Решение по дело №411/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от С. К. М. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ***, [жк], подадена против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 24-0814-000075 от 24.07.2024 г., издадена от Началник РУ към ОД на МВР Ямбол, РУ ***, с която на оспорващия, на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

В жалбата си оспорващият твърди, че оспорената заповед е материално и процесуално незаконосъобразна, тъй като не са налице предпоставки за издаването й. Счита, че: мястото на извършване на нарушението, описано в АУАН и оспорената ЗППАМ, не отговарят действителното, което влече и местна некомпетентност на органа; оспорващият не е управлявал МПС; наложената ПАМ е на с., чието моторно превозно средство е управлявано от друго лице. Моли оспорената заповед да бъде отменена. Претендира разноски.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява. В съдебни заседания, проведени на 10.10.2024 г. и на 07.11.2024 г., се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата.

Административният орган, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В представен писмен отговор чрез упълномощен процесуален представител счита жалбата за неоснователна, моли да бъде отхвърлена, излага съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на оспорената ЗППАМ, прави възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № 326з-99 от 01.02.2022 г. на Директора на ОД на МВР – Ямбол, Началникът на РУ към ОД на МВР Ямбол, РУ ***, е оправомощен да прилага с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП – за територията, обслужвана от РУ ***.

На 24.07.2024 г. на оспорващия М. е съставен от служител при ОД на МВР Ямбол, РУ ***, Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия AД № 0611625, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, за това че на 24.07.2024 г. около 12:55 часа по път III – 707 км. 1+200 в посока на движение към кръгово кръстовище „Петолъчката“, е управлявал лек автомобил „Ауди А4“ с Рег. № [рег. номер], н. с., под въздействието на н. в. и/или техните аналози, установени по надлежния ред с техническо средство Дрегер Дръгтест 500 с инвентарен номер ARSD-0029 и тестова касета за еднократна употреба с Рег. № REF-8323634 и LOT-ARSN-0251, като уредът е отчел п. п. за у. на „М.“. На М. е бил издаден талон за медицинско изследване с Рег. № 0145702 в 14:30 ч., след което е бил съпроводен до ФСМП - ***, където в присъствието на медицинско лице е дал биологични проби /кръв и урина/ за химико-токсикологично лабораторно изследване.

В административната преписка се съдържат Протокол от 24.07.2024 г. за извършване на проверка за у. на н. в. или техни аналози, изготвен от а., и Талон за изследване № 0145702, в които документи се съдържат данни, идентични с отразеното в АУАН.

Въз основа на съставения АУАН, на 24.07.2024 г. от Началник РУ към ОД на МВР Ямбол, РУ ***, е издадена оспорената в настоящото производство ЗППАМ № 24-0814-000075. С нея на оспорващия С. К. М. е наложена ПАМ с правно основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. В ЗППАМ е посочено, че са отнети: СРМПС № ********** и 2 броя регистрационни табели [рег. номер]. В мотивите на заповедта е възпроизведено съдържанието на АУАН и е прието, че водачът е управлявал ППС след у. на н. в. или техни аналози, с което виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.

Към датата на издаване на оспорената заповед, лек автомобил „Ауди А4“ с Рег. № [рег. номер], с основен цвят – т. с. м., е регистриран в АИС – КАТ на името на оспорващия С. К. М. – като н. с.

Видно от приложените по делото докладни записки от 24.07.2024 г. до Началника на РУ на МВР – ***, изготвени от с. на РУ на МВР – ***, и АУАН, съставени на оспорващия М. на 24.07.2024 г. от с. на РУ на МВР – ***, на 24.07.2024 г. С. К. М. е управлявал с. си лек автомобил „Ауди А4“ с Рег. № [рег. номер] в [населено място], като около 12:50 ч., до № *** на [улица]при подаден сигнал със стоп палка, водачът е спрял рязко и е потеглил назад, при което е ударил управлявания от с. и. А. С. служебен автомобил в дясната част на предната броня; след удара М. е преминал през тротоарните площи без да се подчинява на подадения му знак със стоп - палка и е продължил движението си по [улица], наляво по [улица]в посока изхода на [населено място]; след подаване по радиостанцията на с. на РУ – *** на информация за местоположението на движещия се автомобил, по път III-707, преди „Петолъчката“, м. и. Г. Й. - с. в г. „ОП“ при РУ – ***, е подал знак със стоп-палка, водачът М. е възприел знака и е ускорил скоростта си, при което м. и. А. Т. - с. в РУ - ***, е използвал техническо средство - лента за принудително спиране на МПС, през която водачът на лекия автомобил „Ауди А4“ е преминал; на пътен възел „Петолъчката“ водачът е отбил по път I-6 в посока [населено място], спрял е автомобила и е побягнал заедно с пътниците в него; застигнат е бил от и. Д. Х. и з.; след установяване самоличността на водача, са му били извършени проби за у. на алкохол и н. в. от м. и. Г. Й., като втората е била п. за у. на „М.“.

По делото са разпитани като свидетели с.: Г. Й. Й. – м. а. в РУ – *** при ОД на МВР Ямбол, с. АУАН Серия AД № 0611625 от 24.07.2024 г.; А. С. С. – Н. Г. „О. П.“ в РУ – *** при ОД на МВР Ямбол, и В. Й. С. – п. и. в Г. „О. п.“ към РУ – *** при ОД на МВР Ямбол. Според показанията на с., на 24.07.2024 г. на път III-707, от [населено място] в посока “Петолъчката“ на км. 1+200, след подаден от свидетеля Й. сигнал със стоп-палка на лек автомобил „Ауди А4“ с в. н. и т. с. ц., водачът на автомобила М. не спрял, продължил движението си, минал през лентата за принудителното спиране, поставена от с. А. Т., продължил в посока пътен възел „Петолъчката“, минал през пътния възел, завил надясно по път I-6 към [населено място], на изхода от кръговото автомобилът се завъртял и преустановил движението си, след което водачът побягнал заедно с другите пътници; водачът М. бил настигнат и з. от п. с. зад к. „К. Б.“ - на територията на о. ***; самоличността на водача М. била установена на мястото на з. и от представена от него лична карта и направена справка с дежурния на ОДЧ ***; водачът М. бил тестван за алкохол и н. в., като дрегерът отчел п. т. за м.

Съдът кредитира свидетелските показания на п. с., които са безпротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондират с писмените доказателства по делото.

По делото е разпитан като свидетел и С. З. Г. – п. на оспорващия М.. Според свидетеля Г., той е управлявал автомобила Ауди; не спрял на стоп-палката, тъй като нямал книжка; след като се спукали гумите от стоп-лентата, спрял на кръговото движение на пет метра в посока за [населено място]; побягнали от автомобила, а С. М. се върнал да вземе ключовете, които Г. забравил в колата. Според свидетеля, той забравил зимното си яке в колата; колата била с. на ц.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Г. в частта, касаеща водача на процесния автомобил, тъй като в тази част показанията му са в противоречие, както с показанията на п. с., така и с останалия доказателствен материал по делото. Наред с изложеното, показанията на свидетеля Г. са и в известна степен нелогични – според свидетеля, С. М. побягнал от п. с., но се върнал да търси забравени ключове в колата; свидетелят посочва, че бил със зимно яке през летен месец на годината; свидетелят посочва грешно цвета на автомобила, а си спомня с точност часовете, когато са тръгнали с автомобила и когато са отишли в к. на [населено място].

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. С оглед липсата на данни за датата, на която оспорената заповед е връчена на оспорващия М., следва да се приеме, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. Жалбата е подадена и от надлежна страна - адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Неоснователно е твърдението на оспорващия за местна некомпетентност на издателя на акта. Със Заповед № 326з-99 от 01.02.2022 г. на Директора на ОД на МВР – Ямбол, Началникът на РУ към ОД на МВР Ямбол, РУ ***, е оправомощен да прилага с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП – за територията, обслужвана от РУ ***. Установено е по делото, както от приложените докладни записки и представените извадки от кадастралната карта в графичен вид за пътен възел „Петолъчката“, така и от показанията на п. с., включително показанията на а., установил извършеното административно нарушение, че нарушението е извършено на територията на ОДМВР – Ямбол, РУ – ***, а именно на път III-707, от [населено място] в посока пътен възел “Петолъчката“ на км. 1+200. Установено е по делото и че водачът е з. на територията на ОД на МВР – Ямбол, РУ – ***.

Неоснователно е и възражението, че по отношение на оспорващия са издадени две ЗППАМ с едно и също съдържание. Видно от приложената ЗППАМ № 24-0814-000076 от 24.07.2024 г., на оспорващия e наложена ПАМ, на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, което е различно от основанието на оспорената в настоящото производство заповед.

Спазена е установената от закона форма – актът е писмен, посочени са фактическите и правни основания за издаването му, което обуславя извод за мотивираност на заповедта в съответствие с изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В заповедта е извършено позоваване на съставения на водача АУАН. Описаните в АУАН фактически обстоятелства относно извършено нарушение по ЗДвП – управление на пътно превозно средство след у. на н. в., съответстват на фактическите основания, които се съдържат в оспорената заповед. В административното производство, приключило с издаване на оспорената заповед, не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Възраженията на оспорващия, заявени в противоположен смисъл, са неоснователни.

Оспореният административен акт е издаден и в съответствие с материалния закон. С оспорената заповед административният орган е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.

В разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. Следователно и с оглед изложените в оспорената заповед фактически основания, за да бъде законосъобразно приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните предпоставки: водачът на МПС да го управлява след като е у. н. в. и адресатът на мярката да е с. на управляваното МПС.

В разглеждания случай посочените в разпоредбата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са налице.

Установено е по делото, че адресатът на ПАМ, приложена с оспорената заповед, е с. на процесното МПС.

Установено по делото е и обстоятелството, че с. на процесното МПС го е управлявал след у. на н. в. - м., установена с техническо средство. Нарушението е констатирано с редовно съставен АУАН. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съставеният АУАН има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Материалната доказателствена сила на процесния АУАН не е опровергана в съдебното производство. По своята правна същност актът за установяване на административно нарушение е официален документ, издаден от надлежен орган в предписаната от закона форма, чрез който се констатира едно фактическо положение, което разкрива признаците на административно нарушение. Като такъв, той доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се осъществили така, както се твърди в документа. Материалната доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение представлява фактически оборима презумпция за истинност. Именно поради това тежестта да обори презумпцията е на адресата на акта. Ако адресатът на акта не стори това, съдът е длъжен, с оглед на обвързващата го материална доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение, да приеме, че същото е извършено по сочения в акта начин. /Решение № 10583 от 16.08.2018 г. на ВАС по адм. дело № 7811/2017 г., VII о.; Решение № 9096 от 04.07.2018 г. на ВАС по адм. дело № 13837/2017 г., VII о./.

Във връзка с изложеното, не се събраха доказателства, които да опровергаят удостовереното с процесния АУАН, че оспорващият М. е управлявал с. си лек автомобил след у. на н. в., установена по надлежен ред. Напротив, в хода на съдебното дирене се събраха доказателства, които са в съответствие с удостовереното с процесния АУАН. В тази връзка неоснователно е твърдението на оспорващия, че не е управлявал процесния автомобил. Фактът на управление на процесния автомобил от оспорващия М. бе потвърден без колебание от п. с., включително от свидетеля – а. Г. Й.. Показанията на с. са безпротиворечиви и изява на непосредствени възприятия, поради което изцяло се кредитират от съда. Същите не противоречат, а съответстват с писмените доказателства - документация от преписката. Не се констатира колебание или двусмислие, включително няма несъответствие между показанията, дадени пред съда, и отразеното в приложените по делото докладни записки на с. в РУ – ***. Констатациите по съставения АУАН не са оборени в хода на съдебното производство. Показанията на свидетеля Г. – п. на оспорващия, съдът не кредитира, по съображенията, изложени по-горе.

Следователно, в разглеждания случай с управлението на автомобил и установена по надлежния ред с техническо средство у. на м., оспорващият М. е допуснал отклонение от нормативно предписаното поведение на водач на превозно средство, въведено от законодателя в ЗДвП. С проявлението на релевантните факти е възникнало публичното право на административния орган да приложи принудителната административна мярка, като прекрати временно регистрацията на управляваното МПС. По делото е установено, че при извършената на водача на МПС проверка за у. на н. в., техническото средство е отчело н. на м. – н. в. по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. В случаите по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП административният орган действа при условията на обвързана компетентност и следователно при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, както е в настоящото производство, административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, а в условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание. Обстоятелството, че оспорващият е дал биологичен материал за изследване, за резултата от което по делото не са представени доказателства, не променя гореизложените изводи. В ЗДвП не е предвидено изрично, че при издаване на талон за медицинско изследване административният орган следва да изчака определен срок, в който да бъде извършено изследването и да му бъде изпратен резултатът. Способът за опровергаване на фактическото основание за издаване на заповедта – управление на МПС след у. на н. в., установена с техническо средство, е провеждане на медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, резултатът от което да е отсъствие на н. в. или т. а. Но доколкото в настоящия случай няма данни за резултатите от дадената кръвна проба, то не е опроверган по надлежния ред и резултатът от извършената проверка с техническо средство, отчело н. на м., с оглед на което са възникнали материалноправните предпоставки за налагане на процесната ПАМ.

В разглеждания случай доказателствата в преписката установяват, че са възникнали гореописаните, регламентирани в закона, материалноправни предпоставки за прилагане на процесната ПАМ. Приложената от административния орган ПАМ е законосъобразно наложена. ПАМ е наложена за срок от 6 месеца и следователно е в границите на предвидения в законовата разпоредба срок.

По изложените съображения, оспорената заповед е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за присъждане на разноски е неоснователна.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, поради което оспорващият следва да бъде осъден да заплати на административния орган, защитаван в процеса от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. К. М. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ***, [жк], подадена против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0814-000075 от 24.07.2024 г., издадена от Началник РУ към ОД на МВР Ямбол, РУ ***, с която на С. К. М. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА С. К. М. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ***, [жк], да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Ямбол, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.