№ 126
гр. София, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:ГЕОРГИ СТ. МУЛЕШКОВ
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500647 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД,ЕИК *********
със седалище и адрес на управление в гр.София, против решение №
46/13.07.21г. по гр.д.№ 1/2021г. на РС-Етрополе с оплаквания за
незаконосъобразност поради нарушение на процесуалните норми.Претендира
се отмяна на решението и уважаване на установителния иск ,както и
присъждане на разноски за двете инстанции.
Ответницата по жалбата СЛ. СТ. К. я оспорва и иска потвърждаване на
атакуваното решение.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
Софийски окръжен съд приема следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба вх.№ 22019207 от 08.10.2020г.,с който са предявени иск с правно
осонвание чл.422 вр.чл.415 ГПК за 12 513.70 лв. главница и 833.27 лв.
неизплътен остатък от договорна лихва за периода от 26.03.2011г. до
29.11.2012г.,съединен при евентуалност с иск по чл.79,ал.1,вр.чл.86 ЗЗД с
цена 6 714.44 лв.,произхождащи от остатък от неизплатена падежирала
главница по месечни вноски с падежи от 29.03.2014г. до
14.07.2017г.Твърди,че на 14.08.2007г. ответницата сключила договор за
кредит за текущо потребление с „Б. ДСК“ ЕАД за 15 000 лв.при
възнаградителна лихва 8.95% с ГПР 9.82% със срок 120 месеца и падеж на
29-то число.На 14.08.2007г. кредитополучателката спряла да погасява
1
вноските и на 7.03.2011г. е осчетоводил кредита като предсрочно изискуем.и
на 30.11.2012г. е инициирала заповедно производство по ч.гр.д.№ 437/2012г.
на РС-Етрополе,по което на 03.12.2012г. се е снабдила със заповед за
изпълнение и изпълнителен лист.С договор за цесия от 28.06.2013г. Б.та е
прехвърлила вземането на въззивника, който уведомил длъжницата на
29.08.2013г. за цесията.Към момента на предявяване на иска всички вносик
били падежирали.След датата на цесията длъжницата започнала да внася суми
по сметка на ОФБ и внесла общо 7 560 лв.до 19.01.2017г.Ищецът поддържа
тезата,че с подаване на заявление от Б.та на 30.11.2012г. съгласно чл.115,
ал.1,б.“ж“ ГПК е спряла да тече погасителна давност, поради признанието на
длъжника на 20.12.2013г. и на 25.10.2016г. давността се прекъсвала.ОФБ
инициирало изпълнително дело № 20209280400159 на ЧСИ рег.№ 928
Магдалена Стоянова и длъжницата депозирала възражение.Евентуално се
претендира остатъка от неизплатената падежирала главница в размер на
6 714.44 лв.,ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
изплащане на задължението.Видно от споразумението,подписано между ОТП
Ф. и длъжницата на 2012.2013г.,крайният срок на остатъчното задължение в
общ размер 17 232.76лв. бил 20.03.2017г.;видно от споразумение между
същите страни от 25.10.2016г., остатъчният размер възлизал на 13 972.77 лв. с
краен срок за погасяване 20.11.2020г.
От приетата ССчЕ актуалният размер на дължимите суми към
03.06.2021г. възлиза на 12 513.70 лв. главница,833.27 лв. възнаградителна
лихва и 80.04 лв. санкционираща лихва.;размерът на падежиралата главница
за периода от 29.03.2014г.до 14.07.2017г. е 6 576.42 лв.
Видно от определение № 260195/06.11.2020г. по ч.гр.д.№ 685/2020г. на
СОС изпълнителният лист,издаден въз основа на разпореждане за незабавно
изпълнение ,инкорпорирано в заповед № 278/03.12.2012г. по ч.гр.д.№
437/2012г.Във въззивната жалба въззивникът поддържа тезата,че
обезсилването на изпълнителния лист не рефлектирало върху самото
разпореждане за незабавно изпълнение и цесионерът имал правен интерес от
установяване на вземането.Съдът обаче е прекратил производството по иска с
правно основание чл.422,ал.1,вр.чл.415,ал.1 ГПК.Този извод е обоснован и
правилен.Липсва правна логика издадено разпореждане и заповед за
незабавно изпълнение да бъдат валидна проецсуална предпоставка за
установителен иск,защото функцията на тези съдебни актове е именно да
създадат изпълнителен титул по едно ,условно казано,“неоспорено
вземане“,каквато е философията на заповедното
производство.Първоинстанционинят съд е приел за допустим евентуално
предявения осъдителен иск и го е уважил за сумата 6 576.42 лв. ,ведно със
сумата 1 629.16лв. разноски по делото.За разликата до пълния размер от
6 714.44лв. искът е отхвърлен,тъй като съдът е кредитирал направените
изчисления от вещото лице по неоспорената съдебно-счетоводна
експертиза.Въззивният съд намира решението законосъобразно и
обосновано,постановено при спазване на процесуалните правила,поради
което следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Софийски окръжен съд
2
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 46/13.07.2021г. по гр.д.№ 20211830100001
по описа на РС-Етрополе за 2021г.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3