Р Е Ш Е Н И Е
№ 189
гр. Велико Търново, 19.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, трети касационен състав, в съдебно заседание на осемнадесети септември
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
при участието на секретаря
М.Н.и прокурора от ВТОП Илиан Благоев
разгледа
докладваното от съдия Дабкова касационно
АНД № 10183/2020 г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба, подадена от ***Б.З. като пълномощник на Б.К.М. ***.
Обжалва
се Решение № 260035 от 09.07.2020 г. по НАХД 853/2020
г. на Районен съд-гр. Велико Търново, с което е потвърден Електронен фиш серия
Г № 0017060 на ОДМВР Велико Търново за налагане на глоба в размер на 250лв. за
нарушение по Кодекса за застраховането, установено с автоматизирано техническо
средство.
Според касатора решението е постановено в
нарушение на материалния закон поради допуснати съществени нарушения на
процесуални правила. Нямало попълнен протокол за използване на АТСС. Снимковият
материал по делото бил негоден. В ЕФ било посочено нарушение по чл.483, ал.1,
т.1 от Кодекса за застраховането и по чл. 638, ал.43 от КЗ. Едновременното
посочване на два АН състава според него влече формална незаконосъобразност на
ЕФ. Освен това в същия липсва в пълнота описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено. По тези съображения, изложени в
касационната жалба се иска отмяната на решението на районния съд и
постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде
отменено въззивното решение. Претендират се разноски за АВ.
Ответникът
по касационната жалба – ОД на МВР – Велико Търново не взема становище по
жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Настоящият
състав на АСВТ установи, че жалбата е подадена от надлежна страна – участник
във въззивното производство, за която актът на съда е неблагоприятен, в
законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно
чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Нормата на чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на
решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно
за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния
закон.
Воден
от така определения предмет на делото, съдът намери касационната жалба за ОСНОВАТЕЛНА.
При
касационната проверка АСВТ установи следното:
С
Решение № 260035 от
09.07.2020 г. по НАХД 853/2020 г. на Районен съд-гр. Велико Търново е потвърден
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство серия Г № 0007785 на ОДМВР Велико Търново, с който на Б.К.М.
за извършено административно нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за
застраховането /КЗ/, вр. чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461,
т. 1 от КЗ е наложено адм. наказание глоба в размер на 250 лева.
Наложеното
наказание е за това, че на 20.09.2019 год. В 14:07 часа в гр. Велико Търново на
ул. „Магистрална” до №10 в посока гр. София е установено и заснето с техническо
средство АТСС "САИРН m SPEEDET 2 D, управление на МПС
– Л.А. „КИА Сеед” с
рег. № ВТ0565КН, за което собственикът не е сключил застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност".
За
да постанови съдебния си акт, от фактическа страна ВТРС приел за установено от
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, че обжалваният
електронен фиш съдържат всички законоизискуеми реквизити. Посочил е, че изцяло
е спазена специалната процедура по чл. 647, ал. 3 от КЗ за установяване на
нарушения с автоматизирано техническо средство, каквото е и посоченото в
електронния фиш техническо средство. По делото било безспорно, че за посоченото
в ЕФ МПС към датата и часа на заснемане няма сключена активна, валидна
застраховка „Гражданска отговорност“, а от приложените разпечатки от снимков
материал и от протокола за работата на АТСС се установявало времето и мястото
на констатираното управление на конкретното МПС. Според въззивния съд с факта на управление на
автомобила и неговото заснемане е осъществен състава на нарушението, за което е
санкциониран собственика на процесния автомобил, като всеки един момент на
фиксирано управление на този автомобил, за който няма сключен застрахователен
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност",
осъществява от обективна страна състава на нарушението и е отделно нарушение. Наложеното
административно наказание било съответно по вид и размер на констатираното
нарушение. По тези съображения въззивният съд е приел, че оспореният електронен
фиш е законосъобразен и го е потвърдил.
Решението
е валидно и допустимо, но неправилно постановено, поради нарушение на
материалния закон. Съображенията за този извод са следните:
Разпоредбата на чл. 483, ал.1 от КЗ вменява задължение да бъде
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на всяко лице, което е
собственик на МПС, регистрирано на територията на Република България и не е
спряно от движение, като неизпълнението му е скрепено със санкция по чл. 638,
ал.1 т.1 от КЗ. Алинея четвърта на същата разпоредба предвижда, че когато с
автоматизирано техническо средство е установено управление на МПС, за което
няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“, се налага санкцията по
ал.1. Съответно разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ гласи, че когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за
движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното
превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен
в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената
санкция по чл. 638, ал. 4 и 6. Член 189, ал. 5 от Закона за движение по
пътищата не се прилага. Санкционната норма по
чл. 638, ал. 4 от КЗ предвижда, че когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за
което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на
собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената
санкция по ал. 1. За лице, което не е
собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с
глоба от 400 лв. съгласно чл. 638, ал. 3 от КЗ.
С
цитираните нормативни текстове, законодателят е въвел особен ред за
установяване на административно нарушение, изразяващо се в управление на МПС,
за което няма сключен и действащ договор за ЗЗ „ГО“, за налагане на
административно наказание и за заплащане на определения размер на глобата. Като
изрично е посочено, че този ред е приложим само по отношение на собственика на
МПС и е в отклонение от общото правило, въведено в чл. 647, ал.1 от КЗ. Както
се посочи по-горе законодателят е посочил, че в случая на заснето такова
движение на МПС без ЗЗ“ГО“ не се интересува кой управлява МПС, а субект на
нарушението е само собственикът. При така очертаната правна рамка, която не е
прецизна, спор възниква по следната група от въпроси:
На
първо място какво е изпълнителното деяние – действие или бездействие? От това следва въпросът досежно датата на извършване
на нарушението. Разпоредбата на ал. 4 на чл. 638 от КЗ предвижда санкция за бездействието на собственика на МПС да
сключи договор за ЗЗ "Гражданска отговорност", като с кумулативното
изтичане на срока на действие на предходния договор за ЗЗГО и пасивно поведение
на собственика на автомобила настоящото нарушение се явява довършено. Вярно е,
че закона е предвидил специален ред за установяване на такова нарушение на
разпоредбите на КЗ и с автоматизирано техническо средство - чл. 647, ал. 3 от КЗ. Следователно, ако приемем, че чл. 638, ал. 4 от КЗ,във вр. с чл. 483,
ал.1,т.1 от КЗ , както е посочено в ЕФ е нарушена, то в този случай изпълнителното
деяние е бездействие. То като форма на деянието е пропускане на определено
действие, което е необходимо за възникване, съществуване, изменение или
прекратяване на определена обществена връзка, като начална дата на същото е
датата на която е следвало да бъде извършено законоопределено поведение – в
случая сключване на договор за ЗЗ „ГО“, който може да бъде от момента на
придобиване на МПС, изтичане срока на
договор за ЗЗ „ГО“, или прекратяване на същия поради неплащане на
застрахователна премия, които обстоятелства следва да бъдат посочени от страна
на АНО, като изрично се посочи и началната дата
на бездействието. След като това не е сторено е налице съществено
процесуално нарушение, което е ограничило правото на защита на нарушителя и на
това основание ЕФ следва да бъде отменен.
Както
се посочи по- горе, ако законодателят е въвел посочената специална норма, като
различието от общата по чл. 638, ал.1, т.1 от КЗ е само начинът, методът на
установяване на нарушението чрез АТСС, то в този случай деянието е като това по
основния състав бездействие и се характеризира с начална и крайна дата. Но
ако се касае за специална разпоредбата
различна от общата, при която изпълнителното деяние е управление на МПС без застраховка, то в този случай е неприемливо
да не се изследва въпроса за водача на МПС, който може да е собственик или
друго лице, при което основният състав е различен.
Съгласно
нормата на чл. 647, ал. 4 от КЗ, правилата за издаване на електронен фиш при
установено с АТСС нарушение на КЗ са тези по ЗДвП, а нормата на чл. 189, ал. 4,
изр. 2 от ЗДвП предвижда същия да съдържа описание на нарушението, посочване на
нарушените разпоредби. Действително същата не изисква детайлно и подробно
описание на нарушението, предвид наличието на
електронен запис. Последното обаче не означава изобщо липса на описание,
каквото настоящия състав констатира. Наказващият орган и в хипотезата на
издаден електронен фиш за установено с АТТС нарушение на КЗ е длъжен да сочи
конкретните обективни признаци на вмененото нарушение, а не само цифрово да
изписва нарушената материалноправна норма. В обжалвания ЕФ описание на
конкретното нарушение от обективна страна не се съдържа - липсва конкретизация
на изпълнителното деяние, на съставомерните от обективна страна елементи на
нарушението. С посочването в ЕФ на административнонаказателната разпоредба на
чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, не може да се замества изискуемото от закона
описание на нарушението, нито с посочването на нарушената законова норма /чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ/ може да санира липсата на фактическо описание на
нарушението.
Формулировката,
обективирана в процесния електронен фиш, която е установено нарушение на Кодекса за
застраховането, очевидно не води до яснота на повдигнатото обвинение и не може
да бъде приета като описание на деянието, което според
административнонаказващия орган съставлява административно нарушение. Това
представлява нарушение на особените процесуални правила, предвидени в ЗДвП, към
който приложимият КЗ препраща. То е съществено по своя характер, доколкото липсата
на описание на обективните признаци на нарушението винаги, дори и при изрично и
вярно посочване на нарушените норми, води до нарушение на правото на защита на
наказаното лице, респективно до отмяна на санкциониращия го акт. Със спазване
изискването на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за описание на съставомерните факти се
изпълнява не само гаранционната функция на разпоредбата за осигуряване правото
на защита, но и за спазване на законността при ангажиране на административно
наказателната отговорност по отношение забраните за повторни наказателни
преследвания.
Настоящият
касационен състав намира, че с оглед на гореизложеното следва да бъде отменено
решението на ВТРС и се постанови друго по съществото на спора, с което се
отмени обжалвания ЕФ.
При
този изход на делото на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН е основателно искането
на касатора за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лв. за касационната инстанция и 400лв. за
първата. Същите са своевременно претенидрани и доказани по размер. По отношение
на размера им не е направено възражение
за прекомерност от ответната страна. Поради което, по аргумент от чл.63, ал.4
от ЗАНН, съдът не може служебно да ги редуцира.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2
и чл. 221, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН и чл.63, ал.3 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260035 от 09.07.2020 г. по НАХД 853/2020
г. на Районен съд-гр. Велико Търново и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия Г № 0007785,
издаден от ОДМВР Велико Търново, срещу Б.К.М.
с ЕГН ********** за извършено административно нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1
от КЗ, вр. чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ,
установено с АТСС, за което е наложена глоба в размер на 250 лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – В. Търново да заплати на Б.К.М. с ЕГН **********
*** разноски по делото за двете инстанции в общ размер на 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.