Решение по дело №4369/2019 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София,13.02.2020 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на десети февруари през две хиляди и двадесетата година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                   

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА             

                                                                  Мл.с.СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ                                                     

при секретаря А.Л., като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело №4369 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

 

                            С решение от 21.12.2018 г. по гр.д. № 62529/17 г., СРС, ГО, 156 с-в ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:*** Б срещу Р.А.Л., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. „******, с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 1437,67 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******, аб. № 305304 за периода

01.05.2014            г. д 30.04.2016 г., както и сумата от 279,74 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2014 г. до 15.08.2017 г., както и сумата от 36,92 лева, представляваща цената на услугата дялово разпределение за периода от м.06.0214 г. до м.04.2016 г„ както и сумата от 8,16 лева, представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цената на услугата дялово разпределение за периода 08.08.2014 г. до 15.08.2017 г.

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:*** Б срещу И.П.И., ЕГН: **********, с адрес: гр. Сливен, ж. к. „******, с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 359,42 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******, аб. № 305304 за периода

01.05.2014            г. д 30.04.2016 г„ както и сумата от 69,93 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2014 г. до 15.08.2017 г., както и сумата от 9,23 лева, представляваща цената на услугата дялово разпределение за периода от м.06.0214 г. до м.04.2016 г„ както и сумата от 2,04 лева, представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цената на услугата дялово разпределение за периода 08.08.2014 г. до 15.08.2017 г.

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:*** Б срещу С.П.Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. Сливен, ж. к. „******, с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 359,42 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******, аб. № 305304 за периода

01.05.2014            г. д 30.04.2016 г., както и сумата от 69,93 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2014 г. до 15.08.2017 г„ както и сумата от 9,23 лева, представляваща цената на услугата дялово разпределение за периода от м.06.0214 г. до м.04.2016 г., както и сумата от 2,04 лева, представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цената на услугата дялово разпределение за периода 08.08.2014 г. до 15.08.2017 г.

       ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ****** да заплати на Р.А.Л., ЕГН: ********** сумата от 300,00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.

     ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ****** да заплати на И.П.И., ЕГН: ********** сумата от 300,00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.

       Въззивникът „Т.С.“ЕАД излага съображения ,че решението е постановено  в нарушение на материалния закон.Неправилно било прието,че ответниците не  са титуляри на вещни права върху имота.От доказателствата се установявало,че ответниците са собственици на топлоснабдения имот.По делото нямало доказателства за учредено право на ползване ,поради което собствениците на топлоснабдения имот са потребители на ТЕ.Иска се от настоящата инстанция да отмени решението и вместо това да постанови друго, с което да уважи предявените искове. С въззивната жалба се претендират разноски.

По въззивната жалба не е постъпил отговор,но в съдебно заседание се оспорва жалбата.Претендират се разноски.

            Третото лице-помагач  не взема становище по въззивната жалба.

               Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба  е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.Разгледана по същество е неоснователна.

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „Т.С." ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците за претендираните суми. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск .

На основание чл.272 ГПК съдът препраща към  фактическите констатации  и правни изводи на СРС.

За пълнота СГС излага следното :

   Спорът е дали ответниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката  . Правилото е, че собственикът на толофицирания недвижим имот е длъжник към топлопреносното предприятетие за доставената в имота топлинна енергия и това правило е приложимо винаги, когато собственикът е носител на всичките три елемента от сложното вещно право на собственост - право да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта. Когато по отношение на топлофицирания недвижим имот е учредено право на ползване върху имота, законодателят ангажира отговорността само на ползвателя за формираните към топлопреносното предприятие задължения, който извод  се подкрепя от употребата на съюза "или" - т.е отговорността на собственика и ползвателя е алтернативна, а не кумулативна -първият ще отговаря не едновременно и наравно с ползвателя, а само ако липсва фигурата на "ползвател".

Собственикът или титулярът на ограниченото вещно право на плозване ще дължи цената за доставена ТЕ ,освен в случая когато между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на ТЕ ,през времето на който ползвателят дължи цената й-например с откриване на индивидуална партида/ ТР №2 от 17.05.2018 г.на ВКС по т.д.№2/2017 г.на ОСГК /.

По делото не е установено ответниците да са собственици или вещни ползватели на топлоснабдения имот.

Представената по делото Молба на ДСК жилищно кредитиране относно вписване на законна ипотека и Постановление на ЧСИ за налагане на възбрана върху недвижим имот не установяват,че праводателят на ответниците е собственик на топлоснабдения имот.Представените по делото Списък на собствениците и Списък на живущите нямат достатъчна доказателствена сила да установят облигационно отношение.В Списъка на собствениците срещу апартамент №8 фигурира лице,което не е наследодателят на ответниците,а в Списъка на живущите във входа фигурира наследодателят им,но  не се установява кога е сътавен,нито че наследодателят на ответниците има вещни права върху имота.От съвкупната преценка с другите доказателства не може да се изгради безпротиворечива верига от доказателствени факти за да установи пълно и главно,че ответниците,респективно праводателят им ,са били  собственици или вещни ползватели на топлоснабдения имот.

                 Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което то  следва да бъде потвърдено ,а жалбата като неоснователна  следва да бъде отхвърлена.

                  Въззиваемите страни С.П.Х. и И.П.И. са сторили по 300 лв.разноски за адвокатски хонорар,които следва да бъдат присъдени.Същият е минимално дължимия съобразно наредба №1/2004 г.за МРАВ и възражението за прекомерност е неоснователно.               

                  Водим от гореизложеното, съдът

 

                                           Р   Е   Ш   И  :

          ПОТВЪРЖДАВА  решение от 21.12.2018 г. по гр.д. № 62529/17 г., СРС, ГО, 156 с-в.

           ОСЪЖДА ,на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ****** да заплати на И.П.И., ЕГН: ********** и С.П.Х., ЕГН: ********** по 300 лева на всеки, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

          РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

          

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ   :

                                         

                               

                                                               ЧЛЕНОВЕ:1.      

 

 

 

                                                                                       2.