Решение по дело №162/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ по жалба от К. С. Б. и Г. И. Б. и двамата от [населено място], входирана на 18.04.2024г. в община Доспат, против Заповед № К-169 от 28.03.2024 г. издадена от Кмета на Община Доспат, с която се отчуждава част от имот с идентификатор № 23025.43.5, с площ от 29 кв.м. и определено обезщетение в размер на 290 лв.

В жалбата се сочи, че не са определени правилно наследниците на Х. А. Б., тъй като пред ДРС е вписан отказ от наследство на С. Х. М., Д. Х. Б., Ш. И. Б., Ф. Ш. Ш. и С. Е. Б..

Твърди се, че определеното обезщетение е занижено, като имотът е на първа линия до яз.Доспат, попадащ в регулация и цените са от 70 до 80 евро на кв.м. Сочи, че не е дадена възможност за замяна с друг имот. Иска се назначаване на експертиза, от която се установи действителната пазарна цена, като се отчете обстоятелството, че останалата част от имота не може да се използува по предназначение.

В съдебно заседание се явява жалбоподателят К. С. Б., лично и с адв.П..

Ответника по делото не се явява и не се представлява, не дава становище по жалбата.

След преценка на изложеното в жалбата, като взе предвид и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното: По делото не се спори, че с Решение на Общински съвет Доспат се разкрива процедура по отчуждаването на части от имоти, предвидени за изграждане на обект публична общинска собственост – улица, както и че същата е предвидена в ОУП на града от 2018г.

С решение №139/28.08.2020г. е одобрен ПУП–ПУР, който е изменен с Решение №174 /протокол №27.10.2020 г., предвиждащ изграждане на обект от първостепенно общинско значение-публична общинска собственост и е започнала процедура по изграждане на [улица]ІІ част в землището на [населено място] и обявена предстояща процедура по отчуждаване на няколко имоти /л.33 и сл./ вкл.имота на н-ци на Х. Б.. Протокола с обявата е поставен на таблото за обяви в сградата на общинска администрация на 16.02.2024 г. и публикувана в два ежедневника на 21.02.2024 г. като в същата е определена и цената за всеки имот, вкл.този на жалбоподателите. На основание чл. 22, ал.3 от ЗОС е изготвена пазарна оценка от лицензиран оценител на частите от имотите, предвидени за отчуждаване, като пазарната оценка за процесния имот възлиза на 10 лв./кв. м.. В изпълнение на приетото решение на основание чл. 44, ал.1, т.7 от ЗМСМА, чл. 25 от ЗОС е издадена процесната Заповед на Кмета на Община Доспат, с която се отчуждава част от имот идентификатор № 23025.43.5 – ливада с площ от 29 кв.м., целият с площ от 155 кв.м., собственост на н-ци на Х. А. Б. и се нарежда изплащане на обезщетение за отчуждаването в размер на 290 лв, платимо след изтичане срока на обжалване на заповедта.

Не се спори по делото, че жалбоподателите, К. С. Б. /на 1/40 ид.част/ и Г. И. Б. /на 1/8 ид.част/ и двамата от [населено място] са собственици на имот с идентификатор № 23025.43.5 с площ от 155 кв.м., като за улица се отчуждават 29 кв., за които е определена пазарна цена от 290 лв. или 10 лв. за кв.м.

Спорно е обстоятелството, правилно ли е определено обезщетението и законосъобразна ли е заповедта, след като при реализиране на мероприятието, останалата част от имота собственост на н-ци на Х. А. Б. не отговаря на чл.19 от ЗУТ, както и правилно ли е определен кръга на наследниците, след като не са изключени тези, за които е вписан отказ от наследство.

Отчуждението на част от имот с идентификатор № 23025.43.5 с площ от 155 кв.м., се извършва за изграждане на улица К., м.Ч., която е предвидена в ОУП, [населено място] през 2018г. като при определянето на обезщетението пред административния орган е използуван лиценцзиран оценител и същото е определено според пазарни цени в размер на 10 лв./кв.м. по метода на пазарните сравнения.

По делото е назначена експертиза, вещото лице, по която дава заключение, че справедливата пазарна цена на 1 кв.м. от процесния имот е 18.55 лв./кв.м. или общо 538 лв. В заключението са посочени сделки на имоти, аналогични с предназначението на процесния - земеделски земи и с оглед местоположението в същата местност.

Съдът е възприел заключението като обективно и компетентно изготвено, кредитирайки го изцяло, независимо от оспорването му от процесуалния представител на Б. и лично от същия, тъй като в същото са посочени реализирани сделки с имоти за последните 2 години, като наведените твърдения на процесуалния представител, че не са взети предвид публикувани обяви и реални сделки на съседни имоти са останали голословни, след като в случая доказателства за такива не са събрани.

Освен това по делото е поискана допълнителна, а не повторна екстпертиза, която се възлага в случай, че заключението не е компетентно.

При така установените факти, настоящият състав на Административен съд – Смолян, стигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена срещу Заповед, която представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК - волеизявление, с което непосредствено се засягат права и законни интереси на отделни граждани или организации и поради което подлежи на оспорване. Съгласно чл. 27, ал.1 от ЗОС, Заповедта за отчуждаване на кмета на общината по чл. 25, ал. 2 от ЗОС, може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на имота в 14-дневен срок от връчването й. Заповедта е връчена на Б. на 5.04.2024г., а на Г. Б. на 15.04.2024г., поради което оспорването е в срок. Жалбата е допустима и като се има предвид, че е предявена от лица, имащи правен интерес от обжалването, като адресати на процесната заповед, чиито права и интереси са непосредствено засегнати от нея.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

При преценка законосъобразността на оспорения административен акт, съдът извършва проверка на законосъобразността на акта с оглед всички основания посочени в чл. 146 от АПК по реда на чл. 168 от АПК.

Съгласно чл. 25, ал.2 от ЗОС, в 14-дневен срок от приемане на решението на ОбС за откриване на процедура по отчуждаване, кметът на общината издава заповед за отчуждаване. Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и без да са допуснати съществени процесуални нарушения, като същия отговаря и на изискванията за форма. Посочени са мотивите обосноваващи издаването на адимнистапативиня акт, както фактически, така и правни, имотите са индивидулизирани по начина, по който е установено реално тяхното местонахождение и характер. Преди издаване на заповедта са извършени съответните обявявания и публикации в два ежедневника в.Днес и в.24 часа. /л.35, л.37 от делото/.

Оспореният административен акт е издаден в изискуемата от закона форма. Заповедта съдържа основните белези на индивидуален административен акт съгласно чл. 59, ал.1 и 2 от АПК. Същата съдържа наименование на органа, който я издава, наименование на акта, индивидуализация на адресата на акта, означение на вида и характера на искането и обекта, за който то е отправено, фактическите и правни основания за постановяването и разпоредителна част - нарежда отчуждаване на имота и заплащане на обезщетение, указва пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалвана, носи подпис и печат с посочване имената и длъжността на издателя. Заповедта е издадена и съгласно изискванията на специалната разпоредба на чл. 27, ал.2 от ЗОС, съгласно която заповедта на кмета за отчуждаване на имота следва да посочва основанието за отчуждаване, предназначението, видът, местонахождението, размерът и собственикът на имота, размерът на обезщетението, търговската банка, в която се внася обезщетението, и датата, след която започва изплащане на обезщетението по сметката на правоимащите.

В административното производство по издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да водят до незаконосъобразност на акта и да го опорочават съществено. Производството по издаване на акта е проведено съгласно изискванията предвидени в АПК за издаване на индивидуални административни актове и в специалните разпоредби по чл. 21-25 от ЗОС за принудително отчуждаване на имоти или части от имоти частна собственост за общински нужди.

При направената проверка с оглед съблюдаването на разпоредбите на материалния закон и целесъобразността на оспорения административен акт съдът намира, че жалбата подадена срещу нея е неоснователна относно твърдяното с нея неспазване на разпоредбите приложими при отчуждаване на имотите за общински нужни във основа на влязъл в сила регулационен план. Съгласно чл. 21, ал.1 от ЗОбС имоти - собственост на физически или на юридически лица, могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост, след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение. В ал.2 на чл. 21 е предвидено, че за изграждането и експлоатацията на обектите могат да се отчуждават имоти или части от тях, които се засягат непосредствено от предвиденото строителство, като части от имоти могат да се отчуждават, само когато остатъкът от имота отговаря на изискванията, определени в закон, съобразно неговия вид, местонахождение и предназначение / чл. 21, ал.3 от ЗОбС/.

При така изложеното, за принудителното отчуждаване на части от имоти - собственост на физически лица, законът изисква съществуването на четири материалноправни предпоставки, които трябва да са кумулативно дадени, а именно: 1) Наличие на общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин; 2) Влязъл в сила ПУП, съгласно предвижданията на който част от имота да е отреден за изграждането на обект - публична общинска собственост; 3) Имотът, отреден за съответното мероприятие, да е собственост на физическо или юридическо лице и част от него да е непосредствено засегната от предвиденото строителство и 4) От остатъка от имота да може да се образува УПИ в съответствие с изискванията, определени в съответен закон /в случая ЗСПЗЗ и ЗН/ съобразно вида, местонахождението и предназначението на имота/.

От представените и приети доказателства по делото, безспорно се установява, че в случая са налице и четирите елемента от правопораждащия фактически състав, обуславящ правомощието на Кмета на общината да издаде заповед за отчуждаване – налице е Общ устройствен план, одобрен с влязло в сила Решение на Общински съвет – Доспат съгласно предвижданията на който, отчуждаваната част от имота на жалбоподателите е отредена за публично мероприятие на община Доспат - улица, както и безспорно установеното, че част от имота - собственост на жалбоподателите се засяга непосредствено от предвиденото мероприятие, като по отношение на последната предпоставка не се налага същата да бъде изследвана, тъй като с оглед притежаваната площ, дори и с тази предвидена за отчуждаване в случая, имотът не отговаря на условията в ЗСПЗЗ и ЗН. Освен това имота дори при промяна на предназаначението си вкл. с частта предвидена за отчуждаване не отговаря на чл.19 от ЗУТ, при което и излагане на мотиви с оглед това, дали след отчуждаването е налице достатъчна площ, отговаряща на изискванията на чл.19 от ЗУТ не е било необходимо. Съответно площта от 155 кв.м. не отговаря и на определените минимални площи предвиден в ЗН, при което и за органа не е било налице задължение да изследва това обстоятелство.

Неоснователни са доводите на жалбоподателите, че при издаване на заповедта е допуснато съществено процесуално нарушение с неуточняване на кръга от наследниците, като се има предвид, че липсват данни цитираното удостоверение за отказ от наследство да е представено, както пред административния орган, така и в настоящото производство.

Жалбата е основателна в частта, с която е определено обезщетението на жалбоподателите. Предвид заключението на вещото лице, определеното обезщетение е занижено от това, което е приел лицензирания оценител, ползуван от ответника, като в случая от назначената по делото експертиза се установява разлика от 8.55 лв. на кв.м., при което жалбата, в частта, с която е определено обезщетение в размер на 290 лв. съответно 7.25 лв. за К. Б., като собственик на 1/40 ид.ч. следва да се измени, като се определи такова от 14.20 лв., а за Г. И. Б. за 1/8 ид. част вместо 36.25 лв. се определи такова в размер на 67.25 лв. съобразно определения размер в заключението на вещото лице - 538 лв. Въз основа на приетото заключение на СТЕ, съдът намира, че следва да се приеме определената от съдебно-техническата експертиза пазарна оценка на имота, като бъде изменена заповедта в частта, с която е определено обезщетение от 290 лв. и се определи такава за жалбоподателите според идеалните части, съответно вместо 10 лв. на кв.м. - 18.55 лв./кв.м.

В заключение, настоящият състав намира, че при издаване на Заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречия с материалноправните разпоредби на закона, които да водят до цялостно опорочаване на акта и да са основание за неговата отмяна поради незаконосъобразност и в този смисъл жалбата се явява неоснователна с направеното в нея искане за отмяна и, като заповедта е неправилна и незаконосъобразна в частта си относно размера на определеното обезщетение за отчуждения имот и следва да бъде изменена в тази си част, като бъде определено обезщетение в посочения от съдебно-техническата експертиза размер.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 172, ал.1 и 2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ИЗМЕНЯ Заповед № К-169 от 28.03.2024 г. издадена от Кмета на Община Доспат, с която се отчуждава част от имот с идентификатор № 23025.43.5 с площ от 29 кв.м. и определено обезщетение в размер на 290 лв.

УВЕЛИЧАВА размера на паричното обезщетение от 7.25 лв. на 14.20 лв. за К. С. Б. и за Г. И. Б. от 36.25 лв. на 67.25 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от К. С. Б. и Г. И. Б. в останалата й част.

ОСЪЖДА община Доспат да заплати на К. С. Б. и Г. И. Б. и двамата от [населено място] по 5 лв. ДТ и на К. С. Б. разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице в размер на 125 лв. и 650 лв. адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.