Определение по дело №458/2017 на Районен съд - Плевен

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№

гр.Плевен, 15.02.2017г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

         

          Плевенският районен съд,  гр.състав, в закрито заседание на   петнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зорница Банкова

 

като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело №458 по описа за 2017г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от  С.М.Ц. ***, като се иска да бъде установено, че не дължи сумите, за които има издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч. гр.д.№2516/2016г.В молбата се твърди, че през месец януари 2017 г. е получил покана за доброволно изпълнение по изп.д.№20169060400882 по описа на ЧСИ, **.Посочва се, че не е  получавал съобщение за издадената заповед, а такава е получила неговата майка.Твърди , че живее на друг адрес.Твърди, че има отказ от наследството на баща си, който е бил абонат на ответника , тъй като заповедта е издадена в качеството му на наследник на баща си. Посочва , че отказа е вписан в книгата за приемане и отказ от наследство  под **. на РС-Плевен.

Съдът, след преценка на представените доказателства, за да се произнесе, взе предвид следното:

Молителят е предявил срещу ответника отрицателен установителен иск, като е посочил  правно основание чл.439 ГПК и то  след дадени указания на съда.

 Съдът намира предявения иск за недопустим по следните съображения: Твърди се в исковата молба и се установява от представените по делото доказателства, че по отношение на ищеца, в качеството на наследник на абоната към ТЕЦ-а е издадена Заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2516/2016г. по описа на РС-Плевен.

Защитата на длъжника в заповедното производство срещу издадена срещу него заповед за изпълнение се осъществява чрез възражението по чл.414, ал.1 ГПК или съответно по чл.423 от ГПК. След подаване на възражението кредиторът следва да предяви установителен иск за съществуване на вземането по чл.422 ГПК. Ако възражение не бъде подадено в предвидения от закона срок или след влизане в сила на съдебното решение, с което установителният иск е уважен, заповедта за изпълнение влиза в сила според изричната разпоредба на чл.416 ГПК. Оспорването на вземането след влизане в сила на заповедта за изпълнение е допустимо по исков ред в хипотезите по чл.424 ГПК, а именно: при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото/ оказват влияние върху съдържанието на правоотношението, обуславящо претендираното вземане/, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичане на срока за подаване на възражението по чл.414 ГПК, или с които не могъл да се снабди в същия срок./Определение№225/27.03.2012г. на ВКС по ч.гр.д.№41/2012г. ГК.В съдебната практика се приема, че иска по чл.424 от ГПК е специален УИ, насочен към преодоляване на преклудиращото действие на влязла в сила заповед за изпълнение по отношение на тези факти и установяващи ги писмени доказателства, които не са били известни на длъжника до изтичане на срока за подаване на възражение.Освен това съгласно практиката, дали един обстоятелство  е новооткрито, се преценяват от съда във връзка с допустимостта на иска./ТР№4/2013г.т.16/ В заключение, съдът намира, че оспорването от длъжника, основано на факти и обстоятелства, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, следва да се извърши с възражението по чл.414 ГПК или чл.423 от ГПК. Или казано по друг начин искът е недопустим, тъй като не изчерпан реда по чл.414, 423 и чл.422 от ГПК. По ч.гр.д.№2516/2016г. по описа на РС-Плевен, след служебна справка от съда се установи, че не е подадено възражение срещу издадената заповед за изпълнение от длъжниците. Поради горното следва да бъде прието, че издадената заповед за изпълнение не е придобила стабилитет и за лицето е налице правната възможност  да се защити чрез възражение.На следващо място посочените в исковата молба факти,  не представляват новооткрити обстоятелства, които да обосноват допустимост на исковата претенция с правно основание чл.424 ГПК, нито нововъзникнали които да обосноват допустимост на искова претенция по чл.439 ГПК. /Определение №11/06.01.2011г. по ч.т.д.№706/2009г. ТК/. Всички наведени обстоятелства  следва да бъдат релевирани след подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение, в евентуално предявен иск от ответника по делото по чл.422 ГПК.

Няма основание да бъде прието, че предявената искова претенция отговаря на характеристиките на специалния иск по чл.424, ал.1 ГПК или чл.439 ГПК, а установяване недължимост на вземането по общия исков ред – чл.124 вр. е недопустимо. В този смисъл са изложени мотиви в Определение № 924 от 14.12.2010 г. по ч. т. д. № 826/2010 г. на ВКС, които са относими към разглеждания случай.

Поради изложеното, съдът намира, че предявената искова претенция е  недопустима  и по тези съображения производството по делото следва да бъде прекратено, а исковата молба да бъде върната, на основание чл.130 ГПК.

  Мотивиран от изложените съображения и на осн.чл.130 ГПК,  съдът

 

                                   О П Р Е Д Е Л И :

 

ВРЪЩА исковата молба на С.М.Ц., ЕГН********** *** ЕАД, ЕИК11005624, по гр.д.№ 458/2017г. по описа на РС-Плевен.

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.130 ГПК, производството по гр.д.№458/2017г. по описа на РС-Плевен, като НЕДОПУСТИМО.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС-Плевен в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

                                                       

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: