащото към имота избено помещение № 13 с площ 2,73 кв.м. и съответните
и.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху земята срещу задължението на приобретателите да гледат и да
се грижат за прехвърлителите до края на живота им, да ги подпомагат при болест
и немощ, а при смърт да ги погребат според обичая, като прехвърлителите си
запазват правото на пожизнено ползване на целия имот.
Не се спори между страните, че
прехвърлителите Б. П. Н.и Д.
К. Н. са
придобили собствеността върху описания по-горе имот, предмет на договора между
страните по време на брака си.
Не се
спори между страните, а видно и от представеното по делото удостоверение за
наследници на Б. П. Н., че същият е починал на 22.04.2006 г. и е оставил за законни
наследници съпругата си Д. и децата ис В. и В..
Спори
се между страните: изпълнявали ли са въззивниците в качеството на длъжници по алеаторния договор в пълен
обем произтичащите от същия задължения за гледане и издръжка по отношение на
прехвърлителката Д. К.Н.
през последните две-три години преди подаване на исковата молба и в хода на
производството.
Съгласно ТР № 6/15.05.2012 г. по т.д. № 6/2011 г. на ОСГК на ВСК „
Ако недвижим имот е прехвърлен на две лица срещу
задължение за издръжка и гледане, което се изпълнява само от единия длъжник
като на кредитора се предоставят грижи и издръжка в пълния уговорен обем,
неизпълнението от другия длъжник не може да доведе до разваляне на договора на
основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД нито изцяло, нито
само по отношение на неизпълнилия, тъй като намират приложение правилата на
солидарните задължения спрямо неделимото такова за издръжка и гледане, на
основание чл. 129, ал. 2 ЗЗД.“
Следователно,
за да докажат изпълнение по процесния договор въззивниците – длъжници по
договора следва да докажат, че заедно или само един от тях са полагали в пълен
обем грижи и са давали в пълен обем издръжка на прехвърлителката по алеаторния
договор, заплащайки всичките й текущи парични разходи в това число консумативи,
храна, лекарства и лечение и др., необходими за воденето на нормален и спокоен
живот.
Установява
се от представените по делото в първата
инстанция писмени доказателства: етапна епикриза от 13.02.2014 г., изд. от ЕТ „****“
гр. Червен бряг, ЕР на ТЕЛК № ****/111/20.06.2019 г., изд. от УЧБАЛ – Плевен,
ІІІ състав, че прехвърлителката по алеаторния договор Д.Н. страдат от редица
заболявания, за които й е провеждано лечение, с оплаквания от 2014 г., че не
може да придвижва и обслужва сама поради силна отпадналост, за които
заболявания през 2019 г. е определена 100 нетрудоспособност и степен на
увреждане с чужда помощ пожизнено, тъй като заболяванията на долните крайници
са довели до невъзможност за самостоятелно придвижване и самообслужване с
помощни средства, като са съчетани с тежка форма на полиневропания и дементни
прояви.
Установява се от представената по
делото справка от МБАЛ – Червен бряг, че въззиваемата е била на лечение в
болничното заведение през периодите 27.06.2018 г. – 03.07.2018 г., 13.04.2019
г. - 18.04.2019 г. и 09.05.2019 г. – 13.05.2019 г., при които е придружавана за
настаняване и свиждания от дъщеря си В. и от внучката си Т..
Установява се от представеното по делото
писмо от 18.11.2019 г. от Община Червен бряг и представени към същото писмени
доказателства, че въззиваемата е потребител на социална услуга от 01.07.2013
г., като таксата е различна всеки месец, а последната заплатена такса от м. Х
2019 г. е заплатена лично от въззиваемата на представителя на службата, който я
е посетил, а за контакт в службата е записано лицето Т. М. Т..
Установява се от представения по делото
трудов договор от 31.10.2019 г. между Община Червен бряг и М. Й. Л., че
последната е назначена на длъжността „личен асистент“.
Установява се от приетото в първата
инстанция заключение на СМЕ, изготвено от вещото лице д-р Д. Д., че
въззиваемата прехвърлителка страда от инсулинозависим диабет с неврологични
усложнения – диабетна полиневропатия и ретинопатия, хипертонична болест на
сърцето, исхемична болест на сърцето, усложнена с два сърдечни инфаркта и
поставяне на два стента, тежка коксартроза и гонартроза /дегенеративни
изменения/ в двете тазобедрени и двете коленни стави, причиняващи силни
ограничени и болезнени движения. Вещото лице установява, че в резултат на
заболяванията си въззиваемата не може да се придвижва и самообслужва, че
заболяванията й са хронични и изискват ежедневен прием на лекарства, че
здравословното й състояние й създава значителни затруднения във всекидневното
битово обслужване, поради което се нуждае от чужда помощ, присъдена й с
решението на ТЕЛК, че особено заболяването диабет на въззиваемата изисква
специално диетично хранене без концентрирани въглехидрати с повече белтъчини, а
за останалите заболявания се изисква най-общо лека храна, млечно-плодова, но
без сладки плодове, с намалено количество сол.
Установява се от приетото в първата
инстанция заключение на СПЕ, изготвено от вещото лице д-р Н. Л. след псиатрично
изследване на въззиваемата прехвърлителка,
че при същата не са установени данни за умствена неоразвитост и/или психично
разстройство в тесния смисъл на думата. Според вещото лице старостта с
присъщите й психични промени и проблеми, засягащи цялостната психична дейност
не може да бъде отнесена към медицинските критерии за недееспособност и
невменяемост, като въззиваемата разбира свойството и значението на постъпките
си и може да ръководи и да се грижи за своите работи. В констативно
съобразителната част на заключението вещото лице посочва, че въззиваемата е
съхранила навици и умения, необходими й за ежедневни функции, проявава
активност в съотстветствие с възрастовите особености и общото здравословно
състояние и не са налице съмнения за интелектуално – паметов упадък, като при
нея се наблюдават промени в характера, които не излизат от границите на
естествените при стареенето, сред които несговорчивост в семейството,
дребнавост, придирчивост към околните и конфликтност, емоционална
неустойчивост, обидчивост, недоверие към най-бизките, прееспониране на своите
достойнства, изисквайки уважение без да се съобразява с нуждите на околните,
които промени кореспондират с това, че изначално въззиваемата е подхождала
авторитарно при управлението на семейството и е имала агресивни форми на
поведение спрямо децата си и не разбира желанието на децата си да живеят според
разбиранията си с цел осигуряване на спокойствие и да се освободят от опеката
й.
За
установяване на нуждите на въззиваемата и реално полаганите грижи от
въззивниците по делото са разпитани посочените от страните свидетели, а именно:
С. И. П., С. К. П., И. С. И., М. Й. Л., посочени от въззиваемата и Й. Г. Й., Г. Т.Г., Й. В. И., Т. М. Т.,
посочени от въззивниците.
Установява се от показанията на
свидетелите С. П., С.П. и И. И., че
първите двама са съпрузи, а третият техен син и всички те са съседи на
въззиваемата от дълги години и често я виждат като минават край дома й, а тя
стои в остъклението на къщата си и понякога ги вика за услуги. Свидетелите П. и
И. установяват, че са помагали на въззиваемата да си нацепи дърва, да сади разсад, да полива, слагали са изолация на къщата и са
вършели дребни услуги, а свидетелката П. установява, че е пазарувала храна и
лекарства, плащала е сметки, ходила е при личния лекар на въззиваемата и до
аптеката за инсулин и др., за които услуги въззиваемата им е заплащала. Установяват,
че в предходен период, след като въззиваемата е била в болница, а след това в
старчески дом е започнала да вика по телефона жена на име Ц.от Б. да се грижи
за нея и сама заплащала за тези грижи. Установяват, че през този период за
въззиваемата са полагани добри грижи, но след това отново останала сама. Свидетелят
Петков установява, че за няколко месеца само 4 пъти е виждал въззивницата Веска
при въззиваемата, а свидетелят И. установява, че последно е виждал въззивницата
при майка й преди повече от година, а съпругът й изобщо не го е виждал.
Установяват, че въззиваемата се оплаквала, че била бита от дъщеря си В. и от
внучката си, но не уточняват кога са тези оплаквания, както и че въззиваемата
не искала въззивниците да се грижат за нея, тъй я тормозели. Установяват, че е
имало случай, при който въззиваемата е намерена от служителите на Общината след
като два дни е лежала на земята, след което е настанена в болницата в Червен
бряг, а след това в Плевен. Установяват, че са помагали на въззиваемата около 5
месеца преди да дойде асистентката М., назначена от Общината. Установяват, че
преди да бъде назначен социален асистент на въззиваемата хигиената й е била
много лоша, тъй като се изпускала и е нямало кой да я преоблече и изкъпе,
миризмата в домът й била непоносима, а след това личната й хигиена и тази в
дома й се подобрили, като асистентката се грижи за пране и къпане на
въззиваемага. Установяват, че въззиваемата сама плаща на общинския патронаж за
храната си около 45 лв. месечно, сама си слага инсулин и си взема лекарства,
както и сама се придвижва с проходилка между леглото и тоалетната.
Установява се от показанията на
свидетелката М. Л., че от ноември 2019 г. е личен асистент на въззиваемата и от
този момент се грижи изцяло за нея, тъй като въззиваемата е неподвижна, движи
се само между леглото и тоалетната с проходилка и с помощта й, като й оказва
помощ за хигиената, палене на печка, пране, къпане, лекарства, храна и др., а
въззиваемата плаща разходите си. Установява, че когато постъпила хигиената на
въззиваемата е била занемарена, че въззиваемата се движила с проходилка и се е
опитвала да се оправи сама, но неуспешно, че знае, че е имало период, в който
за въззиваемата се е грижила друга жена срещу заплащане. Установява, че знае от
въззиваемата, че за различни услуги в това число закупуване на лекарства,
плащане на сметки са помагали съседите й – свидетелите посочени по-горе, както
и че откакто е при въззиваемата не е виждала въззивниците. Установява, че един
път е купувала лекарства на въззиваемата и от нея знае, че от два месеца
инсулинът й е безплатен. Установява, че от възизваемата знае, че в един случай,
при който й е паднала захарта е лежала два почивни дни на земята, а в
понеделник социалните, които доставят храна са я намерили, разбили врата и й
помогнали.
Установява се от показанията на
свидетеля Й. Й., че е колега на въззивницата и е правил различни ремонти в дома
на нейната майка. Установява, че многократно въззивницата е споделяла, че майка
й я е изгонила и се разстройвала, след което си оправяли отношенията, като от
години майката на въззивницата й звъни по телефона и иска помощ, а въззивницата
винаги откликва. Установява, че е ходил да помага на въззивницата да вдигат
майка й след като е била паднала в дома си, но като отишъл вече е била вдигната,
както и е виждал въззивницата и дъщеря й да водят въззиваемата в болницата
многократно. Установява, че често вижда след работа въззивницата да влиза в
дома на майка си, като през 2019 г. два пъти е ходил в дома на въззиваемата по
молба на дъщеря й. Установява се от показанията на свидетеля Г. Г., че познава
страните и е работил с дъщерята на въззивницата, а през м. май 2019 г. е
помагал на въззивницата да вдигне майка си от земята, тъй като е диабетичка и й
била паднала захарта. Установява, че също е диабетик и разбил захар и вода за
да помогне, след което дошла Бърза помощ и я взели. Установява, че е виждал
дъщерята на въззивницата и съпругът й да садят нещо в двора на къщата на
въззиваемата преди време, както и че често минава край остъклението на къщата.
Свидетелката Й. И. установява, че е близка с внучката на въззиваемата Т. и
работи като сестра на две места. Установява, че работи във вътрешното отделение
на болницата в гр. Червен бряг, в което въззиваемата е пациент от дълги години
и е виждала, че тя е придружавана от дъщеря си В. и внучка си Т., които са
носели храна, оставяли телефонни номера за да бъдат повикани в случай на нужда,
носели каквото е необходимо, грижели се да й бъде осигурен инсулин, помощни
средства от социалните, взимали я при изписването й и др.. Установява, че работи
и по социален проект към Общината и е помогнала на въззивницата и дъщеря й да
получат информация за да включат въззиваемата в списъка на хората, които
получават грижи чрез личен асистент, тъй като те работят и нямат възможност да
се грижат за въззиваемата, поради което на въззиваемата последователно били
назначавани лични асистенти – жени: Ц., след това П. и М.. Установява, че въззиваемата винаги се
оплаквала от личните асистенти и не била доволна от грижите им и тя лично се е
опитвала да ги помири.
Установява се от показанията на
свидетелката Т.Т., че е дъщеря на въззивниците и внучка на въззиваемата и
винаги е правела каквото счита, че е нужно за да помага на въззиваемата, като е
уреждала социален патронаж, участие в социални програми, ТЕЛК, лечение в
болници в Червен бряг и Плевен, смяна на водомер, дърва за огрев, садила е
чушки и домати със своя съпруг в градината на баба си през 2012/2013 г., носила
е хранителни продукти, в това число за диабетици, носела й каквото поиска в
болниците и многократно са спасявали живота на въззиваемата със своя съпруг в
критични моменти. Установява, че е ходила да занесе на баба си рента 234 лв.,
но баба й казала, че не иска парите и била сменила ключалката. Установява, че
баба й не осъзнава, че брат й е починал през 2016 г. и му оставя порции храна,
понякога говори безмислици, че й правила забележки за чушките, че яде много,
поради което се отказали да садят повече, че в момент, в който детето й било в
болница с пневмония баба й започнала да й звъни по телефона да се кара за
някакви чаши. Установява, че живее в жилище, предоставено й от баба й и полага
грижи за нея според възможностите си, а свидетелят С. и други ходят при баба й
за да пият алкохол.
Въззивният съд приема, че от събраните
гласни доказателства, в това число от показанията на свидетелите, посочени от въззивниците
не се установи трайно, ежедневно и в пълен обем изпълнение на задълженията на
въззивниците – приобретатели по договора през последната година преди подаване
на исковата молба и към датата на приключване на съдебното дирене в първата
инстанция. По делото се установи, че въззиваемата въпреки влошеното си
здравословно състояние след 2014 г. е оставена от въззивниците да живее сама,
вкл. след месец юни 2019 г., когато й определена 100 % нетрудоспособност с
чужда помощ и към който момент състоянието й било такова, че е имало повече от
един път ситуации, в които е падала безпомощно на земята и не е имала
възможност да се вдигне без оказана помощ, респ. да потърси необходимата й
лекарска помощ или сама да приеме лекарства за да подобри състоянието си. Съдът
приема за установено по делото въз основа на показанията на свидетелите Й.И. и
Т. Т., които кореспондират помежду си, поради което показанията на свидетелката
Тошева следва да бъдат кредитирани съобразно чл. 172 от ГПК, че с оглед възможностите
си въззивницата лично или чрез дъщеря си е полагала значителни грижи за
въззиваемата в това число за осигуряване на личен асистент, лекарства, храна
чрез домашния патронаж, помощни средства, болнично лечение, преглед от ТЕЛК, хранителни
продукти, лични грижи и др.. Въз основа на показанията на свидетелите Й. И., Й.
Й. и Г. Г., които кореспондират с показанията на свидетелката Т. Т., съдът
приема за установено по делото също, че въззиваемата с оглед особеностите на
характера й, които се задълбочавали през последните години сама е отблъсвала
дъщеря си като неоснователно я
обвинявала в различни провинения и в определени периоди е отказвала да
получава грижи от нея, след което отново е търсила помощта й, поради което
приема, че за кратки или по - дълги периоди длъжниците действително не са
получавали съдействие от кредитора за да изпълняват лично задълженията си за полагане
на грижи по договора. Тези обстоятелства обаче не освобождават приобретателите
от задължението им за трайно, ежедневно и в пълен обем изпълнение, в това число
при липса на съдействие за трансформация на задължението за лични грижи в
задължение за плащане на равностойността им. Въз основа на показанията на
свидетелите П., И. и Л., които съвпадат изцяло помежду си и не са оборени от
други събрани по делото доказателства, съдът приема за доказано по делото, че след
влошаване на отношенията между страните през периода м. VІ – м. ХІІ 2019 г.
въззиваемата сама е заплащала всички свои разходи, личната й хигиена и тази в
дома й са били под необходимото ниво за нормален живот, а свидетелите са
оказвали ежедневна помощ на въззиваемата за задоволяване на нуждите й при
съобразяване, че първите трима от тях нямат каквито и да са задължения за това,
а четвъртата свидетелка има задължения само в рамките на работното си време, като
нощем и през почивните дни въпреки невъзможността да се обслужва сама
въззиваемата е била принудена сама да се грижи за себе си според възможносттите
си.
При установеното по делото с писмени и
гласни доказателства състояние на прехвърлителката с оглед заболяванията и
възрастта й, въззивният съд приема, че приобретателите е следвало да осигуряват
през целия период на действие на договора, а не периодично, лични грижи или
чрез трето лице за прехвърлителката всеки ден и при необходимост 24 часа с
оглед нуждите й и неосигуряването им се явява неизпълнение на задълженията им
по договора. По делото не се установи също, тежестта за което е върху
въззивниците, в който и да е момент въззивниците да заплащали изцяло разходите
на въззиваемата за храна, лекарства, консумативи и др. свързани с ежедневните й
нужди в изпълнение на задълженията си по договора. Обстоятелството, че страните
по договора са живеели в различни домакинства или са влошили отношенията си в
някакъв момент по каквато й да е причина не е пречка за изпълнение на
задълженията на приобретателите по договора, които при липса на съдействие от
страна на прехвърлителите са имали възможност веднага да трансформират
задължението си по договора в парично и да превеждат ежемесечно на прехвърлителката
парични суми за задоволяване на нуждите й, в това число за грижи от трето лице,
за което по делото не се представиха доказателства от страна на
приобретателите. В първата инстанция приобретателите не са заявили искане за
трансформация чрез насрещен иск с правно основание чл. 97 ал. 1 от ЗЗД, а
следва да се посочи, че при липса на съдействие от кредитора за да се освободят
от последиците на неизпълнението длъжниците е следвало да поискат от съда
веднага транформация на натуралната престация в парична и да продължат
изпълнението в пари. Задължението за издръжка и гледане в натура е ежедневно и
непрекъснато от момента на възникването му до момента на смъртта на
прехвърлителя, поради което при изложените по – горе правни изводи следва да се
приеме, че е налице пълно и съществено неизпълнение на задълженията на
въззивниците – приобретатели по договора между страните. Налице са основанията
на чл. 87 ал. 3 ЗЗД за разваляне на алеаторния договор по отношение на
въззиваемата, поради което искът се явява основателен и доказан и следва да
бъде уважен изцяло със законните от това правни последици.
Като съобрази гореизложеното,
въззивният съд приема, че въззивната жалба се явява частично основателна в частта, в която
предявеният иск с правно основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД за разваляне поради
неизпълнение на договора между страните е уважен по отношение на ½ и.ч.
от имота, прехвърлена от съпруга на въззиваемата, като в тази част решението на
първоинстанцииния съд следва да обезсилено
на основание чл. 270 ал. 3 изр. 1 от ГПК. В останалата си част въззивната жалба
се явява неоснователна, а обжалваното решение, с което искът с правно основание
чл. 87 ал. 3 от ЗЗД е уважен по отношение на ½ и.ч. от прехвърления имот
поради неизпълнение на задълженията на въззивниците към въззиваемата следва да
бъде потвърдено.
По
разноските:
На основание чл. 78 ал. 1 ГПК с оглед основателността
на иска с правно основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД така както е предявен въззивниците дължат изцяло
направените по делото от въззиваемата разноски в първата инстанция, както и
разноските за държавна такса съобразно цената на уважения иск и за
възнаграждения на вещо лице по назначената СМЕ, поради което решението на
първоинстанционния съд в тази му част следва да бъде потвърдено.
С оглед уважената, респ. отхвърлената
част от въззивната жалба и след компенсация въззивниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на въззиваемата разноски за възивната инстанция в размер на 287,50 лв..
Съдът констатира, че въззивниците са внесли по сметка на ПОС сумата от 125 лв.
за държавна такса при дължима държавна такса в размер на 25 лв. и приема, че
при определяне на разноските следва да съобрази размера на дължимата държавна
такса, а надвнесената в размер на 100 лв. при поискване и посочване на номер на
банкова сметка ***.
Въззивното
решение съгласно чл. 280 ал. 3
т. 1 ГПК е
изключено от касационен контрол и е окончателно, тъй като цената на иска по
гражданското дело е под 5 000 лв.. Данъчната оценка на целия имот е
4 896,70 лв., а за спорната част – 2 448,40 лв., което е и цената на иска
съгласно чл. 69 ал. 1
т. вр. т. 2
от ГПК.
Водим от горното, Съдът
Р е ш и:
обезсилва
решение № 22 от 05.01.2020 год., постановено по гр. д. № 1018/2019 г. на Червенобрежкият
районен съд, в частта, в която е развалил на основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД поради неизпълнение на
задълженията на приобретателите договора за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка, сключен на 07.11.1995 г. между Б. П. Н.и Д. К.
Н. от една
страна, в качеството на прехвърлители и В.Б.М. и М.Т.М. от друга, в качеството на
приобретатели, отразен в нотариален акт № ** том *** н.д. № 681/1995 г. по
описа на нотариуса при ЧРС по отношение
на прехвърлената от Б.П.
Н., б.ж. на гр. Червен бряг, починал 2006 г. ½ и.ч. от недвижимия имот, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор **** по КК на гр. Червен бряг в сграда с идентификатор *****,
разположена в ПИ с идентификатор **** по КК на гр. Червен бряг, с
предназначение на обекта: жилище, апартамент, с площ по документ 57,18 кв.м., ведно
с прилежащо избено помещение № *** с площ 2,73 кв.м., с административен адрес:
гр. Червен бряг, ул. „***“ вх. **, ет. **, ап. ***, който съгласно нотариален акт, съставлява апартамент №
***, находящ се в гр. Червен бряг, ул. „****“ № **, вх***, ет. **, с площ 57,18 лв., ведно с
прилежащото към имота избено помещение № *** с площ 2,73 кв.м. и 1,725 и.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху земята и прекратява
производството по делото поради произнасяне на ЧРС по непредявен иск.
Потвърждава решение № 22 от 05.01.2020 год., постановено по гр. д.
№ 1018/2019 г. на Червенобрежкият районен съд в останалата му част като
правилно и законосъобразно.
Осъжда на основание чл. 78 ГПК и след компенсация В.Б.М., ЕГН ********** и М.Т.М.,
ЕГН ********** и двамата от гр. Червен бряг, ул. „***“ № 27 да заплатят
на Д.
К. Н., ЕГН ********** от с.гр., със съдебен адрес: адвокат И.А.,*** сумата от 287,50 лв. за направени по делото във въззивната инстанция разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред
ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: