Решение по дело №9582/2016 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3772
Дата: 11 септември 2018 г.
Съдия: Румяна Димова Христова
Дело: 20163110109582
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 август 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

гр. Варна,11.09.2018год.  

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХVІ - ти състав в закрито съдебно  заседание проведено на единадесети септември  през две хиляди и осемнадесета  година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА

 

 като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9582 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

     Депозирана е молба  от  М.В.П.,ЕГН: ********** с адрес: ***, СО „Долна Трака 566“ №46,чрез пълн.адв. Илия Златев със съдебен адрес:***,чрез адв.Златев.

С молбата се претендира от съда да постанови решение, с което да допълни решение № 2520 от 31.05.2018год., постановено по настоящото дело, като се произнесе по искането на молителя, за възлагане на делбения имот, представляващ еднофамилна жилищна сграда на два етажа с идентификатор 10135.2566.46.2 , на основание чл.349,ал.2 от ГПК.

Интерес от заявеното искане, молителят аргументира със следните съображения:

В решение  № 2520 от 31.05.2018год., постановено по настоящото дело, съдът е пропуснал да се произнесе по искането на молителя, основано на чл.349,ал.2 от ГПК, да му бъде възложен делбения имот, представляващ еднофамилна жилищна сграда на два етажа с идентификатор 10135.2566.46.2.

По това искане , освен в диспозитива на решението, няма обсъждане и в мотивите на решението. Искането е своевременно отправено-в първото съдебно заседание по извършване на делбата, поради което следва да бъде разгледано.

В срока за отговор, противната страна, чрез пълн.адв.Б.Д., депозира отговор.Изразява становище, че искането на М.П. за възлагане на делбения имот е неоснователно и в решението по делото, формираната в тази връзка воля на съда е пределно ясна. Тъй като липсва изричен отхвърлителен диспозитив по искането на М.П. за възлагане, не възразява да бъде допълнено решението с такъв. 

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

С решение № 2520 от 31.05.2018год., постановено по настоящото дело, съдът е постановил решение по извършване на делба, както и се е произнесъл по заявените от страните искания по сметки, за възлагане на имота, по реда на чл.349,ал.1 от ГПК и по заявените от страните искания по привременни мерки.

В първото по делото съдебно заседание за извършване на делба, проц.представител на молителя е депозирал молба, с която прави искане по привременни мерки да му бъде възложен процесния имот, тъй като пребивава и живее понастоящем в съответния имот, заедно със своето малолетно дете, което е на една година и жената, с която живее на семейни начала./л.146,стр.2-изявления на адв.Б./.

Видно от мотивите към решението по делото съдът е приел –тази претенция, като искане по реда на чл.344,ал.2 от ГПК, а не както е записано в протокола от с.з.на 14.06.2017год. претенция по чл.349,ал.1 от ГПК./л.148/.Съобразно така приетата квалификация е изложил подробни съображения в мотивите към решението, съобразно които е приел искането за неоснователно и съобразно с така формираната воля е постановил диспозитив, съгласно който е отхвърлил искането на молителя.

Няма заявено от страна на молителя, искане за възлагане, основано на чл.349,ал.2 от ГПК. В писмената молба на молителя, депозирана от адв.Б. в съдебно заседание е записано: „С настоящата молба в първото с.з. след допускане на делбата , явяващо се в срок по чл.346 от ГПК, правим от името на съделителя М.П. искане за поставяне в негов дял на процесния недвижим имот, ако се окаже неподеляем“. След депозиране на тази молба в изявление направено в съдебно заседание , проц.представител е уточнил ,че искането за възлагане е направено, като привременна мярка, предвид на което и съдът правилно го е квалифицирал, като такова по реда на чл.344,ал.2 от ГПК, а не както е записано в протокола от съдебно заседание ,като претенция  по чл.349,ал.1 от ГПК, която  се отнася за жилище-СИО, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод и може да бъде заявено от преживял или бивш съпруг, какъвто молителят не се явява.

Искане по реда на чл.349,ал.2 от ГПК, аргументирано с предпоставките , изложени в тази разпоредба, няма заявено от молителя, нито прието от съда.

Заявеното от молителя искане за възлагане,съобразно уточненията на адв.Б., представляващо искане, като привременна мярка,  квалифицирано от съда по реда на чл.344,ал.2 от ГПК е мотивирано отхвърлено от съда.

С оглед гореизложеното молбата за допълване на решението , чрез произнасяне от съда по искане,заявено от молителя,  основано на чл.349,ал.2 от ГПК се явява неоснователна и съдът постановява акт , с който отхвърля молбата.

 

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

             ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ   молбата  на М.В.П.,ЕГН: ********** с адрес: ***, СО „Долна Трака 566“ №46,чрез пълн.адв. Илия Златев със съдебен адрес:***,чрез адв.Златев, за допълване на решение № 2520 от 31.05.2018год., постановено по настоящото дело,чрез произнасяне от съда по искането му , основано на чл.349,ал.2 от ГПК, за възлагане на делбения имот, представляващ еднофамилна жилищна сграда на два етажа с идентификатор 10135.2566.46.2, на основание чл.250 от ГПК.

    

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването на страните пред ВОСедно с препис от съдебния акт.  

      

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: